Днес ...
Отиди на страница:
в чест на победата и освобождаване от врага бин Ладаноф и колеги, издигнахме фридъм тауър но запазихме старите основи или по-точно местата където се въздигаха кулите близнаци, удостоявайки и християни и евреи с необходимата почит  и напред към Статън Айлънд, един от многото айлънди - с изключение на бронкс - където е еректирал Ню Йорк Сити, който не е град, а вселена.   | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Karolev |
борсата - прът в колелата на устремените към комунизма тъпи студенти и студентки в NYPL се опитват да научат нещо....  кладенецът в даунтаун манхатън, резервен източник на вода в случай че щатите обеднеят и питиетата им свършат  утре предаването продължава от вашингтон област колумбия |
| предполагам, че столицата на сащ ви е добре позната, много от вас са идвали тук, а другите са зяпали на поразия из нета, разсмотряли са разни екшъни или мелодраматични филмови бози, затова ще поставя апломб върху нашингтонската библиотека или лайбръри ъф конгрес както й викат туканкана. туй чудо е най-голямото такова от този сорт в цялата поднебесна и извън нея. да се изкачим по стълбите нагоре, които винаги водят нагоре  повече от 20 читални, архив от 150 милиона екземпляра, антре-шедьовър по пътя към светая светих, брекша-мраморни статуи и колони, стенописи, пана, картини, фрески, в неокласически нюанси са изваяли прелюдия към Рая на Познанието  ежедневно Библиотеката получава дарения в порядъка на 15,000 екземпляра, което не означава, че тези дарения включват само книги или някакъв вид литература, но и карти, филми, манускрипти, фотографии, музикални инструменти и нотни партитури и всичко което по някакъв начин е свързано с историята на света. много частни лица от източна европа, азия, африка, саудитска арабия и останалия свят предпочитат да направят дарения, убедени че техните колекции могат да бъдат съхранени за идните поколения само тук.... и не са сбъркали в избора си.  В петте сгради на библиотеката (две от тях са във вирджиния до ЦРУ за по сигурно) ви обслужват 3500 служители. 850 miles (1368 km) букшелфове към които ежедневно се добавят около 20,000 айтъма от получените през седмицата дарения (имайте предвид, че не всичко е дарения, защото библиотеката има милиони в зелено и купува на поразия оригинали, а за това пари американците не се жалят) Всяка година новопопълненията (дарения и закупени анджаклъми) надхърлят 2,000,000 екземпляра.  много чатаранци страдат от манията, че в нета има всичко, но ще трябва да се пренастроят, защото не всичко, което се намира тук може да се открие в дигитални форми, или както Mr. B.R. заяви … you gotta be here. трябва ви само една лайбрърска картичка с вашата мутра и нищо повече. Пътя към светая светих е във вашите ръце. Веднъж попаднали тук забравяте за разни френски, италиански, швабски или съветски бибилиотеки.  снимах чистата природа, река Потомак и на другия бряг (считай ЦРУ колонията), но това е било вече публикувано много пъти и няма да представлява интерес за форумните участници, а за ония апапи дето са с мерак за четене, моля ---- http://loc.gov Луис Karol-ев | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Karolev |
онези надолу и наопаки ще оставим за съчиненията на Ник Рьорих Не ли за графиките на Ешер? Или имате пред вид "Гора Ленина-Махатмы"? |
| за нещастие полетът до москва и передвижването до ленинград са топик предопределен за следдеветосептемврийската революция, но брюкселската политическа върхушка низвергна тази надежда и няма да се предвижвам чрез съветска техника по непонятни тактико-технически причини. това ще е вери ексайтид трип в съпровод на много камери и фотоапарати, електронни тефтери и мобилни телефони, записващи в наситен цветови спектър и стереофоничен саунд, за да се покаже чарът и великолепието на най-красивата, най-голямата, най-богатата, най гъсто населената, най-трезвата и най-обещаващата светло бъдеще държава чрез съответната документалистика която ще бъде приложена в нета "аз суун аз ай кан" и без схоластичните тибетски моменти на Рьорих, преведен на български благодарение на Людмила Живкова с немалкото настояване на Дора Бонева, която - също с помощта на дъщерята на Мара Малеева - доведе и Вл. Висотски в България. предстоят фанфарни моменти, аранжирани с поетична иносказателност в стил "разораната целина" по брежнев в очакване на събитието форумната публика няма да затвори компютрите си до края на годината. Бащата на Люси и мъж на Мара също е екскурзирал (круИзирал бъл. превод) "по пътя" без джак керуък, но на борда на ферито "Победителите на Статън Айлънд", тръгващ недалеч от "парка на батареята" в даунтаун, прелитащ покрай крайъгълния камък - "Статуята на свободата" и акостиращ в дока на Статън Айлънд. Каква ли задача е изпълнявал Тато на Статън Айлънд ???  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Karolev |
| Дорис, имам предвид руската писателка имигрирала в САЩ, Бел Кауфман и заглавието на една от книгите й Up the Down staircase, което е чопнато от книгата на Николай Рьорих, "Отворените двери". преди много години, когато живеех в България, Отворените двери беше настолно четиво, стоящо върху фортепианото в моята стая и колкото време отделях за свирене, толкова - в препрочитане на Рьорих: и днес си спомням посланието от разказа „Викингът Гримр” от Рьорих. не е необходимо да се замисляме, защото знаем, че е казал истината Викингът Гримр стана много стар. Преди години той беше най-добрият вожд и за него знаеха дори в далечни страни. Но сега викингът вече не излиза в морето с бързоходния си дракон. Гримр беше знатен човек. Денем седи викингът на високия пруст, раздава правосъдие и гледа с мъдро око хорските кавги. Гримр прекарва дълго време с приятели. И сега при него са надошли разни приятели. Гримр наля в делвата медовина и я поднесе, за да пият всички и всеки да си каже най-голямото желание. Всеки казваше нещо различно. Богатите искаха почит. На бедните им се щеше да забогатеят. По-глупавите искаха да започнат живота си отначало, а мъдрите поглеждаха отвъд границата на смъртта. Младите искаха да се отличат в битка, беше ги страх, че животът им ще премине в тишина без победа. После викингът каза: -Иска ми се да имам приятел, поне един верен приятел! Тогава Гримр стана и започна така: -Искам да ви кажа. Помня всичко, което сте сторили за мен; боговете са ми свидетели. Аз ви обичам, ала сега се сетих за една моя много стара мисъл и казах невъзможна дума.Вие сте ми приятели, вие сте ми другари в нещастията и затова съм ви благодарен. Но ще ви кажа истината: в щастието не съм имал приятели. И такива изобщо няма, не съществуват на земята. Бил съм щастлив много рядко, дори не е трудно да си спомня кога именно. Бях щастлив след битката с датчаните, когато потопихме край Лебедовия нос сто датски ладии. Всички мои дружинници запяха свещената песен и ме понесоха на щит. Аз бях щастлив. И всички ми казваха приятни думи, ала сърцата на приятелите мълчаха. Не съм имал приятели в щастие. Не вярвам да има приятели в щастие. При щастие никога няма приятели. Ще ви кажа и това, че думите ми бяха невъзможни, и в щастие няма приятел, иначе той не ще бъде човек. |
| usa не са америка, както и америка не е сащ в устрем към околоземни обиколки се насочихме към комшийска канада, за да уважим и тамошното население, като умишлено избягнахме френските жабари от ква-ква_бек, които не искат да хортуват по ангелски и с червен самальот - приземяване, по тукашному ландинг карашик с видиву и оригинален саунд https://youtu.be/Y3nafIf6ZRU  начи, вече сме връз територийта на Британска Колумбия -  очакват ви канадски изненади, океани, балкани и планински водни красоти. Имайте търпение! Септемврийското пътуване през септембря до Русия и Манголия е по скеджуъл (шедюул), за да демонстрира природни красоти, богати хора, просперитет, рубини, девушки, хайвери, пальмены, аромат на ганджа и други работи.  |
| Каролев, за "глокая куздра" е дълго да обяснявам. Трябва да се съчетаят Луис Карол и руското езикознание. А на Рёрихите не съм поклонничка. Първо - на рисунъка и колорита на бащата. Второ. Писанията му са по-скоро за Кайли; от друга страна и за Сократ-май. Трето. В Индия научих, че Святослав си има имение с крепостно село и съответни смугли мужици. Те така те. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Каролев, за "глокая куздра" е дълго да обяснявам. Трябва да се съчетаят Луис Карол и руското езикознание. Дорис  ПП Мисля, че си отговорих на въпросите. Подобни Ваши съобщения ми доставят огромно удоволствие - благодаря Ви. И извинете за намесата ми. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Гео |
| Днес (технически вчера, но още не съм заспал, та денят ми не е свършил), имах един ден за утрепване, както и любопитни чужденчета под крилото си и реших да пообиколя някои отдавна невиждани, както и някои никога невиждани варненски забележителности. Денят започна с Аладжа манастир, където бях покъртен от това, че входната такса си е обичайната, пълна и стандартна, при все, че манастирът е недостъпен за посетители поради укрепителни дейности. Аз така или иначе не плащам пари за археологически обекти, а влизам със служебна карта, но не се стърпях да възроптая пред служителката, продаваща билети, на което получих величавия отговор "Ми ко, то само манастирът е затворен" (?!). Екстра, и какво остава - микропаркче и тракикомична музейна експозиция, в която варненският археологически музей е захвърлил някои непотребни неща, на всичкото отгоре нямащи нищо общо с Аладжата. Но карай, важното е туристите да не секват и да си плащат. Изключително неприятно впепатление правят няколкото полицаи, строени пред делфинариума, пиято единствена цел е да изчакат да започне представлението и да хукнат да пишат фишове на онези автомобили, за които не се е намерило място на микропаркинга. Прочее, жертвите са само с българска регистрация, защото явно от чужденците няма как да бъдат събрани глобите. Впрочем паяците на алчната варненска община плетат мрежи и в неделя, което е малко безумие без аналог в цивилизования свят. След кратък набег по Алеята на книгата решихме да се позабавляваме с "Фанагория" - прабългарския стан в Аспарухово, но два пъти ударихме на камък: първо ни се обясни, че на обяд е затворено, защото е твърде горещо за конете и ако обичаме да дойдем след 16:00, а в 17:00 обяснението за затворените порти на комплекса бе "ветеринарна инспекция". Не съжалявам особено, защото видяното отвън и информацията от интернет така или иначе оставят горчивия вкус на неукротима, бясна бутафория. На Побитите камъни (отново безумна входна такса за природна забележителност, за социализацията на която никой не си е мръднал пръста и дори няма поне една дървена алея, а се гази из тръни и пясъци) имаше шест-седем автобуса най-вече с руснаци, един от които беше нарамил камък да си го носи в Русия, защото в него имало чудодейна енергия. По някое време реших да хапна нещо на крак и погледът ми се спря на надписа "Плевенски закуски" до Съдебната палата. Така или иначе екзотичното име на баничарницата, обаче, не подсказваше докрай за царящата вътре съвършена екзотика. Към момента заведението предлагаше само "Виенска закуска" - нещо тестено със салам и кисели краставици, което не само е непознато на виенчани, но и рязко противоречи на името на пекарната. Иначе бе леко облачно и приятно прохладно на фона на жегата, затиснала страната. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| след бързи хотелски аберации, яхнахме лодка за серсем-воаяжи и препуснааме ха натам, ха насам, и наконец запрашийме къде изходната точка отсреща дето й викат ванкувер. от първом ми дойде на акъла, че това е остров манхатън, но като се огледааме наоколо разбрааме, че се намираме доста по на север-северозапад, че даже и на другия океан.  и съответното биенвенуе или по нашенски велкоме  като опозит на обективно осраната западна европа, този северозападен Рай блесна с цялото си великолепие от чистота, спретнатост, архитектурна хармония, свеж морски въздух в комбине с аромат на бор, вежливи и приятни служители,... възпитани и интелигентни хора. постоянно се дзверих да чуя полицейска сирена отиваща към някакъв пиянски екшън, терористична атракция или подобно мероприятие, но уви - останах съде с мераците си.  Ванкувър е прекрасен град. дори и в "малките часове" на сабахлента човек се чувства спокоен и уверено може да крачи по тъдявашните калдаръми без да го е страх, че ще му резнат кратунката или ще го онодят изневиделица.  този висящ 300 метра над ряката бридж е с попикаващо значение, направен е от скоч-индженерин и трябва да си луд или пиян да потепаш по него, но се види, че некой го правят.  норд, сиреч северно от Ванкувър е еректирала прекрасна планинска виличка с разкошно разположение, изваяна от дървесина, със задължителното барбекю с чарколи без никакви щатско-европейски гъзови педерастки бутилки и BBQ-то се почна веднага. най-интереното в което съм вникнал е, че когато се напия в балканя, много бързо се напсивам и съм трезвен. тъдява въздуа мойш да го режеш като тахан хълвъ с балтия - толкова е сгъстено-наситен с полезни газове, че веднага ти олеква и без да си правил паневритмия.  Кафетерийката във виличката на разсъмнало.  след няколко дена чата ще започне отново от Брукселото, където по нещастни стечения на обстоятелствата имам дийл с онези гламасаци, за което аз съм си виновен и отчасти моя шеф и може би господ, в който изобщо не вярвам, че го има. мир вам и любов !!! С респект към вси, товаришч Каролев | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Karolev |
| и след апетайзъри и манджи да докоснем импресията от един воаяж и рандеву в задокеанско. като акостирахме на брега и какво да видят очиичките ми - сякаш плакати от микрософтовете на вили гейтц преди мислех, че ги рисуват, ама таратанци - оригинали са. има я тая картинка из нета, но моята си е моя и е оригинал и иде реч за Албърта и не е близо до океана, а доста е далеч  този шлеп ме разочарова. приличаше на броненосецът пътьомкин с тоя одимен комин дето се вижда ачик - льо гранд излагация да знайте.  а по-доле е най-демократичното озеро, което съм скивал в повече от половинвековния си жизнь. тукашните от БийСий му викат sproat.  и последното градче, което визитирахме  днес вече го няма. да дойде утре. |
| сега видях, че съм изтарвал нещо много атракционо виж кой те гледа от центъра на пикчъра това е скуоръл, но балкански от големия остров до ванкуфър  pd OKEI udulfjf r;dte od udpld; hf udpdn |
| Дас ис айне Herr Muller. Личи си отдалече. Вероятно е и Спайска, и фон Нойман, но може и да е Чирпанлия, Пикаещия човек, Мама Тереза и кой знае още какво. Вероятно е и Windows 10, Infinity, Agent Provocateur, Инокентий, Viscosity, Mormoran, Цветаря, 2008, 2009, а защо не и Илюзионист. Залагам и за Меземангал, който пишеше от Флорида, но зачезна. Нарочно ходи, снима и дразни хората с капитализма, за да ни ядосва. Много лесно е да се докаже. Праснете му един скрипт в акаунта и е опечен, ще му цъфне компютъра с всички екстри по него. Да го депортират в Русия дано, да му дойде акъла. |
| При мен е ДНЕС, а при вас - УТРЕ. Доста комплицирана ситуация с времеизмерването. СЕГА, Путин като уеднакви времето в целия СССР и ще настъпи равноденствие. Гледам около Спаска са се завихрили фрикуентли модюлейшънс за клонинги на ента степен. Да пророкувам и аз: Бате Борисов, If-85, Дърто Мекере, XYZ_WBT, SS83, Emilly, Financier, Clocharde, Stealth, Counterargument, Manneken@Pis, Нелегален, Каратистка, Каратист, Чирпанлийка и т.н. и пр. и так далее. |
