
"Президентът на Руската федерация Владимир Путин ще направи визита на Шипка по случай освобождението на България от турско робство. Припомняме, че преди години до като президент на България беше Георги Първанов Путин имаше същата визита на Шипка, това се се случи на 03.03.2003 . Сега 13 години по-късно български патриоти са изпратили покана до Владимир Путин, в която го канят да честваме заедно българи и руснаци освобождението. Българските родолюбци са получили положителен отговор от Кремъл, в който се отбелязва, че през тези дни Путин няма никакви планирани визити и ще уважи поканата на българите. Очаква се няколко дена по-рано Шипка да бъде подготвена за най-реалната до сега възстановка на битката, а руският президент ще бъде посрещнат с българо-руски песни, маршове и български баници и питки. В същото време с нетърпение се очаква речта на Путин, в която ще говори за освобождението на България, за вековното българско-руско братство и за още много неща свързани с България и Русия." Натисни тук |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
котарак 21 Фев 2016 21:21 Мнения: 1,852 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Щото няма да посмее от таквиз мАже кат тебе, бе! Споко! |
| Значи, колеги, разни "секири", "брадви" и "петли" са противопоказни за вашата информационна чистота. |
| А дано, ама надали ... Руски президнт на частно посещение у нас ? Не ми се вярва, но кой знае ... Току виж, копроядците са му отказали виза ... |
котарак 21 Фев 2016 21:21 а нещо така за интелигентни хора, елегантен хумор, с финес? Това ногу дърварско, направо имам чувството, че го е писал русофил, пародиращ русофобите. |
Така са били посрещани навсякъде у нас руските войски освободители през 1877-78 г. от нашите тогавашни роднини и деди. Нещп подобно ще е ако Путин на 03.03.2016 обиколи страната ни за да я поздрави с Освобождениетo. Изгреяло е ясно слънце ясно слънце по бял Дунав, та й греело, та й блестяло та й трептяло по бял Дунав, та й греело денем, нощем, цели три дни и три нощи. Не е било ясно слънце, най са били казаците, казаците бре донските, блестели са сабите им, сабите им, маждраците. Стигнали са до Цариград. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
| Ганю, предлагам ти нещо по-добро Натисни тук |
| Начи, колкото и да са достоверни сайтове като Петел и Брадва, което се потвърждава категорично от доверието на форумното болшинство в тях, аз докато не го видя в ПИК, няма да съм съвсем убеден. Или в извора на Истината - Русвесна. |
Ганю, предлагам ти нещо по-добро Абе добро, добро, ама химн на батько Махно. Не щем анархия, а Велика Държава! ![]() |
| Това е според древните укри, а иначе Кубанският казашки хор според историческата правда (миналата година в грандиозния концерт на 9 май тази песен беше част от грандиозния руски спектакъл) си е в РФ А ето и друго, много свързано с нас и нашата история (казаците са се връщали назад и са се хвърляли по двойки заедно с турците в урвите да пазят оттеглящите се хора. Щата ся били тъпи крепостни, разбираш ли Този разказ не престава да ме преследва) Натисни тук Пак същите | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
Асол има излишна чертичка в линка и като я махнеш почва песен за хлопцы. Предполагам искала е да поздрави др. Вигенин А песента която съм цитирал е сливенска от това време. |
Така са били посрещани навсякъде у нас руските войски освободители през 1877-78 г. от нашите тогавашни роднини и деди. Всъщност, според дневника на очевидеца Ф. М. Достоевски, посрещани са били ето така: Помните ли, господа, как еще летом, еще задолго до "Плевны", мы вдруг вошли в Болгарию, явились за Балканами и онемели от негодования. То есть не все, это первым делом надо заявить, даже далеко не половина, а гораздо меньше, - но всё же вознегодовавших было значительное число и раздались голоса. Голоса корреспондентов из армии и потом тотчас же голоса в нашей прессе, особенно в петербургской. Это были горячие голоса, убежденные, полные самого добродетельного негодования... Всё дело вышло из-за того, что обладатели голосов этих шли, как известно всему миру и особенно нам, спасать угнетенных, униженных, раздавленных и измученных. Еще до объявления войны я, помню, читал в самых серьезнейших из наших газет, при расчете о шансах войны и необходимо предстоящих издержек, что, конечно, "вступив в Болгарию, нам придется кормить не только нашу армию, но и болгарское население, умирающее с голоду". Я это сам читал и могу указать, где читал, и вот, после такого-то понятия о болгарах, об этих угнетенных, измученных, за которых мы пришли с берегов Финского залива и всех русских рек отдавать свою кровь, - вдруг мы увидели прелестные болгарские домики, кругом них садики, цветы, плоды, скот, обработанную землю, родящую чуть не сторицею, и, в довершение всего, по три православных церкви на одну мечеть, - это за веру-то угнетенных! "Да как они смеют!" - загорелось мгновенно в обиженных сердцах иных освободителей, и кровь обиды залила их щеки. "И к тому же мы их спасать пришли, стало быть, они бы должны почти на коленках встречать. Но они не стоят на коленках, они косятся, даже как будто и не рады нам! Это нам-то! Хлеб-соль выносят, это правда, но косятся, косятся!.." http://az.lib.ru/d/dostoewskij_f_m/text_0500.shtml | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: котарак |