Драги ми Карл Дванайсети*, в битката при Полтава ти, слава богу, падна. В битката при Полтава шведите са без артилерия. Съотношението на живата сила е 60 600 руснаци срещу 17 000 шведи. Нищо гениално от военна гледна точка. Съвсем друго е положението в битката при Нарва, коги 8 500 шведи разбиват 37 000 москали , водени лично от Петър Велики... |
Честно казано, Бою, на руски го разбирам без напъване, но не и на български. Извинявай. Преди 2-3 години обсъждахме във форума това произведение, не помня по какъв повод. Тогава го похвалих, макар да не съм Бродскист, и сега хвала. |
"Бродски не е обикновен империалист. По-претенциозен е - иска да е до трона на императора направо." *** Де да беше доживял Бродски до времената днешни сигурно щеше да кълне и напише нещо против Путин. Или така поне се иска на някои. А той баш империалист се оказа хем антисъветски, хем руски. Язък за араламбенето. |
*** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
Я нещо по-лесно за превеждане. Маяковски, 1926 "Долг Украине" Знаете ли вы украинскую ночь? Нет, вы не знаете украинской ночи! Здесь небо от дыма становится черно, И герб звездой пятиконечной вточен. Где горилкой, удалью и кровью Запорожская бурлила Сечь, Проводов уздой смирив Днепровье, Днепр заставят на турбины течь. И Днипро по проволокам-усам Электричеством течет по корпусам. Небось, рафинада и Гоголю надо! Мы знаем, курит ли, пьет ли Чаплин; Мы знаем Италии безрукие руины; Мы знаем, как Дугласа галстук краплен... А что мы знаем о лице Украины? Знаний груз у русского тощ - Тем, кто рядом, почета мало. Знают вот украинский борщ, Знают вот украинское сало. И с культуры поснимали пенку: Кроме двух прославленных Тарасов - Бульбы и известного Шевченка, - Ничего не выжмешь, сколько ни старайся. А если прижмут – зардеется розой И выдвинет аргумент новый: Возьмет и расскажет пару курьезов - Анекдотов украинской мовы. Говорю себе: товарищ москаль, На Украину шуток не скаль. Разучите эту мову на знаменах-лексиконах алых, - Эта мова величава и проста: „Чуешь, сурмы загралы, час расплаты настав..." Разве может быть затрепанней да тише Слова поистасканного „Слышишь"?! Я немало слов придумал вам, Взвешивая их, одно хочу лишь, - Чтобы стали всех моих стихов слова Полновесными, как слово „чуешь". Трудно людей в одно истолочь, Собой кичись не очень. Знаем ли мы украинскую ночь? Нет, мы не знаем украинской ночи. |
Натисни тук http://www.youtube.com/watch?v=grFRNnPePJw - чете авторът, лично, като започва с "вещь рискованная, но тем не менее". И годината е 1992. Даже не мирише на майдан. А дали Бродский е империалист - боже мили, че кой от питерските не е?! То си върви с каналите, със Спаса на крови, със Зимния дворец, с Александрийския стълб! |
чете авторът, лично, като започва с "вещь рискованная, но тем не менее". Явно рискът му се е видял неоправдан, щом не го е публикувал никъде, и е останало само като видео запис. |
И за москалскио империализъм има лек: "Съществува една отлична перспектива за застрашените от руския царизъм балкански народи - създаването на независима държава Украйна, която да бъде буфер между Руската империя и европейските държави". (Вж. Кирков, Георги, Руският народ, тиранията на руския царизъм и завоевателните авантюри. – България и интригите на Русия, С. 1914.). Прочее, Украйна продължава да е крива кост за баба Меца... |
Повечето руснаци са империалисти. Кое ви учудва. И защо? Големите им писатели са се отказали, в един или друг смисъл, от творчеството си. А и културата на русия е съсредоточена в нищожно малък район от самата русия. Останалото е .... великата руска трагадия и национална леш. |
Щом сме тръгнали да правим поетична вечер на тема "Украйна", да се включа и аз: Трибуна Вожди из детства моего! О каждом песню мы учили, пока их не разоблачили, велев не помнить ничего. Забыть мотив, забыть слова, чтоб не болела голова. ...Еще столица - Харьков. Он еще владычен и державен. Еще в украинской державе генсеком правит Косиор. Он мал росточком, коренаст и над трибуной чуть заметен, зато лобаст и волей мечен и спуску никому не даст. Иона, рядом с ним, Якир с лицом красавицы еврейской, с девическим лицом и резким, железным вымахом руки. Петровский, бодрый старикан, специалист по ходокам, и Балецкий, спец по расправам, стоят налево и направо. А рядышком: седоволос, высок и с виду - всех умнее Мыкола Скрыпник, наркомпрос. Самоубьется он позднее. Позднее: годом ли, двумя, как лес в сезон лесоповала, наручниками загремя, с трибуны загремят в подвалы. Пройдет еще не скоро год, еще не скоро их забудем, и, ожидая новых льгот, мы, площадь, слушаем трибуну. Низы, мы слушаем верхи, а над низами и верхами проходят облака, тихи, и мы следим за облаками. Какие нынче облака! Плывут, предчувствий не тревожа. И кажется совсем легка истории большая ноша. Как день горяч! Как светел он! Каким весна ликует маем! А мы идем в рядах колонн, трибуну с ходу обтекаем. Б.Слуцкий |
По-претенциозен е - иска да е до трона на императора направо. ........... До трона на ******** най-често са шутовете. И това се отнася не само за русия. Събирачи на трохи можеш да намериш навсякъде. Блюдолизци. |
щурчо 07 Мар 2016 21:01 Мнения: 16,305 От: Bulgaria Скрий: Име,IP И за москалскио империализъм има лек: "Съществува една отлична перспектива за застрашените от руския царизъм балкански народи - създаването на независима държава Украйна, която да бъде буфер между Руската империя и европейските държави". (Вж. Кирков, Георги, Руският народ, тиранията на руския царизъм и завоевателните авантюри. – България и интригите на Русия, С. 1914.). Прочее, Украйна продължава да е крива кост за баба Меца... И как, щурчо, чувстваш ли се по-спокоен относно заплахата от руския царизъм в момента, като съществува независима държава Украйна? |
taidzi 07 Мар 2016 21:07 Повечето руснаци са империалисти. Кое ви учудва. И защо? Големите им писатели са се отказали, в един или друг смисъл, от творчеството си. А и културата на русия е съсредоточена в нищожно малък район от самата русия. Останалото е .... великата руска трагадия и национална леш. Наскоро с една група дружки си говорихме по този въпрос. Гледахме една карта и сравнявахме точките на интерес с площта. Една от девойките рече, а, тук има непорядък, виж колко голямо бяло петно! А втората се подхилква и вика, как да ти кажа, там е тайга, мечки и северни елени, но ако искаш можем да пробваме да им пробутаме нашия музикален вкус, само да се събудят от зимен сън! taidzi, таланти по квадратно-гнездовия месец не растат, честно! |
Повечето руснаци са империалисти. Кое ви учудва. И защо? А, нищо не ни учудва. На гол тумбак, чифте пищови... |
Трудно ми е да съгласувам "ако си роден в империя случайно, / по-добре живей в провинция крайбрежна." с това стихотворение.И се сещам за "Двенадцать" на Блок. Всички са го възприемали като гавра (не намирам подходяща дума) с Революцията, с нейното просташка агресивност: "Мь1 на горе всем буржуям мировой пожар раздуем. Мировой пожар в крови Господи благослови!" И идват последните два стиха (а те са "ключа" ): "В белом венчике из роз впереди Исус Христос." Струва ми се че Бродски е пропуснал да напише подобен "ключ". Или е надценил интелекта на читателите? (Интересува ме мнението на Дорис като любител на Блок.) |
А дали Бродский е империалист - боже мили, че кой от питерските не е?! То си върви с каналите, със Спаса на крови, със Зимния дворец, с Александрийския стълб! Чакай, чакай ... За други неща става дума. "Если выпало в Империи родиться, лучше жить в глухой провинции у моря." няма нищо общо с империализма. Стиховете са от елегията "Письма римскому другу". Писана е през 1972 г. и е в любимата на Бродски тоналност "светът след мен, светът без мен". Двете стихчета са изцяло в тази тоналност, защото писмото е към внука на Октавиан Август, Постум Юлий Цезар Агрипа. Постум е заточен на островчето Планазия и ако реши да го напусне, всеки ще има право да го убие на място. Та Бродски просто го съветва да бъде жив на Планазия, вместо мъртъв в Рим. Антиодата "На независимость Украины" е писана двадесет години по-късно и основното чувство в нея е мъка и яд от разпадането на СССР. Защо обаче Бродски кипи срещу тази чудовищна глупост "И, судя по письмам, чудовищно поглупела"? Защото е питерски? Ами изобщо не е и никога не е бил, той е Брод-ский, от Броды в Галиция - еврейската "столица" на Европа. Не мнимият му империализъм го кара да псува и украинци, и руснаци, а огромното съжаление на мъдър, ако щеш унаследено мъдър човек за единствената страна, която преследваше национализма, донесъл неизчислими страдания на еврейския народ. Защото е точно така: СССР бе единствената държава в Европа, която след Първата световна война не позволи на пагубния национализъм да запали земите под неин контрол. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
СССР бе единствената държава в Европа, която след Първата световна война не позволи на пагубния национализъм да запали земите под неин контрол. Ахъм. Бащицата на народите е решавал проблемо кардинално. Така или иначе савецки народ не се е получил... |
Струва ми се че Бродски е пропуснал да напише подобен "ключ". Или е надценил интелекта на читателите? "Скоро осень, все изменится в округе." ... "На рассохшейся скамейке -- Старший Плиний." |
"Скоро осень, все изменится в округе." ... "На рассохшейся скамейке -- Старший Плиний." И това според тебе е ключ към нещо си Освен, че първият стих е "Скоро, Постум, друг твой, любящий сложенье," долг свой давний вычитанию заплатит. Забери из-под подушки сбереженья, там немного, но на похороны хватит. http://www.world-art.ru/lyric/lyric.php?id=7669 "Скоро осень" е версията на един грузински поет, не ми се рови в момента Но защо трябва да търсиш ключ в отделни стихове, при това писани от друг, когато цялата елегия е посветена на човешката тленност? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
Но защо трябва да търсиш ключ в отделни стихове, при това писани от друг, когато цялата елегия е посветена на човешката тленност? Точно за това, Плинай Старши умира при опит да спаси приятелите си при изригването на Везувий, в края на август. "— «Боялся смерти», «не боялся смерти» — это не те слова, неточные определения. Я могу сказать одно: Бродский воспринимал смерть как очень важную проблему. Смерть его занимала, он о ней много и серьезно думал, равно как и писал. Пожалуй, половина того, что он написал, — это ожидание смерти, даже попытка «переживания» смерти, чего человек по определению сделать не может." Т. ВЕНЦЛОВА. «БРОДСКИЙ МНОГО И СЕРЬЕЗНО ДУМАЛ О СМЕРТИ». ИНТЕРВЬЮ [ГАЗЕТА «КУЛЬТУРА», №2, 2007] http://noblit.ru/node/1336 |