Отиди на страница:
И се сещам за "Двенадцать" на Блок. Всички са го възприемали като гавра (не намирам подходяща дума) с Революцията, с нейното просташка агресивност: ВСИЧКИ? Нищо подобно. Напротив, намразили са го много от поклонниците му. "Показательно, что Ахматова отказалась участвовать в другом литературном вечере, когда узнала, что в той же программе Любовь Дмитриевна /Менделеева-Блок/ будет декламировать «Двенадцать»… Също Пяст, Сологуб, Бунин и пр. Читая «Двенадцать» и некоторые одновременно написанные с ними газетные статьи Блока, даже его близкие и искренне сочувствующие ему старые друзья одновременно испытывали порой и удивление, и испуг, и даже полное неприятие неожиданной и полностью выдающейся из своего круга новой позиции поэта. Не раз Блок слышал от них и предостережения — и осуждение своему «левому повороту». "Читаю с трепетом Тебя. «Скифы» (стихи) — огромны и эпохальны, как Куликово поле"… По-моему, Ты слишком неосторожно берёшь иные ноты. Помни — Тебе не «простят» «никогда»… Кое-чему из Твоих фельетонов в «Знамени труда» и не сочувствую: но поражаюсь отвагой и мужеством Твоим… Будь мудр: соединяй с отвагой и осторожность." — Андрей Белый, из письма Блоку от 17 марта 1918 г. И словно отвечая на письмо Андрея Белого и подтверждая его опасения, в стихах Зинаиды Гиппиус, прямо обращённых к Блоку, мы можем увидеть те же самые слова: «Я не прощу, Душа твоя невинна. Я не прощу ей — никогда». " И пр. Лично аз високо ценя поемата. Тя е контратипична за Блок и затова действа като неочаквана буря с порой. Частушечен настрой, груб войнишки и матроски език, грозни истини за това, което е било и което става сега... Има у Висоцки отгласи от този стил, у съвременника на Блок Маяковски... "Блок оставляет несколько сумбурную, но очень показательную реплику в своей записной книжке 1918 года, полностью посвящённой периоду поэмы «Двенадцать»[1]: "Страшный шум, возрастающий во мне и вокруг. Этот шум слышал Гоголь (чтобы заглушить его — призывы к семейному порядку и православию)… Сегодня я — гений." — А. А. Блок. Записные книжки. 29 января 1918. Александр Блок за полгода до поэмы, лето 1917, Зимний дворец Необходимо, по возможности, чётко представлять себе, в какой обстановке создавалось это произведение, совершенно необыкновенное и для Блока, и для всей русской поэзии. Прошло всего два месяца после большевистского переворота, и меньше года — после всеобщей эйфории демократической Февральской революции… Резкий душевный подъём и вместе с тем — усталость после двух лет, проведённых на фронте. Пронизывающий зимний холод и начинающаяся разруха, расправы и разбой на улицах столицы, и тревога перед наступающими на Петроград немецкими войсками." Христос с бялото венче е загадката на произведението. Не се мешам тук, понеже никога не съм била религиозна, но си позволявам да допусна, че ранното християнство, често сравнявано с повечето комунистически идеали, е дало на Блок подтик да постави Христос-Мироносеца и Миротвореца воглаве на революционната сган. А тя е сган, защото идва от фронта победена, осакатена, оскотяла, защото повечето са деца на работници и мужици, защото всяка революция е жестока - я си спомнете Френската! Хубавичко си я спомнете! Така че появата на Христос в авангарда на революцията е ... мечта. Затова и розите са бели. ...В същото време адмирал Колчак пише: «Горький и в особенности Блок талантливы. Очень, очень талантливы… И всё же обоих, когда возьмём Москву, придётся повесить…» Заб. Цитатите са от Википедията, не ми тършуваше в прашните дебели книги. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
щурчо 07 Мар 2016 19:56 Мнения: 16,309 От: Bulgaria Драги ми Карл Дванайсети*, в битката при Полтава ти, слава богу, падна. В битката при Полтава шведите са без артилерия.....Съвсем друго е положението в битката при Нарва... Щурчо пак яхна краставицата...  Всъщност, преводът смислово е напълно погрешен И начало стихотворения: «Дорогой Карл Двенадцатый, сражение под Полтавой, слава Богу, проиграно» – плохо вяжется со школьным курсом истории, но.... Почему Бродский начинает обращением к шведскому королю Карлу ХІІ, сообщая ему, что «сражение под Полтавой, слава Богу, проиграно»? Почему проиграно?! Кем проиграно?! Кому проиграно? Влияние Полтавской битвы на ход истории огромно. На протяжении трехсот лет ни у кого не вызывало сомнений, что русские победили под Полтавой и этим подтвердили воссоединение с Украиной, с собственной древней столицей Киевом. Все знали из учебника истории, что с этой победы начался расцвет империи. Выясняется, что проиграли задним числом. И учебники будут переписываться. Положительных героев запишут в отрицательные. Предателей – объявят героями. Когда Бродский писал эти свои стихи, большинству из нас еще трудно было представить, что в 300-летнюю годовщину Полтавской битвы часть прогрессивно-патриотического населения Украины будет носить траур по несостоявшейся триста лет назад независимости.... Что «нео-мазеповец» Ющенко пригласит в Полтаву даже шведского короля Карла XVI Густава, чтобы совместно открыть памятники Карлу XII и Мазепе на Полтавском поле. http://ru-polit.livejournal.com/1586360.html |
дали е империалист в обикновения смисъл на думата Гледам отбор юнаци все специалисти по Бродски тук, освен Дорис, разбира се. Защото, Бойче, погрешно си задал тона, колкото да ни представиш новия си превод. Най-точно го определя негов близък приятел от младостта им в Питер и късните им години в САЩ - "имперец". Империалист е Киплинг, а Бродски е имперец и няма как да не бъде. Гражданин Великой, Белой и Малой, за когото разпадането на СССР е велика трагедия. Но вместо това стихотворение, в което като божествен провидец предсказва какво ще се случи във и със Покрайна, трябва да се прочете някое от есетата му - например онова, в което спори с Кундера, това "чешское быдло" - провидческият усет не го подвежда и в този случай, защото едва след смъртта на Бродски, доста след това, се разбра, че Кундера е бил доносник на социалистическите тайни служби. И думите са казани много преди Кундера да напише гнусната си поръчкова "статия", дърпайки, разбира се, полите на Достоевски, като всеки истински платен трол. В това есе Бродски като тигърче се хвърля да защити родния си език, родната си литература и култура, родината си и сънародниците си от един на практика безродник. Както в повечето си есета впрочем. Велик имперец, велик родолюбец (въпреки заточението и изгнанието, което е и проява на истинското родолюбие), велик руски поет, но надали българската преса е подходящо поле за такъв разговор, който тук е просто ирелевантен. | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: ablepsia |
| Друг е въпросът кой и защо придърпа Блок в тази, хм... дискусия. Прощавай, Дорис, има ли смисъл да се обяснява на щурчовците защо "Дванадесетте" е велика поема, че Блок през цялото десетилетие преди 1917 г. жадува революцията, че пише онези великолепни редове "Слушайте музыку революции"? Че цялата предреволюционна руска интелигенция жадува и се надява на пречистването на революцията? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
има ли смисъл да се обяснява на щурчовците защо "Дванадесетте" е велика поема Винаги има смисъл. Все някой покрай щурчовците и съмишлениците на Колчак, защото и такива имаме, някой без никакви убеждения, защото са опасни, ще проумее нещичко. На такива препоръчвам непременно и "Хождение по мукам" от Ал. Толстой. Нищо, че леко е окарикатурил именно Блок. Писателски им ежби. Много истинна книга. Като Дванадесетте. Също така да видят жестокия филм "Оптимистическая трагедия". Трябва! Много малко знаят за Русия. |
Много малко знаят за Русия. Права си. И най-несведущите са най-вресливи  Но то е защото не правят разлика между "Деянията на апостолите" и "Посланието на Павел до римляните" и защото са чели Теофилакт Охридски в оригинал.  В конкретния случай журналистът у Бойчето е подвел поета у Бойчето. Да си беше публикувал превода, без да зачеква отгоре-отгоре тема, която изисква много по-задълбочени размисли, и то не въз основа на едно-единствено стихотворение от цялото поетично и есеистично творечество на Бродски. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
| Впрочем за бялото венче на Христос не е зле да се припомни и влиянието на сектата на хлистите - Мережковски и Гипиус дори живеят известно време при тях, за Распутин се смята, че е член на сектата, Ленин ги дава като пример за организация. Витаело е в умовете усещането, че трябва да настъпи и се задава нова ера за човечеството, нещо като ново пришествие. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ablepsia |
| Пушкин, колеги, и той империалист, щото вижте к`ви ги е писАл: Слух обо мне пройдет по всей Руси великой, И назовет меня всяк сущий в ней язык, И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой Тунгуз, и друг степей калмык. Бе що не си ...  Някой да ви е научил на университетските банки, че между полИтика и естетика (изкуство, литература в частност) разликата е от земята до небето, въпреки Нобелевския комитет, и да не са ви казАли, че кошутата може и да е с рога в художествения текст (туй по Аристотел, "Техне поетике" му се вика, на когото събориха паметника в Украйна, щото - комунистчески символ се оказа). Различни сфери божем. В Литературный институт имени М. А. Горького просто нЕма начин да не са ви научИли. Освен ако не сте бегАли от лекциЙ? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: SvSophia |
| SvSophia 08 Мар 2016 05:40 Мнения: 21,769 От: Bulgaria Скрий: Име,IP "Бе що не си ..." Това Ви желание, академично, без съмнение, ми се чини, че нема да получи отклик. Свиквайте... А доводите... на цялата агитка... биха били интерсени, ако не бяха оковани в теснички доспехи. Споменатият Кундера... Бродски открил първия му живот в странство, агитката - още по-късно. От което прави заключение, че сега отваря очите на осталная сволоч... па къде ви отидоха 1960-те, ако не по-рано. Па барем да си бехте питали родителите... Тесничко... постничко... по вашему: когато Бродски бе "тунеядец" - значи, тунеядец, когато требе да е русский - значи велик и бой по врага, кога требе - пак "тунеядец". Сполай ви на естетиката и мерките за поезия!  |
| Прочее литературната наука познава множественост на интерпретациите - фройдистка, херменевтична, феноменологична, структуралистична, марксистка (на Запад все още я уважават), догматична и др. под. За имперска даже Тери Игълтън не е писАл. За превода - хвалА!!! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
Па барем да си бехте питали родителите... Аз вчера деликатно Ви намекнах, че сте парадигматично сбъркАл с мойта генетика и семейна среда, мъ Вий си продължавайте, ако нямате по-сериозни ангажименти. Ей сега Ви забивам конкретно питане: За к`о точно през 60-те да си бях питАла родителя с присъда от Народния съд?! И к`во общо имат семействата и генетиката ни с Бродски, Пушкин, Аристотел, Тери Игълтън, херменевтиката, марксическата критика, етцетера и горното писание?! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
| И к`во му е толкоз великото - в естетически смисъл - на Бродски, освен че е работил за чужди на родината си политкаузи - в неестетически смисъл - и е бивал употребяван и се употребява и до днес именно в този смисъл? Написал е "Поэма без героя" ли примерно? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: SvSophia |
| И хай сОпрете се вече в тоз форум с клишета, стереотипи, партийни принадлежности и пр. шлак - в моя случай не работят. Аз имам трима родители - един със смъртна присъда отпреди Девети, един партизанин и един с присъда от Народния съд отслед Девети. Ха сега, де  Но имам и глава на раменете си и професия, която ме задължава да наблюдавам, изследвам и правя изводи и обобщения - безпартийни и обективни, извън тесни семейни, родови, партийни, грантови и пр. простотии, от които вече ми се повръща. ПиснА ми, колеги форумци. Та поради туй кеф ми прай да обърквам стереотипи и клишета. Професионална деформация, така да се рече Манифестна, един вид  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: SvSophia |
| Де изчезнА, СтрелецоВорошиловски ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
| ... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: SvSophia |
бивал употребяван и се употребява Какво общо имат употребите с реалното творчество на един поет, който при това не е искал да напуска родината си, ами е бил насилствено изхвърлен от нея? Изпратен на заточение не за политически или естетически пристрастия, а за тунеядство? И не е спирал да я брани от злоезичници и злонамереници до края на живота си? Впрочем Ахматова е "употребявана" за същото още приживе, та и до днес. Бродски поне не е писал възхвали на Сталин, а само писма до Брежнев. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ablepsia |
| К`вото общо имат писмата до Брежнев с "Поэма без героя". Нищо. "в различни гами" са, така да се рече, както беше написал един в една забравена, понеже неполиткоректна, лирическа драма преди много години... |
| Прочее в неполиткоректната лирическа драма идеше реч за изменника и изменничеството. Предателя и предателството всъщност. |
и да не са ви казАли, че кошутата може и да е с рога в художествения текст (туй по Аристотел, "Техне поетике" му се вика, на когото събориха паметника в Украйна, щото - комунистчески символ се оказа). А също и лъвицата може да има грива - туй по Лермонтов: И, глубоко внизу чернея, Как трещина, жилище змея, Вился излучистый Дарьял, И Терек, прыгая, как львица С косматой гривой на хребте, Ревел — и горный зверь, и птица, Кружась в лазурной высоте, Глаголу вод его внимали; И золотые облака Из южных стран, издалека Его на север провожали... И че "глагол" на руски е "слово" както по-горе, така и у Пушкин - "глаголом жги сердца людей". Пушкин и Лермонтов в Украина болшевики ли са? Толстой империалист ли е? Гогол - майцепродавец, защото славел руския език? |