защо айнщайн никога няма да е прав
Отиди на страница:
| Айнщайн никога не е бил прав, а защо, гледайте това видео и си правете сами изводи защо Айнщайн никога не е бил прав и няма и да бъде и за в бъдеще. https://WWW.yotube.com/watch? V=XG3EpBrfp1a | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: рибар |
| Здравей унперсон, не се отваря ти изпиши тогава в тубата:Ефир (часть7)искривление пространства не потвердилось или постави в търсачката на тубата следният линк. http://www.ytube.com/watch? V=xg3epbrfp1a И кажи какво стана. Нали знаиш че съм заглушен от релативистите. Въпреки това успявам да се вмъкна. И виж има коментар от мен във will ligo Announce Discovery of Gravitational waves? |
| Ето го твоето видео: https://www.youtube.com/watch?v=XG3EPBrFP1A Эфир (Часть 7) Искривление пространства не подтвердилось Ще го изгледам. Засега само чух че отрича отклонението на светлината в гравитационно поле. Според мен се отклонява, само че както е предсказал Нютон. Едва ли те заглушават релативистите - по-вероятно е да имаш вируси в компютъра. Дай го да го почистят. |
| "Ще го изгледам. Засега само чух че отрича отклонението на светлината в гравитационно поле. Според мен се отклонява, само че както е предсказал Нютон." Не не отрича, авторът Олег Акимов е ефирист, макар че аз не съм убеден в съществуването на ефира, но авторът много изчерпателно е дал обяснение за изследванията за доказване на гравитационото отместване на лъчите. По Нютон трябва да е 0,87 дъгови секунди а по Айнщайн 1,75 дъгови секунди. Обаче измерванията показват широк диапазон , не съответстващи нито на Нютономските нито на Айщановските предсказания. Всички данни са в подкрепа на теорията за рефракционна леща със спорадично разпределение на отклонението на свтлинните лъчи при изследването им при пълно слънчево затъмнение. П роведени са за целта на изследването 3 експедиции до геогравски ширини и дължини където може да се види слънчево затъмнение. Данните са в широк спектър от 0,97 0,82 1,75 1,84 което говори за рефракционна леща причинена от плазмени зони около слънцето с не симетрични разположения около центърът на слънцето. |
| Що ми се струва, че проблемът с недоверието завъртял се около научните способности на Айнщайн, се върти около незнанието, че както човешкото ухо не може да чуе звуци над 20 кхц, и под 16 херца така и човешкото око, което не е фасетъчно и не притежава в голямата си част елементи за никталопия, не може да вижда в ултравиолетовия и инфрачервения диапазон, а това съвсем не означава, че такива няма, но демонстрира, че не могат да се уловят с невъоръжено ухо или око, а се доказват със звукови и спектрални анализатори. Това е процес като четенето на мисли на разстояние, много често ставащо с неволно подсказване или силна интуиция на виждащият. Абе, Айнщайн може и да е бил също луд, защото е посещавал психосеанси по спиритизъм и се е позовавал на Радда Бай именувана и като Елена Блаватска, известна руска шарлатанка на епохата от висшия пилотаж към който принадлежи и пазачът на царските лампи, Григорий Ефимович.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: von_Newmann |
По Нютон трябва да е 0,87 дъгови секунди а по Айнщайн 1,75 дъгови секунди. Обаче измерванията показват широк диапазон , не съответстващи нито на Нютономските нито на Айщановските предсказания. Точни измервания не знам да са правени - каквото е "измерил" навремето Едингтън, това е. За себе си съм напълно сигурен че 0,87 е вярната стойност, поради следната причина. Същият (нютонов) модел предсказва и червеното отместване в гравитационно поле, и там вече няма шест-пет - опитът напълно го потвърждава: http://www.einstein-online.info/spotlights/redshift_white_dwarfs Albert Einstein Institute: "One of the three classical tests for general relativity is the gravitational redshift of light or other forms of electromagnetic radiation. However, in contrast to the other two tests - the gravitational deflection of light and the relativistic perihelion shift -, you do not need general relativity to derive the correct prediction for the gravitational redshift. A combination of Newtonian gravity, a particle theory of light, and the weak equivalence principle (gravitating mass equals inertial mass) suffices. (...) The gravitational redshift was first measured on earth in 1960-65 by Pound, Rebka, and Snider at Harvard University..." |
| Унперсон, намерих още едно видео на Физикът Владимир Павлович,"Парадоксь специальной теория относитности". Прегледай го, ето и линк към него: http://www.yotube.com/watch?v=cGl7uk3fQQ1 Като го намериш го изгледай, аз не успях да намеря втората част. Сигурно не е издадена още Но се абонирах за този канал. И ще пиша коментар до авторът Владимир Павлович. |
| В момента има някакво напрегнато затишие - след телешкия възторг отпреди 2 месеца покрай шашмата с гравитационните вълни. Прекалено уязвими станаха релативистите след тази шашма: Натисни тук "Гравитационные волны – это лживая выдумка псевдоучёных" |
| унперсон, интересен линк си дал, но е на руски, и не разбрах детайлно, но става дума за това че гравитационните вълни били фейк, техническа грешка и айнщанистите гледат да замаскират това със заблуди. И още казват че скоростта на светлината била по голяма от 300 000 км \с ммежду две пластини , правени били такива опити още през 1937г. и че според небесната механика на лаплас, скоростта на гравитацията, е практически много по висока от тази на светлината. Нещо по подробно от руският текст, ако можеш? Благодаря, за което . 8) |
Така е рибар - гравитацията е по-бърза от светлината....като се спънеш, първо падаш и после чак ти се появяват свитки в очите.  ... Ти къде се изгуби толкова време. Не че не знам, но така, да си питам от учтивост. Сигурно си събрал доста материал. Ще посетя онези...линкове и аз да се дообразовам. |
Фотони не съществуват, те са вълни. Айнщайн отново не е прав, гледайте и двата клипа, Данилов е физик теоретик и не си измисля  https://www.youtube.com/watch?v=LoTKA_ix148&nohtml5=False https://www.youtube.com/watch?v=w48pv9iOrUQ&nohtml5=False | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: въдичарят |
Така е рибар - гравитацията е по-бърза от светлината....като се спънеш, първо падаш и после чак ти се появяват свитки в очите. На всеки може да се случи, и всеки ще разбере че гравитацията е по бърза от светлината. пък ако искаш изпробвай се за да разбереш.  |
| Има тука един човек, за който във википедията на руски има повече информация, отколкото на български: Стефан Маринов . По поводу опыта Майкельсона-Морли, поставленного в начале XX в. с этой же целью и давшего, по мнению экспериментаторов, отрицательный результат, Маринов утверждал: "Исторический эксперимент Майкельсона — Морли, обеспечивающий неприкосновенность догмы о постоянстве скорости света, даёт, как известно, точность второго порядка в v/с, но эффекты первого порядка, на самом деле, при этом не могут быть обнаружены". Таким образом, более точные опыты по измерению относительной скорости света, по его утверждению, "выбрасывают за борт всю теорию Эйнштейн". В журнале «Техника — молодёжи» (№ 2, 2004 г.) по поводу этого эксперимента писалось: "Итак, вопреки категорическому запрету теории Эйнштейна, измерена абсолютная скорость Земли в неподвижном эфире. Казалось бы, на защиту святыни должны быть немедленно брошены лучшие силы. Вместо этого опыт Маринова замалчивают. Релятивисты сидят тихо, как мышь под веником, не потому, что "настоящих буйных мало", а просто крыть нечем. По той же причине они избегают обсуждения опыта Саньяка (его не скроешь, оптический гироскоп — серийный прибор). Впрочем, какие-то меры всё же были приняты — после публикации результатов "эксперимента со связанными затворами" Маринов выбросился из окна университетской библиотеки. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2,_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD И също Той отрича Айнщайн. Непознат в България, тачен в чужбина, физикът антирелативист Стефан Маринов е една от най-необикновените личности на нашето съвремие. Определя себе си като „дисидент пред дисидентите", а западните му колеги без уговорки го зоват „български гений". В скалата на големите умове го поставят и руските му колеги. На трудовете и личността му са посветени стотици интернет страници - изследователски и възпоменателни. Присъства и в световната енциклопедия Wikipeida. През 1977 г. е екстрадиран. Живее в Белгия, САЩ, Франция, Италия, Австрия. (Виж разказа за живота му в емиграция на стр. 19). През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на университетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо, обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови колеги физици допускат, че е бил хвърлен от прозореца http://www.beinsa.info/index.php?option=com_content&view=section&id=2&Itemid=14 Болгарский гений, физик профессор Стефан МАРИНОВ в последние годы своей жизни работал в Австрийском городе Грац. Он описал явление двухкомпонентности магнитного поля, то есть наличия кроме известного векторного магнитного поля еще и скалярной составляющей. На основе своей теории он построил ряд экспериментальных приборов, среди которых "мотор Маринова". Ему принадлежит открытие способа определения абсолютного движения Земли в эфире. Им определена скорость этого движения - 360+- 30 км/с. Этим своим экспериментом профессор Маринов полностью и окончательно опроверг эйнштейновскую СТО, показав, что скорость света складывается по закону Галилея. Измерив скорость света в одну сторону профессор Маринов показал всю лживость постулатов СТО. http://bourabai.kz/marinov/index.htm Экспериментальные нарушения принципов относительности, эквивалентности и сохранения энергии Теперь можно рассмотреть несколько экспериментов, осуществленных мною, которые легитимируют абсолютную пространственно-временную теорию и выбрасывают за борт всю теорию Эйнштейна. ОПТИЧЕСКИЕ ИЗМЕРЕНИЯ АБСОЛЮТНОЙ СКОРОСТИ ЗЕМЛИ Во всех экспериментах по измерению световой скорости измеряется сумма скоростей света на определенном участке пути "туда и обратно", так что если скорость света "туда” больше на величину скорости лаборатории и "обратно" на ту же величину меньше, то средняя скорость, которая на самом деле при таком эксперименте измеряется, остается величиной постоянной. На рис.1 показана схема подобного эксперимента. Свет от источника S, проходя через полупрозрачное зеркало N, "нарезается" на куски вращающимся зубчатым колесом С, покрывает расстояние d до зеркала М, возвращается обратно, снова проходит через прорези вращающегося колеса С и, отражаясь от полупрозрачного зеркала N, доходит до наблюдателя О. Если за время прохождения пути d туда и обратно колесо поворачивается с прорези на, зуб, то наблюдатель света видеть не будет. Разделив расстояние 2d на время, за которое колесо поворачивается с прорези на зуб, получаем скорость света. Такой эксперимент впервые провел Физо в 1849-ом году. Сегодня люди проводят сотни тысяч подобных измерений за день, так как на Земле функционируют сотни тысяч радаров. Однако, никто (повторяю, никто, никто, никто) не постарался измерить скорость света в одном направлении, хотя такой эксперимент предложили еще Майкельсон и Морли в их известной статье 1881 года, где они сообщают о нулевом результате, полученном при попытке определения абсолютной скорости Земли с помощью Майкельсонова интерферометра. Суть подобного эксперимента настолько проста, что даже ребенок, разобравшись в эксперименте Физо, может его предложить. Однако, как это ни странно, никто в мире не взялся такой эксперимент поставить, тем более что технических трудностей не так уж много. На рнс.2 показана схема эксперимента, при помощи которого я измерил разность световых скоростей в двух противоположных направлениях [5, стр.68]. Свет от лазера разделяется полупрозрачным зеркалом на два пучка, которые, отражаясь от еще пары зеркал, проходят в противоположных направлениях расстояние между двумя синхронно вращающимися дисками с дырами по периферии (на рисунке источники света S1 и S2 показаны как независимые). Первым вращающимся диском свет нарезается на куски. Второй вращающийся диск пропускает большую часть куска, если скорость света в этом направлении большая, соответственно, меньшую часть куска, если скорость света в этом направлении меньшая... http://bourabai.kz/marinov/fmr.htm |
| За Стефан Маринов съм чел и за неговият експеримент със процепите и че е установил анизотропия в скоростта на светлината по направление изток-запад. Релативистите тотално опровергават опита на Маринов, като твърдят че данните от опита били в рамката на технически допустима грешка. |
| И този не е съгласен с теорията на относителността. https://www.youtube.com/watch?v=cGl7uK3fQQI&nohtml5=False |
| Опитите на Маринов са добре описани направени на съвременно техническо ниво и повторими. Ако те, а те акО, отхвърлят релативизма или го ограничават (което си е пак отхвърляне) нашия човек не е виновен, но много народ трябва да учи отново от А, Б, М натам. Хубавото е, че няма да ги карат да повтарят първо отделение. |
| Знаете ли Вы, что релятивизм (СТО и ОТО) не является истинной наукой? - Истинная наука обязательно опирается на причинность и законы природы, данные нам в физических явлениях (фактах). В отличие от этого СТО и ОТО построены на аксиоматических постулатах, то есть принципиально недоказуемых догматах, в которые обязаны верить последователи этих учений. То есть релятивизм есть форма религии, культа, раздуваемого политической машиной мифического авторитета Эйнштейна и верных его последователей, возводимых в ранг святых от релятивистской физики. Подробнее читайте в FAQ по эфирной физике. http://bourabai.ru/img/einst3.gif http://bourabai.ru/forum/index.php?fid=103&id=1038737&page=1#a10 В 1973 г. в Софии я проделал "девиационный эксперимент со связанными зеркалами" [10]. Он был не очень точен и я измерил только максимальную проекцию абсолютной скорости Земли по оси аппарата (чей азимут был 84° , получив величину v = 130± 100 км/сек.В 1975/76 г.г. в Софии я проделал "интерференционный эксперимент со связанными зеркалами [11], который был гораздо точнее. Проводя измерения в течение шести месяцев, я получил для модуля абсолютной скорости Солнца v=303±20 км/сек и для экваториальных координат ее апекса 8=-23°±4°, α = 13h23m±20m ЛИТЕРАТУРА [1] Marinov S. Eppur si muove (East-West, Graz, 1987), first ed. 1977 [2] Marinov S. Classical Physics (East-West, Graz, 1981). [3] Marinov S. Divine Electromagnetism (East-West, Graz, 1993) [4] Marinov S. The Thorny Way of Truth, part IV (East-West, Graz, 1989) [5]. Marinov S. The Thorny Way ot'Truth, part II (East-West, Graz, 1986) [6] Marinov S. The Thorny Way ot'Truth, part VII (East-West, Graz, 1990) [7] Marinov S. Nature 322, p. x (21 August 1986) [8] Marinov S. New Scientist 112, 48 (1986) [9] Rindler W.American Journal ot'Physics 57, 993 (1989) [10] Marinov S. Czechoslovak Journal of Physics B24,965 (1974) [11] Marinov S. General Relativity and Gravitation 12, 57 (1980) [12] Marinov S. Indian Journal of Theoretical Physics 31,93 (1983) [13] Kennard R. Philosophical Magazine 33,179 (1917) [14] van Bladel J. Relativity and Engineering (Springer, Berlin, 1984) [15] Marinov S. The Thorny Way ot'Truth, part I (East-West, Graz, 1988), first ed. 1982. [16] Scott W.T. The Physics of Electricity and Magnetism (John Wiley, New York, 1966) [17] Dasgupta B.B. American Journal ot'Physics 52, 258, (1984) [18] Rowland H.A. Sitzungsberichte der k. Akademic der Wissenschaften zu Berlin, p.211 (1876) [19] Ландау Л.Д. и Лифшиц Е.М. Электродинамика сплошных сред (изд. "Наука", Москва, 1973) [20] Marinov S. Deutsche Physik 3(12), 53 (1994) [21] Marinov S. Deutsche Physik 4(13), 31 (1995) [22] Marinov S. Deutsche Physik 3(9), 17 (1994) [23] Marinov S. Deutsche Physik 3(10), 8 (1994) [24] Marinov S. Deutsche Physik 3(11), 40 (1994) [25] Marinov S. Deutsche Physik 3(12), 13 (1994) [26] Marinov S. Deutsche Physik 4(13), 15(1995) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Опитите на Маринов са добре описани направени на съвременно техническо ниво и повторими. Ако те, а те акО, отхвърлят релативизма или го ограничават (което си е пак отхвърляне) нашия човек не е виновен, но много народ трябва да учи отново от А, Б, М натам. Хубавото е, че няма да ги карат да повтарят първо отделение. Защо да учи отново от А,Б,М ? просто СТО и ОТО няма да ги има, а всичко друго във физиката ще го има. |