Отиди на страница:
Невероятно  |
| Когато чета кратките Ви, но преливащи от усмивки и сълзи, истории за частни случки винаги си спомням за Калина Красная. Може би защото името Ви е Калин. Знам ли? За мен сте българския Шукшин - и неговите разкази докосваха душата ми по същия начин - нежно, леко, светло и едновременно тъжно.... Благодаря за спомена за Беглеж и иконата на дядо Цано. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Zezo |
Г-н Донков, красиво, точно, изографисано (т.е. - нема какво да се добави)! Според мен - децата трябва задължително (по закон  ) да общуват с дядовците и бабите си! Ама не в "промеждутъци от време..." - Бабите и дядовците са мъдреци - имат на гърба си опита, знания, видели са и препатили, пък и нашите гени са наследили нещо от техните качества. Мостът към наследниците трябва да се поддържа жив - с техните слова и с нашите действия. Нали?! |
| Това е изповед, прекланям се пред Автора. Когато наближим годините на нашите деди се смисляме за много неща, но рядко можем да ги изразим в писмен вид така добре |