Отиди на страница:
Животът в превод на български Всичко е загубено в превода. |
| Разпятие . Сега, сърце, е безпощадно ясно - не можеше да имаш друга участ. . Защото ти, сърце, ме посъветва с отворени обятия да тръгна към хората - от обич преизпълнен. . А те - видели ме така, решиха, че съм готов да си поема кръста. И ме разпънаха - на обичта ми. . Но не за мене ме боли, а за това че - тъй здраво прикован сега на кръста - аз вече няма как да ги прегърна. |
Веднъж на улица "Раковски" синът му, поетът Роман Кисьов, ми каза... Това е един от греховете на тогавашните поети/писатели - според официална статистика, отнесено към броя на населението, България имаше най-много двойки бащи-синове/дъщери писатели и поети. Тоест, само в тоталитарна България по някакъв необясним начин талантът се предаваше по наследство. Предаваше се друг път - децата бяха откровени бездарници, но как дете на член на СБП да стане стругар? Нищо, че баща му пише книги точно в този дух. А колко станаха "творци" благодарение само на партизанско минало и ни заляха с тонове простотия на тема ТКЗС-та, партизани, бой на негрите в САЩ и т.н. ? Не можеш да ги преброиш. А колко станаха журналисти отново като "деца на активни борци", заемайки местата на по-способните? За целта дядовците им ги осиновяваха по примера на Тодор Живков и Евгения. Едно е да си поет, съвсем друго - да работиш като поет и да бълваш книги, които после се продават "с нагрузка" - ако искаш да си купиш Джек Лондон, с него ще купиш и стиховете на Гунчо Папунчев. ....Имаше и истински творци, но примерно десетина. Останалите си пиеха кафето заедно и се ободряваха един друг колко са талантливи, а когато някой излезеше, другите казваха истината - но само зад гърба му. И това също е животът в превод на български. |
Шаман 28 Апр 2016 21:21 Славейковците и те така ... Пък за Кюри-тата да не говорим. Дюма-тата и те. Английски кралици, Буш-овци, сега и Клинтън-овци. Мръсни комунисти. |
| Ти сън ли си? Или те има? Или си утринна звезда - далечна, но със близко име, която свети без следа. . И ту засвети, ту угасне на моята любов лъча. Аз ту те нарека прекрасна, ту изненадан замълча. . Къде отиваш? Де изчезна надеждата да бъдеш с мен? Сърцето ми, тревожна бездна - живей щастливия си плен. . Мечта ли си? Или те има? Ти огън ли си? Или дим? Защо си тъй неповторима, щом този свят е повторим?! . Рецитал по стихове на Павел Матев в изпълнение на Любомир Кабакчиев https://www.youtube.com/watch?v=XJC3tcHbp_E . Нецелувани светлини – рецитал по стихове на Павел Матев в изпълнение на Сава Хашъмов https://www.youtube.com/watch?v=ud8fMVwSjaw |
| Ако позволите ... не че ми пука дали ще позволите, но понякога ме сполитат кризи на благовъзпитаност ... та, ако позволите, ще споделя някои спомени. Бях момче и не помня представленията, в които ги видях, но и досега в съзнанието ми стоят двама артисти: Сава Хашъмов и Стефан Воронов. По-късно разбрах, че са цяло гнездо, а къщата ни на "Бигла" - нали помните: Лозенец, "лозя в гори", Корубаглар - е в средата му. Околовръст живееха Георги Калоянчев, Нейчо Попов и жена му Стоянка Мутафова, Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев и некой си Панчо Владигеров. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
| П.С. В десния край на двора му, откъм Водната кула, Панчо имаше череша. Ние бяхме горди и не падахме дотам, да берем черешите. Кършехме клоните, а после на спокойствие ги оглозгвхме в някое мазе. Онова лято, на Панчо му се размина. Свиреше нещо на пианото и това нещо бе толкова потресаващо и непознато-ново, че забравихме за черешите. |
Zenon_o_Eleates Хайде, хайде, не се правете на луди - много добре знаете за какво говоря. Даже един руски режисьор на времето "се чудеше" - абе защо така бе, като чуят хората: бащата лекар и синът лекар, имат повече доверие на сина. Същото за адвокати, инженери, та дори военни. А като чуят бащата режисьор - синът режисьор, веднага си казват - аха, връзкар. Същото и за артисти, и за писатели. Ами защо - понеже в непазарният социализъм нямаше реален критерий за успех при писателите. Можеш да пишеш томове глупости за Партията или за партизаните и да ти ги издават, да си получаваш големите хонорари и после (почти) всичко да отива за претопяване. А което не отиде, събира прах някъде из селските библиотеки. Или като можеше да направиш един просташки партизански филм (Киран Коларов) или да изиграеш Маркс и веднага наградите потичаха, а около теб далеч по-талантливи творци и изпълнители оставаха незабелязани. Не е като при други професии, където ако объркаш нещо, самолетът пада или човекът умира. Тук може. Затова и едно огромно мнозинство от интелектуалците ни не харесва промените - понеже не може да създаде продукт, за който някой да е готов да плати. А държавната субсидия вече я няма... Дал си три примера и то не съвременна България. А можеше да споменеш например Дико Фучеджиев - Милена Фучеджиева или Радой Ралин - Кин Стоянов.  ...Влади Гео, вместо тъпанарското (понеже не е аргументирано) "глупости" по-добре да беше реагирал като шопа, който за пръв път видял камила - "е те такова животно нема". Откога и ти почна да разбираш толкова от литература?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Шаман |
Влади Гео, вместо тъпанарското (понеже не е аргументирано) "глупости" по-добре да беше реагирал като шопа, който за пръв път видял камила - "е те такова животно нема" Шамане, Сред големите имена на културата ни по времето на социализма - Димитър Талев, Димитър Димов, Валери Петров, Ангел Каралийчев, Павел Матев, Николай Хайтов, Емилиян Станев, Блага Димитрова, Павел Вежинов, Елисавета Багряна, Светослав Минков, Стефан Цанев, Чудомир, Антон Дончев, Георги Караславов, Любомир Левчев, Георги Джагаров, Дончо Цончев, Станислав Стратиев и т.н., има само една двойка "баща - син". Ти май не я знаеш  И добре, че я има. Щяхме да бъдем много по-бедни без Райнови, Николай и Богомил. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
.Шаман 28 Април 2016 21:21 да работиш като поет и да бълваш книги, които после се продават "с нагрузка" И целия ти патос заради едното споменаване на името на поета Роман Кисьов, който не "работи като поет и не бълва книги, които после се продават "с нагрузка", щото пазарна икономика, едно-друго. Поне да беше се запознал с дейността и стиховете на Роман първом, преди да плещиш нелепици, и то точно под статия за Здравко.  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: ablepsia |
| ablepsia 29 Април 2016 03:46 ...кажи къде е лошото, аз имам нож, него ще го отттттрежем... ...спокойствието на естеноста на г-н Донков е приятна за възприемане, поне за мен. ... е залях се, но нищо...   .ПП И кита се залива понякога. За делфин сега не ми се говори. . |
За автора  ВладиГео | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: читатель |
| И фамилия Дичеви, Влади! Проуснал си ги! И още хиляди други като тях. Дето всуе се напиняха да ни напавят хора. Пък ние серсеми останахме... Ма добре че теб те има - да ги споминяш и прославяш. Щото младите, гледам, и те хич не ги бръснат за слива. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: enlil |
| Едно стихотворение на Роман Кисьов: ЗА ГЕНИЯ „Примка на шията! Примка на шията!“ Кристоф Мекел Приживе казваме за гения: Той е бездарник и измамник Безделник и развратник Аморален тип Примка на шията! Примка на шията! Приживе казваме за гения: Той развращава обществото Подтиква към анархия и бунт Вреди на младежта Примка на шията! Примка на шията! В един прекрасен ден Той сам си слага Примката на шията Посмъртно казваме за гения: Той бе велик Неповторим Ако не бяхме ние Щеше ли да бъде гений? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: myrmorko |
| Повелята "бащата артър - синът и той" си беше и е факт. Разчепвкваният тук неколкократно Ал. Хайтов е първия пример, за който се сещам. Или Иван Черкелов - автор на най-негледаемите щуротии в историята на киното. |