Отиди на страница:
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Justinian2 |
Justinian2 02 Май 2016 16:34 Мнения: 5,714 От: Gibraltar Скрий: Име,IP Според мен, първоначално враждата си е била чисто политическа. Папа Лъв III, също е бил яростен противник на филоквето, ама Карл Велики го натиснал много силно, та папата накрая отстъпил. Въпросът по него време се е свеждал в крайна сметка до- кой е по-по-най- Римски император, този в Константинопол или германските. Западняците са започнали първи, пък после риват, че видите ли ината на Фотий бил главната причина за схизмата...  По мое мнение, истински значимите културни различия между западния католицизъм и източното православие, започват някъде от ерата на Ренесанса /не че и преди е нямало/... Началото им най-вероятно поставя източноправославния монах Варлаам, станал после католически епископ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Justinian2 |
Justinian2 02 Май 2016 17:42 Мнения: 5,717 От: Gibraltar Скрий: Име,IP  А защо пък не?!?  И друг път съм писал, че най-вероятно изпращането на Зоя Палеологина от папата в Москва, точно такъв краен резултат е целяло...  |
| Проблемът на протестантите и англиканите е, че нито една тяхна църква не е апостолическа. И значи няма богословско оправдание за съществуването им. Това в миналото е означавало, че например английския крал стои по-ниско в йерархията в сравнение с испанския или португалския крал. Тоя именно въпрос кара суетните англичани да търсят близост с Руската православна църква и припознаване от тях. Било е тегаво време, защото руските теолози отхвърлят всякаква такава възможност - принципите на англиканската църква са в разрез с ортодоксията. Обаче процесът е лично следен от Петър І, който пък много е искал да се измисли начин за единение с англиканите и по този начин да контролира набиращата сила Англия. И затова буквално казва на руските архиереи - ще стоите заключени в двореца в Петербург, докато измислите начин да стане това единение. Стоели дълго време, толкова дълго, че Петър взел, че умрял и нищо не се случило с тия планове. А първите контакти от тоя род са още от средата на ХVІ век между протестанти и гръцките православни, когато патрирах Йоасаф ІІ праща дякон Димитрий да разбере що за чудо е това протестантизма. Димитрий се връща в Цариград с копие на "Аугсубргското изповедание на вярата", проводено лично Меланхтон. Протестантите очаквали гръцките богослови да се произнесат по основите на протестантизма, обаче нищо не получили. Малко по-късно (пак ХVІ век), но вече при патриарх Йеремия ІІ, двама протестантски богослови (Андре и Крузи) пращат една жалейка за лошото положение на християните в Османската империя. Между другото пишат, че проповядват христовото учение в най-чист вид. Тия чакали патриарха да се произнесе по въпроса за най-чистия вид на християнството, обаче Йеремия върнал хабер, че протестантството е голямо отклонение от православието. Андре и Крузи поискали теософски дебат по въпроса, ама не го получили... И между другото тоя отговор станал причина протестанти и католици да се разправят кое учение е по-близо до православието В тая връзка да споделя, че позицията на БПЦ, а и на грузинската църква, във връзка със събора на Крит не е мръднала особено. Най-накрая трябва да се спомене и мисията на Кирил Лукарис през ХVІІ век. В писанието си "Изповедание на вярата" той заема страната на протестантите, което накарало началниците във Ватикана да възкликнат "Ама ние не сме разбрали кога православните са станали протестанти!" Разбира се, веднага е последвала позиция за разграничение. Обаче хитрият грък е заел такава позиция, понеже именно протестантите успяват да ограничат действието на йезуитския орден върху православните. И сега некои размисли около очаквания критски събор. Много трудно ще се постигне обединение на православните църкви и до някакво общо становище около идеята за единство с другите християни. Това е защото всяка от църквите има свои собствени контакти с протестанти и католици. Освен това общата позиция се затруднява от принципните положения на католици и протестанти. Католиците настояват, че православните трябва да признаят за духовен водач папата, иначе нямат против служението. Протестантите като цяло нямат нужда от някакъв определен водач (централизация на властта), поради идеята за предопределеност и способността за интерпретация на светите писания. Впрочем по тая причина именно сред протестантите се заражда идеята за рационализъм, но също и за появата на безкрайните им секти. Затова и отричат всякакви тайнства. И тая "гъвкавост" доста ги доближава до ислямската идея за иджтихад или да се прави каквото е нужно към момента. В много случаи тия протестантски секти са наистина модерни, т.е. оправдават и подкрепят какви ли не светски нововъведения. Те, изглежда, са най-близки до нас, понеже на практика у нас сме агностици. Работата е там, че единението на всичките християнски течения са инициирани от ултраконсервативни протестантски течения в САЩ. Много от тях действат без проблем в Русия и чрез РПЦ, но наскоро се сблъскаха с някои лица в правителството на Русия и дори лично с Путин. Пределно ясно е, че свободата на религията в Русия не е онзи претекст за слободия, както се случва у нас например. По тази причина се иска единство и Сула правилно нарича това ООН на християните. В това ООН щатите с безбройните си представителства ще имат доминация. Струва ми се, че ще се оформят два блока сред православните: едните ще искат ако не единение, то много по-тясно сближаване (руснаци със сигурност, вероятно и коптите, но не е ясно кои други ще са в кюпа). Другите ще предпочетат самостоятелност (досега е ясно обявено от българи и грузинци, обаче натам вървят и румънците). Сред протестантите също има дърпания - баптисти, Световна лютеранска църква. А и самите католици още не са заявили официално какво очакват. В тая връзка руското искане за такъв събор може да се окаже прибързано. Може би преди да се тръгне към каквото и да е сближаване е добре да се вкарат в дневния ред някои точки за обсъждане и постигане на общо становище за: 1. Църква и нация 2. Църква и държава 3. Християнска етика и светско право 4. Отношение към труда 5. Война и мир 6. Лична и обществена нравственост 7. Медицина и биоетика |
 за написаното, и аз мисля така.По-горе, а и по други медии, много често се развива тезата че религията била виновна за много злодейства в човешката история, толкова че е успяла да влезе в съзнанието на много немислещи, а питам аз коя религия е виновна за болшевишките кланета, на най-грандиозните скотобойни в цялата история на света - ПСВ и ВСВ, и не е ли тъпо да се отрича отговорността на отделния човек за делата му и да се приписват на вярата в Бога? |