Щастие, построено на чуждо нещастие, е като къща построена на пясък.

Щастие, построено на чуждо нещастие, е като къща построена на пясък.

Щастие, построено на чуждо нещастие, е като къща построена на пясък.

Ама в Крим имаме щастие, построено на чуждо щастие. Къщата е върху гранит.

23. И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

«...Столетиями и даже тысячелетиями Россия была скрепляема высшими духовными скрепами, называвшимися по-разному в разные времена. Будучи скреплена этими скрепами, она могла относиться к скрепам правовым с большим или меньшим пренебрежением»

котарак

Затова и комунистите са силно недолюбвани и определяни за национални предатели по това време. Което никак не е далеч от истината, предвид факта, че партията им е филиал на задгранична организация - Коминтерна. Тоест, на пряко подчинение на Сталин.

както г-жа мадършип (извинявай, колежке, ама баси ника си избрала... )

Bacho Кольо 11 Май 2016 23:39

Но на една 40 милионна нация е нанесена жестока обида... Затова, позволи ми засега да съм песимист...

Не разбирам?!? Нито германци, нито поляци, нито грузинци, нито прибалти /заедно или поотделно/ са "40 милионна нация". Но това не ми пречи да ти позволя да останеш насаме с песимизма си. Колокото дълго поискаш - толкова...

mothership
11 Май 2016 23:40

БОРИС АКУНИН: РУСИЯ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ХАНСКАТА ЮРТА

Докато светът се развива, Русия тъпче на едно място. Рано или късно това ще доведе до обедняване на цялото население и до социален взрив, казва в интервю за Дойче Веле известният и в България руски писател Борис Акунин.

Две изключително популярни руски личности в диалог за настоящето и бъдещето на страната си - журналистката Жана Немцова, дъщеря на убития политик Борис Немцов, разговаря с писателя Борис Акунин, който е много популярен и в България. Григорий Чхартишвили, известен под псевдонима Борис Акунин, напусна Русия през 2014 година и оттогава не се е връщал в страната. В момента той работи над своята многотомна "История на руската държава".

Немцова: Казвате, че сте напуснали Русия, защото страната е окупирана от врага. Кой е врагът?

Акунин: За мен враг е онзи, който прави нещо враждебно към моята страна. Дълбоко съм убеден, че днешната политическа власт води страната ми към крах и гибел - и затова я смятам за враг.

Немцова: Преди няколко години в диалог с писателя Михаил Шишкин Вие все още твърдяхте, че не виждате нищо трагично в случващото се в Русия. Но сега сте на друго мнение, така ли?

Акунин: Да, излиза, че съм бъркал. В периода 2011-2013 година участвах много активно в обществения живот. Тогава ми се струваше, че руското гражданско общество има сили, а властта има достатъчно мозък, за да се избегне сегашната фатална конфронтация. Но в началото на 2014 година всичко се промени под въздействието на украинските събития. Путин взе решение, което вече не може да се върне обратно. Този курс задълбочава изолацията на Русия и я противопоставя срещу останалия свят. Както изглежда, очаква ни нова Желязна завеса. Вътре в страната този курс означава пожизнено управление, при което Ръководителят никога не подава оставка. Това вече е една съвсем различна държава.

Немцова: През 1980-те години хората разбираха, че много от нещата, които се говорят по телевизията, не отговарят на действителността. А сега изведнъж сякаш всички вярват на телевизора. Защо настъпи такава промяна в общественото съзнание?

Акунин: Вие, Жана, помните периода на перестройката, когато в мозъците настъпи раздвижване, когато полъхна свеж вятър. А аз помня 1970-те години, когато нямаше нищо подобно, с изключение на дисидентите. Те бяха горе-долу като тези хора, които днес опъват палатка някъде из Москва, а минувачите не им обръщат никакво внимание. Но без такива хора страната просто не може. Докато ги има тях - все още съществува и надежда за някаква промяна. Та нали някой е длъжен да поддържа градуса на мъжеството, достойнството и съпротивата.

Разбира се, днес хората имат повече източници на информация. Ако се интересуваш от нещо и търсиш различна гледна точка, ти имаш тази възможност. Вярно е обаче и друго: днес повечето хора нямат нужда от това. Но проблемът дори не е тук, а в сегашния политически режим в Русия. Ако оставим настрана моралния и идеологическия аспект, проблемът е в това, че този режим е катастрофално неефективен. В рамките на сегашния световен модел той е неконкурентоспособен, той губи както икономическото, така и технологическото съревнование. Светът се развива, а Русия тъпче на едно място - в това е бедата. И за съжаление всичко това ще завърши с обедняване на цялото население и със социален взрив. Защото вече подминахме кръстопътя, където можехме да направим обратен завой.

Немцова: Твърдите, че Русия върви по сбъркан път. Но нима не е историческа закономерност, че Русия винаги изостава?

Акунин: Открай време мисля над това: каква е същността на руската държава? Защо векове наред в тази държава се повтаря един и същи катаклизъм? И всеки опит за либерализация завършва с още по-яко затягане на гайките. Първоначално аз също си мислех, че за сегашното развитие на събитията не е виновен лично Владимир Путин. Нещо повече: допускам, че когато по стечение на случайни обстоятелства се оказа на власт, този човек изобщо нямаше намерение да става пожизнен диктатор, да отменя свободата и тъй нататък. Навярно в самото начало той просто се опитваше да обуздае олигарсите, да се справи някак със сепаратистите - това са били скромните му цели.

После обаче се задействаха някакви обективни закони - и се случи онова, което се е случвало многократно и преди в руската история. Очевидно има някаква причина в конструкцията. В момента работя над руската история от края на 17 век и ми се струва, че започвам да разбирам този механизъм.

Ако утре в страната се проведе, дай Боже мирна, революция, ако свалят Путин, а на власт дойде някакъв нов демократ, който остави всичко, както си е, същият този демократ след някое време също ще стане диктатор. Просто защото държавната структура не предлага други вектори за движение - тя е парализирана по вертикала.

Немцова: Тоест, ако правилно Ви разбирам: проблемът не е в личността, а в системата. Дали обаче е реалистично да очакваме промяна на системата?

Акунин: Удивително е, но в нашата история нито един реформатор не е посмявал да посегне на фундамента на държавата, положен още през 15 век от обединителя на Русия Иван Трети. Тогава той възпроизвежда държавническия принцип на ордата, просто защото към този момент руснаците не познават по-ефикасно работеща система от тази на Чингис Хан.

През първите векове от съществуването на Русия тази конструкция работи нелошо. Сама по себе си тя е много устойчива на удари. Но през 21 век условията вече са съвсем други. Така наречената „мека сила” се оказва много по-важна от архаичната груба сила - и вече не бива да се живее по старому. У нас обаче страната продължава да се управлява не по закона, а по заповедите на Великия хан. И никой закон не може да бъде по-силен от ханската заповед. Защото става дума за сакралността на Ръководителя.

В същото време това е и система, в която тъкмо държавата се оказва най-висшата ценност. В тази система не държавата обслужва хората, а хората обслужват държавата. В нея не съществува възглед за личните права - съществува само възглед за личните привилегии, които се предопределят от мястото ти в самата структура и от степента на вярност към началството.

И накрая: в тази система важно значение има тайната полиция, независимо как ще я наричаме. Тя е дублираща структура на властта, защото в една система, където няма разделение на властите, тя е единственият инструмент, с който Ръководителят може да контролира какво се случва по целия този вертикал.

Немцова: Независимо от всичко това личността на Владимир Путин има значение в сегашната система. Вие многократно и публично сте казвали, че не го смятате за крадец и престъпник. Държите ли още на това свое мнение?

Акунин: Работата е в това, че Владимир Владимирович еволюира. Когато твърдях, че не е крадец и престъпник, аз просто смятах, че той не се нуждае от пари. Защо да си къташ някакви милиарди, след като цялата страна така или иначе е твоя? Но корупцията не е просто кражба. Корупцията - това е да използваш държавната система по най-различни начини. Когато даваш привилегии на своите приятели - това също е корупция. Когато не допускаш да понесат отговорност за престъпленията си хора, на които симпатизираш - това също е корупция. Когато поддържаш някакъв паралелен, скрит бюджет, с който се разпореждаш по свое усмотрение - това също е корупция.

Немцова: Излиза, че след 15 век, когато бяха положени основите на руската държавност, държавата изобщо не е била модернизирана, така ли?

Акунин: Напротив, модернизирана е многократно, но основата ѝ си остава същата. Тъкмо тази основа задава конфигурацията на останалата част от сградата. Както и да променяш етажите, фасадата или вътрешното обзавеждане, тя пак си остава някогашната конструкция на ордата. И така една огромна страна се управлява от ханската юрта.

Натисни тук