Ден на победната лъжа
Отиди на страница:
Чернобил е друг случай, където и ние ядохме полезна СеСеСеРейска радиация, ама карай, нали съветската технология е най-хубавата, а радиацията им - най-вкусната, ще има да ядем и още радиации, но този път от акъла на малък процент кретенезирани и грешно ориентирани упраВЛЕВОщи в БГ и останалите тук-там, дето още не са дали фира и не са разбрали откъде дуа ветеро. поредни глупости, изречени с необходимия за целта апломб. колко бе, нюмане, колко беше радиацията от фукушима, таз екологична и демократична таквоз?да ти прилагам ли списък на инцидентите с аец или ще го намериш и сам, та да видиш колко демократични сакатлъка са ставали? |
| Я нещо свежо - като ще се дразним да го правим като като хората Натисни тук  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
На 7 май 2002 г, петдесет и осем години по-късно след описания земен ад, причинен от неговите сънародници-войници в армията на СССР, Леонид Рабичев лежи в московска болница за ветерани от войната и предлага на навестилата го негова близка, също писателка, да прочете току що написаните горни пасажи от неговата книга със спомени. След първите няколко реда поетесата Олга Илницкая изпада почти в истерика и не желае да чете или да слуша нито ред повече: „Не, не, не! Не искам да слушам това, Леонид Николаевич! Този текст трябва да го унищожите незабавно, той не бива никога да бъде напечатан! — обръща се към мен с пресекващ глас моята приятелка. На лицето й е изписана гримаса на отвращение. Аз съм озадачен… Докато пишех и през ум не ми беше минавало да се замислям над реакцията на бъдещия слушател или читател. Значи версията на Леонид Рабичев е следната: Почти цялата руска армия (над 99%) ги е вършила тия неща. След което в следващите 60 години, всеки един червеноармеец е имал да разказва какво се е случило. И като се има предвид, какви са пияници руснаците, всеки един червеноармеец е разказвал, разказвал. А слушателите са слушали и вече тия разкази са им омръзнали, дотегнали и са сред най-баналните истории, на които са вече обръгнали. Вече не им правят впечатление. По всичко изглежда обаче, че Олга Илницкая ги чула за първи път едва през 2002 година. Реалистично ли е? |
| Абе и Олег Калугин получи американски паспорт за някакъв български чадър, ама поне направи самопризнания. |
| КАЛНИТЕ ТАЙНИ Има много литература за войната – и научна, и художествена, и пропагандна… На Запад с огромен интерес се ползват изследвания, които разказват за зверствата на съветските войници в Германия. Насилия над жени, грабежи, убийства… Особено голяма е страстта да се изследват широко разпространяваните истории за изнасилени германки – някои автори докарват бройката им до 200 000 … И това – въпреки известните заповеди на съветското командване за спазване на определен ред и поведение, въпреки фактите за жестоки наказания на нарушителите. Включително разстрели /няколко такива има и сред войниците, минаващи през България – по бързата процедура/… Но – война е било, човек озверява, инстинктите вземат връх над съвестта. И е логично подобни нарушения на дисциплината и заповедите да е имало. Въпросът е – колко са наистина? Аз имам и един – доста неприятен за западняците – въпрос. Да, имало е убийства, изнасилвания, грабежи в Германия… Но какво са правили там съветските войници? Навлезли в немските земи по време на похода си към Берлин? И защо е тоя поход? В отговор на германското нахлуване в СССР… На агресията, на убийствата, разрушенията, ограбванията, изнасилванията. На немските жестокости – разстрели, мъчения, бесилки, мачкания с танкове, разбивания на детски главички. На Бабий яр, Хатин, Ленинград, концентрационните лагери, затворите, глада и смъртта… Ами… Не съм чак дотолкова хуманист. И разбирам – каквото повикало, такова се обадило. Да би мирно седяло – не би чудо видяло. За зла круша – зъл прът… Обаче – оставяме емоциите. И тръгваме към фактите. Все пак – историята анализира станалото по документите, изследванията, свидетелствата… Наскоро излезе книга на историчката Мириам Гебхарт, в която сериозно и скрупульозно се изследват нелицеприятните действия на американци, британци, французи в покорена Германия. Милион и половина войници, навлезли в западните райони на страната, са се чувствали като господари в африкански земи. Авторката цитира документи и свидетелства, разказва за наистина жестоки случаи – за над 190 000 изнасилени немски жени, девойки, момиченца. Повтарям – над сто и деветдесет хиляди!!! Изнасилени от тези, които и днес в САЩ наричат greatest generation – най-великото поколение /Какви ли са останалите!/… Гебхарт използва и архиви на католическата църква, благодарение на които пред нас се появява реална и поразяваща история на годините 1945 – 1955. Напомням – окупация, план „Маршал“, създаване на ФРГ, развитие… И – скривано от властите, медиите, самите германци, гадно насилие… Само един цитат - отец Алоис Шимл от Моосбург, 1 август 1945 г.: „По заповед на военните власти списък на обитателите с указване на тяхната възраст трябваше да бъде окачен на всеки дом. Не е трудно да се познае резултатът от тази заповед... 17 девойки и жени бяха откарани в болница – те бяха изнасилени веднъж или няколко пъти.” Нека спрем… Книгата „Когато дойдоха войниците“ е отражение на историческата истина – значи некрасива, страшна и въздействаща… И разрушаваща щампата – весели млади американци раздават дъвка на смеещи се деца, млади немски красавици се въртят край тях и са готови да легнат заради едни найлонови чорапи… Идилия… Кървава и зверска зад паравана на тайната… ----------------------- Сайтът на Генек |
Константин Симонов - стихи Если дорог тебе твой дом, Где ты русским выкормлен был, Под бревенчатым потолком, Где ты, в люльке качаясь, плыл; Если дороги в доме том Тебе стены, печь и углы, Дедом, прадедом и отцом В нем исхоженные полы; Если мил тебе бедный сад С майским цветом, с жужжаньем пчёл И под липой сто лет назад В землю вкопанный дедом стол; Если ты не хочешь, чтоб пол В твоем доме фашист топтал, Чтоб он сел за дедовский стол И деревья в саду сломал... Если мать тебе дорога — Тебя выкормившая грудь, Где давно уже нет молока, Только можно щекой прильнуть; Если вынести нету сил, Чтоб фашист, к ней постоем став, По щекам морщинистым бил, Косы на руку намотав; Чтобы те же руки ее, Что несли тебя в колыбель, Мыли гаду его белье И стелили ему постель... Если ты отца не забыл, Что качал тебя на руках, Что хорошим солдатом был И пропал в карпатских снегах, Что погиб за Волгу, за Дон, За отчизны твоей судьбу; Если ты не хочешь, чтоб он Перевертывался в гробу, Чтоб солдатский портрет в крестах Взял фашист и на пол сорвал И у матери на глазах На лицо ему наступал... Если ты не хочешь отдать Ту, с которой вдвоем ходил, Ту, что долго поцеловать Ты не смел,— так ее любил,— Чтоб фашисты ее живьем Взяли силой, зажав в углу, И распяли ее втроем, Обнаженную, на полу; Чтоб досталось трем этим псам В стонах, в ненависти, в крови Все, что свято берег ты сам Всею силой мужской любви... Если ты фашисту с ружьем Не желаешь навек отдать Дом, где жил ты, жену и мать, Все, что родиной мы зовем,— Знай: никто ее не спасет, Если ты ее не спасешь; Знай: никто его не убьет, Если ты его не убьешь. И пока его не убил, Ты молчи о своей любви, Край, где рос ты, и дом, где жил, Своей родиной не зови. Пусть фашиста убил твой брат, Пусть фашиста убил сосед,— Это брат и сосед твой мстят, А тебе оправданья нет. За чужой спиной не сидят, Из чужой винтовки не мстят. Раз фашиста убил твой брат,— Это он, а не ты солдат. Так убей фашиста, чтоб он, А не ты на земле лежал, Не в твоем дому чтобы стон, А в его по мертвым стоял. Так хотел он, его вина,— Пусть горит его дом, а не твой, И пускай не твоя жена, А его пусть будет вдовой. Пусть исплачется не твоя, А его родившая мать, Не твоя, а его семья Понапрасну пусть будет ждать. Так убей же хоть одного! Так убей же его скорей! Сколько раз увидишь его, Столько раз его и убей! |
Особено голяма е страстта да се изследват широко разпространяваните истории за изнасилени германки Е тука е заровено голямото бинго - В АКЦЕНТЪТ ВЪРХУ ИЗНАСИЛЕНИТЕ ЖЕНИ. Аз даже мислех да обърна внимание, още преди да го кажеш ти. За какво става въпрос. По време на война, изнасилванията на жени, ако не са последвани и от убийства или осакатявания, са най-малкия проблем. На жените общо взето нищо им няма от тая работа, и даже в мирно време те често сами поставят разни сексуални рекорди. Ако има проблем за една жена, когато е била многократно изнасилена, това е общественото отношение към нея след това. А това обществено отношение е свързано най-вече с психологическите особености на мъжете, които палят много лесно именно по сексуалните въпроси. Вероятно и жените също палят, но не съм сигурен, че не завиждат на сексуалния успех на другите жени. Горните разсъждения означават едно единствено нещо - ако някой който твърди, че е бил свидетел по време на война, акцентира на изнасилванията, ако дава прекалено големи цифри, прекалено брутални сцени, тая особеност на въпросния свидетел би трябвало да го идентифицира като много вероятен манипулатор на истината. Не е сто процента сигурно че е такъв, но в комбинация и от други особености в неговия разказ, които указват същата тенденция, вероятността вече става по-голяма. При настоящия случай обаче, с Леонид Рабичев, вече обърнах внимание и на други много сериозни доказателства, че лъже. |
| Говори си,говори си, не ми пречиш с 38-те си мнения по темата /досега/! Приятно съм изненадам от широкия интерес към темата. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: donald |
| Виждам, че темата ви е особено занимателна и вълнуваща. https://www.youtube.com/watch?v=gDK097VoIak Още? Може. https://www.youtube.com/watch?v=ybQHpT8j6II Като се наситите, обадете се. Да не ви търся още ... храна. |
| bgman13 15 Май 2016 13:11 Ти лъжеш, че Рабичев лъже! Firmin, благодаря за линковете. Тук има и други документални. http://tvkultura.ru/video/show/brand_id/32647/episode_id/1188951/video_id/1163951 |
Наскоро излезе книга на историчката Мириам Гебхарт, в която сериозно и скрупульозно се изследват нелицеприятните действия на американци, британци, французи в покорена Германия. Милион и половина войници, навлезли в западните райони на страната, са се чувствали като господари в африкански земи. Авторката цитира документи и свидетелства, разказва за наистина жестоки случаи – за над 190 000 изнасилени немски жени, девойки, момиченца. Повтарям – над сто и деветдесет хиляди!!! Изнасилени от тези, които и днес в САЩ наричат greatest generation – най-великото поколение /Какви ли са останалите!/… Коректно би било обаче, ако приемаш безрезервно свидетелствата за съюзническите безчинства (поне изглежда че ги приемаш така) да приемаш и свидетелствата за съветските безчинства! И обратното! Ако искаш да си коректен, де! |
Firmin 15 Май 2016 14:03 Виждам, че темата ви е особено занимателна и вълнуваща. https://www.youtube.com/watch?v=gDK097VoIak Още? Може. https://www.youtube.com/watch?v=ybQHpT8j6II Като се наситите, обадете се. Да не ви търся още ... храна. Да се наситиме? А имаш ли достатъчно храна, да ни нараниш? Че сме много гладни. Създаваш впечатлението че имаш много храна с която да ни храниш. Изглежда даже, като че ли, победителите от Втората световна са взели да правят самопризнания. Мнооого масово. Ама защо, да не би да ги съдят със 70 години закъснение? Кой ги съди? Около Безсмъртния полк се появили няколко мушици. И кво от тва? Безсмъртният полк, дето бил безсмъртен волк, ще ги лапне без да иска и няма да усети. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
Коректно би било обаче, ако приемаш безрезервно свидетелствата за съюзническите безчинства (поне изглежда че ги приемаш така) да приемаш и свидетелствата за съветските безчинства! И обратното! Ако искаш да си коректен, де! Ако искаш да си коректен, при евентуално безрезервно приемане на съветските безчинства и съюзническите безчинства, трябва да подчертаеш ти, а не аз, КОЛКО СА ИЗНАСИЛЕНИТЕ И УБИТИТЕ ОТ ГЕРМАНЦИТЕ РУСНАЦИ И КОЛКО СА УБИТИТЕ И ИЗНАСИЛЕНИ ОТ ГЕРМАНЦИТЕ АНГЛИЧАНИ, АМЕРИКАНЦИ И ФРАНЦУЗИ. Т.е. трябва да отчетеш колко голям е дългът на Германия към СССР и колко е голям към съюзниците. След което трябва да сметнеш съотношенията Убити и изнасилени от германците англичани, американци и французи / Реципрочно убити впоследствие и изнасилени от съюзниците германци Убити и изнасилени от германците руснаци и граждани на съюзни републики от СССР / Реципрочно убити впоследствие и изнасилени от Червената армия германци. И ще видиш, след като я направиш тая сметка, че безчинствата на съюзниците и СССР въобще не са равни. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
donald 15 Май 2016 13:35 Говори си,говори си, не ми пречиш с 38-те си мнения по темата /досега/! Приятно съм изненадам от широкия интерес към темата. Имаш основание за това удоволствие. Ние не сме сталинисти и няма да те осъдим без справедлив съдебен процес. А ще те осъдим, след справедлив, публичен съдебен процес. |
На агресията, на убийствата, разрушенията, ограбванията, изнасилванията. На немските жестокости – разстрели, мъчения, бесилки, мачкания с танкове, разбивания на детски главички. На Бабий яр, Хатин, Ленинград, концентрационните лагери, затворите, глада и смъртта…  ГОРЯТ ГОРОДА НА ПУТИ ЭТИХ ПОЛЧИЩ Горят города по пути этих полчищ. Разрушены села, потоптана рожь. И всюду, поспешно и жадно, по-волчьи, Творят эти люди разбой и грабёж. Но разве ж то люди? Никто не поверит При встрече с одетым в мундиры зверьём. Они и едят не как люди — как звери, Глотают парную свинину сырьём. У них и повадки совсем не людские, Скажите, способен ли кто из людей Пытать старика на верёвке таская, Насиловать мать на глазах у детей? Закапывать жителей мирных живыми, За то что обличьем с тобой не одно. Нет! Врёте! Чужое присвоили имя! Людьми вас никто не считает давно. Вы чтите войну, и на поприще этом Такими вас знаем, какие вы есть: Пристреливать раненых, жечь лазареты, Да школы бомбить ваших воинов честь? Узнали мы вас за короткие сроки, И поняли, что вас на битву ведёт. Холодных, довольных, тупых и жестоких, Но смирных и жалких как время придёт. И ты, что стоишь без ремня предо мною, Ладонью себя ударяющий в грудь, Сующий мне карточку сына с женою, Ты думаешь я тебе верю? Ничуть!!! Мне видятся женщин с ребятами лица, Когда вы стреляли на площади в них. Их кровь на оборванных наспех петлицах, На потных холодных ладонях твоих. Покуда ты с теми, кто небо и землю Хотят у нас взять, свободу и честь, Покуда ты с ними — ты враг, И да здравствует кара и месть. Ты, серый от пепла сожжённых селений, Над жизнью навесивший тень своих крыл. Ты думал, что мы поползём на коленях? Не ужас, — ярость ты в нас пробудил. Мы будем вас бить все сильней час от часа: Штыком и снарядом, ножом и дубьём. Мы будем вас бить, глушить вас фугасом, Мы рот вам совётской землёю забьём! И пускай до последнего часа расплаты, Дня торжества, недалекого дня, Мне не дожить как и многим ребятам, Которые были не хуже меня. Я долг свой всегда по-солдатски приемлю И если уж смерть выбирать нам друзья, То лучше чем смерть за родимую землю И выбрать нельзя... https://www.youtube.com/watch?v=n2pYOCbDHEM | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
donald 10 Май 2016 18:11 Неблагодарността е вечен елемент от политиката на Русия, както и да се нарича тази страна – Руска империя, СССР или Руска Федерация НЕМЫЕ Я слышу это не впервые, В краю, потоптанном войной, Привычно молвится: немые,— И клички нету им иной. Старуха бродит нелюдимо У обгорелых черных стен. — Немые дом сожгли, родимый, Немые дочь угнали в плен. Соседи мать в саду обмыли, У гроба сбилися в кружок. — Не плачь, сынок, а то немые Придут опять. Молчи, сынок... Голодный люд на пепелище Варит немолотую рожь. И ни угла к зиме, ни пищи... — Немые, дед?— Немые, кто ж! Немые, темные, чужие, В пределы чуждой им земли Они учить людей России Глаголям виселиц пришли. Пришли и ног не утирали. Входя в любой, на выбор, дом. В дому, не спрашивая, брали, Платили пулей и кнутом. К столу кидались, как цепные, Спешили есть, давясь едой, Со свету нелюди. Немые,— И клички нету им иной. Немые. В том коротком слове Живей, чем в сотнях слов иных, И гнев, и суд, что всех суровей, И счет великих мук людских. И, немоты лишившись грозной, Немые перед тем судом Заговорят. Но будет поздно: По праву мы их не поймем... |
| Бронепоезд Чем толще броня, тем меньше места внутри. Чем толще она, тем там темнее и гаже. Но мы заперты дверью, чтобы вы не могли Войти к нам и слиться со всем экипажем. Трое в поезде. Только трое. Трое глядят во тьму. Трое в поезде. Смех и горе, Но не бывать окну. Крутились колеса, гремели пушки, [неразб.] ветер побед Мы столько лет играли в игрушки, Играли мы столько лет. Теперь мы выбрали путь опасный Сняли колеса и вот. Стоит наш поезд на вид безопасный И не пугает народ. Чем толще броня, тем меньше места внутри. Чем толще она, тем там темнее и гаже. Но мы заперты дверью, чтобы вы не могли Войти к нам и слиться со всем экипажем. Семнадцать дюймов до света. Семнадцать дюймов до тьмы. Но если взорвется планета, Планету взорвали мы. |