Как точно умира обществото ни
Отиди на страница:
Абе, вие що не отидете в темата за Париж, която нещо замря? Тук говорим за нашето общество, как точно умира.  |
Абе, вие що не отидете в темата за Париж, която нещо замря? Тук говорим за нашето общество Сгрешихме но вече така няма да правим. |
Е, аз на майтап, бе човек! Но ако не на майтап напишете нещо по темата за Париж, ще се зарадвам. Може би повече, отколкото да чета как умира обществото ни.  |
ук говорим за нашето общество, как точно умира. Ние останалите - чиито общества не умират - с какво можем да помогнем? |
Със съболезнования например. Трудна работа... съболезнованието май произлиза от "болезнь"? Пък ние сме здрави? Ама, ако е за преструване, - това го можем... Всички... и непрекъснато "съболезноваваме"... обаче файда йок  |
Но ако не на майтап напишете нещо по темата за Париж, ще се зарадвам. Коя е тази тема за Париж? Не внимавам аз достатъчно и изпускам важни неща. А, сетих се - на Карагьозов. Кажи ако има и друга. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
| Споменах именно темата на Карагьозов "Цветни фотографии - Париж преди стотина година - готино." Друга не знам. Но тази добре почна. Нали сме все съвременници... |
| Обществото умира, когато е лишено от цели и идеали. И бъдеще и перспектива. И всеки един индивид също умира. Човек има нужда от дух и по-висока цел от това да оцелява, да взима заплата, да докрета до пенсия, да си купи кола и джаджи. И най-вече трябва да вижда светло бъдеще. Затова в Кабо Верде хората са усмихнати - защото имат перспектива и вървят нагоре. А ние се свличаме надолу, нямаме перспектива и нямаме ценности и идеали, които да ни вдъхновят. |
| бе не знам аз Кабу Верджи на какво дередже е след португалците, но цяла Западна Африка е населена от едни диви зли племена дето сал едни усмивки са им на лицата. след напускането на европейците е настъпила абсолютна цигания. била съм в Луанда, прекрасен португалски град, сега тъне в нищета и разруха. няма улично осветление, тротоари, транспорт. ако ти се случи да замръкнеш, а там това става за минути след залез слънце, в тъмното е бой на негри в тъмна нощ. само се паиш да не те сгащят. страх си е отвсякъде. не стига това, ами през деня над главите прелитат едни едри грабливи птици, фрегати, дето обичат да пикират по главите на бедните туристи. затова са онези коркови предпазни тропически шлемове ...ма кой да знае. плажовете и залива се ползват от аборигените да си вършат естествените нужди. това преди трийсетина години, не знам как е сега |
Muktata 22 Май 2016 16:44 Подобни мисли ми минават през главата всеки път щом прочета поредната класация за "щастието". И от дълго време се чудя защо хората в страни от Централна Африка, например, общества мъчени от глад, болести, мизерия се чувстват по-"щастливи" от българите. |
И от дълго време се чудя защо хората в страни от Централна Африка, например, общества мъчени от глад, болести, мизерия се чувстват по-"щастливи" от българите. Още Иван Хаджийски е отбелязал особената роля на завистта в живота на българите. Повечето нещастни и озлобени българи, които срещам по улиците, градския транспорт и тук във форума, са такива не защото реално са по-зле от африканците, а защото завиждат на всички и за всичко. |
Повечето нещастни и озлобени българи, които срещам по улиците, градския транспорт и тук във форума, са такива не защото реално са по-зле от африканците, а защото завиждат на всички и за всичко. Озлобени българи във форума? Че има ли такива? Мислех, че такива са само облечените в сиво...  Мисля си, Манрико, че българинът дори не търси да завижда на другите за всичко - достатъчно му е да завижда на всекиго за нещо. И естествено винаги ще намери за какво. Може би това е единственото, в което българинът е скромен. На един ще му завиди заради жената, на друг заради къщата, на трети заради шапката... Има само едно нещо, за което българинът няма да завиди на другия: това е неговият ум. Но и той не му носи щастие, защото останалите не го оценяват. Мъка, мъка-а-а... |
И от дълго време се чудя защо хората в страни от Централна Африка, например, общества мъчени от глад, болести, мизерия се чувстват по-"щастливи" от българите. Защото вървят от по-зле към по-добре и са вдъхновени. Докато българите вървят отгоре надолу, пропадат и са лишени от смисъл, камо ли вдъхновение. |
Още Иван Хаджийски е отбелязал особената роля на завистта в живота на българите. Повечето нещастни и озлобени българи, които срещам по улиците, градския транспорт и тук във форума, са такива не защото реално са по-зле от африканците, а защото завиждат на всички и за всичко. Има нещо такова - поне изглежда че е по-силно отколкото при други народи. И още усещането за щастие когато други са нещастни - също ми се струва засилено при нас. Лафът "не сакам я да съм добре, сакам Геле да е зле" е абсолютно неразбираем за чужденците, както и да го превеждаш и обясняваш. Не знам как са се породили тези качества. Вероятно по време на турското робство - пет века без държава и общество - са действали механизми които сега са ни неясни. |
| Ох, врабчетата!... Имам си ги дузина на къщата. Разбира се, горди собственици и на хранилка на ябълката. Зимата. Сега цвъкат по прането, стълбищата. Дори в отдушниците свиха гнезда. Та са в немилост и няма днес трошици за тези наперени душици. Но темата май беше за друго... Тези дни пътувах из Родопите. Прекрасна земя! Имаше живот наоколо. На дъното на жизнената наша пропаст има малки, мъ-ънички вадички Живот! Млад мъж, с висше икономическо образование, гледа 120 овце-майки, крава за топло мляко на закуска, кокошки, 6 котки, 2 каракачански кучета... Готви свястно (през времето от Гергьовден до есента работи и като готвач в местен семеен хотел). Не се оплаква, не мънка. Работи! Момиче, вече с дете на ръце, самотна майка между другото, се готви да кандидатства психология, представете си! А селото се празни - младите отиват там, където намират работа - в Пловдив, Смолян, Кърджали... Къщи на по 3-4 ката глъхнат празни, а в съседния двор, жена от преди изгрев слънце, ритмично окопава леха след леха и зачернила двора, в 9 простира прането. Покрай пътя чешма до чешма, с по 2, 4, 6 чучура. Блика на дебели струи изворна, бистра вода - мечта за милиони по света, че вече май и у нас. Навеждаш се и с канчето от Китай пиеш глътка свежа вяра - има, има живот тъдява. Твоят живот и живота но тези край теб. Сякаш из невиделица на следния ден, при все леещ се дъжд, събират се два отбора млади мъже (още съдии, та и публика) и спретват завидно приятен за окото футболен мач, завършил с равен резултат и купа отишла при победилите с дузпи. Кръчмата затваря в 2, приятно поклащащи се мъже, певицата с една пазва 20-ачки. Петли дерат гърла, кукувица пита дали имаш в джоба пара, кос подсвиква ти закачливо, лястовици лепят ново гнездо, а под постелята май се зачева дете! Ех, живот, здравей, здравей! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Foton Gyuro |
Подобни мисли ми минават през главата всеки път щом прочета поредната класация за "щастието". И от дълго време се чудя защо хората в страни от Централна Африка, например, общества мъчени от глад, болести, мизерия се чувстват по-"щастливи" от българите Ами ти като си от Свазиленд би трябвало на нас да ги обясниш тези неща. Как живееш, на какво се радваш, не те ликълват по главата едни грабливи птици и пр. |
Foton Gyuro, 23 Май 2016 00:38 Благодаря Ви за споделените впечатления! Първата ми мисъл (песимистична) беше, че към обезлюдяващите се Родопи има едни чужди апетити ... Втората, обаче, бе: Какви хубави неща описва човекът - и бликаща изворна вода, и песен на птици, и смело изправили се пред живота млади хора! Я се порадвай! И аз действително се радвам. |