Как точно умира обществото ни
Отиди на страница:
Ние останалите - чиито общества не умират - с какво можем да помогнем? Е, не на всеки обществото е заключено в хладилника  |
Защото вървят от по-зле към по-добре и са вдъхновени. И колко към по-добре вървят Сомалия, Етипопия, Конго, че и Либия? |
Има само едно нещо, за което българинът няма да завиди на другия: това е неговият ум. Какво да се прави, природни дадености! Излишно е да се завижда за ум, красота и хм..., друг вид надареност.  Човек трябва да използва потенциала си максимално, а не да завижда на другите, че са по-надарени в едно или друго отношение. |
И от дълго време се чудя защо хората в страни от Централна Африка, например, общества мъчени от глад, болести, мизерия се чувстват по-"щастливи" от българите Обяснението е много просто: те не познават друг живот освен собствения си. Нямат информация и не могат да се сравняват с другите нации. Имаше един пример с Нигерия: до преди 30-40 години населението там е било много по-щастливо, а сега - нещастно и то въпреки, че обективно живее по-добре. Причината е, че се сравняват по стандарт с развитите нации. |
Е, не на всеки обществото е заключено в хладилника Не може ли човек да е удволетворен от работата си, от семейството си, от децата си? Или трябва постоянно да вижда това, което не му стига до "пълното" щастие и вечно да дудне и мърмори? Като изключим болести, нещастни случаи и смърт, другите житейски обстоятелства са зависими от волята на човек и той може да ги промени. |
Не може ли човек да е удволетворен от работата си, от семейството си, от децата си? Не може, човекът е обществено животно и няма как да е добре, колкото и да е добре материално, когато усеща, че обществото му умира. Само някои не са обществени животни, а просто животни, и те може и да са удовлетворени от личното си дребничко щастие. Обаче на тях освен съпричастност им липсва и акъл. И знаеш ли защо. Защото пъстървата в планинското езеро може прекрасно да си е подредила дома и домочадието, обаче изливащите се в езерото отрови от близката фабрика няма как да не я засегнат и нея. Щото живее в същата вода, в която и събратята и. Та тази пъстърва или ще живее ден за ден, доволна от себе си, или ще се усети, че отровата рано или късно ще убие и нейното благоденствие. |
Не може, човекът е обществено животно и няма как да е добре, колкото и да е добре материално, когато усеща, че обществото му умира. Само някои не са обществени животни, а просто животни, и те може и да са удовлетворени от личното си дребничко щастие. Аз нямам усещането, че обществото ми умира. Хората са преживели какви по-страшни неща като войни, глад, епидемии, природни бедствия и пак са оцелели. Неща, които фантазията ни не може дори и да си представи. В момента оплакващите човечеството са обикновени мърморковци и лигльовци. Нещата се изменят и никога не остават същите, просто човек трябва да се адаптира според новите реалности. Човечеството е оцеляло, защото е адаптивно. А щастието е каквото и както си го направиш. Дребно, едро - това е. В този живот друго няма да има. Аз съм разграничил собствените си отговорности (т.е. това, което мога и трябва да направя в живота си) от абстрактните обществени. Мога да отгледам и възпитам децата си за да станат полезни за себе си и за обществото, мога да се погрижа за близки и приятели, когато имат нужда, също и да дарявам за благотворителни цели. Задълженията си към обществото съм изпълнил, плащайки данъци и осигуровки. Ако всеки изпълнява задълженията си по подобен начин нямаше да има изоставени и малтретирани деца, както и оставени без грижи възрастни. Но съм категорично против да ми вменяват вина за безобразията около нас, които не зависят от мене и са извън възможностите ми да им повлияя. За всяко безобразие има персонално отговорни, така че подобни манипулации при мене не минават. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
Firmin 19 Май 2016 17:19 Мнения: 23,890 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Когато се питам "Как точно умира обществото ни?", се хващам за ... сметките. За мен е важно да знам именно как и по възможност - точно - става "умирането". Във всеки един аспект. Защото трябва да управлявам опита по спасяването. За това ми плащат заплатата. Всъщност - и за това. Ами...започва се от децата, от най-младите, от най-невръстните, почти от бебета. Някой трябва да ги научи на общност, на заедност. Някой трябва да им контролира границите на допустимото и естествените периоди на израстване на егото, и да внася баланс. Някой трябва да ги научи да могат да спрат и да погалят едно цвете, с котетата е по-лесно. Да им говори, че цветята са живи, както нас точно. Някой трябва непрестаннно да им говори, че са част от една верига, от едно цяло, наречено Живот, и че то е свещено и не бива да се унищожава. Някой трябва да им говори за звездите, и да ги научи погледа им да е натам, дори и когато са в калта и канавката. Чувството на радост е вродено в най-малките, но ние успешно го убиваме впоследствие. ...и други такива "лаладжийски неща", дето не се правят. И като резултат индивида регресира. А какво общество от регресирали индивиди може да се очаква? |
| По радиото казаха че проблемът с врабчетата е глобален - в цял свят изчезват. Те понеже са всеядни, най-вероятно е някой от по-новите пестициди да ги мори - като ядат мъртвите буболечки. Дано ги спасят. |
Има само едно нещо, за което българинът няма да завиди на другия: това е неговият ум. Ами, аз завиждам поне на двадесетина форумци за техния ум и култура. Благородно! |
Аз нямам усещането, че обществото ми умира. Хората са преживели какви по-страшни неща като войни, глад, епидемии, природни бедствия и пак са оцелели... бъркаш "общество" с "хората" и "човечеството", а накрая стигаш до "аз" и спираш там. |
| Тук преди година и нещо стана въпрос за изчезващите врабчета. Появи се нова тревожна информация. За 25 години насекомите в Германия са намалели със 75% : https://www.theguardian.com/environment/2017/oct/18/warning-of-ecological-armageddon-after-dramatic-plunge-in-insect-numbers Warning of 'ecological Armageddon' after dramatic plunge in insect numbers Не е само в Германия - тук е същото. В Южния парк вече почти няма скакалци, бръмбари... Лоша работа. |
unperson, 19 Окт 2017 21:35  Намаляват с огромна скорост. Само допреди няколко лета под прозорците ни нощем се чуваше силно концерт на многобройни щурци. Това лято закъсняха да се появят и едва към средата на август започнаха да се чуват, но далеч не толкова многобройни. От години в световен мащаб загиват едни толкова мъдри живинки - пчеличките... Наскоро прочетох нещо за излишното същество на Земята - човека... Спирам. Болна тема. |
| Врабчетата са си пак където са. В кравефермите, на зърноплощадките и в турлуците бали слама. Докато сте пред компютрите се разминавате с тях във времето и пространството сополевейки се пред монитора за изгубеният Рай. |
| >>><<< Врабчетата са там, дето винаги са си били. Вас ви няма. Не те, вие изчезнахте. Да бе, къде се изпокриха толкоз форумци? Да няма круиз нещо? - по Волга, Об, Ангара ? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| *** | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: sybil |