Пак за българите в чужбина
Отиди на страница:
Днес слушах по "Хоризонт" за българите в Бразилия. Настояват за консулство в Сао Пауло, защото посолството в Бразилиа е на 1200 км. от Сао Пауло, където са повечето българи. И понеже вътрешните самолетни полети са почти изравнени като цени с външните, българите предпочитали да летят до България да си водят лични карти и други документи. Излъгали са те. |
Darby, 21 Май 2016 00:02 *Конституцията, тази свещена крава на прехода, отдавна плаче за промяна. Едва ли някой от нас мисли, че сегашното положение на нещата е задоволително. Необходими са промени, ако не искаме да продължим да затъваме в блатото. Мисля, че една от бедите ни е неспособността да излезем дори мъничко извън наложените ни модели. Преди години ми беше смешно, когато мои приятели в чужбина биваха изпращани на скъпоструващи семинари (например от САЩ - в замък в Австрия), където ги обучаваха да мислят и действат out of the box *. Сега ми се струва, че ние, българите, сме така boxed-in**, толкова примерно сме усвоили и приели всичко, което са ни казали, че е единствено правилното, че дори сме готови да се бием в защита на неуспешни, поне на наша почва, модели. Конституцията ни е с ранг на свещена крава, която не само може да си живурка необезпокоявана от никого, но и да ни я размахват войнствено над главите всеки път, когато решим да напомним някому и за задълженията му, а не само за така многогласно защитаваните му права. Е, аз мисля, че когато става въпрос за оцеляването ни като народ и държава, мога и да издоя кравата, а в краен случай - ако/когато въпросът опре до "или тя, или ние" - да я заколя, за ужас на индоктринираните в безусловно и покорно подчинение на установения (в нечий интерес) и заложен като несменяем модел. Да, да, зная, че някой веднага ще ми напомни думичките на Чърчил за демокрацията. Но обикновено цитиращите го забравят да споменат казаните преди това от него думи /"No one pretends that democracy is perfect or all wise"/. Е, значи, дори и според Чърчил демокрацията търпи подобрения. Дали ще започнем със Закона за изборите, дали с конституцията, ако се налага, това е въпрос на логистика. По-важното е да се покаже недвусмислено на вземащите решенията, че не могат да продължават в досегашния дух. *out of the box - describes nonconformal, creative thinking **boxed-in - having reduced choices | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Darby |
428 секции по 5 члена на СИК са 2140 човека. По 55 лв средно на човек само заплащането (самолетни билети и командировъчни отделно) са още милион и нещо. Транспорт на бюлетини насам и натам, ... ... ... добросъвестен човек при желание ще намери как стават около 4 милиона. Всички тия разходи са отразени в справката, към която съм дал линк, тъй че пробвай с нещо друго да ги докараш до 4 милиона. Втори опит - неуспешен!  4. Изпращане на изборните книжа 10 613 5. Заплащане членовете на СИК 130 135 6. Други вода, закуски за членовете на СИК 68 848 |
Хайде, онези, дето мултиплицират лишчета за това, как българите в чужбина, ако са патриоти, ще намерят пари и време да отидат да гласуват в посолството и консулствата, да им направят показно. Да си вземат 2-3 дни отпуск, да си купят билети за Бразилиа и да отидат да гласуват следващия път там. Щото те нали са патриоти? При предложението за заплащане, въпросните българи ще съберат по 20-30 евро (по 4-5 евро ако се вярва на "сметките" на Тормозчиян) и ще си имат секция в града където живеят. Нямам възражения и ако локални патриоти у нас съберат сумата за разходите по гласуването в Сан Пауло от собствени пари. Само дето всички знаем колко ще се събере в един такъв патриотичен фонд у нас. Като пари де, ако е като приказки ще прелива... |
По-важното е да се покаже недвусмислено на вземащите решенията, че не могат да продължават в досегашния дух. Да ? Ще идем всички на "Козяк" 16 и ще им покажем, че не могат да продължават ...  А за това, че Конституцията може да бъде променяна, си права. |
бонго-бонго 21 Май 2016 10:38 този аргумент за "данъка върху доходите" е изкопан от аргументацията на противниците на всеобщото право на глас от 19ти и началото на миналия век. Има още да се мисли откъде и какво да "копаем", но задължително трябва да "изкопаем" отнякъде елементите на работещ, а не дефектен и в резултат - контрапродуктивен модел. Ако за целта се наложи да прибегнем към съставни части от предходни модели - защо не? Само защото са ни внушили, че са лоши ли? Разбира се, не става въпрос за потискане (което и сега съществува под по-прикрити форми, нали?), а за здравословен баланс между права и задължения. |
Същото се отнася и за привнесените от чужбина пари. Те отиват за същото, за което отиват и парите на местните. Затова е интересно не колко пари идват от чужбина за да се закупят с тях китайски телевизори или съдомиялни, а каква част отива на разположение на държавата (бюджета). Тцъ. За съвсем друго нещо иде реч (както става ясно от числата), но няма значене. |
Има още да се мисли откъде и какво да "копаем", но задължително трябва да "изкопаем" отнякъде елементите на работещ, а не дефектен и в резултат - контрапродуктивен модел. Ако за целта се наложи да прибегнем към съставни части от предходни модели - защо не? Само защото са ни внушили, че са лоши ли? Ми да се направи избирателен район "Чужбина". Щото дори и "агентите на Ердоган" в Чорлу надали са подозирали, че гласуват точно за бат Сали. |
| Ето още идеи за конституционни промени Директор Института экономических стратегий Российской академии наук Александр Агеев предложил предоставить в России право голоса на выборах гражданам СССР, погибшим во время Великой Отечественной войны. Выступая в Петербурге на конференции "Вера и дела: социальная ответственность бизнеса во время кризиса", Агеев, по сообщению Фонтанки.ру, предложил "подумать" о наделении погибших в ходе войны 1941-45 годов избирательным правом. В беседе с корреспондентом "Фонтанки" Агеев развил свою мысль, указав, что таким образом "погибшие смогли бы влиять на текущие дела в стране, к развитию и спасению которой они имели непосредственное отношение". Агеев предполагает, что голосовать от имени погибших могли бы их потомки. Ранее депутат Госдумы Дмитрий Носов внес законопроект о предоставлении дополнительного голоса на выборах для многодетных семей. Действующей конституцией России предусмотрен принцип "один человек - один голос". http://www.svoboda.org/content/article/27747734.html В българския случай може да се дадат права на загиналите в борбата против фашизма и капитализма, на АБПФК, на участниците в бригадирското движение и т.н., и т.н., докъдето ви стига полетът на въображението. |
| Темата беше ос*рана още на първа страница, където узнахме от тебе, че значителна част от тези милиони [българи в чужбина] не са "постъпили легално на постоянна работа". И проститутките, сутеньорите, джебчиите и останалия откровен боклук, но и строителните работници в Белгия или Испания, чистачките, миячките на чинии в Германия, бърсачките на старчески задници в Гърция, берачите на домати в Италия и още, и още. А аз не съм цитирал някакви случайни хора или пациенти на психиатрични болници, а директор на научен институт с куп титли, който поне се е опитал рационално да обоснове новаторската си идея По словам ученого, избирательное право можно было бы дать 27 миллионам погибших, сообщает «Фонтанка». На последующий вопрос издания, как технически Агеев представляет реализацию такого решения, он ответил, что за своих родственников могли бы голосовать участники акции «Бессмертный полк», которые выходят с их портретами. Впрочем, Агеев предложил не ограничиваться только погибшими на войне: по его мнению, право голоса могли бы получить и мертвые представители позднейших поколений. Мотивировкой идеи Агеева стало соображение о том, что нынешняя жизнь является продолжением событий, в которых покойные принимали участие, а значит, они имеют право влиять и на современную ситуацию. Кроме того, такое голосование могло бы, по Агееву, стать «точкой консолидации общества». Отметим, что, кроме руководства институтом РАН, Агеев занимает множество других должностей и обладает большим числом званий и регалий. Так, он является доктором экономических наук, членом Союза писателей, заведующим кафедрой управления бизнес-проектами МИФИ, членом Изборского клуба, а также дворянином (звание получено указом Марии Романовой). В конце 2015 года он по представлению Сергея Глазьева баллотировался на пост руководителя директора Института экономики РАН, но не собрал нужного числа голосов. http://www.mk.ru/politics/2016/05/20/glava-instituta-ran-predlozhil-razreshit-mertvym-golosovat-na-vyborakh.html |
Впрочем, Агеев предложил не ограничиваться только погибшими на войне: по его мнению, право голоса могли бы получить и мертвые представители позднейших поколений. Мотивировкой идеи Агеева стало соображение о том, что нынешняя жизнь является продолжением событий, в которых покойные принимали участие, а значит, они имеют право влиять и на современную ситуацию. Много си е гот предложението! Ей на, утре се захващат, почват от Ной нататък, всички поименно и по групно. Нали душиците мормони кръщават мъртъвците - какво им пречи да си обединят базите данни, едните кръщават, вторите гласуват, и ще настъпи един живот! Айде сега, да не се хванете за думата "живот", имам предвид духовен. Дух до духа, мила моя майно льо, академик до академика. Няма разлика жив, умрял, аки един Хогвартс ще стане, после ще се емнат и други привидения да гласуват, ето, виждам в кристалната топка как се надигат шведите от Чудското езеро и искат права на бежанци! Абе докторе, питай този твоя човек какво пуши, какво смърка и кой му е доставчикът! Много е интересен резултатът, чак примамлив!  |
| Българите в чужбина нямат работа да гласуват. Нито е честно, нито има смисъл. Имам предвид постоянно живеещи там - не командировани и служители на консулства и посолства. Освен може би за президент, понеже той е представителна личност и е добре и мен да представя. Аз съм привърженик на принципа за личната отговорност. Всеки трябва да носи отговорност за действията и изборите си. Когато българин живеещ в чужбина участва в избор на народно събрание или местни власти, той оказва влияние на взетите от тях решения за такси, данъци, ограничения, разпределение на бюджет, състав на правителство и т.н, на които впоследствие самият той не е длъжен да се подчини. За разлика от българите, живеещи в България. Затуй, колкото и ни се струва че разбираме нещата, редно е да стоим настрани. Когато не изпитваш последствяата от решенията си на собствен гръб, няма как да си истински заинтересован. Изборът е компромис между заинтересованите. И това, че ние не сме заинтересовани изобщо не отрича правото ни да се чувстваме и да бъдем приемаме за българи. Просто детайл, който не ни засяга в дадения момент. Ако консул в Ню-Йорк беше изборна длъжност(както би трябвало да бъде всъщнст), тогава аз бих гласувал и бих настоявал хора, които не ползват услугите на консулата да не са замесени в избора му. По същите причини.  |
| От 'Гласове' А наистина ли българите в чужбина трябва да имат право да гласуват? Автор: Кольо Колев Напоследък около изборния закон в така наречения „български политически живот“ цари пълно безумие. Незнайни „представители“ на българите зад граница пишат петиции. Изчезналите протестъри отново изпълзяха и също вдигат шум – „демокрацията“, „нашите братя зад граница“ (а казваха, че ги били нахранили обилно на държавната софра и вече щели да си мълчат!) Плевнелиев налага вето. Патриотите заплашват, че ще бутнат кабинета. Одбудсманът щял да сезира Конституционния съд. Бойко Борисов се върти около казана и допринася за общия нездрав шум по веригата – „Аз съм против, ама … Аз съм за, но…“. Накратко – „Имам мнение, но не съм съгласен с него!“. Цветан Цветанов гали по козината недоволните – айде де, не се цупете, сега ще отхвърлим ветото, а после ще измислим нещо, ще нагласим нещата. Хем ще го отхвърлим, хем ще го приемем! Направо тържество на политическата мъдрост и принципност! Къде е основата на тази нездрава баталия? От една страна, голяма част от политическите партии имат обосновани предположения, че все по-трудно могат да прилъжат избирателите в страната да им гласуват. Съответно с надежда се обръщат към тези, които имат фрагментарни впечатления, носталгично-емоционални нагласи и… просто не са сърбали попарата на властвалите. От друга страна, очевидно е налице и обоснованото предположение, че масовото гласуване в Турция може да послужи за намеса на тази страна във вътрешния политически живот на страната ни. Това, естествено, не е желателно. Не че нямаме „обосновани предположения“, че други страни не само се месят, но и активно кадруват в политиката и кабинета. Но пък и Турция... Вече ни идва много! Нещо трябва да се направи! И почват да го правят. На практика се опитват да решат нерешимата задача как да обявят едни българи за „по българи“ (гласуващи за нас), а други българи за по-малко българи (без възможност да гласуват защото „гласуват неправилно“  . И ще го направят! Без свян, с оглед политическите си интереси и естествено в името на демокрацията и пластичните „евро-атлантическите ценности“.И в целия този тюрлюгювеч никой не зададе въпроса – а бе наистина ли искаме да дадем същите избирателни права на хората, които живеят извън България, както на тези, които живеят тук? Нормално ли е човекът, живеещ там - в Цюрих, Мелбърн, Торонто, Чикаго - да има право да определя живота ми тук? Наистина ли признавам правото на сънародника си зад граница да определя в пълна мяра кой ще ме управлява тук? Та нима той ще носи последствията от своя избор. Та нима не е ясно, че за техния избор ще плащаме ние тук, в страната. А няма да плаща той - в Цюрих, Мелбърн, Торонто, Чикаго. Как така неговото мнение, на човека далеч от тук, ще има същата тежест както моето – който познавам и жилото, и меда и на тази, и на предишните управи. Та нима не е ясно, че политиката е дебат за пари. За нашите пари, парите от нашите данъци, на тези, които сме тук – къде да отидат, за какво да се харчат. Политиката е дебат и за заемите и дълговете, с които ни товарят и които ще плащаме ние тук, а не те там! И моят задграничен сънародник няма място в този дебат – и неговите пари, и неговите данъци, и неговите дългове са там, а не тук! Дали искаме да овластим този, който не плаща, със същите права като нас, които плащаме (често скъпо и прескъпо)! Аз лично смятам, че не е редно! Тук „умните и красивите“ ще подскочат разярени: „Как да не плащат, те годишно пращат 2 млрд. лева; те са най-големия „чужд инвеститор“ в страната! И разни антидемократи, рубладжии и прочее гадове искат да отблъснат „цвета на нацията“ от родината!“ Да прощавате, уважаеми, но най-големият „инвеститор“ в България са трите милиона работещи българи, които захранват бюджета на страната с 33 млрд.(!) лева годишно. И дори и да приемем, че част от даренията от чужбина отиват в държавния бюджет чрез данъка върху потреблението (ДДС), то приносът им е в размер от около 400 млн. лева – една десета от процента (0,12%) от това, което ние тук „инвестираме“. И срещу този скромен принос-инвестиция, искаме да ги овластим да имат същата възможност да определят кой и как да се разпорежда с нашите пари! Тук! Аз лично смятам, че не е редно! Но разбира се, въпросът далеч не е само в парите и приноса. Затова ще дам един прост пример. Сестра ми от четиридесет години живее в Бразилия и е „инвестирала“ в старините на майка ни значителни пари. На мен също е помагала, както съм й помагал и аз, когато мога. Но нито на мен, нито на сестра ми е хрумвало и за миг, че аз мога да се меся в нейния семеен бюджет (кой и как да го управлява, какво да се купи, какви дългове да се поемат), нито че тя може да се меси в моя. Което по никакъв начин не означава, че не се обичаме, че съм „отчужден“ и „отблъснат“ от сестра си и тя от мен (както твърдят протестърите, че ще станело, ако българите в чужбина нямат възможността да гласуват и да определят вътрешните ни дела). И също както аз, така и сестра ми смятаме, че тя няма морално право да гласува на български избори - както и аз в бразилските. Така че, уважаеми сънародници в чужбина – ако искате да гласувате (и плащате за своя избор), сте добре дошли в родината! А уважаемите политици да имат грижата да накарат сънародниците ни в страната да им гласуват, а не да се държат като престарели мераклии, които вече не могат да хванат мома от селото и търсят да прилъжат някоя отвън – която просто не ги знае! Но най-тъжното не е в олигофреничния „дебат“ около изборния кодекс и лупингите на президент, премиер и партийни лидери. Това сме го гледали много. Най-страшното е, че нито една партия не се осмели да постави принципно въпроса, с който започнахме – вън от „евро-атлантическите“ ценности, партийните интереси и в пряка връзка с морала! |
Българите в чужбина нямат работа да гласуват. Нито е честно, нито има смисъл. Имам предвид постоянно живеещи там - не командировани и служители на консулства и посолства. Освен може би за президент, понеже той е представителна личност и е добре и мен да представя. Същото мнение съм изразявал много пъти, макар че все пак не съм категоричен. Би трябвало човек да гласува там, където живее постоянно - и за местни, и за национални избори за парламент, тъй като тези власти основно са ангажирани с живота на хората. А нека всички български граждани по света да могат да гласуват за президент, който има предимно представителни функции. |
Би трябвало човек да гласува там, където живее постоянно - и за местни, и за национални избори за парламент, тъй като тези власти основно са ангажирани с живота на хората. Ако тези които живеят в чужбина се натискат да гласуват в България с користни цели, това би било правилно. По-вероятно е обаче тяхното желание да е продукт на чист патриотизъм, а користните цели да са тук - като се започне от изборните кебапчета и се продължи вертикално. |
| Фактът, че от средите на българите в чужбина реагират на промените в изборните правила, някои остро, а някои даже яростно, показва, че тези хора (загърбваме троловете) не са скъсали връзката си с България - не им харесва какво става тук и искат да могат да го променят, макар да са от разстояние. Според мен обаче не е това начина – хвърля се маса енергия в погрешна посока, което вероятно е целта или поне една от целите на сценаристите. 67AF 21 Май 2016 04:41 Чета, чета, чета за този пусти вот в страната и чужбина и все не мога да разбера, аджеба точно гласуването ли е проблем? ... Не е ли време да се усетим, че предишните управленски модели не вървят, поне не българските такива? ... Та преди да се юрнете да измислите топлата вода, колелото и мелничния камък, хвърлете му една мисъл дали е нужно да се полива градината с топла вода, дали при планинарството колелото е най-добрият превоз и дали трябват мелнични камъни, кога жито няма.  Подкрепям казаното в тези три изречения – според мен е крайно време да се разбере, че изборите просто пренареждат политическата каста около софрата и преразпределят порциите между различните ѝ части. Наистина изборната олигархия не е най-лошия възможен вариант за управление – понякога за добро, а за съжаление понякога и за лошо изборите могат да променят и нещо в положението на мнозинството. Но като правило положителните промени (когато ги има!) са ограничени и не касаят съществените неща. А най-същественото е как се вземат важните решения, които засягат всички – дали от всички или от малка група избраници. Ако е второто, то както и да променяме техния брой, по каквато и система да ги избираме, който и да може или да не може да гласува, резултатът все ще прилича на този, който наблюдаваме вече 26 години. Защото според мен не само в България, но особено в България за хората изборите са това, което е колелото за хамстера – механизъм да бъдат заблуждавани, че тези им усилия могат да променят нещо съществено за тях.С други думи – ще го напиша за пореден път - по моему генералният проблем е в сегашната система, чийто фундамент е практически пълното недопускане на народа до вземането на управленски решения (той трябва само да плаща за тях!) и възлагането на тази дейност изцяло на определяни чрез избори представители и зависима от тях администрация. Поради което дали българите в чужбина могат или не могат да участват в изборния процес е второстепенен въпрос, а искането им да гласуват фактически е искане и те да са част от въртящия колелото си български хамстер. По-важното е да се покаже недвусмислено на вземащите решенията, че не могат да продължават в досегашния дух. КараКолю 21 Май 2016 17:36 Добра вметка, подсказваща, че на всичкото отгоре българите избираме колониална администрация с ограничени правомощия, а не действащите чрез нея реални субекти на властта.Да ? Ще идем всички на "Козяк" 16 и ще им покажем, че не могат да продължават ... Казано накратко, смисълът на настоящата система, особено у нас, е: имаме избори, но нямаме избор. И едва ли ще го имаме, докато гласуваме, за да овластяваме, а не да управляваме. Затова според мен много по-ползотворно би било да мислим как и с какво да сменим системата, отколкото да се фокусираме върху участието си в нея т.е. върху това, с което повече или по-малко я крепим - дори тогава, бих казал даже особено тогава, когато успеем в нейните рамки да променим нещичко към по-добро. |