БРЕКЗИТ
Отиди на страница:
в Кралството демокрация няма. Има плутокрация. Същото е и в САЩ. А би ли упоменал държавите сайдисани от демокрацията? |
| Въпросът е, че срещу радиоточката не извадихте ни един аргумент. Обяснявате как било в UK. Никой не спори, че е така. Така си е! Върховенство на закона...написан от лакеите на Ротшилд. В услуга на капитала. На това вие викате "демокрация". Обидите и ехидните подмятания може да ви носят някаква мимолетна душевна радост, но реалността остава такава, каквато е. |
| Всъщност, Дозирис е прав - в Европа няма демокрация в онзи смисъл, който той цитира: власт, произтичаща от народа и осъществявана чрез референдуми. Такава демокрация е имало на теория в древна Гърция, откъдето сме заимствали названието. Реално, обаче, тази древна система също е била много далеч от дозирисовата дефиниция, защото в някогашните градове-държави е имало едно много съществено различие - че в понятието "народ" съвсем не са се включвали всички човешки същества, живеещи в рамките на полиса, а само "гражданите". А те са били грубо казано, не повече от 15-на процента. Така че класическата древна гръцка демокрация също е много по-близо до плутокрацията, която според него властва в кралството. |
| Значи идеята за референдума щеше да е ок, ако: - беше уточнено в закона дали резултатът е задължителен или съвещателен, - беше сложен минимален процент на гласувалите (може и 50% да беше даже, важното е да го имаше), - беше сложена минимална разлика (5% или колкото да бяха решили) между двете алтернативи, за да има валиден резултат, - беше записано в закона кво се случва, ако четирите съставни части на кралството гласуват различно. При толкова много неизчистени моменти и при кампания, базирана в голяма степен на фантасмагории, няма как да няма недоволни. |
Значи идеята за референдума щеше да е ок, ако: - беше уточнено в закона дали резултатът е задължителен или съвещателен, - беше сложен минимален процент на гласувалите (може и 50% да беше даже, важното е да го имаше), - беше сложена минимална разлика (5% или колкото да бяха решили) между двете алтернативи, за да има валиден резултат, - беше записано в закона кво се случва, ако четирите съставни части на кралството гласуват различно. Идеята за референдум винаги е ОК, когато се зачита волята на Суверена. 1. Да е резултатът от един референдум "съвещателен", е приумица, измислена през последните десетилетия от западноевропейските елити, за да се компрометира изобщо идеята за референдуми. По принцип това е нонсенс. 2. Глупаво е да се слага какъвто и да било минимален процент гласували: референдумът е достатъчно обсъждано събитие във всяка държава и ако има голям брой неявили се, това си е техен проблем - очевидно разчитат на хората, които са се явили да гласуват. А демокрацията е проста по същина система - при нея винаги печели мнозинството. 3. Не знам що за още по-несъстоятелна приумица е да има някаква минимална разлика между двете алтернативи. Нормалното е да печели онази алтернатива, за която е подаден дори един глас повече. 4. Различното гласуване на четирите съставни части на кралството вече е проблем на самите четири съставни части, а не на референдума. Ако не се чувстват едно цяло, да се отделят и да съществуват самостоятелно. Ако ли пък се чувстват едно цяло, нещата също са прости - повечето гласове решават всеки проблем. ............................................... Нещата са пределно ясни. Те се замътняват и започва някакво политическо опетлаване и омотаване, при което винаги се стига до безпринципно решение, изгодно на елитите.  |
Идеята за референдум винаги е ОК, когато се зачита волята на Суверена. в случая с UK суверен е... парламентът. David Lammy: This is what taking back control really means Today’s ruling is a huge victory for our parliamentary democracy. This is what real sovereignty looks like, and this is what taking back control really means. This decision is about parliamentary sovereignty and our constitution. It is not about leave or remain – it is actually about whether we have a sovereign parliament in this country, and as such the decision is the right one. We got a Bill of Rights in 1689 which gave parliament powers and took power away from the executive and the monarch. Those who wanted to leave the EU campaigned on the basis of parliamentary sovereignty, so it would have been completely inconceivable for the executive to overreach its prerogative powers and trigger article 50 without any form of parliamentary scrutiny or approval. Parliament specifically legislated to hold an advisory, non-binding referendum, so it is now important that the government puts its plans before parliament so that MPs can scrutinise these plans before the decision on triggering article 50 and beginning the Brexit process. nuff said | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
2. Глупаво е да се слага какъвто и да било минимален процент гласували: референдумът е достатъчно обсъждано събитие във всяка държава и ако има голям брой неявили се, това си е техен проблем - очевидно разчитат на хората, които са се явили да гласуват. Това силно намирисва на концепцията Х.У.И. |
в случая с UK суверен е... парламентът. Този въпрос вече го обсъждахме и тази теза е невярна. Вж. стр. 82 от настоящата тема, 19:56, когато съм отговорил на това твърдение. Там има и препратки.  |
Това силно намирисва на концепцията Х.У.И. За пръв път чувам за такава концепция. Би ли разказал със свои думи нещо по този въпрос?  |
| Не е факт, Рекидж! Апропо, добре си дошъл отново във форума! Прочети материалите за parliamentary sovereignty. Те ясно показват за какво става дума. Парламентът в ГБ не е Върховният Суверен. Там властта е много разпределена - между Суверена (гражданството), парламента (особено в Камарата на лордовете, която е някакъв исторически атавизъм) и монарха. Така се е оформило исторически. Затова наричам английската система криптомонархическа олигархия с елементи на демокрация. |
Това силно намирисва на концепцията Х.У.И. За пръв път чувам за такава концепция. Нима ? Не трябваше да го казваш, ставаш за смях. |
| What a sad day for democracy. On the 23rd June the democratic will of the UK press barons was clearly expressed and now it looks like their voices will not be heard? Цитат от форума на Страж  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
Там властта е много разпределена - между Суверена (гражданството), парламента (особено в Камарата на лордовете, която е някакъв исторически атавизъм) и монарха. От което следва, че има три суверена и решението на един от тях не е валидно, а е валидно да са двама от трите възможни? |
Туткалчев 2016-11-03 18:58:36 добре заварил.  Наричай я както искаш, но обърни внимание на собственото си допълнение. То също опровергава първоначалното ти твърдение. Башка, че днес съдията нищо не спомена за никакъв народ в решението си. Каза човекът, че парламентът е суверен и че Короната(разбирай правителството/изпълнителната власт) не е. Което е факт от момента на махането на главата на Чарлз I от страна на парламентарните органи. В UK имат common law, което съответно им спестява зора да пишат конституция, вместо това разчита на тълкуванията на разни статути и прецеденти. Това се е отразило и върху философията им, литературата и цялата писмена култура, както и на стила на аргументацията им. Има много малко булшит в нея. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
От което следва, че има три суверена и решението на един от тях не е валидно, а е валидно да са двама от трите възможни? Не, Кайли. Гласуването на избори и референдуми (освен ако няма формални нарушения) не може да бъде оспорено от никого. Така е от времената на Magna Charta Libertatum. Парламентът разполага с цялата законодателна власт и в това се състои неговия Parliamentary Sovereignty. А властта на монарха е задкулисна, както се вижда от моето определение. Макар и, както казват някои, много значителна. |