Къде са?
Отиди на страница:
Темата е за спомени, но да си кажа. След четене на повече от година и половина на форума на СЕГА и плашливо участие анонимно в чата, реших да се регистрирам-насърчиха ме и ми обясниха как. И потвърждавам мнението на бай Дан посрещнаха ме повече от добре и година след това във форума беше така. Първият, който ми реагира за минути беше ЗВЯР  |
| 31.01.2004 Реконтра Таз година полуводопроводници, догодина - цели Шантобриан Тръгнах си за вкъщи, към Подуене, бях с колата. Насред пътя - знак "STOP" и под него - вездесъщият на "Софийска вода". Всички спират, вадят от багажниците гумени лодки и продължават на академично гребане. ТИР, не успял да спре навреме, бе заседнал като "Курск" в "Перловската река". Кабината му се подаваше едва-едва и заклещеният вътре шофьор дърпаше въздух от маркуча на компресора. Почти се беше напомпал вече до 3 атмосфери и заплашваше да се изстреля като торпедо в леген. Викам - а! Между двете платна се точеше забрана за изпреварване - недоклатена, грапава пластмаса на червено-бели ивици. Забързани участници в движението, дръзнали да изпреварват - вероятно ватерполисти, си бяха забравили върху осовата линия топките, които лениво се поклащаха оттам като съдрани шамандури. Един бе яхнал даже гумената си кукла, тъй като се прибираше пеша след направената покупка. Движеше се на зиг-заг, защото откъде ли не се опитваше да я подкара. Отзад изнервени гондолиери му бибиткаха, но той бе твърде зает, за да им обръща внимание. Друг насреща му си беше забол вибратор с перка и пореше вълните, устремен към парламента. Вдигаше огромни пръски, но имаше политически имунитет. Хубавица на средна възраст загребваше бруст, надянала минижуп върху спортното си кабрио, а двама младежи, опрели скули в задницата му, задъхано бутаха в "двойка скул" с изплезени езици, потънали в багажника му. Ченгета с радар на скутер, скрити зад гъст папур, дебнеха някой да се преобърне и да му вземат пет лева под вода, за да не оставят отпечатъци. И понеже не бях подготвен, яхнах резервната гума, само с това разполагах. Но нали нямах гребла, ма'ах с ръце като на инвалидна количка, а гумата все отиваше в насрещното платно. Ченгетата, естествено, ме спряха за проверка за алкохол - не съм бил много стабилен на пътя. Пробваха ме, но аз изкарах само вода с попови лъжички и продължих. Трябваше да свия надясно по един баир, но там пък гръмовно се лееше водопад, влачейки витошки морени и покъщнина. Отказах се и продължих направо, докато стигнах един светофар, срамежливо наметнат с прокъсан планктон. Виждаше му се само червеното, което не светеше, после се замислих, че може би е зелено - но нямах време да се гмуркам за проверка, та реших да пресека. Оказах се прав. Изтощен, заседнах в една плитчина, където водата ставаше все по-малко. Там разни цигани продаваха ботуши, шити от крадени вътрешни гуми на паркирали наоколо коли. Купих си едни и със сетни сили зашляпах към нас по едно възвишение - моята гума я зарязах. Когато стигнах до външната врата на къщата ни, ме поздрави величествен исландски гейзер, който игриво търкаляше изровени павета на върха си. Дупката бе толкова огромна, че водата падаше обратно там, откъдето извираше - улицата си оставаше все така суха. Мина ми през ум, че е по-добре където има теч и се отвори дупка, просто само да я направят още по-огромна - да може и тролей да се загуби вътре. Така водата нямаше да се излива навън, щеше да бъде истинска красота, сътворена от "Софийска вода", а кметът на Рейкявик запъхтян щеше да доплува в тръст на тръстикова лодка и да пледира за сродяване на двата келтски града. Защото няма в Европа друг по-келтав от нашия! |
| 24.02.2004 Реконтра Женята Шантобриан Онзи ден Женята написа една ветеринарна статийка за голямата опасност за България, идваща от Русия. Описа зооситуацията като смок как гълта жаба - бавно и мъчително, защото Русия била всъщност хищникът, а не САЩ. Жабоците пък сме ние. Загледах се внимателно и ми се стори обратното - че жабата яде смока - отвътре. Тя се вмъкна през устата и изсули през опашката му. Облиза се под мустак, квакна тежко два пъти и се опита да помръдне, но беше преяла с повече от половин метър. От смока остана една люспеста кожа, сякаш я беше сменил и си бе заминал само по джапанки. Смокът няма крака, знаете, води се членестомного, членесто е много и затова се придвижва на овчарски скокове като Сергей Бубка, а джапанките едва ли са му станали на пръта. С такава дарба, ако беше правил с жабата любов, а не война, щяхме да имаме олимпийци, в сравнение с които Бубка би приличал на пинг-понг, подскачащ по калдъръм на зиг-заг. Женята не е имал търпение да види развръзката на случката. Сменя гъзетките като носни кърпички. Тръгна от "Септемврийче", мина през "Сега" и пристана на "24 часа". Те и гъзетите са кърпи, минават и за носни, ако обонянието е там, където е и овонянието. С гъзети си бърша ауспуха на колата, но Женята върши далеч по-величави неща - видях го на една бензиностанция как втъква маркуча в ауспуха и налива нафта. Тръгнал беше за Созопол и искаше да мине с едно зареждане, след като вече бе заредил по нормалния начин плюс това, че препълнил и купето. Наливаше като за нафтовоз, а беше обикновен мотор с кош, с който ходеше на о-в Болшевик за ежегодните рокерски сбирки. Резервоарът се изду, изпусна се и горивото потече обратно, примесено с ръжда, сажди и дълго таени газове. Облекчен от клизмата, моторът потръпна, подгъна колела и полегна доволно на топлия асфалт, като внимаваше да не разлее купето, от което смучеше, за да похърква монотонно, нищо, че влизаше в преразход. Женята се засуети около него и го заподритва да става, отвърза колана, по който бе набримчена цялата квартална железария, и го заналага яростно като циганин магаре. Сцепените му дънки провиснаха, тъй като не издържаха на тежестта на татуираните му гюлета, които си носеше, за да тренира. Как ги мъкнеше - не знам, а на колко хвърля - някой дали го е виждал? Бас ловя, че е бачкал в пожарната преди това, ако хвърля по-надалече от Иванка Христова. Един път стана пожар у нас и като дойдоха пожарникари, бе те голяма работа, ей, маркучите им не смогваха на струята, как ги удържаха - не знам, едва ги удържаха. Накрая един взе, та си хвърли направо гюлетата, саможертва направи, потуши огъня възнак и стана гейрой, защото от тях се изля толкова пяна, дето и през Босфора нямаше как да мине, а Истанбул на Памуккале щеше да заприлича. Но остана евнух и се захвана с политика. Та изтропаха на асфалта на Женята гюлетата и татуировките се разбягаха. Сякаш падна първи сняг. През снежинките съзрях, че в статията се мъдреше и Боримечката с топа, а околовръст - камара яки гюлета. Ако руснакът не знае за колко да продаде една поцинкована кофа, която е произвел, ние поне знаем как да издоим Боримечката в нея и да събудим страстите народни, ако се наложи да гасим някой пожар. На Боримечката се дължи пълнежът на нашата галактика - Млечния кът. В нея пък са съзвездията - Малка мечка, Голяма мечка. Само да ни налапа някой - цяло съзвездие ще му родят очите, ще го подквасим отвътре. На американците отсега им се привиждат звездички по родното знаме. |
Темата е за спомени  Виж тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Minderbinder |
| Степен, винаги съм знаела, че си почитател на Великолепния Все пак, ти беше първото мнение под сканадала...не на Шанта |
| ПОСЛЕ Реконтра Жестикулак* Вадим Тихонов Скромното ми самомнение е, че не просто съм умен и талантлив автор - не. Имам се за най-добрия. Така си мисля напоследък - може би защото чета на Сарояновите "Некролози" в превод на Жени Божилова; всъщност не - Жени е рецензент, а преводачът е Корнелия Божилова. Предговорът е на Божидар Божилов. Много ведра книжка, препоръчвам я горещо на тези, които не са я чели, а на тези, които са я чели, препоръчвам препрочит. Като съм чел разни други гиганти - примерно Достоевски, - обземала ме е завист: никога няма да съм като него. Не ме разбирайте погрешно; и като Сароян няма да бъда никога, с шареното на мустаците му не мога да се меря, но той ми каза нещо друго: голям писател няма да станеш, Вадим, но си симпатяга, изразяваш се ясно, с тебе мога да си говоря, а с Байрон и Шели не мога. Окуражен от високото признание, отидох при издателя Райчев. В кабинета му влизах за първи път и малко се стъписах: навсякъде таблици, диаграми... - Така и така, господин Райчев, безпокоя ви... - Така е. - ...безпокоя ви, защото установих, че аз съм перлата в короната ви от списания и шапката от вестник. - Нима? Та аз нямам шапка! - Перла съм, перла съм! - заядох се аз. - Та, реших, господин Райчев, на 59 години съм, а нямам публикувана книга. Реших... - Разбирам. - Именно! - оживих се аз. - "Вадим Тихонов. Пълно събрание на съчиненията". Забравих да кажа, че докато говори, дори само една дума да каже, той ръкомаха ожесточено - затова си е наредил доста широк кабинет. - Мисля, че не мога да ви помогна, Тихонов. Тоест не че не мога, но няма смисъл. - Господин Райчев! - ударих го на молба. - Това ще бъде съвсем тънка книжка, няма да ви излезе скъпо. Българският ми период включва двайсетина Реконтри от вашия вестник, а съветският... В Съюза са ми печатали няколко фейлетона в един колхозен вестник и един разказ в списание "Ленинградски боклукчия". Райчев стана и отвори вратата. - Имам и един изгубен роман... - зашепнах аз, защото пред вратата чакаха други хора, не исках да ме слушат. - "Старый хрен Тихонов и молодой Тихон Хренников"! - Вижте, Тихонов, - каза Райчев, но нищо не видях, защото, ръкомахайки, той ми перна един юмрук, от който се строполих на пода, където се престорих на изгубил свяст. Райчев се плесна по челото и прати някого да доведе лекар, а аз използвах момента на объркване: - Може да пуснем камерен тираж, господин Райчев, все ще продам 50-60 екземпляра. Няма да спечелите, но няма и да загубите много... - Ставай горе, прасе такова! - избухна Райчев, като разбра, че симулирам. - Аман от откачалки! Не знам дали издателят Райчев е упражнил натиск върху редакцията, но оттогава вестник "Сега" не е публикувал мои материали, от което страдаме и аз, и читателите... __________ * Жестикулак = жестикулирам + кулак (рус. - юмрук). |
| Великолепният е най-великият майстор на Реконтрата за всички времена! След него, но все пак на разстояние от няколко милиарда светлинни години се нарежда "Бащата" на рубриката Реконтра - Брат Мормарев, бронзовият медал остава за Койоса. За да се върнем към темата "Къде са?" по същество: на мен ми липсват следните форумци - стилиста, Кракатау и Дядо Виктор. И тримата оставили дълбоки следи във форума. От Кракатау и стилиста един постинг не бях проуснал навремето. Е, за Топчо няма нужда да споменавам...той липсва перманентно. Дано с него всичко да е наред. |
Кракатау Набара ме отсекъде, щото помня опусите му за Костов - сравнение с циганските каруци, дето всички кучета ги следват като тръгнат. От доста време подозирам един форумец за него, но нещо не ми се получават съвсем нещата. Или е много предпазлив, или бъркам |
на мен ми липсват следните форумци - стилиста, Кракатау и Дядо Виктор. И тримата оставили дълбоки следи във форума. Странно. У мен в малките сиви клетки - ни следа.  |
| Дорис, Кракатау е класика, макар и идеологически на времето безкрайно далече от мен. Страхотно чувство за хумор, но не е реконтраджия Мога ли да пусна "Питай Тихонов"? Питам колегите, дето я помнят | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Асол |
У мен в малките сиви клетки - ни следа Значи ти е време за - как беше оня лаф от диалога между двама форумеца, пренесен от теб в прочутата ти тема за грешките, единият съветваше събеседника си, че му е време за Гинко-Билбао - та значи ти е време за Гинко-Билбао.... |
| Аз предлагам да турим пепел на квото беше досега, и повече да не ровим стари кокали - въпреки занятието на автора на темата. Квот било - било, времената се менят, в Реконтрата вместо Шанта си имаме Маргаритка, а вместо Койоса - Деян Копчев, и всички сме щастливи (тук не визирам платения амбалаж и останалия реквизит на форума), че още дишаме, нали така? Да благодарим на Бога, че поне имаме ръководството на Бирената партия и бай Весел, и, че Иво Балев е все така жив и здрав да ни очарова, и тъй. ПП Ловки, теб имах предвид, но не ми връзвай гарез, и недей се жалва на ръководството - извинявам ти се. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Перемянов |
