Къде са?
Отиди на страница:
ПП Ловки, теб имах предвид, но не ми връзвай гарез, и недей се жалва на ръководството - извинявам ти се. Няма проблем, не се чувствам засегнат и се оттеглих. Инак е приятно да прочетеш за форумци, които не познаваш и вероятно няма да срещнеш повече. |
Авторът на темата сигурно е в потрес какво е предизвикал. Щото е бил твърде малък за страстите ни преди години  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
а някой спомена ли деси-мунчо подиговски!дано да е на по-добро място! Тя много искаше да отиде при своя Бог. Адът за нея беше тук, трябва да е Там изстрадалата ѝ душа.   Но с Геновева трябва да са на различни маси - цупеше се на някои Геновевини кулинарни експерименти, а Многострадалната често експериментираше връз нея.  Дано им е светло и безметежно отвъд... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
| Защо бе хора е нуйно да пишете, когато няма какво ново да се кайете? Туй съм аз  Натисни тук |
| Много интересна редакция на постинга ти е направил ботко преди 12 години ... изглежда българския език все пак му е бил вторичен... |
| 31.10.2000 (!!!!) Реконтра Ситуация Брат Мормарев Всичко си вървеше добре, чак докато решихме да отлъчим Бисер Христов. Не че не го заслужава! Да вземе, моля ви се, да каже на всеослушание, че командирът Иван Еленин трябва да бъде сменен. Това ни хвърли в смут. Какво му липсваше на Бисер, един Господ знае! Има си човекът собствен дом с яки бетонни стени, с каквито поетът виждаше обграден Завода на живота, за да може, когато го приватизират и замирише така, че да завони като отрова, да не разберат околните. А то взе, че се развоня. Получи се ситуация. Ситуацията е следната: Бисер остава да живее зад споменатите стени. С доходите си той повече от телена ограда не може да сложи, а за застроена площ хич и дума не може да става. Следователно, ако Иван рече да кихне, ще се разхвърчат и стени, и сграда, и де що има. Добре, ама ако рече и Бисер да кихне? Както би рекъл поетът, "трупове и дървье ще хвръкнат завчаска". И току--виж ни преместили всички в сграда пак с яки, бетонни стени, но и с бодлива тел отгоре. Има да ни гледа отвън Бакъра и да ни се усмихва. Той ще се отърве, дяволът му с дявол! За да излезем от ситуацията, в която ни навря Бисер, трябва много да се пазим от простудни заболявания, и то точно в момент, когато се очакват грипна епидемия и избори. С грипа - лесно! Има ваксина, но за изборите какво? Електорат! Как да се ваксинираш срещу електората? Електоратна ваксина все още няма открита, няма открита! Е, ще рече някой: не ви е за първи път! Имате цял куп маратонки, тип гуменки. Ще дадете преди изборите на обоселия електорат по една дясна, а след като ги спечелите - лявата. Да, но този път левите ги изкупило Движението за Леви Гуменки. Постави ни в матово положение. Съвсем нова ситуация се получи! Представяте ли си го нашия електорат-победител обут само с една дясна гуменка. А лявата? Ще трябва да се коалираме с ДЛГ. От ДЛГ обаче хиляди пъти ни казваха, че те с Иван от обща чиния чорба не могат да кусат - той с черпак в ръка, те - с вилица. Вярно е, че от нашия цилиндър с предизборни фокуси можем да извадим и кебапчета, и брашно, и боб, и леща, ама това са все консумативи, които, като минат през червата, на изхода замирисват. Леви гуменки в ръцете на ДЛГ! Опасна ситуация! Ако откажат да се коалират с нас, ще се коалират с левите. Те, нали са съвсем боси, на по една лява гуменка ще се радват. И ура ще викат. Ами ако ДЛГ извади от предизборния си цилиндър и десни гуменки? Де го чукна, де се пукна, Иване?! Питам Рапончо - тайния ми съветник по партийно-държавните въпроси - как да се измъкнем от тази ситуация? Той се замисли. Още мисли. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: steppenwolf |
| 29.02.2000 (!!!!) Реконтра Имиджмейкър Брат Мормарев Жена ми ми вика пундьо. Не знам какво значи, в речниците такава дума няма. И в Найден Геровия не я открих. Чувствам обаче, че е нещо обидно. - Е, пундьо съм - признавам обидено, - какво да направя?! - Това, което правят хората! - И кво е то? - Ще си вземеш имиджмейкър! Един имиджмейкър може да издигне в очите на хората и най-големия глупак. Разравям пак речниците. Такова животно няма. Майната й на жена ми, викам си, и си работя. Много работя, почти издъхвам, но и парното ми платено, и хладилникът ми пълен, и децата на частни училища ходят. Прибирам се вечер пребит, а тя вместо "Как си, мили?" ми вика: "Ех, Пундьо, за какво се блъскаш, като никой нищо не знае за тебе? Хората депутати станаха, някои дори в НСРТ-то влязоха, а ти бъхтай! Утре ще опънеш петалата, един салют няма кой да изстреля на изпроводяк." Прелистих списъка на правителство, депутати, партийни величия, позапознах се с биографиите им - права е. На малкия ми пръст не могат да стъпят. - Ще ти намеря имиджмейкър - казва жена ми. - И до президент може да те издигне. Важното е да има кой да вдига шум около тебе. Да те забележат хората! Това имиджмейкър малко на имиджшмекер ми прилича, ама се навих. Докара ми тя едно младо момче, нахакано и с вратовръзка. Най-напред, казва ми то, важното е да се завихри нещо около вас, каквото ще да е. Организира брифинг. И тая дума не я знам, но присъствах. Появиха се в печата кратки съобщения за моята неизвестна особа. Вятърът на промяната разкрил творческите ми сили, разгърнал потиснатите от комунизма способности и преместил погледа ми от изток на запад. Ту на гребена на вълната ме поставяха родните журналисти, ту връз върха на сладоледа. След десетина дена имеджмейкърът ми поиска 10 000 лева. С благотворителна цел. Два вестника отразиха случилото се - как не съм дал да се спомене на кого и кога съм дал парите, защото това го изисквала християнската скромност. Но пък отпечатаха снимките ми. И хората вече ме загледаха с други очи. Един ме спря да изкаже възторзите си. Поиска ми 20 лева, че гладни деца го чакали. Телефонът звънеше непрекъснато - поздравления, поздравления и молби за помощи. Получих и предложение да стана член на граждански съвет за борба с корупцията и бедността. Приех! Вечерта жена ми ме посрещна усмихната до уши, целуна ме и каза, че така ме иска. И имиджмейкърът ме целуна. Цял ден бяха рязали с жена ми публикации от вестниците и ги лепили в албум. Върхът беq когато спасих с риск на живота си 3-годишно русокъдро дете. Хвърлих се и го измъкнах изпод колелата на трамвая. Всичко беше уредено от имиджмейкъра и ми струваше само 1000 лева. Показаха любителски кадри от събитието в Екип 4. В "Труд" ме изтипосаха в "Трима в люлката". Третият беше имиджмейкърът. Настоя и той да бъде, за да дава правилна насока на въпросите и отговорите. За 6 месеца станах знаменитост. Нещата вървяха много добре, докато не гръмна голям скандал - имиджмейкърът на Мормарев бил любовник на жена му. Нищо, успокоява ме той, важното е да се говори за тебе, да не те забравят хората, че ей ги на изборите, наближават. Съгласих се и на това. Защо не, човекът промени изцяло живота ми. |
изглежда българския език все пак му е бил вторичен. Но пък аз продължавам да си го харесвам, щото докато ти гледаше сеир, той просто се опитваше да бъде неутрален в женски бой  Накрая отсъди съвсем справедливо - наказа кибиците | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
| Така беше, щото не спирахте да се заяждате за глупости..но, никога не го пита лесно ли му е да балансира между жени - той се справи чудесно...остави ни да се оскубем Ни искам да избирам и няма да го направя. И ти го знаеш чудесно, че е така | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
Под челичената му пета, аз перманентно бях от страната на булката ... А бяхте пили заедно. Сигурно с брудершафт. Ама ти много си разпасваше командата и беше направил лично порно-топик клубче под После с отбрани уискита.  |
| Всъщност от Топа започнаха и прочутите събирания под реконтрите. Дотогава никой не обръщашe особено внимание на тази рубрика, Някъде зимата/пролетта на 2001-ва започнаха да публикуват и неговите реконтри. Аз се осмелих да дам мнение под една, без да знам, че е негова, той репликира и така се завърза диалог. Третият човек, който се присъедини към тези неплатонови диалози беше некоя си Ани ;-), симпатично момиче (кво стана с нея?), май поназнайваше испански... Малко по-късно некой си Митничар ме репликира - по-точно коригира - в мой грешен цитат на "Варшавянка" - В бой роковой мы вступили с врагами И така тръгнаха събиранията. Booya, ForzaNATO, BaiCar, Грацко, Сибила, Simplified, Cruella, стилиста и още знайни и незнайни. Пак се отнесох като Геновева навремето - лека й пръст - хем обещах... Но това си е история... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: steppenwolf |
| Не помниш добре, Степен. Помниш своята роля. Не и митничарската, който сложи начало със съобщението към "кака", че батювците били на сватбата ѝ /ми/. Пък аз сватба нямах! Само подписи в райсъвета. Аре стига. Да не се караме на стари години, както в начале форумного слова. Вън достатъчно смърди на барут и БОВ.  |
| Како, ти имаш своя Сега-реалност, а аз - своя. Затова предложих да турим пепел на квото било дотук, иначе доникъде няма да стигнем занапред. ПП на брудершафт с никого, освен с братята си, не съм пил. |
| Тази "сватба", която не е била сватба съм я пропуснал некак си, трябва да е било в по-късен период. А и ние не се караме. Спомените са приятни. Но щом за теб не са - да спрем. Намерих ти Марко Стойчев - да се върнем да прочетем и така да почетем паметта му. |
| А, стига бе! Тъкмо се появиха пак старите симпатяги от ония времена и взеха да ги отстрелват. какво толкова може да е казал доктора Перемянов за да го пратят във фризера?  |
Авторът на темата сигурно е в потрес какво е предизвикал. Щото е бил твърде малък за страстите ни преди години Команчи никога не е бил малък, защото е едрогабаритен титан. И като малък не е бил малък, защото се е родил стар и мъдър. нъл тъй команч ? |