Пазете се от тиранията на слабите
Отиди на страница:
| >>><<< Като прочетох заглавието на темата и си казах - ей сега ще се разкрият разните му там семейни драми. Радвам се, че става дума за друго.  |
>>>  <<< | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
те са много далеч от историята ти за Вили. всъщност не съм много сигурна , какво точно е историята ми за Вили, дали е история за вековен глад, настанен в гените, непроменим с нищо, гладът на майка ти, баба ти, нейната баба и бабата на нейната баба глад , който няма с какво да се засити може пък и да е историята на Вили в огледалния свят - тя казваше, че харесва социализма, танцувала е десет години в голям фолклорен състав, на работата си винаги имала какво да хапне, оставало от общото и на другите давала, но после почнала да продава панталони и нещата се променили, завидели й, попаднала в огледалния свят след 1988 год., където оцеляването я направило жертва, бронирана от слабостта си, извън живота с любов и отговорности, недосегаема за обикновени мерки наоколо има все повече като Вили, има цял един свят от хора, които носят слабостта си като хоругва, и нищо не може да се направи срещу това, поне аз-не! |
| Това като че ли има връзка с темата: СПРИ да спасяваш хората |
| Много готин текст. Централното, според мен: Тук не говорим за актове на любов, доброта, състрадание и истинско помагане – ситуации, в които нашата помощ е поискана и необходима с пълно основание и ние наистина искаме да дадем тази помощ. Тези жестове са добрите неща в живота. Спасяването и обгрижването обаче не са. |
Minderbinder 06 Юли 2016 09:07 Мнения: 1,003 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Това като че ли има връзка с темата: СПРИ да спасяваш хората Те някъде вече са спрели . Крадът , бият , ограбват , изнасилват , убиват пред очите им - "ни чул , ни видял , ни разбрал" ! А като дойде неговият ред - негодува плужека ! |
Те някъде вече са спрели . Крадът , бият , ограбват , изнасилват , убиват пред очите им - "ни чул , ни видял , ни разбрал" ! А като дойде неговият ред - негодува плужека ! Струва ми се, че не си разбрал текста. Въобще не става дума за такива ситуации, а за житейско поведение, при което добронамерените са буквално изсмукани от представящите се за жертви ловки манипулатори. Примерно, жена живееща с алкохолик, която не го напуска защото го обича и иска да го спаси. Да предположим, че не става дума за агресивно поведение, а за кротко пиянство. Тя го съжалява, мъчи се да му помогне да спре да пие, докато той не прави нищо за да се справи с порока си. Тя се нагърбва с повече работа да изкара пари, докато той с лека ръка ги пропива и после... съжалява. До следващото напиване. Горното е по-драстичен случай, но има случаи, при които съпруг/съпруга буквално паразитира на гърба на другия като му прехвърля всичките семейни задължения. Или пък брат/сестра, които вечно се представят за жертви на обстоятелствата и изкопчват по нещо я от родителите си, а от другите братя или сестри. Накрая се оказва, че са отмъкнали и наследствените имоти, защото те имали нужда, а пък другите се справяли по-добре в живота и нямали нужда... И т.н. и т.н. |
Патагонец 06 Юли 2016 10:23 Пати, благодаря ти, приятелю, за уточнението по съществото на темата. Вместо да коментирам, ( ще прощаваш, то аз и нямам време ), ще напомня за една поема на разстреляния на Гарнизонното стрелбище "терорист" Никола Вапцаров, в която се разкриват ( според мен, де ! ) както причините, така и разрешаването на проблема:  Песен за човека Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете – тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака. – Почакайте – казвам, – почакайте, нека... – Но тя ме прекъсва сърдито: – Ах, моля, запрете! Аз мразя човека. Не струва той вашта защита. Аз четох как някой насякъл с секира, насякъл сам брат си, човека. Измил се, на черква отишъл подире и... после му станало леко. – Смутено потръпнах. И стана ми тежко. Но аз понакуцвам в теория и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история. – Тя, случката, станала в село Могила. Бащата бил скътал пари. Синът ги подушил, вземал ги насила и после баща си затрил. Но в месец, или пък във седмица само властта го открила и... съд. Ала във съдът не потупват по рамото, а го осъждат на смърт. Отвели тогава злодея злосторен, затворили този субект. Но във затвора попаднал на хора и станал човек. Не зная с каква е закваса заквасен, не зная и как е замесен, но своята участ от книга по-ясна му станала с някаква песен. И после разправял: "Брей, как се обърках и ето ти тебе бесило. Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш така като скот в скотобойна, въртиш се, в очите ти – ножа. Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..." Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо Пред него живота изплаввал чудесен – и после заспивал усмихнат... Но в коридора тихо говорят. Сетне секунда покой. Някой полека вратата отворил. – Хора. Зад тях часовой. Някой от групата, плахо и глухо, казал му: "Хайде, стани." Гледали хората тъпо и кухо сивите, влажни стени. Онзи в леглото разбрал, че живота е свършен за него, и в миг скочил, избърсал потта от челото и гледал с див поглед на бик. Но лека-полека човека се сетил – страхът е без полза, ще мре. И някак в душата му станало светло. – Да тръгнем ли? – казал. – Добре. Той тръгнал. След него те тръгнали също и чувствали някакъв хлад. Войникът си казал: "Веднъж да се свърши... Загазил си здравата, брат." Във коридора тихо говорят. Мрак се в ъглите таи. Слезнали после на двора, а горе вече зората блести. Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда, и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока съдба. "Тя – моята – свърши... Ще висна обесен. Но белким се свършва със мен? Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Споменал за песен и нещо се сетил. В очите му пламък цъфтял. Усмихнал се топло, широко и светло, отдръпнал се, после запял. Как мислите, може би тука се крие един истеричен комплекс? ислете тъй както си щете, но вие грешите, приятелко, днес. – Човекът спокойно, тъй – дума след дума и твърдо редил песента. Онези го гледали с поглед безумен, онези го гледали с страх. Дори и затвора треперел позорно, и мрака ударил на бег. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво, човек!" Нататък е ясно. Въжето изкусно през шията, после смъртта. Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента. И тук започва развръзката, значи. Как мислиш, читателю, ти? – Тя, бедната дама, започна да плаче, започна във транс да крещи: "Ужасно! Ужасно! – Разказвате, сякаш като че там сте били!"... Какъв ти тук ужас?! – Той пеел човека. – това е прекрасно, нали? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Гео |
Minderbinder 06 Юли 2016 09:07 Това като че ли има връзка с темата: СПРИ да спасяваш хората Все пак един добър грижлив човек се чувства най-комфортно, когато дава; ние се чувстваме виновни и ни е адски неудобно, когато някой ни дава на нас или когато ние самите правим нещо, за да удовлетворим нуждите си. Понякога можем да се асоциираме до такава степен с функцията да обгрижваме, че да се чувстваме разтревожени и отхвърлени, когато не можем да се грижим за някого или да го спасяваме – когато някой отказва да му „помогнем“. отдавна подозирах това за себе си, но написаното го легитимира допълвам, че това нещо има голяма връзка с манията за контрол, аз примерно, подозирам, че никой не е достатъчно способен за да се справи без мен и когато се намеся , обикновено към втората минута от възникването на проблема, всичко ще се оправи |
Гео 06 Юли 2016 11:44 Мнения: 1,355 . Вместо да коментирам, ( ще прощаваш, то аз и нямам време ), ще напомня за една поема на разстреляния на Гарнизонното стрелбище "терорист" Никола Вапцаров, в която се разкриват ( според мен, де ! ) както причините, така и разрешаването на проблема: може ли да те помоля да уточниш малко, не разбирам точно връзката  |
ще напомня за една поема на разстреляния на Гарнизонното стрелбище "терорист" Никола Вапцаров, в която се разкриват ( според мен, де ! ) както причините, така и разрешаването на проблема: Винаги съм се дивил на това стихотворение. Имаме случката: Тя, случката, станала в село Могила. Бащата бил скътал пари. Синът ги подушил, вземал ги насила и после баща си затрил. Но в месец, или пък във седмица само властта го открила и... съд. После следва моралното осъзнаване на лирическия герой, който "в затвора попаднал на хора и станал човек". Направо извисен морално с неколко аршина, той разсъждава: Брей, как се обърках и ето ти тебе бесило. Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш така като скот в скотобойна, въртиш се, в очите ти – ножа. Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! Лирическият - вече морално осъзнат - герой достига до прозрението, че затрил собствения си баща, понеже бил лошо устроен света, сиреч светът извън него го накарал "да стъпи на гнило". Лилиан, поздравления за поставената тема! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Не е хубава тази тема. Ще се превърне в място за изсипване на всякакви българофобски и национално нихилистични клишета. Ето, Чоки вече започна.   |
Лирическият - вече морално осъзнат - герой достига до прозрението, че затрил собствения си баща, понеже бил лошо устроен света, сиреч светът извън него го накарал "да стъпи на гнило". Хм. Останал съм с впечатлението, че това е твърде често застъпвана теза в съвременната западна (най-вече САЩ-ска) правосъдна с-ма - че вината за престъплението е не толкова на извършителя, колкото на заобикалящата го обществена среда. В този смисъл Вапцаров е един първопроходец на постмодерни схващания  Иначе, съгласен съм, че историята, разказана от поета, е доста странна и противоречива в морално отношение. Но геният на Вапцаров я превръща в шедьовър. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Minderbinder |
бонго-бонго 06 Юли 2016 12:09 благодаря ти, сега разбрах обаче - не стига ти хляб-залитнеш от мъка -убиваш баща си за пари, не са думи ,които могат да се употребяват в едно изречение убиваш баща си за пари, за Бога, оттук почва всичко, това е причината, всичко друго са следствия ех, лошо светът е устроен, придружава света от сътворението му и ще е така до самия му край а морално осъзнаване допущаме, понякога виждаме/в киното/, искаме да се случва, никого не съдим, но си позволяваме съмнение като онези майки е, дето носят бебетата си на площада, когато бесят някого и им закриват очите , когато палачът дръпва въжето, съмняваме се да  |
Лирическият - вече морално осъзнат - герой достига до прозрението, че затрил собствения си баща, понеже бил лошо устроен света, сиреч светът извън него го накарал "да стъпи на гнило". Малко съмнително, че лошо устроеният свят му е виновен, след като бащата е успял да спечели и скъта парици... Синът просто е бил мързелив и не му се е работело. Престъпление, мотивирано не от немотия, а от алчност. |
В този смисъл Вапцаров е един първопроходец на постмодерни схващания Браво, още един изстрелян "кьор-фишек" по вече отдаван разстреляния "терорист". А кво ще коментариш за този "първопроходец" ?  ПП Давам дума, за "Жерминал" ( "тиранията" на шахтьорските жени с набучения на прът *** ) - няма да питам. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
Давам дума, за "Жерминал" не съм сигурна ,че те разбирам разглеждаш темата от социално-класова гледна точка ли? твърдиш, че само бедните страдат, само те познават злото? |
(без капка ирония).Гео, съжалявам, но няма въпрос ,който си задал тук и е останал без отговор, обратното е вярно  Lillian 06 Юли 2016 15:17 Мнения: 1,190 От: Bulgaria Промени Давам дума, за "Жерминал" не съм сигурна ,че те разбирам разглеждаш темата от социално-класова гледна точка ли? твърдиш, че само бедните страдат, само те познават злото? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |