КАК ТОДОР ЖИВКОВ ПОСТРОИ ДВЕ БЪЛГАРИИ
Отиди на страница:
дето накрая ни в СИВ, ни в СССР ги искаха Оловото, медта и златото също ли не го искаха. Ама сега си го добиват и си изнасят концентрата за 1% концесионна такса. Вече не БГ държава, а частници. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Butch |
Що така бе, котарак? Ще правим Магистрали и ще продаваме софтуер! Какво ще продават следващите? Ами софтуер, примерно.  Ей така ще сме позиционирани! котарак |
Или щото водителите на строителството бяха нискочели каскети, като на снимката на бгмена номер 13... Чеп за зеле не ставаше от тех, и стадо овце не можеха да водят, Георги Мърков и Петър Киров са нискочели? И от тях не става ни чеп за зеле, нито стадо овце са можели да водят? Според тебе. А ако вместо да ходят в залата, където да извършват най-тежкия възможен физически труд и където да заучават най-сложните движения, които развиват някои отдели на мозъка, които от четенето на книги даже закърняват; ако вместо да ходят на това трудно място, движени от мощни сили в собственото си съзнание, ходеха в кръчмата да ядат кебапчета и да пият бира, тогава щяха да са високочели, нали? Добре. Ама аз питам, защо тая снимчица не може да бъде открита и в интернет? Как успяха да я скрият бе, аджеба? Наскоро попаднах на една днешна читанка от основните училища, където в урока за спортната слава на България са посочени Дан Колов и Станка Златева. И други борци нема. Нема ги 1 300 медала (словом: хиляда и триста) спечелени от двата стила от международни състезания. Нема го даже и Валентин Йорданов, който е обявен от Световната федерация по борба за борец номер едно в свободния стил в света за 20 век. Ама го има Стоичков, дето нема една световна титла. Има го и Кубрат Пулев, дето също нема една световна титла. В бокса имаме няколко златни олимпийски медала, а България отборно е ставала и втора на световно първенство. Що така тия ги нема в читанките? Не искаме ли да ги има? Мразим ли ги? Много ли са проклети? Готвачите начело със шеф Манчев ли са ни идоли вече - зер Западът от готвачи има нужда, а не от истински хора? |
котарак 07 Юли 2016 00:29 Абе заемите още бай ви Тодор ги взе. А великата соц-индустрия не можа да ги обслужва, щото произвеждаше боклуци, дето накрая ни в СИВ, ни в СССР ги искаха. Световните олимпийски и европейски медали на България никой не ги иска. Те са неконвертируеми на световния пазар, продукти на българската полит-икономическа система от времето на соца. Пример: Милиардерът Дюпон през деветдесетте събра в САЩ най-добрите борци от свободния стил в света и създаде суперотборът по борба Фокскечер. Най-добрият борец в тоя тим беше Валентин Йорданов, дето никой не го искаше, понеже е боклук на соц-индустрията. |
| СССР създадоха СИВ, те го и разтуриха. След промените просто обявиха, че започват да търгуват с другите държави от СИВ само с долари, като едновременно с това отвориха пазара си за чужди стоки. При това положение пазарите за български стоки бяха безвъзвратно изгубени след като българските промишлени стоки бяха неконкурентоспособни на свободния пазар. Логично и предприятията фалираха. Не е достатъчно да имаш фабрики и заводи, такива всеки може да построи. Трябва да имаш съвременни технологии за производство за да можеш да изнасяш и продаваш. |
| Не е важно колко олимпийски медали има една държава, а дали гражданите й спортуват. Масовият спорт е много по-важен от елитния там трабва да са насочени усилията на държавата. |
Ами софтуер, примерно. И некой-друг "Телериг" отвреме-навреме. И за "ТелериК" толкова знаеш, колкото и за всичко друго. И за софтуера - също. Проблемът е, че още сме живи. Да. И помним. И знаем. И нещата. Но и хората. Знаем какво бяхте и какво сте сега. И това няма как да го промените. Кофти, нали?  |
67AF 07 Юли 2016 00:34 Аха! Главно - за скрап. Щото представа си нямаха какво продаваха. Доста народ се облажи покрай чуждото незнание, даже не им се наложи да предлагат големи пари за уникални неща. Ама нейсе. https://chitanka.info/text/36127/71#textstart |
Проблемът е, че още сме живи. Да. И помним. И знаем. И нещата. Но и хората. Знаем какво бяхте и какво сте сега. И това няма как да го промените. Кофти, нали? Е, и? Както казват руснаците "Кому как", т.е. за всеки е различно. Децата ми казват: "Ние едно време бяхме бедни" имайки предвид, че не можехме да си позволим дори кола. И никакви почивки извън учрежденската почивна станция. |
След промените просто обявиха, че започват да търгуват с другите държави от СИВ само с долари, като едновременно с това отвориха пазара си за чужди стоки. Преди промените го направиха, преди промените... Така разбиха цялата схема на функционирането на икономиките в СИВ. Но първо ни оставиха да вземем заемите и да ги вложим... И като разбиха схемата така и нямаше как да ги връщаме... |
| http://bgman13.blog.bg/sport/2013/11/27/24-godini-nespiren-regres-i-oshte-ne-sme-stignali-dynoto-ili.1211568 |
Децата ми казват: "Ние едно време бяхме бедни" имайки предвид, че не можехме да си позволим дори кола. И никакви почивки извън учрежденската почивна станция. Ще се учудите ли, че и до 09.09.1944 е било така, че и по-зле? А и потребностите се разработват и развиват - баба ми (100% селянка), макар и да можеше да си го позволи, никога не й бе идвала идеята да ходи на почивка. С бая зор я закарахме първия път (още по бай-тошово време). Партнерите сравнявате компютри с компоти. П.П. Ний пък бяхме толкова бедни, че даже и готвач нямахме. Майка ми готвеше. Байтошова мизерия отвсякъде  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Zenon_o_Eleates |
Партнерите сравнявате компютри с компоти. Да де, да. Еди завод в който една работничка прави 30 рамки за 1месец,и една машина която прави 30 рамки за един ден.Съотношение 1 към 30. Те това бяха компотите и компютрите на соца и на партерите ви. |
Най-добрият борец в тоя тим беше Валентин Йорданов, дето никой не го искаше, понеже е боклук на соц-индустрията. Бяха го нагълтали с допинг и не можа да изкара 1,2 години. |
Еди завод в който една работничка прави 30 рамки за 1месец,и една машина която прави 30 рамки за един ден.Съотношение 1 към 30. Те това бяха компотите и компютрите на соца и на партерите ви. Не смешите мои тапочки ... Темповете на индустриализация и заводите на соца може само да ги сънувате още дълги години. Вие и партнърите ви унищожихте перспективни, уникални по възможностите си стратегически производства. Цели индустри, отрасли. Унищожихте ги до ниво "гола поляна" и връз поляната метър-два бурен. За такива саботажи и диверсии се разстрелва. Грешката на социализма е, че с грижата и закрилата на държавата на работниците и селяните създаде и възпита поколение, което за всичко да разчита на социалистическата си държава. И когато тази държава бе закрита, то се оказа неспособно да разчете стратегическия си национален интерес да съхрани и развие, вместо да попилее и окраде, всичкото свое съградено с тежък труд и лишения от поколения. Да отсече ръцете на крадците или поне да им нарита задниците, вместо да ги целува за къшей хляб. Тук някой по-горе прокле комунизма. *** | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sybil |
rorik 07 Юли 2016 10:45 Партнерите сравнявате компютри с компоти. Да де, да. Еди завод в който една работничка прави 30 рамки за 1месец,и една машина която прави 30 рамки за един ден.Съотношение 1 към 30. Те това бяха компотите и компютрите на соца и на партерите ви. Що е нужно да се говорят толкова много глупости. Ще дам още един пример, какъв точно беше пейзажа по времето на комунизма и какъв стана сега. През далечната 86та в Берковица имаше един завод за преработка на пластмаса, който беше допълнително оборудван с машини за производство на пластмасова дограма - невиждана дотогва в България, вкл. и преди 44та, когато комунизъм не е имало. Машините бяха австрийски, от Австрия дойде една група австрийци, които живяха доста време в Берковица за да инсталират машините, а май и обучиха българите от завода. Аз тогава бях ученик у-пе-ка и изкарах специализация точно на тия машини за производство на пластмасова дограма. Освен пластмасова дограма, заводът произвеждаше бидони, маркучи, туби, каучук и системи за кръвопреливане. Всичко това беше изключително качествено и на ниски цени. Произвеждаше се от машини, които топяха суровината и отливаха, каквото трябва. Така например като деца, каучукът който беше бракуван го крадяхме от складовете за брак, като прескачахме оградата (което си беше опасно, щото можеше да ни хванат). От него си правехме прашки, които бяха много добри - бракуваният каучук беше прекалено дебел. По-късно през демокрацията си купих от пазара на няколко пъти прашки, за да мога да гоня, кучетата, които ми джавкат нощно време, но не ги използвах. Купешките прашки до една им се стопяваше каучука от самосебе си, на сянка, далече от слънцето и прозореца за няколко месеца. Старите бяха вечни. От магазинчето на завода си купувахме много качествени изделия от пластмаса, които бяха и много евтини. Но вече тия проклети комунистически простотии ги няма. На пазара има маркучи - те са скъпи, но за сметка на това са некачествени. Бидоните лесно се пробиват отдолу, а маркучите са с двойно по-тънки стени и се прегъват лесно. А какво стана с австрийските машини, както и останалите, както и целия завод? Отидоха за скрап. От 86 до 89та са три години ако не се лъжа. За това време, едва ли въпросните машини са могли да остареят морално и физически. Сградният фонд на завода се състоеше от много сгради, вкл. столова и бар. Всичко това беше построено през комунизма, бълваше колосално количество продукция, даваше работа на много хора. Осигуряваше нуждите на местния пазар. След дълга демократическа агония, сградите бяха бутнати. Но не всички. Трудно й беше на демокрацията, не само да боядиса направеното от дедо Тодър. Трудно й е да го бутне направеното, и това не касае само мавзолея на Георги Димитров. Та и някои сгради от въпросния сграден фонд останаха да си стърчат недобутнати. Но това не се отнася за столовата и бара, които са точно на главния път, точно срещу нацвъканите ламаринени барачки на Лидъл, недопостроен мол и някакво павилионче на шивашка фабрика с интересното има "Капачка". Всичкото това е нацвъкано в парка на умиращата берковска болница. Само сградата на столовата и бара на завода като постройка беше по-качествено и солидно напраено от всичките лъскави ламаринени павилиончета взети заедно, дето са построени отсреща и дето не са комунистически, в които работничките взимат по-ниски заплати, а работят като роби. |
Ще се учудите ли, че и до 09.09.1944 е било така, че и по-зле? А и потребностите се разработват и развиват - баба ми (100% селянка), макар и да можеше да си го позволи, никога не й бе идвала идеята да ходи на почивка. С бая зор я закарахме първия път (още по бай-тошово време). Зависи за кого. И дядо ми е бил селянин, пък са ходили на минерални бани. Темповете на индустриализация и заводите на соца може само да ги сънувате още дълги години. Вие и партнърите ви унищожихте перспективни, уникални по възможностите си стратегически производства. Цели индустри, отрасли. Ще рече човек, че държавите без социализъм не са се индустриализирали.  Ние нищо не сме унищожавали, те сами си загинаха без пазарите на СИВ. Ако другарите имаха малко акъл в главите, щяха да продадат перспективните заводи на западни фирми от същия отрасъл, както направиха примерно Чехия и Унгария. Но не, акълът им стигна само да източат предприятията и банките и да фалират държавата. Надявали са се изгодно да купят фалиралите заводи. Е, купиха ги и какво? Да не би да развиха някакво производство? Тези от вашето ръководство бяха в първите редици на грабителите. Гочиту Свинаря да не би да не затри свинефермата за да натрупа началния си капитал? А Корнелия Приватизаторката? Преди да обвинявате, кълнете и заплашвате със саморазправа когото и да било, първо погледнете във вашите си редици...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
Гришо 06 Юли 2016 18:11 Този пич все повече взе да ми харесва! Гришо, ти сериозно ли? ама не ме тревожи така,бе човек, вие с този пич в някакъв Елизиум живеете ама поне на стил да го докарвахте  |
rorik 07 Юли 2016 10:55 Най-добрият борец в тоя тим беше Валентин Йорданов, дето никой не го искаше, понеже е боклук на соц-индустрията. Бяха го нагълтали с допинг и не можа да изкара 1,2 години. За допинг в борбата по времето на най-голямата борба в световната история не съм чул. Това със Станка Златева е от "демократичните" времена. Борбата е такъв спорт, че допингът в него просто няма значение. Или е спорно, дали има. Валентин Йорданов е доста дълголетен спортист - не знам за какви 1, 2 години бълнуваш. Олимпийската си титла печели, когато е на 36 години. Във Фокскечер не съм сигурен, но мисля, че остава до края, когато милиардерът Джон Дюпон застрелва един от шампионите си и е осъден. В завещанието си даже той бил завещал 80% от собствеността си на Валентин Йорданов. |