Отиди на страница:
Я и аз да внеса една мълва за Чърчил, незастъпена досега в колумните. Айде, като е тръгнало: Лейди Астор е поканила WC на маскен бал в нейния дворец извън Лондон. Чърчил се чудел как да откаже и казал: "Не знам как бих могъл да се маскирам така, че никой да не може да ме познае". "Бихте могъл да дойдете трезвен" бил отговорът на лейди Астор. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Dax |
| Той би могъл, но не би останал трезвен повече от 10 минути, докато си остави балтона, цилиндъра и ръканиците и извади пурата. Чашата го е чакала. Чудно ми е как през войната се е изхитрил 83 пъти да ходи на кино. Или са му го прожектирали вкъщи, близо до уискито или там мавруда. Цитаты Я ненавижу индийцев. Это звериный народ со звериной религией.[30] Оригинальный текст (англ.) [скрыть] I hate Indians. They are a beastly people with a beastly religion. Я не считаю, что собака на сене имеет какое-либо право на сено, даже если она очень долго на нём лежала. Я не признаю за ней такого права. Я не признаю, например, что большая несправедливость была совершена по отношению к красным индейцам Америки или чёрным аборигенам Австралии. Я не признаю, что несправедливость была совершена по отношению к этим людям, потому что более сильная раса, более высокоразвитая раса, более мудрая раса, скажем так, пришла и заняла их место.[31] Оригинальный текст (англ.) [скрыть] I do not agree that the dog in a manger has the final right to the manger even though he may have lain there for a very long time. I do not admit that right. I do not admit for instance, that a great wrong has been done to the Red Indians of America or the black people of Australia. I do not admit that a wrong has been done to these people by the fact that a stronger race, a higher-grade race, a more worldly wise race to put it that way, has come in and taken their place. |
| Натисни тук "Унистън Чърчил едва ли може да бъде пример за начин на живот, който лекарите да определят като здравословен. Голяма част от времето е бил подложен на изключително сериозен стрес. На огромната част от снимките той е с неизменната пура в ръка или уста (май не мога да се сетя за снимка, на която да не е с пура). Запознатите с биографията му твърдят, че по отношение на алкохола също не е бил абсолютен въздържател. Независимо от това доживява сериозна възраст, като умира на започнати 91 години. Легендата разказва как на 90-годишна възраст в отговор на въпрос от млад журналист на какво се дължат тайната на неговото дълголетие и ясна мисъл, отговорил "една марка уиски, една марка пури и, много важно, никакъв спорт, млади момко" Споделих тази мисъл с доктор по молекулярна биология, който ми каза, че с толкова здрав организъм, ако Чърчил не беше пушил и пил и беше спортувал, най-вероятно още щеше да е жив. Допитах се и до един лекар, който каза, че ако Чърчил беше живял, както казва молекулярният биолог, вероятно щеше да е умрял много по-млад от нервна криза. Пороците имат качеството освен да ни вредят и да задушават голяма част от стреса, който ни залива всеки ден отвсякъде. Което, разбира се, не означава, че трябва да ги поощряваме." |
Изследователи са изучавали архивите и според фактурите от търговци на алкохол за дома на Чърчил и поръчките за резиденцията на премиера на „Даунинг стрийт” 10 са установили приблизителните количества алкохол, които е пиел, особено шампанско. Така негови изследователи са изчислили, че през целия си живот е изпил около 42 000 бутилки шампанско „Пол Роже” (Pol Roger). Пиел обикновено две бутилки на ден, за обяд и вечеря, сам или с компания. Този вид шампанско се произвежда и днес от изба, която продължава да е собственост на фамилията Роже. След смъртта му избата сменя етикета на бутилките с любимото му шампанско, изнасяно за Великобритания, като му добавя черна траурна рамка, което продължава цяла година. |
По време на войната Чърчил си спечелил респект пред Сталин именно със способността си да носи много на пиене. Винаги започвал деня с питие, което дъщеря му наричала „Коктейлът на татко”, който всъщност се нарича „Хайбол” (Highball – висока топка) и представлява малко уиски с много вода, във висока чаша, с няколко бучки лед. Конкретно в рецептурниците „Хайбол” го дават като 1 част уиски към една до две части вода, във висока стъклена чаша, с поне 300 милилитра обем. Чърчил е сипвал малко уиски на дъното на чашата и я е допълвал с вода до горе. Пиел е 6-7 такива през деня, освен шампанското. За вида уиски, който предпочитал, се говори много. Има свидетелства, че, странно, но рядко пиел малцово уиски. Всекидневното му уиски било масовото експортно „Джони Уокър” червен етикет, а понякога черен етикет, също и „Ханки Бенистър” (Hankey Bannister). |
Сутрин е започвал с такова разредено уиски още преди закуска и го е наричал „измиване на устата”. Навикът за това си създал като служил като млад в армията в Индия, където водата не ставала за пиене и винаги добавяли алкохол в нея. По въпроса за този си навик Чърчил казва: „Водата не става за пиене. За да стане вкусна, трябва да й добавим уиски”. По време на войната в Южна Африка през 1899 г. 25-годишният Чърчил бил кореспондент за „Морнинг пост” и обиколил фронтовата линия, мъкнейки със себе си и изпивайки 36 бутилки вино, 18 бутилки скоч уиски и 6 бутилки френско бренди. Оттогава се прочул като як пияч. Известна е неговата мисъл – „Аз съм взел от алкохола повече, отколкото той е взел от мен”. |
В по-късна възраст Чърчил пиел главно по време на ядене, а той ядял на често. Веднъж на прием при саудитския крал Ибн Сауд, където не бил сервиран алкохол поради религиозните обичаи, Чърчил обяснил на краля, че няма да яде от неговата кралска гощавка, защото има правило да пие преди, по време и след всяко хранене. |
През януари миналата година английският журналист Хари Уолъп се опита да изкара едно денонощие с алкохолната рецепта на Уинстън Чърчил, тоест да пие каквото той обичайно е пил през деня, и да работи като него през това време. Уолъп описа впечатленията си в статия във в. „Телеграф”. Задачата е била трудна, защото, както е установил от исторически свидетелства журналистът, след като Чърчил е загубил изборите през 1945 година, отишъл на почивка на езерото Комо в Италия, с дъщеря си Сара, лорд Моран и своя личен лекар. Те общо изпили за две седмици 96 бутилки шампанско „Пол Роже”, като се предполага кой е пил най-много. Чърчил освен това пиел обичайните 6-7 ускита със сода на ден, също и по три брендита (или коняк). Журналистът Хари Уолъп стриктно започнал с уиски, пил шампанското на Чърчил, понапил се, спал също като него час и половина следобед, опитал се да работи, но неуспешно. И му прилошало от толкова пиене. Вечерта обаче завършил с характерното за Чърчил бренди. И описал преживяванията си, като се чуди как е могъл Чърчил да пише след толкова изпит алкохол. Сър Уинстън Чърчил (1874-1965) е един от великите политици на Великобритания в цялата й история. Два пъти е бил министър-председател (1940-1945 и 1951-1955). Член е на парламента в продължение на 64 години, участвал е в 13 правителства. Бил е член на либералната партия (1904-1924 и на консервативната (1900-1904;1924-1965). Чърчил е също журналист, писател и художник. Автор е на един роман, няколко исторически книги и 6 тома мемоари, на много статии във вестниците, благодарение на които си е изкарвал прехраната, когато не е бил министър на заплата. Получава Нобелова награда за литература през 1953 година. В биографията му обаче има и провали, и негативни оценки. По време на Първата световна война има вина за тежко поражение на британците от турците в битката при Галиполи, във Втората световна на неговата съвест лежат варварските бомбардировки над Дрезден, с които градът е заличен, без да е военен обект (за това няма нищо в мемоарите му). През втория му мандат като премиер се проваля в опитите си да запази с груба сила Британската империя, изпращайки войски в колониите. Някои го смятат за военнопрестъпник, конкретно и българофоб, заради някои негови изказвания за българите. Натисни тук  |
Чудно ми е как през войната се е изхитрил 83 пъти да ходи на кино. Или са му го прожектирали вкъщи, близо до уискито или там мавруда. Чувал съм от Мишел Константен, че са си имали кино в Камарата на лордовете, там лордовете гледали филми и заедно с това сглобявали играчки-бомби, които да се пускат над София. . А разни хейтъри пък казват, че в Чекърс е имало малък киносалон. |
| Л орд, лорд, но не само лорд. Че и в поход се събрал. Лорд Марлборо. Благодарим за прекрасното четиво за размисъп. |
| Чърчил е бил дегенерат, наследствен, казвам го в медицинския смисъл на понятието дегенерат. Повечето английска аристокрация са психопати, дължи се на произхода на популацията и на нейната затвореност през вековете. Добре че Вилхелм/ Уилям/ Вилем завоевателя вля малко нова кръв, казват че островитянките започнали да стават брадати, но каква кръв - на авантюристи и престъпници. Психопатията не се води психична болест, а характеропатия, английската странност наричана как ли не, прословутото английско спокойствие и леденост, повишена хомосексуалност, влечение към "домина" и садо-мазо, снобизъм и пр. не са културна особеност, те са наследствена характеропатия, обусловена от наследствена дегенерация. Дефектни гени! За това са завладели целия свят, но своя цивилизация не създадоха, макар да имат доста държави - Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия, САЩ... , на психопата все не му стига, сега говорят за колонизиране на Марс, горките марсианци. А хуматитаристите само локуми разтягат, но всичко в света може да се обясни с физика, химия и биология, е има и един вис виталис, алгоритъма на живота, но не обичат да говорят за него. |
Абе Максимус, ти изчел ли целия Шекспир, целия Дикенс, сестрите Бронте, Уилям Блейк, Джон Милтън, Киплинг, Съмърсет Моам, Греам Грийн, Голсуърди, Ивлин Уо... пък ако щеш и Конан Дойл, Агата Кристи и Уудхаус?  |
| Чел съм ги, всичките, наистина са велики, и само заради един Шекспир ги търпя, но не си разбрала, това не е цивилизация в историческия смисъл на думата. Но да поясня, нали си чувала израза че от гениалността до лудостта е само крачка? Вярно е, на тяхната дегенерация дължим тия гении. Но аз изобличавам не англичаните, а техните отрицателни и вредни за света качества. |
| Често се засичм в кръчмата с един англичанин, горд собственик на селски имот в България, мълчи и пие бира, като се понапие почва да крещи: Ай ам дъ бест. Търпя го, със сигурност е далечен роднина на Шекспир. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Maximus II |
всичко в света може да се обясни с физика, химия и биология Максмумус, защо толкова много наука? Та ти го обясни с няколко думи! Вярно, само за англичанието и ролята им в света, но ти можеш още! |
| Приемам сарказма, обичам шегите. А Чърчил е дегенерат от най-вредните, бездарник, социопат, педераст - не за това го упреквам, той е лош в сатанинския смисъл, чуждия живот за него няма значение, наказва цели народи, страни, градове, защото не се подчинявали на нарцистичния му Аз, и трябвало да умрат, Чърчил не изпитва и капка съчувствие, много сигурен признак за психопатичност, мания за величие, комплекс за малоценност и едипов комплекс, много искал да блесне като велик военачалник и стратег, като предтечата си победител на Наполеон... Ако прелистим историята, кой владетел и управник не е бил такъв? Светът е непоправим, важното е ние да оцелеем. Не е ли така? |
Максимусе, тя твоята омраза към Чърчил изцяло попада под обясненията ти за неговата омраза към София, балканските народи и пр., дето трябвало да бъдат заменени с картофи. Що така, бре?  |
| Къде видя омраза, говоря за медицина, психология и наследственост, търся причинно следствени връзки, Чърчил не ми е направил нищо лошо, каво да кажат германците? |