Българските воини са били под командването на Гаврил Радомир и нанасят страшни поражения на византийската армия
Битката при село Ключ е само един епизод от тежката война, която цар Самуил води с Василий II Българоубиец. Това каза в интервю за „Фокус” проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, по повод на навършващите се 1001 години от битката край Ключ.

„Войската на Цар Самуил, основните сили на българската армия, не участват в това сражение, което е епизод от цяла поредица сражения. Цар Самуил смята, че византийците ще нахлуят от Солун по долината на Вардар и той е там с основните сили на армията. Когато той научава, че основните сили на византийската армия начело с императора е преминала безпрепятствено през Рупел и ги очаква в Рупелския проход, той бързо е започнал да се изнася с войската си натам, но не е успял да пристигне навреме”, посочи проф. Димитров.

Според него, демата, както се нарича каменно-дървената стена, която българите изграждат по проходите, където очакват нападение, е отбранявана не от 15 000 хиляди войници, а от 1500 опълченци. „За 15 000 войници там няма място. Те са били 1500 опълченци, предимно възрастни хора, които в момента на обграждането си се предават. Редовната българска войска обикновено не се предава в сражение с византийци, без значение какъв е изходът на битката. Дори и да са в положение без изход, те или се бият до смърт, или в най-лошия случай се разбягват из горите”, коментира още проф. Димитров.

По думите му, добре известно е, че византийците винаги слагат по една нула в цифрата на пленените и убитите войници и според него така е станало и в този случай. „Зарадван, императорът навлязъл през теснината в струмишкото поле, където вече го очакват редовните сили на българската армия. Те са под командването на Гаврил Радомир и нанасят страшни поражения на византийската армия. В боя е убит и византийския пълководец Вотаниат, който е бил любимец на императора и негов любовник”, обясни проф. Димитров.