Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
Чакам да посочите къде по-точно правя националистическа пропаганда. Извинете госпожо , увлякох се.Вие никога не сте оспорвали елинизма, нито дирите пантракизма като нова национална доктрина, заместваща другите, нечистокръвни теории.моля за извинение. |
Кайзер Созе,16 Окт 2016 22:34 А ако случайно се открият/разчетат източници за съществувало някога тракийско писмо, това ще вдигне армиите на крак? Ще е интересно за историческата общност и публиката в десетина страни.Надявам се хипотезата да набере достатъчно факти за да стане теория. О, успокоихте ме. Значи няма опасност да избухне война? П.П. Ако не сте забелязали, в темата за траките пиша за: надеждата за евентуалното откриване/разчитане на тракийско писмо; правото на изразяване на собствено мнение, без ответната страна да прибягва в отговорите и коментарите си към обидни квалификации |
Кайзер Созе Почва се с пренаписването на историята.И тая на съседите.И претенции за права от славно минало.И оправдание че и съседите днес го правят.И накрая мъжете са в окопите, а жените ...раждат копелета.Така се е опреснявал генотипа. Е... първото не винаги е необходимо, но до копелетата на победителите май се стига...  Че и до първото... Теодоракис пише музиката, а един друг хореографията въз основа на посоченото. |
а един друг хореографията въз основа на посоченото. Сцената е класика.И не е само гръцка.Надхвърля нацията. |
Кайзер Созе, 16 Окт 2016 22:38 Извинете госпожо , увлякох се.Вие никога не сте оспорвали елинизма, нито дирите пантракизма като нова национална доктрина, заместваща другите, нечистокръвни теории.моля за извинение. Тъй като за себе си не съм докрай наясно дали елинизмът (каквото и да разбирате под това понятие) може днес да бъде част от нечия политическа доктрина, не съм се старала да го оспорвам или приветствам. За пантракизма - лично аз не виждам в желанието да се проучват траките толкова всеобхватно течение/движение/настройка. Но пък започващи с "пан" такива има не едно, така че защо не и това? Това с нечистокръвните теории не ми е съвсем ясно (нещо, свързано с българите като много славяни или много древни българи?). За почти всичко в света (и историята) съществуват не една или две теории. Защо държите непременно да се унищожи още една? Била опасна? За кого по-точно (именно това ме кара да се питам какво точно стои в основата на огромния отпор)? Забраните, прекалено силното противодействие винаги предизвикват ответ. Нормално. Но едва ли някой от аспектите на дискусията ще доведе до война, така че - нека сме по-спокойни. |
Според мен трябва да се прави разлика между историята, изучавана в училище, и историята като университетска дисциплина. Да, в училище историята има задача по формиране на национална идентичност. Там може да се позволи допускане на неточности. Бонго, твърде вероятно, би бил крайно несъгласен с такава теза, Предводителя донякъде би бил съгласен с нея. Мои спекулации с оглед прочетеното до момента. Ако има неточност, то тя е поради моя интерпретация, не се опитвам да вкарвам думи в устата на Бонго и Предводителя. Аз не съм историк, не се чувствам ни най-малко обвързан с онова, което се преподава по школата , независимо средни или висши. 1/ Историята е научна дисциплина със своя методология и вътрешна логика на изследването. Тя има има своите ограничения и историците трябва да признават, когато стигнат до предела на обясненията и честно да кажат" "не зная". Историк, който има отговор за всичко, е шаарлатанин. И неговата дисциплина не е научна, а суеверие. Само суеверие претендира, че може да обясни всичко. Щурчо го предлага тук, аз не. 2/ Национална идентичност не означава национална хвалипръцковщина. Какво от това, ако България е започвала от една малка и зависима държава на Балканите ? Че в модерната епоха, България бе "освободена отвън" и бе първоначално устроена като руски протекторат, васален на Османската велика порта. Някой да отрича възходящия път на България 1878-1913? Но малцина си дават сметка, че до 1908 тя бе - да го натъртя - васална държава. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Била опасна? Да.Особено като е нов мит.Траките са си траки, пантракизма не е различен от пангерманизма, пантюркизма или панславизма. |
Но малцина си дават сметка, че до 1908 тя бе васална държава. и след две национални пак стана де факто васална.И до днес. |
| Не знам за коя сценка става въпрос (освен, че съм дилетант, не разбирам от хора, нямам и слух за музиката. Ако няма надпис отдолу, спокойно можеш да ме излъжеш) Просто се изненадах на времето, като видях хорото на водолазите. Сетих се за някои негърски танци... И си дадох сметка, че първоначално хората са имали доста строга семантика. Почетох и "сметката" ми се потвърди... И споделих... Иначе, изглежда всичко що е в музика и танц надхвърля нацията. За да се възприеме няма нужда от посредничеството на думите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tryy |
| http://www.vbox7.com/play:1d86d63a За да разбереш хедонизма се минава през стоицизма.Не са тракски понятия. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кайзер Созе |
| Зорбас не е точно хедонист, ама ще стане дълга приказка. vbox не свири в чужбина Бонго, Историците са също хора, т.е. подвластни на емоциите в една или друга степен. Да не говоря, че всички понякога претупваме работа си. Може би, малко снизходителност е необходима. Поне в двата случая и когато не става въпрос за умишлена заблуда. Примерно, за Загоре-Златарски - аз не бих му отдал толкова голямо значение на фона на цялостния му труд |
Може би, малко снизходителност е необходима. Поне в двата случая и когато не става въпрос за умишлена заблуда. Примерно, за Загоре-Златарски - аз не бих му отдал толкова голямо значение на фона на цялостния му труд Златарски в много отношения е пионер и работи в контекста на епохата си. Аз не видях упрек към него. Но наистина не знаем много, вкл. не знаем много за самите наши извори. Ще ти дам един пример. Имаме само един достоверен напълно актуален източник за събитията. Това е едно изказване на презвитера Константин от Апамея на Вселенския събор. Към времето на събора, големият някога град бил владение на арабите и представлявал жалка картинка. Митрополитско седалище на времето, към което спадал диоцезът на Аретуса, през 6 в., но на събора самият презвитер Константин каазва, че е посветен в сан от епископа на този град. Константин е там като представител на монотелитите, които са малцинство на събора. Впоследствие Константин е осъден на събора, но нас ни интересуват сследните думи: "Светият събор каза: „Нека преблагоговейният Константин, който е изправен тук, да съобщи сведения за себе си и за причината, поради която е дошъл.” Преблагочестивият Константин каза: „Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори на събора за мене, та да настане любов и мир, защото бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което бог ми е внушил за вярата, по сирийски и да се преведе на гръцки." http://www.promacedonia.org/gibi/3/gal/3_170.html От думите му разбираме, че той е бикновен презвитер на забравено от Бога място, под властта на арабите, който е тръгнал за Констинопол, когато разбрал за началото на събора и се явил пред отците вече в края му. По собствените му думи той и не владее добре гръцки език. Но този човек споменава "войната с България". Ние, от по-късни извори знаем, че се касае за аспаруховите българи след разгрома на голямата стара България на Кубрат. Оттук се прави заключението, че презвитерът говори за новото държавно образование и за сключения с Константин Погонат мир, "който признавал новата държава". Но ние не знаем това със сигурност. Какъв е шансът този презвитер да е бил добре осведомен какво точно става. Чисто хипотетично би могло да се предположи, че Константин говори за разгрома на ромейските войски при Онгъла , последван от похода на българите (несъмнено за плячка) в Тракия. Доколко е бил запознат с развитието на нещата на север от Балкана, с подчиняването на славиниите (които за по-късните ромейски автори са "племена"  - по всяка вероятност никак. Дори да е имало сключен договор с Аспарух, шансът този презвитер да е бил уведомен е малък. Той е знаел онова, което е знаело Константинополското простолюдие - за разгрома на водените от императора войски и евентуално за похода на Аспарух в Тракия, зер ще да са се появили тракийски бежанци в Константинопол. Бидейки монотелит, той той надали е почерпил сведения от ортодоксалните представители на диозеците от Балканите. Може да е подочул нещо, но какво точно, не знаем. И не на последно място споменаването на България в речта на константин е мимолетно, то е само пример за сполетяло империята нещастие, което за него е знак от Бога заради несъгласията на християните. Не може ли да преположим, че под "България", Константин има предвид онази, старата голяма България, за която се знаело чак до Египет, както личи от Хрониката на Йоан Никиу. И в такъв случай , той да мисли и да говори, че иде реч за разгром във война със старата България, без изобщо да е осъзнал , че е зле информиран свидетел на раждането на нова държава? А ние не градим ли в такъв случай хипотези на базата на неговата евентуална неинфомираност, която приемаме за информираност? === Изреждам всичко това, за да покажа, че лимитите на нашето познание са обективни. Тези на Златарски - също. Това, разбира се, не се отнася до мошеника Ганчо Ценов и епигоните му. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Може би, малко снизходителност е необходима. Поне в двата случая и когато не става въпрос за умишлена заблуда. Примерно, за Загоре-Златарски - аз не бих му отдал толкова голямо значение на фона на цялостния му труд Проблемът ни не е Златарски. Той е свършил много, ужасно много! Изобщо аз питая огромен респект към българските, европейските и световните учени от втората половина на XIX и началото на XX в.; постигнатото от които по отношение на критичното издаване и осмислянето на практическия целия познат и днес изворов исторически материал е невероятно. Това са хората, поставили основите! Всичко тръгва от тях, ние сме застанали на техните плещи и благодарение на тяхното дело имаме шанса да берем плодове малко по-високо по дървото на познанието и да виждаме до малко по-далечен хоризонт. Лесно е да седиш насред огромната си, съставена от хиляди книги и десетки хиляди статии електронна библиотека и да плюеш по хора, които са научавали за излизането на някой интересуващ ги научен труд в най-добрия случай месеци, а нерядко и години след излизането му, и са чакали с месеци, а нерядко и с години след това, за да го получат на бюрото си. Просто немислимо е от днешна гледна точка какви усилия и търпение са били необходими, за да се напише "Историята на Златарски" ... Да не говорим, че Златарски, другият великан медиевист - Мутафчиев и цялата им генерация владеят отлично древни езици и четат и боравят с изворите в оригинал, а не разчитат на - независимо добри или лоши - преводи, направени от други, както е обичайно днес. Днес е лесно да кажеш и (например) "Абе Иречек бърка, Констанция не е при Костенец". ОК, така е. Е, хубаво, аланкоолу, ама 140 години след излизането на Иречековия труд "Военният път от Белград към Константинопол" знаем ли по-добре де е Констанция? Знаем, ама друг път! Прочее, всички са чували за Иречек (поне покрай Алеко и "Бай Ганьо" ), мнозина знаят за него като за един от онази генерация чехи, дошли в следосвобожденска България да ни помогнат да поставим основата на наука, образование, изкуство и т. н., но малцина си дават сметка за гения Иречек в пълните му мащаби. Когато през 1876 г. се появява на бял свят Иречковата "История на Българите" (Dějiny národa bulharského) - първият внушителен и истински издържан научен труд за историята на нашия народ - авторът й е 21 години! Нещо повече - когато на 2 юни 1871 г. известният пътешественик и художник Феликс Каниц влиза в Търново по време на едно от многобройните си пътувания из България, той държи в ръцете си подробна и удивително точна в много отношения и днес историческа справка за града, изготвена му от 16 годишния Иречек!!! Иречковите "Пътувания по България" (Cesty po Bulharsko) трябва да са в библиотеката на всеки български дом. Други чехи - иречековите роднини, братята Херменегилд, Карел и Владимир Шкорпил - поставят основата на цялата ни археология. С файтон, на кон или пеша, най-често сами или в най-добрия случай, когато е особено опасно (напр. в Тузлука), придружавани от един-двама стражари, най-вече в уикендите или отпуските като уредници на Варненския музей, нерядко със собствени средства, тези люде са обиколили цяла източна (на изток от линията Янтра-Тунджа) и части от западна България и са локализирали, описали, нарисували и заснели геодезично видимите останки на хиляди и хиляди могили, калета, валове, ровове, пещери, пътища и какво ли още не. Такива хора няма за какво да бъдат упреквани. Бъркали са, да, че кой не е? Проблемът не е в тях. Проблем бихме имали в случай, че 100-120 години след тях стореното от тях продължава да е ненадминато. Проблемът е не в това как Златарски е интерпретирал даден извор или даден набор от извори. Проблемът е в това, ако ти си неспособен да работиш със същите тези извори и съответно не си в състояние да провериш Златарски, а просто като папагал повтаряш тезите му или пък рипаш насреща му като някакво пале. Та така - шапки долу пред такива като Златарски, само можем да си мечтаем да оставим името си в историята на науката по начина, по който той го е направил. Това, разбира се, не се отнася до мошеника Ганчо Ценов и епигоните му.   | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| В тукашните ширини е време за последно косене на тревата и затваряне на летните стойбища. Което ще ми остави повече време да ви чета. Потупвам се по рамото, че навремето използвах всичката си настойчивост (далеч зад границите на стандартната досада) да уговарям бонго-бонго да не зарязва форума. И си мисля, че дружеството за разпространяване на научни знания "Георги Кирков" следва да бъде извадено от нафталина, изтупано, дупките от молци да бъдат закърпени и да се сложи като чергило на юрта над народа български. Че от всеобщата грамотност и слободията в интернет-пространството, от колосалния нихилизъм до ритуалните дрънкания за величието на древните прародители, се е получила ядрена смес. Която само чака някой да й драсне фитила след кофичка запалителни речи. Просветата е необходима форма на хигиената, даже може би повече отколкото миенето на зъби и отучаването на народонаселението да храчи по плочките. Гепне ли го един народ манията за това как е най-най-по, пишем го бегал, нещо като неправилния разсад, расъл без слънце - дълго, тънко и на плод не издържа, само погива. Дали траките са имали писменост - хубаво би било да се знае, но още по-хубаво е да се знае дали сега българите стопроцентно могат да прочетат И ОСМИСЛЯТ прочетеното на родния си език. Дали Аспарух имал собствена държава или бил новопристигнало феодалче с местни амбиции - чудесно е да се знае, но не помага кой знае колко на националния суверенитет в момента. Дали Орпю си е падал по собствения пол и с това се въздигал (или падал, кой както го разбира) до римските патриции - лично на мен ми е все тая. Обаче когато от всички тези парчета се подрежда мозайка, по която се строяват батальони и набиват крак, почва да ме притеснява. Защото се стига до хлебно-зрелищния баланс. Хлябът като стане кът, зрелищата трябва да компенсират. Моите учители по история бяха (а част и са, Господ здраве да им дава!) великолепни и можеха простичко да обяснят как това е ставало в различните епохи. Абе, кракто речено, не е нещо, което човек би искал да си припомня преди сън. Приятен ден ви желая и се присъединявам към врънкането за просветителски труд. |
Просто се изненадах на времето, като видях хорото на водолазите. Сетих се за някои негърски танци... И си дадох сметка, че първоначално хората са имали доста строга семантика. tryy, какво разбираш под семантиката? би ли доразвил тази си мисъл ако не те затруднява |
Хората на Гърция имат една особеност - в повечето случаи не са загубили семантиката си, което ги прави да изглеждат малко "тромави"... За да е ясно какво казвам един по-разбираем пример: "хорото на механика", т.е. хорото на гмуркача за морски гъби и пр..., който се случва да бъде ударен от болестта на водолазите. Ами пак да попитам: Не става ясно, дори и след дадения пример, какво разбираш ТИ под семантика. Това някакво движение на тялото ли е? Просто любопитно ми стана. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
Miziika tryy, какво разбираш под семантиката? би ли доразвил тази си мисъл ако не те затруднява Означава знак, значение, символ. И използвах "семантика" за да придам едно по-широко разбиране на израза, защото знака/символа, често пъти заживява собствен живот извън първоначалното пряко значение. В хората може би не всяка, но много стъпки са семантични, т.е. имат някакво значение, показват нещо, означават нещо, знак са на нещо. В хорото на водолазитете/механиците, влачещия си краката водач на хорото имитира водолаз поразен от дълбочинната болест. В следващия момент той става изпълняващ длъжността "механик" - т.е. оня който стои на лодката и подава с помпи въздух към водолазите. Да си "механика" е по-малко "престижно", по малко "мъжко" от мъжа гмуркащ се в дълбочините, от гмуркача. Механика не рискува живота си или да остане сакат. Но всеки МЪЖ избира да е водолаз, а жените - МЪЖЕТЕ. В песента съпровождаща (може и да е обратното, не знам) хорото, мъжът казва оптимистично на избраницата си долу горе следното: В най-лошия случай ще стана "механик". Да се грижиш за мен и да ме тренираш добре... (т.е. ако бъде ударен от болестта, и не е способен сам да се придвижва, за да може да изпълнява длъжността на миханикос)... А ако случайно не се върна да ме погребеш в пясъка и да ми сложиш за възглавница една морска гъба... В хорото на макелариите, по известно като касапско и разпространено в много варианти обяснението, което съм чел е че представя атакуващия воин/мъж В началото той се приближава с леки, тихи стъпки, с отстъпления и прикривания, приклякания, така че да не бъде чут/видян от противника и да се възползва от изненадата. В следващия момент извършва заблуждаващи противника движения Накрая го побеждава. До падането на Константинопол се е играело в три редици от въоръжени мъже... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: tryy |
| Това, което си описал е обект на изследване от семиотиката. Тя е науката, която се занимава с изучаването на знаците и символите в различните системи. В случая се прави опит за семиотичен анализ на фолклорен танц, исторически свързан с битието на събирачите на сюнгери. Семиотични са, например, пътните знаци, езикът на глухонемите, политическите символи, цветови символи, знаци на тялото, жестове и т.н. Семиотиката покрива обширна научна сфера, включва общо взето целия микро и макрокосмос. Когато видим снимка на пешеходна пътека, казваме си, -- Аа, това е зебра. Значи мога да пресека. Но в случая "зебра" е едно от значенията на думата. С различните значения на думата 'зебра' се занимава семантиката. Тя е дял от лингвистиката и е ограничена до вербални, математически и компютърни езици. Така че, не може да се каже, че човек има семантика, нито пък семиотика. По-скоро една или друга негова дейност получава семантично или семиотично обяснение. Интересното е, че има семантичен и семиотичен анализ на текст, и точно това се прави и тук. Един исторически текст може да се анализира извън исторически или политически коннотации, и тогава е чиста семантика. Или да се постави en abîme и да се търси историческа, културна, алегорична или есхатологическа интерпретация. Ей такива работи. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Miziika |