Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
| не | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
И тъй, участието на великите историчаре по темата се свежда до вечната шопска сентенция: Язе не знам как е, ма и така не е. Готите не биле българи, ми не знам кви си... Ми доколкото всички лингвисти виждат в готските писания и в имената източен германски диалект, резонно е да кажем, че социалният елит на готите е бил германски в смисъла, че днес българите са славянски народ. |
| *** | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sybil |
че днес българите са славянски народ. Те българите че са славянски народ,славянски са . Ама що на север си забравили езика та трябва да се връща от юг на север |
Трудно зачевали жените от селото, а която успявала да зачене – мъртви деца раждала. Интересно как се е осъществявал според таз легенда естественият, хм, прираст при такова безплодие  п.п. Команча има некви железни нерви  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
| Нервничиш нещо, струва ми се. Някоя баба се сетила какво й казала нейната баба, а пък на нея нейната баба - накрая седнали и спреднали легенда за месна употреба. Аз ловя бас, че тая легенда има точно толкова общо със селските баби, колкото и с птицата Рух. Класически пример за "авторски фолклор", дело на някоя недоучена глАва, какъвто, впрочем, е 90% от "автентичния" ни фолклор. Селски баби, спомени за беси, драговичи и Бендиди, как не  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Ама що на север си забравили езика та трябва да се връща от юг на север И кво да правим по влашките поля? Малко ли необработени ниви има по Нашенско? |
Между другото, в така съставената легенда със сигурност има и верни неща - някакъв исторически спомен, преживян от селската общност нявгаш и преплетен с християнски Има разбира се. Навярно някаква болест,която премълчават и после са забравили. Но помнят че трябва да ядат грохано жито, за да са здрави. . . То у наше село се яде грохано жито и на погребение и на приносите после като се ходи на гроба и на следващия ден след погребението се сади чесън на гроба , да не излиза болеста от гроба и да разболява живите. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: rorik |
| Вмъкването на тракийски и славянски племена и божества барабар с християнски ритуали и общностни спомени си е напълно нормално за всеки фолклор. По твоята логика и българите под турско робство са създавали чалга. Компютърът ми спря достъпа до сайта и сега пиша от телефона си, което не е мнго удобно. |
Вмъкването на тракийски и славянски племена и божества барабар с християнски ритуали и общностни спомени си е напълно нормално за всеки фолклор. По твоята логика и българите под турско робство са създавали чалга. Тя вярата на народа си е останала. Само атрибутите са се сменили. Това че Орфей е разпънат от вакханките не е по различно от разпъването на Христос но вече от Царя. Все е разпнат. Все е възкръснал. Живи са и двамата в приказките |
Това да не е симпозиум. Някоя баба се сетила какво й казала нейната баба, а пък на нея нейната баба - накрая седнали и спреднали легенда за месна употреба. Даже не са си помислили, че правят нещо, дето ти му викаш чалга. По-скоро са си мислили, че правят нещо добро за селото. Вервай си . Самият факт, че напоследък включиха и нестинари , би трябвало да ти поздкаже нещо. Команчът е напълно прав, че тая "народна традиция" е бая модерна. Просто някой е "рационализирал" една "местна" гозба в "етно-културен обичай". | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| чалга | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
| МНОГО КРАТКА ИСТОРИЯ* НА ГОТИТЕ (за нуждите на аудиторията и по-сетнешната дискусия) *Нещата изглеждат по по-различен начин от археологическа гледна точка, но това е друг въпрос. Засега няма да се обсъжда и дали готите са "народ" или нещо друго (аз лично предпочитам варианта "нещо друго"  .Готският език - доста добре документиран - принадлежи на (източно)германската езикова общност. Това няма никакво отношение към някаква етническа реалност, а е езиковедска даденост. Както бонго-бонго вече (правилно) посочи, готите са "германи" точно толкова, колкото българите са "славяни". Готите се появяват на страниците на реалната история около средата на III в., когато изгряват по североизточните граници на римската империя и започват регулярни нападения в балканските й провинции. При едно от тях готите убиват цял римски император в блатата край дн. Разград. По това време и в следващия век и половина обитават земите на днешна Украйна, Молдова и Влашко. В даден момент изворите разграничават две големи групи в готския масива - аустро/остроготи (гревтунги) и визиготи/тервинги. По-късно тези две групи ще бъдат наричани съответно остготи и вестготи. През 70-те години на IV в. дошлите от изток хуни разгромяват племенния съюз на остроготите, начело на които е вождът им Херманарих. През 376 г. на дунавската граница се явява голяма група визиготи под водачеството на Фритигерн и моли да й се позволи да се засели на римска земя. От този момент насетне историята на готите се разделя на три сюжетни линии, следващи съдбата на визиготите, остроготите и т. нар. "кримски готи". Визиготите получават желаното разрешение и дори им се обещават помощи (храна), които обаче провинциалната администрация краде с небивал размах. Избухва недоволство, довело до война, в хода на която при знаковата битка край Адрианопол втори римски император (Валент) става жертва на готите. Новият император Теодосий I в крайна сметка се договаря с тях и им дава федератски статут - най-общо казано дават им се земя и привилегии. Този договор е сключен в 382 г., а отредената им земя е в дн. република Македония. Въпреки това визиготите не усядат, а шестват по целия полуостров и най-вече в континентална Гърция, плячкосвайки и обсаждайки дори Атина. В даден момент константинополската администрация решава да се отърве от тях, обяснява им, че в Италия е много хубаво и ги уговаря да тръгнат натам. Визиготите се изнасят завинаги от Балканите в 395 г. В Италия се държат по същия безобразен начин, дори през 410 г. се изхитряват да превземат Рим. Оттам тръгват на юг и се опитват да си уредят кораби за преминаване в африканските провинции (по онова време най-богатите в империята), но не успяват. В крайна сметка и западноимперската администрация успява да ги разкара от Ботуша, давайки им земя за заселване в Аквитания (Южна Франция). Това става в 418 г. - ражда се визиготското кралство с център Тулуза. Там те ще останат близо век, а постепенно започват да овладяват и земите на Иберийския полуостров с изключения на най-югоизточните му части, където междувременно се настаняват вандалите [Скоба: след време арабите ще дадат познатото и до днес име на тази земя Ал (В)Андалус, идващо от владението на вандалите]. Към края на V в. франките започват мащабното овладяване на Галия и изтласкват визиготите от Южна Франция. Те я опразват и оттук насетне властта им се разпростира над почти целия иберийски полуостров, а център на владението им е Толетум. Два века тази земя ще е тяхна, докато в 711 г. ислямизирани бербери преминават Средиземно море и слагат край на визиготското кралство. То ще продължи да мъждука под властта на Пелагиус (Пелайо) в планините на Северна Испания (Астурия с център Овиедо), за да се отдаде на 800-годишна реконкиста. В този смисъл днешна Испания е наследник в една или друга степен на остготската държавност от 6-7 век. Остроготите оставихме в 376 г. в Украйна. Те стават част от хунския съюз - според някои в подчинено положение, според други (основателно) по-скоро като спътници и съюзници на хуните. Любопитното е, че самият Атила носи ... германско име. Почти нищо не се знае за остроготите през това време. Те изгряват отново като компактна група след паметната битка при река Недао в 454 г., сложила край на хунския съюз. Тогава се ражда панонското владение на остроготите, просъщестувало съвсем кратко, около петнайсетина години. Властта в Панония скоро преминава в ръцете на друга общност - гепидите, а остроготите се насочват на юг, към Балканите, като се настаняват в Мизия около 470 г. Начело на общността е Теодорих Амал, който не след дълго ще стане Теодорих Велики. Издига се на висши военни длъжности в източната империя, но скоро той и хората му стават опасни с растящото си могъщество. Междувременно в 476 г. е детрониран последният император на западната империя (Ромул Августул, в 467г.), а Константинопол изпраща остроготите на Теодорих към Италия да овладеят ситуацията. В 488 г. остроготите напускат завинаги Балканите. Сметката на Константинопол излиза крива и в Италия Теодорих създава самостоятелно кралство с център Равена. То ще просъществува повече от 60 години, а краят му ще бъде сложен в резултат на тежки войни между източната империя на Юстиниан и остроготите. След завладяването на остготското кралство италийските готи изчезват от историята. Кримските готи са онези (остро)готи, които след хунската инвазия остават там, където са живели и досега, и ще се задържат най-дълго на историческата сцена, до 1475 г., когато кралството им е завладяно от османците. Последните останки от кримски готи и техния език са документирани в XVIII в. ПП Теодорих Амал (Велики) заръчва в Равена на образования Касиодор да напише история на готите. Той прави това в началото на VI в. и съчинява 12-томен труд, който не е запазен. Доколкото сме запознати, Касиодор създава "амалоцентрична" история на готите, т. е. изтъква ролята на управляващата в Равена династия. Десетилетия по-късно вече споменаваният неколкократно Йорданес евентуално на базата на Касиодоровата история (която видял за само три дни, както признава сам) пише съкратена версия на готската история. Именно в нея - не се знае дали това е писано още при Касиодор - той вкарва "предисторическата" история на готите, т. е. преди да влязат в полезрението на Рим и неговите хронисти. Желанието да се придаде на общността и династията максимална старинност и "историческа достоверност" довежда до появата на историята за "изход от Скандинавия" в незапомнени времена и до създаване на връзката със "старинните" гети, звучащи сходно и даващи легитимност в земите, в които готите са, влизайки в досег с Рим. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Вмъкването на тракийски и славянски племена и божества барабар с християнски ритуали и общностни спомени си е напълно нормално за всеки фолклор. По твоята логика и българите под турско робство са създавали чалга. Ма що за глупости. Барем Гологанов се сетил да промени Орфей в "Орфю". Ама в Радилово Бендида и драговичите у "народната им традиция" са баш като по книгите. |
Ма що за глупости.  Все се присещам за онази история с апостолите на Априлското въстание, дето ходели по селски събори да пеят на народа народни песни, непознати на същия този народ  |
| трески | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
Мда, на същото място където са гетите. Греда. Страшна греда. На същото място, където в течение на 7 (седем) века са едни хубостници, дето все ги забравяте в уравнението. Наричат се сармати и са един от най-важните "варварски" партньори на Рим. За сарматите - по нататък ... |
Десетилетия по-късно вече споменаваният неколкократно Йорданес евентуално на базата на Касиодоровата история (която видял за само три дни, както признава сам) пише съкратена версия на готската история. Именно в нея - не се знае дали това е писано още при Касиодор - той вкарва "предисторическата" история на готите, т. е. преди да влязат в полезрението на Рим и неговите хронисти. Желанието да се придаде на общността и династията максимална старинност и "историческа достоверност" довежда до появата на историята за "изход от Скандинавия" в незапомнени времена и до създаване на връзката със "старинните" гети, звучащи сходно и даващи легитимност в земите, в които готите са, влизайки в досег с Рим. Да не забравяме, че Йорданес е романизиран гот и става (макар и по неволя) поданик на империята. Още една причина да свърже своя произход с този на романизираните гети . |