Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
| Означава, щото ако беше ТУК, щеше да епископ на някой град (има вече създадена църковна организация) и освен това знаем как идва тук в 348 г. - след опит за саморазправа от страна на готи езичници ТАМ малката му община идва ТУК в Мизия Втора. А Константин е гледал тих, невъзмутим, отгоре ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| нема начин | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
| ти | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
| А пък в "блиц" пише, че българите сме траки, доказано е, ама няма илюстрации, та зов за помощ, ако някой може да нарисува. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: маргаритка2 |
При така демонстрираното търпение не си представям Команча да къса студенти Напротив, трябва да имаш яки нерви за да късаш, като знаеш, че ще ти се влачи до безкрай... А по-темпераментните изпитващи точно по тая причина са по-склонни да пишат 3 "че да им се маха от главата"  .--- И с риск да ме наритате, но да си повторя въпроса: Какво се разбира под "коренно население"? Изглежда че го използвате като термин, но за мен е неясно с какво значение. |
Проблемът е, че фалшификаторът Чилингиров удобно пропуска ПЪРВИЯ и най-ранен текст за Вулфила, написан от неговия УЧЕНИК Авксентий Доростолски в 383 г., който е озаглавен (ужас!) Epistola de fide, vita et obitu Ulfilae и тъпо и упорито го нарича Улфила. Иначе Вулфила, който в 341 г. е ръкоположен от Евсевий Никомедийски за епископ на Готската земя, се преселва на юг от Дунав в 348 г. Константин Велики умира в 337 г. Ще сметнеш ли сам наум или ти трябва елка Нищо не знаеш ти . Чилингиров отрича достоверността на Авксентий и въз основа собствените си разсъждения за мотивацията на Константин твърди, че именно Константин Велики, a не приемникът му Констанции, е патрон на Улфила. Затова думите на Филосторгии* (който няма как да е познавал Улфила, тъй като едва двадесет годишен, т.е. около 388 г., пет години след смъртта на готския епископ идва в Константинопол), му идват дюшеш. -------- *Разбира се, възможността Филосторгий, който е арианин, виждал е единствено готите в столицата и живее в Константинопол във времената на стриктната ортодоксия и антиарианската политика на Теодосиевата династия, да свърже "покръстителя" на готите , Улфила, с покръстителя на империята , Константин, някакси му му е убегнала. Па и защо му трябва на Чилингиров да отчита и политиката на шкартиране на варварите готи (естествени съюзници на аморойските Ариани, сред които е Филосторгий, в Христологичните борби), както от провинциите на Империята, така и от ешалоните на властта. |
| нема | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
| Егати! Няма ли да се намери във форума поне още един трак, че щурча почна да изнемогва откъм доказателства |
Нищо не знаеш ти А ти се научи да цитираш конкретни текстове, без да правиш манипулации... Я погледни http://www.ivanstamenov.com/files/urfiluchitelnagetite.pdf стр. 14. |
| Щурчо, в сляпото си цитиране ти убегват детайлите. Цитирам Учителя Чилингиров : http://www.ivanstamenov.com/files/urfiluchitelnagetite.pdf, стр. 13 За германските историци и богослови остават неразбрани и думите на Филосторг, според които „Той, (т..е.) императорът почитал извънредно много Урфила и често казвал за него 'нашия Мойсей' . Той боготворял много този човек и направил самия него и подчинените му привърженици на своята еретическа вяра“ Целият цитат е необясним от гледна точка на германската историография. Първо, за кой император тук става дума? За Константин Велики, който е първият, оценил възможностите и таланта на Урфил, като му е възложил да преведе Библията, или за Констанций ІІ, с когото Урфил поддържал най-продължително време връзки, или пък за Валенс, по време на чието управление Урфил довел своя народ отсам Дунава? И защо пък ще го нарече „нашият Мойсей“? А никой от богословите и историците не прави най-простата сметка, че от първата среща на Урфил с Константин Велики в 336 година до преселването на неговия народ в 476* година са изминали точно 40 години, т.е. точно толкова години, колкото били нужни на Мойсей да „преведе през пустинята“ – с други думи „да превъзпита“ – своя народ. === *Предполагам печатна грешка, има се предвид 376, годината на злощастната битка при Адрианопол. Свети Урфил лично е поканен от Свети Цар Костадин да проповядва християнската вяра по наште земи и да превежда светите писания. И той го нарича "Нашият Мойсей". Май Щурчо е изпаднал в ерес, защото - о Ужас! - се разминава с думите на великия Учител. Излиза, че и според Чилингиров думите за 'нашия Мойсей' са изречени след 376 г., когато Св. цар Костадин е наблюдавал "преселението на готите" от небето и допуска, че може би принадлежат на последния ариански император, Валенс. който настанява готите като федерати на щг от Дунав и впоследствие е убит от тях в битката при Адрианопол същата година (376). СЕГА въпросът, е дали въпросното твърдение е на самия Филосторгий. Дали наистина той, арианинът, нарича готите-ариани "еретици" или пък цитиращият го Фотий е прибавил това от себе си през 9ти в., (т.е. половин хилядолетие по-късно). Впрочем добре е да се знае, че същият Фотий твърди, че работата на Филосторгий била не църковна история, а "пагенерик на еретиците". | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Какво стана, щурчо, откри ли коя е на Вулфила майка му? Да те светна ли най-накрая кой има майка фригийка? Жокер - не е Вулфила  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
бонго-бонго 2016-09-26 10:20:54 бонго-бонго 25 Сеп 2016 22:31 Мнения: 22,676 От: Swaziland Скрий: Име,IP Както обикновено максимално точен и безукорно прецизен!  Без изобщо да съм Ви в категорията, но за мен винаги е било удоволствие да споря с Вас, точно по тази причина. Колко жалко, че обикновено говорим за едно и също, а го интерпретираме по съвършено различен начин /в случая наистина не сте изразил категорично становище, та си позволявам предимно да гадая за настройката Ви по въпроса, в не малка степен чисто интуитивно, но също и въз основа на предишното Ви творчество във форума, а и мигновената Ви реакция на по-по-предишното ми включване,.. както и нейния характер... Предварително се извинявам ако съм в грешка...  /...  Традицията ромеите да бъдат наричани гърци е добре остановена още в предходното , 8мо столетиe и надхвърля франките. Напр. англо-саксонският писател Беда Достопочтени (672-735) ги нарича така. Още по негово време виждаме твърдото убеждение, че "гърците" са източник на всякакви ереси и заблуди (твърдо убеждение на неарианските западни писатели, особено в хода и след иконоклазма), макар като цяло мнението му за империята да е позитивно. То само за ереси и заблуди да беше с мед да ги храни човек /и Карл Велики донякъде, а още повече и Людовик Благочестиви, са симпатизирали на иконоборците. И как да не симпатизират? То не само дето в църквите и манастирите има какво ли не за прибиране, ами и когато ги няма иконите, тогава за почитане и от простолюдието, и от аристокрацията, че даже и от духовенството, биха останали единствено "светлите" образи на владетелите... Все едно днес всички религиозни хора у нас, да си закачат над леглото портрета на Боко и всяка вечер да му палят свещичка...  /. Само като се сетя още за онзи лицемер Лиутпранд от Кремона, пък после през време на походите има ли нужда изобщо да споменавам...  . Те западняците са все много справедливи, честни, достойни... а когато човек вземе та се поразрови, направо да му се догади от лъжите, фарисейщината и наглостта им,... както тогава, тъй и до днес. Да признавам и при ромейте направо е преливала мръсотия от подобен характер, но западняците в най-добрия случай са поне на същото ниво. Аз затуй и не бих се почувствал особено поласкан, ако вземе та се окаже, че съм наистина гот. Айде за гет възражения особени нямам, ама ей го примерно един Теодорих дето Предводителя на команчите любезно го спомена. Ми кво да му харесвам, като знам само какви ги е вършил в Тракия този предполагаем тракиец?! Или пък как е постъпил с Одоакър, след всичките му там тържествени клетви пред Бог. Напълно си е бил завършен мръсник досущ от калибъра на Зенон... Що се отнася до понижението на империята в кралство, то е по-късно от клишето "ромеи=гърци" , и действително е свързано с епохата на каролингите и с Карл велики. Но то е свързано е със второто управление на Ирена, последвало успешния и преврат срещу сина и Константин VI. В очите на франките, Ирена била узурпатор (мнение споделяно и от голяма част ромеи) , още повече било безпрецедентно жена да се представя като император (βασιλεύς ). Гледайки монетите с тази титла, изсечени от нея, "западняците" са виждали пример на травестия, сериозен грях в очите на християните (представител на единия пол да се представя за другия). Мисля, че аналогията със средновековната легенда за папеса Йоана, "чийто понтификат бил изтрит от регистрите", се налага от самосебе си. Та самостоятелното управление на Ирена, макар и кратко, дава възможността на Карл Велики да вземе императорска корона Всъщност според мен е доста вероятно, още предишният провален брачен проект е изиграл много съществена роля. Но това е без значение. По-важното е, че отново се наблюдава същото нагло и противно западно лицемерие. Поне по отношение на Карл Велики. Ами то като се замисли човек- откъде накъде? Какво като Атинянката е била жена? Кой е Карл Велики, та ще го играе моралния стожер на епохата? Просто един изключително самоуверен, безкрайно лицемерен и много недодялан, но изобщо не и благороден,... дивак... Ми то това неговото е все едно утре или вдругиден, когато американците фалшифицират изборите си и се окажат с президентка начело, Путин да заяви- тази велика страна отвъд океана, никога не е била управлявана от жена, а и изборите бяха нечестни... Несъмнено Хилари е узурпатор, поради което от днес, аз ще съм президента на САЩ... Само дето Путин не е западняк и няма как да е чак дотолкова див, нагъл и лицемерен. Но Карл Велики си е бил много примитивна натура. Айде разбирам ромейте да са били възмутени от жена на престола, ама фарнките...те със сигурност за знаели и помнили за Фредегонда и Брунхилда. Между впрочем и Лъв III няма начин да не е знаел. Папството се опитвало да го играе арбитър, когато разбеснелите се кучки са се хванали за косите. Ама иначе не, всите западняци ужасно възмутени и шокирани от случващото се в Константинопол... и - нещо немаловажно - на папата да короняса император. Мержделее ми се смътен спомен, че и преди сме спорили по този казус /мързи ме да се ровя назад/, вярно май беше в някакъв друг контекст, но и тогава не стигнахме до консенсус. Аз все още продължавам да съм на мнение, че папата е нямал никакво право да се произнася по въпросите касаещи избора на римски император. Западната римска империя е разпусната с постановление на римския сенат. Теодорих Велики например, спокойно е можел да направи такова нещо. Имал си е под ръка съвсем пълноценен римски сенат, сменял е сенатори както му скимне, трепал е такива също, можел е съвсем естествено да поиска от тях и да му гласуват имперски статут, а те неминуемо са щели да се отзоват положително /апропо той и папа си е имал, всъщност папи, щото и към тях се е отнасял приблизително по същия начин както и към сенаторите/. Карл Велики обаче, не... Всъщност той, или поне някои от по-късните германски римски императори, е трябвало поне от кумова срама, да направи опит да канонизира нашия Крум, щото ако последния не беше почукал на портата на Михаил Рангаве, римскоимператорска легитимност нанай... ама те германците са пословични с неблагодарността си, та... |
Предводител на команчите 26 Сеп 2016 11:29 Мнения: 9,863 От: Bulgaria Скрий: Име,IP А това е дотолкова спорно, че никога не бих се съгласил с подобна абсурдно звучаща, поне за мен постановка, без наистина неопровержими доказателства.. Кое е спорно? Че "традицията" се променя непрестанно? А нима не е така? Че то, извинявай, но няма нищо общо между бита на българите от 19 век и бита на българите от 9 век, като в рамките на това хилядолетие се наблюдават поне няколко големи промени на "традиционното". Зтова попитах коя точно "българска" традиция следва да пазим? А колкото до това, че "народната памет" съхранявала поколение след поколение спомена за едва ли не първия homo sapiens, то всички ние чакаме вече век и половина "неопровержимите доказателства" на етнолозите по този въпрос. Всуе, засега ... О, разбира се изменения някакви не може да не се наблюдават с времето, но според мен се налага и някакво степенуване. Може и да е неуместно донякъде като пример, но понеже вече засегнах проблема с религиите, та ще се възползвам отново. Пантеистите твърдят че Бог е във всичко. От това следва естественият извод, че свещената утвар в храма е също толкова свята колкото и стирката с която се мие пода на същия храм. Това сериозно отношение към сакралното ли е? Нормално би било, ако наистина пантеистите се окажат прави, да въведем все пак някакво степенуване на сакралността. Същото е с традициите. Към маловажните промени настъпили с течение на времето, би трябвало да се отнасяме по-скоро като към стирката, а към основното, като към иконостаса. Ето например нещо от Сардиния: Натисни тук. Много много по-умни от мен хора са забелязали сходствата с някои наши подобни, но май е нямало нужда, очеизбождащо си е. Да има някои разлики, примерно в датите на които се провеждат тези ритуали... май се различават с няколко дни и т.н., но общите неща?!? Пък в Сардиния ислямско присъствие е нямало, а и какво общо би могло да има между Исляма и нещо подобно... значи тези традиции в различните точки по Света /от статията, макар и посредством Гугъл преводача, но все пак подразбрах, че подобни ритуали са запазени дори в Скандинавия, пък нея мюсюлманите едва напоследък я налазиха/ макар и козметично променена, датира отпреди Исляма... Колко по-назад, щото и Християнството, въпреки че несъмнено е оставило отпечатък, ама... Иначе както бях намекнал и преди под тази тема, ми то нураги в Сардиния, засега поне един открит и у нас... за Скандинавия не знам, ама изобщо няма да се изненадам, ако се открие и там- то камънак не е като да им липсва... та какво да си мисля? Та и затуй се усъмних във вашето твърдение /имам смътен спомен, че някъде съм чел и за русалиите подобни неща/...Аз във всеки случай бих отпуснал повечко поколения, за окончателното отмиране на традиции от подобен характер... |
| време е | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
emo1971 26 Сеп 2016 21:53 ... западно лицемерие... па Путин, па Хилари Един цитат от Петър Мутафчиев (съжалявам за дължината му, но ми се струва непростимо нещо да се съкрати или отнеме. За разлика от Команча, аз имам много силно позитивно мнение за Мутафчиев - признавам си, пристрастен съм): По нравите си обществото на Византия се ползуваше с незавидна слава. Византиецът бе човек на формата и външността. И еднаж спазени те, той считаше, че зад тях всичко е позволено. Християнската набожност можеше да съжителствува у него с всички престъпни инстинкти, а желанията му не признаваха ограничението на никакъв човешки и божий закон. Важеше само поставената цел и постигнеше ли я, той знаеше, че всичко ще му бъде простено — дори и от църквата. Защото и тя винаги намираше възможност да освободи от всяко прегрешение тогова, който чрез него бе смогнал да се добере до силата. Тук всяко дело можеше да бъде облечено в най-благовидна външност и престъпникът да мине за най-добродетелен човек, стига предприятието му да свършваше с успех. На същото основание византиецът се отвръщаше от всяко паднало величие. Лицемерието и префиненото вероломство, хищничеството и хладната жестокост бяха най-обикновени черти в духовния образ на византиеца. Оттука и чудовищните престъпления, с каквито бе тъй богат политическият живот на Византия. Но, когато е дума за тая порочност, нужно е да се има предвид, че с нея не се изчерпваше цялото съдържание на византийската цивилизация. А освен това достатъчно е човек да прелисти напр. страниците на вътрешната история на италианските градове и държави през епохата на Ренесанса (XIV—XV в.) или да си припомни известни неща из историята на папството и католическата църква, за да види, че скритостта и вероломството, клетвопрестъпничеството и лицемерната набожност, необузданата похот и жестокостта, която оставаше глуха и за най-светите човешки чувства, — не цъфтяха само под византийското небе. Не бяха непознати те и на императорския Рим, чието наследство с всичко добро и зло, вложено в него, Византия трябваше да понесе. От друга страна, в продължение на хилядолетното си съществувание Византия се намираше в жив и непрекъснат допир с азиатската култура. Понякога отхвърлена от Европа, тя се виждаше ограничена само в азиатските си владения. Поради това влиянието на Азия върху й бе грамадно. В голяма степен нему се дължаха ония черти на византинизма, които не само днес, но и в миналото будеха отвращение у европейския човек. Лошата си слава обаче Византия дължеше не на това, че тия черти избиваха понякога особено силно във вътрешния живот на нейното общество, колкото на обстоятелството, че не по-малко изразително се проявяваха в отношенията й към народите и държавите, с които тя идваше в досег. Но, строго погледнато, и тук присъдите, които тежат върху й не са свободни от едностранчивост или пристрастие. Защото тя действуваше под натиска на неумолимата необходимост. Преизпълнена със съзнание за своето значение и за световната си мисия като хранител на античната цивилизация, на римската държавна идея и християнството срещу варварството, езичеството, а по-късно и срещу исляма, за Византия стоеше над всичко въпросът за нейното запазване. Стръвни неприятели, стълпени по границите й в Азия, и в Европа й готвеха същата участ, каквато бе постигнала Западната римска империя. За да отбива техния натиск тя трябваше да държи в постоянно напрежение всичките си духовни и материални сили. Но те не всякога се оказваха достатъчни. И тя би изменила на себе си, а освен това би задушила и инстинкта си за самосъхранение, ако в борбата за съществуване не използуваше всяко средство. Наистина много от тия средства бяха несъвместими дори и с тогавашния морал. Но кога, в историята или в биологията, при борбата за живот се е държало сметка за какъвто и да било нравствен закон? При това, когато Византия се съди от морално гледище, забравя се и друго обстоятелство: тя не бе нито първата, нито единствената, която в ония тъмни времена не отстъпваше пред нищо, за да обезвреди неприятелите си. Не по-придирчиви в това отношение бяха и сами те. По жестокост не й отстъпваха нито готите и хуните, нито нашите славянски прадеди. Вероломството също тъй не беше византийски специалитет. Перси, авари и венецианци нееднаж го използуваха cpemv й. И ако Византия дължеше тъй много от успехите си на това оръжие, то бе не само защото поради духовното превъзходство над противниците си знаеше по-умело да си служи с него, но и защото често пъти то оставаше единственото, което можеше да я спаси. Идеята за задължителен общочовешки морал, колкото и стара като продукт на религиозно-философската мисъл, и днес е далеч от осъществяването си, особено в международните и междудържавните отношения. В миналото тук, на Изток, тая идея бе още по-малко на почит, може би защото и самото християнство трябваше да я изостави. Източното православие бе свързало съдбата си с Византия, считаше последната за свой покровител и вследствие на това заради държавните й интереси бе готово на много компромиси. Между народите на православния Изток истинска културна нивелация никога не бе постигната, при това вътрешно те не бяха сплотени чрез една организационна общност, както това бе на Запад, гдето католическата църква стоеше над всякакви народностни различия. Поради това липсваха тук и обективни възможности, за да се създадат нравствени норми, задължителни при взаимните отношения между отделните политически обособени общества. Самата източна църква и в идеологическо, и в организационно отношение бе загубила своето единство — разпадаше се всеки път на толкова отделни и независими една от друга части, колкото суверенни държави съществуваха. Превърната в държавен институт, тя ставаше изразител на противоречията и антагонизмите, които деляха тукашните народи и държави. Ето защо, въпреки вероизповедната си общност с околните народи, византийците считаха, че в отношенията си към тях всичко им е позволено. Те имаха съзнанието, че са носители на една култура, за чието възприемане останалите народи, даже и когато бяха техни едноверци, не са дорасли. Тая култура дължеше своето развитие и съхранението си на византийската държава. Поради това за запазването на последната нямаше писан или неписан закон, който те не бяха в състояние да нарушават. Тая безогледност на Византия предизвикваше отвращение и омраза, особено у народите, които — приспивали от проповедите й за християнска добронамереност и човещина — се виждаха накрай жертва на своята доверчивост. Но обективното отношение към историческите факти изисква да признаем, че въпросната черта на Византия не представляваше нещо необикновено или присъщо само ней. За голямо огорчение на тия, които дирят морал в международните отношения, историята и нашата съвременност е пълна с примери, пред които византийското лукавство и вероломство бледнеят. Нима днес тъй наречените цивилизовани нации се възпират от някакви скрупули в отношенията си към народи по-слаби или културно изостанали? Нима колониалната политика на европейските държави спрямо беззащитните обитатели на далечни земи е държала някога сметка за право и морал? Нали винаги и навсякъде християнското мисионерство се явяваше там, за да подготви условията за политическото завоевание? Та нима, най-сетне, и в своите взаимни отношения цивилизованите народи не дават днес постоянни доказателства, че в политиката не съществуват никакви съображения извън тия на егоизма и грубия интерес? ПП. Ако толкова много желаеш анахроничен прочит на историята , можеш съвсем спокойно да пренесеш писаното към любимата ти Русия. ППП. Понеже няма да съм аз, ако не коригирам поне една фактологическа грешка, според Теофан (впрочем мразещ Ирена до дъното на душата си), тя планирала да се омъжи за Карл Велики,а не обратното. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
Какво се разбира под "коренно население"? Изглежда че го използвате като термин, но за мен е неясно с какво значение. Tова е населението, което се размножава от "курень жизни", т.е. вегетативно - пъпкуване, чепка или чеп...все корен некъв. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |