---

Римската империя построи първата магистрала в Тракия
КУЛТУРА
16.07.2013

След четиридесетгодишни политически и строителни превратности, на 15 юли 2013 година, най-накрая се проточи първата цялостна българска магистрала.

Ако древните римляни можеха да надникнат в бъдещето, щяха да са много изненадани от това събитие. Защото на същото място преди 1800 години същата магистрала е била обикновено явление, макар наполовина по-тясна. Но от по-здрав материал – камък. Все още са запазени участъци от нея.

По онова време Римската империя свършвала там, където свършвали европейските географски познания. И обратно. Китната провинция Тракия била любима локация за почивка, за бани и санаториуми, както и поземлен фонд за ветераните от войните. В това българско изречение всичките подчертани думи имат римско авторство и са останали непроменени в своето значение. Както и причините да се построи същият път. Само че за сто години римляните били готови с отсечката от Виндобона, днес Виена до Византион, днес Истанбул. Пътят бил наречен Виа Милитарис заради придвижваните безчетни легиони от Галия чак до Сирия. Паралелно с него били прокарани и всички известни днес главни пътища около цялото Средиземно море в дълбочина от 1000 километра – на север/юг, изток/запад, по диагонал и успоредно. Като Виа Егнация по цялото адриатическото крайбрежие, пътят по северноафриканския крайбрежен силует, в Египет до Среден Нил, на запад до днешния Занзибар и Мавритания, в Мала Азия и Юдея, до Кавказ и Армения. В Испания, Британия, Галия, Германия. Все в същите сто години.

Римляните познавали асфалта, но решили, че е по-добре и по-здраво да изградят пътищата си от камъни. Всеки камък старателно се напасвал със съседните и се набивал в грунда, който преди това се изграждал от три пласта. Пътните стандарти били спазвани в съответствие със ‘Законите на 12-те таблици’, разработени още към 450 г. пр. н. е. Пътищата били разделени на участъци - semita /пешеходни/ - най-периферния участък, широк 30 см.; iter – участъкът в който се движели пешеходци и конници, широк 92 см.; actus – участък по който се движат каруци и колесници, впрегнати с един кон, широк 122 см.; и двулентова via – основната част от пътя с широчина 244 см. Така ширината на стандартния римски път била около 10-12 метра. Често за каруците били правени и два улея с ширина между тях 143 см., станали впоследствие образец за железопътните линии. Именно на такива римски улеи в началото на 19 в. Стивънсън тествал първия си локомотив.

Римляните не признавали завои – пътищата им прорязвали скали чрез тунели и преминавали над клисури чрез виадукти. Пак техни думи. Пътищата имали канавки и системи за оттичане на водата. Да споменем и акведуктите, някои на три етажа – за водата, за колите и за пешеходците. На всяка миля (1.5 км) край пътя бил полаган милиарен камък, който имал пореден номер. На всеки двайсет мили покрай пътя стърчал каменен пътен знак с указание за разстояния до селищата. На всеки 50 мили имало по една пътна станция с отпочинали коне за каруци и талиги, жилище на администратора на участъка, хан, таверни. Още няколко римски думи. На всеки стотина мили възниквали тържища. Като Пизос около Пловдив и Туида под Сливен.

Всичката горна информация, често по-подробна от съвременната, се съдържала в римските пътни карти – итинерарии, някои запазени и до днес. В началото на 2 век при император Траян съществували вече около 100 000 километра държавни пътища. Само 14 000 километра били построени в самата Италия. Останалите пътища били изградени в провинциите, като по този начин варварските народи били приобщавани към цивилизования свят. И не само по този начин.

Което поставя два основни въпроса:

Кой е по-ефективен - наемният или робският труд? Но и двата вида са използвани от римските администратори.

И дали техническият прогрес може да надмогне едно некадърно държавно управление две хиляди години по-късно?

Ира Антонова

---