домашни рецепти
Отиди на страница:
| Мълча си. Пуснал съм си трилогията на Серджо Леоне с Клинт истууд и хвърлям по някой поглед на рецептите. |
Banshee, 19 Юни 2017 12:56 Конят е за приятел, не за ядене. Като кучето.  Сега видях написаното - през последните два дни темата е набъбнала много. |
Banshee, 19 Юни 2017 16:57 Хм, като наследници на прабългарите поне бихме могли да се въздържим от конски пържоли. Това важи и за наследниците на траките  . |
| Дядо ми имаше проста система. Не убиваш същество с име без причина. Гладът не е причина да убиваш. Затова пържолите не получаваха име. Брат ми, като четири годишен нарекъл някакъв петел и тъй си умря от старост. Кучето, коня, , котката получават име и това ги вадеше от менюто. Просто и селско. Забраняваха ни да даваме имена на кокошки, патки, овце. Те са храна. Волът е имал име- умира от старост. Телето няма-става на суджук. Кравата има-не се закача. |
Няма вече! От уважение към Банши няма повече да ям конско, от уважение към Ловкия - кучета, към Дорис - котки, а към Дарби - врабчета! Благодарско, Sofiaman! И за отказа от врабче месце* , и за диетата без конско и кучешко.* Надявам се, никому по света не е дошло на ум да яде тези мънишорчета. |
Още топли ги приклах посред нощите , окачих да изтече кръвта. Помните ли историята с окачените да "узреят"* фазани от "Шогун"? * И досега нямам представа какво точно означава това. Кайзер Созе? |
| Убитият фазан са оставяли с перата. Ензимите предизвикват оекване на месото. Всъщност няма нужда при патица, фазан и пъдпъдък. Според мен. Иначе вижте Чудомир и кумица Берта с фазането от сърнешки бут. |
| Darby, 21 Юни 2017 00:0 * Надявам се, никому по света не е дошло на ум да яде тези мънишорчета. Надявам се да си спомниш, Дарби, великолепния Джералд Даръл (в "Градината на боговете" мисля), който, за да нахрани бухалчетата си, отстрелваше с въздушната пушка на брат си врабци, които падаха върху масата на майка му и гостенката ѝ от първичната корфунска екозащитна ортанизация. |
| Знам (от предишна тема), че Даръл има почитатели във форума, но аз не помня да съм чела нещо от него. Както и да е, това, което описвате, е не хора, ядящи врабчета, а човек, хранещ едни птици с други. Не, че ми става по-малко жал за мъничките пернати. |
| За Ваше успокоение, Дарби, в квартала ни се върнаха врабчетата, а в надлежащия ни улук са си направили семейство... |
Това важи и за наследниците на траките И по славянска линия също. Макар че, както вече се обясних с колегите, нямам претенции да им определям менюто. Конско, вегетарианско, халално - личен избор. |
| Конско се отказвам да купувам, ''Английският пациент'' и ''Изборът на Софи'' са филми които харесвам. От ''Журавли'' нямам никакъв спомен. Преди години, в продължение на доста години купувах насипно кафе на зърна с мелене на място от магазинче близо до нас . Собственичката беше рядко симпатична дама, опитвахме различни комбинации, най-ароматна беше сместа от колумбийско и костариканско. Нямам никаква представа костариканското робуста ли е, или арабика. Магазинчето отдавна не съществува. **** Мярка се някое и друго врабче там където живея и там където работя. И орляците от детството ми - повече врабци по клоните на дърветата отколкото листа отдавна ги няма. Свраките имат гнездо на едно съседно до прозорците на спалнята ни дърво. Много грозно ''тракат'' сутрин. Само дружния крясък на гларусите може да ги ''надвика''. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
| Да добавим към ''Кумата Берта'' и това https://chitanka.info/text/18656-kaltsunevijat-hajlajf |
