Формално погледнато Човек, трябва да гледа и голямата картинка и там учителската добавена стойност е една от най-големите... |
Не, просто логиката е странна... щом е на бюро то трябва да е по-добре платен ли? Даскала? На бюро? Шест часа прав. Да говориш. Няма да искам да мислиш - само да говориш. Тебешир няма да гълташ, СЕГА е модерно, пише се с маркери. Не че разтворителят на мастилото не е канцерогенен, де. Ама докато умреш от рак, току виж инсултът, ако инфарктът не го изпревари, те отнесъл. Тези, последните, ще ти ги осигури директорът, с бумащината и дивотиите, в останалите четири часа. За домашно - разговори с гневни или не толкова гневни родители по телефона. Да събираш документи за отсъствията на отрочетата. Бюро, казваш ... Хм ... |
Шест часа прав. Да говориш. И още 12 за подготовка... на бюро, та преобладава седенето. Използвах само като метафора, "Бюро" да не издребняваме... Всеки един труд трябва да е достойно заплатен, и според мен от прагматична гледна точка това е добавената му стойност спрямо останалите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: capricornicus |
JollyRoger 2016-09-07 08:16:57А тейко му, светла му памет, си беше актьор. Много добър при това. Все си го спомням в "Няма нищо по-хубаво от лошото време". Да ти имам спомена... Коста Ц. не играе в този филм. В него, в ролята на Емил БоБев, не Боев е Гец. |
Бат' Джимо доста добре е описал/анализирал "героите на нашето време", т.е. на т. нар. (псевдо- ) "преход" (пладнешки обир и съсипване на България )... Добра памет и точна мисъл за човек на неговата почтена възраст. За което - , авторе ! |
Да ти имам спомена... Коста Ц. не играе в този филм. В него, в ролята на Емил БоБев, не Боев е Гец. Емил Боев се казва героя. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: tt34 |
преподавател 07 Септември 2016 11:16 Да ти имам спомена... Коста Ц. не играе в този филм. В него, в ролята на Емил БоБев, не Боев е Гец. Не се опитвай да преподаваш. Ще ти се смеят. |
И всеки път се убеждавах колко е добър. Без напрежение, без агресия, добронамерено, с езика на кафенето, в добрия смисъл, "по терлици", той задаваше изключително точно въпросите си. Или с други думи -удобния Журналист без собствена позиция. Хлъзгав като гол охлюв По народному плужек като Гарелов. Накратко: добър удобен за всички и като партиен говорител и като "обективен" журналист Лека му пръст, но не достигна славата на майка си и баща си под чията сянка израстна. |
Гарелов го остави. Скучна надута гайда. Говореща глава. А Митко беше скромен човек на фона на насадените клатикурчовци. Пардон! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
"но крачейки към Орловия мост веригата се разпадна, аз се шмугнах в гората" Там където е БТА бяха залегнали юнкерите от Военното училище. Трата-та-та-та - тракаха картечниците. Времето е наше! - провикна се един младеж и понечи да се изправи. От тук до края на све....! Държавата е лош собственик! Куршумът спря порива му - падна покосен. Шега бе! Сънища. |
През цялото интервю се обръщах към "царя" със "сир", както се обръщали към кралете в средновековна Франция, и той не схващаше иронията или се правеше, че не я схваща. " Джимо самоосветен като още един dissidentbg. подигравал се със Симеончо . Като онзи цървул Сашо Диков, който по времето на Олимпиадата в Барселона се обърна към Симеон :Кой сте Вие?,след което бе изгонен като мръсно коте. Спомням си, че след това велико интервю на" Кево " и неговия велик асистент "Стефан"организирано от техните началници от ДС изведнъж на жълтите павета спонтанно се появиха пернишки миньори с кирки и лопати с протест"Не искаме Царя" Така спонтанно както Радка Налбантова плашеше с бунт от комбайни. Цирк по сценарий на кукловодите от Държавна сигурност. българия трябваше да демонстрира плурализъм и демокрация. Така както този, който днес непрекъснато агитира ,че изборите са мръсно дело и не трябва да си участва в тях,така през онези години на промяната се самоцани като гарант за честни избори в БСЧИ. .. И след като гарантира че изборите били честни, т.е изпълнил поставената му задача от службите, си би камшика и за награда го пратиха по Африка и Азия като гарант за честни избори. |
Беше много отдавна, когато написах тук, че колонката на Димитри ми напомня на пъстро влакче, обикалящо следобедната градина на неговите виждания за света. И че с това той ме прави свой спътник в това магическо пътешествие. Но напоследък започнах по-рядко да се застоявам тук. Отвращават ме хейтърските злобни бележки, не мога да приема тази атавистична омраза, която струи от недоброжелателните коментари. Аз не бих могъл да си представя моя свят без хора като Джимо. Или без добряци като Митко Цонев. Не усещате ли как неусетно, но съвсем планомерно и съзнателно се стремят да ни ограничат кръгозора? |
Зигмунд Фройд написал много работи, но първото, което прочетох в колежа, беше The Interpretation of Dreams ("Тълкуване на сънищата" този фотос е от предговора към изданието от 1900 г. Пак старата и много интересна тема за колежа и малко несъстояли се спомени. Хубаво би било, ако в колежа бяхте чел и малко родна история. В предишните статии имаше едни бисери.... Тази писаница е просто спомен, мразя некролозите. Ей, когато аз на свой ред си отида, ако някой посмее да ми напише некролог, така ще му се разсърдя, че няма да му проговоря повече. Ние ще четем хилядите страници написани от вас и запазаени в архивите и ще си спомняме за вас с умиление. Ние прекарахме в сън годините, през които политиците бизнесмени разграбваха и продаваха и опустошаваха България. Сега се събудихме и видяхме, че средната пенсия на българска учителка или лекарка, работила цял живот за България, е 300 лева, а издръжката на един пришелец от държавите, които САЩ потрошиха, е 1200 лева. Те тези бизнесмени бяха до един с партийни книжки. Тогава изченза всичката твърда валута, която беше собственост на България. После случайно изгоря архива на Партийния дом и всичко отиде в небитието. А учителката трудно ще взима повече, при положение, че при соца е получавала под 100 долара заплата. Там където е имало соц, нещата стоят така. Защо ли? Митко напусна телевизията (после се върна), стана говорител на Симеон, понеже послуша баща си, който отговори "Само по един от семейство", когато той самият стана клечка в парламента и го попитаха няма ли и синът му Митко Цонев да стане я депутат, я да влезе в някоя от парламентарните комисии. Слагам внезапен край на писаницата, както внезапен бе и краят на Мит Такива неща за покойници не са никак красиви. Не е хубаво човек да клевети тези, които вече ги няма. Явно C2H5OH, повишава градусите и емоциите кипват. |
Да в "Тайфуните" беше. Mea culpa. Много вода изтече... За някои, които имат нужда от "журналисти с позиция" в предавания като тези на Митко, идеалът им би трябвало да е Беновска... Или г-жа В. |
КаК беше ? журналистиката върви след победителите ? журналистиката лежи под победителите ? или разкопчаваше ципове ? и не само тя |