Отиди на страница:
| Като спомена Джимо за майката на Митко Ани Цонева, та се сетих за днешното богато на ум и интелигентност наследство-Ани Цолова. Времена! |
СИР, бе човек, СИР, не сър. Обръщение към френските крале. Но пък ти от къде да знаеш? Зане човека, че езика на английския двор е френският, както и цялата династия на Плантагентите е с фреснки прозиход. От там идва и сър/сир. После се е пренесло изцелия англоговорящ свят. |
През цялото интервю се обръщах към "царя" със "сир", както се обръщали към кралете в средновековна Франция, и той не схващаше иронията или се правеше, че не я схваща. "Царят" се върна в България, каза, че е за република, искаше да е президент, не премиер, но като му обещаха имотите на Борис Трети, кандиса да е премиер.  Доста пошло... Ако отидеш при някого да го интервюираш - отиваш да го осмееш ли? Пускайки му "тънка ирония" и наблюдавайки го. И ако царят е схванал "иронията" какво трябва да направи? Да те навика? Да ти се скара? Да те иронизира? А как трябваше да се обръщаш към него в този момент? С "царче" или "Симеончо"? Или може би "земляк? "Градски"? Кеворк му викаше "Ваше Величество" (ако се не лъжа) - и това ли е ирония? И защо с царя всички бяха "иронични" а с Цар Тиква всички са мазни и меки? |
Да, от много четене  на различни библии и евангелиета се раждат такива "крилати" фрази като тази :"Но каква е ползата да придобиете и целия свят, ако повредите душата си?"p.s. Сякаш душата е някаква машина и всеки момент ще изскочи някоя джаджа или пружинка. Друг прочит: "Но какъв е смисълът да имате целия свят, ако погубите душата си" Отново четох с удоволствие.  |
"Но каква е ползата да придобиете и целия свят, ако повредите душата си?" Този превод май е на Светия Синод. С нищо не напомня чудния език на бабината ми библия, със старите букви и архаични, величествени думи. Някакво комюнике. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
.