Отиди на страница:
| Оня ден четох за някакво изследване, верно, беше в САЩ, а не в ЕС, което опровергало мита, че ако храната падне и я вдигнеш след по-малко от пет секунди, тя си е чиста. Та хората бяха изследвали, експериментирали и установили, че не е чиста. Имаше подробни анализи, бяха открили, че ако храната е суха, остава по-чиста, отколкото ако е мазна, желирана или сиропирана, че ако падне на пода вкъщи, е по-чиста, отколкото ако падне на тротоара. И много други неща бяха изследвали и установили, ама не ги помна всичките. |
| Баш ме боли.... като как селските натуристи ще я прават науката? Ще си мерат длъбочината на Искаро и височинята на Витоша, невям? Щото е рекано дека от Витош-а по-високо нема и от Искар-о по-длибоко нема, ама пък може да искокне некой линк с египетските йероглифи или кухата планета на НБУ или на друго некое НПО. |
| Креативни и рекреативни технологии....тъпня до тъпнята... Поредните похарчени на вятъра пари.... Много е интересно какви ще са критериите за внедряване на нАучните достижения. Ако е само публикации всичко е тип топ...дума дупка не прави... При сериозни критерии нашите учЕни са взели дали...не става само с лъскане бюрата и проучвания в гугъъл.... А пък и експериментална база е от 80те...с някой и друг компютър допълнително. Ние нямаме нужда от фундаментални изследвания, а от научно-приложни....но воя от банаджиите ще е страшен и по тази причина тав ще потънат милиони за тъпотии. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Materius |
у нас трябва се изградят 4 центъра за върхови постижения за общо 200 млн. лв. Това би имало смисъл само ако върховата наука вече е налична - чрез центровете ще се постигне компактност, по-добро управление и т.н. Ако обаче ще се чака върховата наука да се роди в новите центрове, то идеята е чисто мафиотска - някой се облизва за тези 200 млн. лв. |
| Общо, вече имаме (поне в София) научната инфраструктура, макар и доста разпиляна и отново постепенно остаряваща (от кога не беше имало сесия на фонда "Научни изследвания"?), но пък след години в дъното на приоритетите, има катастрофален глад за кадри. От 12 години съм в областта и положението е трагично. Да добава, че общата ни инфраструктура, ако се събере на едно място, е по-малка от тази на единичен Макс Планк институт в Германия или университетски факултет във Франция. Въпреки това, научната продукция, ако се съотнесе към инвестиран лев/евро, излиза по-голяма в пъти. Materius, хич не си прав - за приложни изследвания трябва наукоемко производство. Последно кога тук видя такова, па макар и не реално съществуващо, а поне като реална политическа програма за осъществяването му? Конкретен отговор, моля. |
| Също, Кунева да си припомни как затвори предприсъединителната глава "наука" без ни едно евро за България. Сега това... нещо е министър на науката и образованието. Думи не ми стигат. Тая женица трябва сигурно да умре на настоящия си пост от преумора и безкраен алтруизъм, за да изкупи каквото стори, но не съм съдник, не знам дали точно така трябва да стане. |
| Един проект на ФНИ се финансира са 120 хил. Тази сума трябва да покрие заплащането на целия екип за няколко години, оборудване, изобщо всичко. С тези 700 милиона можеше да се финансират около 6000 такива научни проекта. Представете си само, колко много проекти са това. Тези центрове са пари на вятъра и инкубатор за корупция. Жалко за усилията и надеждите по тази програма. |
| Генетик...като се започне от лека промишленост, преработка на селско-стопански продукти, машиностроене, приборостроене, химическа промишленост, строителство, добив на суровини и тн...това, че към момента част от тези сектори /с някои изключения / са на много ниско ниво е отделен въпрос. А я ти ми кажи какви са конкретните ползи от развитие на фундаментални изследвания....освен за ръководителите на екипите, които ги правят...и то при положение, че няма никакво внедряване...статии и публикации...от пусто в празно. Да се прави фундаментална наука е излишен лукс за бедна страна като нашата. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Materius |
4 центъра за върхови постижения Тези центрове са пари на вятъра и инкубатор за корупция. Жалко за усилията и надеждите по тази програма. На всички вече е ясна структурата - избрани са координаторите, избрани са кои звена ще участват, избрани са кой печели проектите. Големият проблем е една глупава наредба какво е "наука" - избраха се едни "науко-метрични" показатели дето няма кой да ги покрие от предварително определените "правилни" учЕни. Например, един от центровете е за компютърни науки, ама някои май не са мислили, че фундаментални изследвания в тази област тук не се правят, защото никой тук не създава нови класов компютри, никой не създава и не продава нови видове операционни системи, а и никой не участва в международните групи за създаване на различните стандарти. Създават се приложения, я това е извън обсега на "науката" (както някой вече писа по темата, БАН няма да допусне приложните аспекти, а ще иска само наука). Много е интересно какви ще са критериите за внедряване на нАучните достижения. Ако е само публикации всичко е тип топ...дума дупка не прави... Те това е проблемът на програмата - според изискванията се налага колективът да съсдаде след завършване на изследването фирма, която да разработи и започва да продава продукт, базиран на направеното научно откритие. И този продукт трябва да се продава 5 (пет) години след приключване на договора по програмата - в края на този срок ще се прави преглед на проекта и ако не са реализирани обещаните постъпления от новия продукт - ами ще се връщат парите (както се прави в ЕК по финансираните от нея проекти с задължително внедряване в производство). Проблемът е не само в необходимостта от внедряване, а във факта, че колективът ще си финансира това действие сам, т.е. парите програмата са само за изследването, а създаването на производството трябва да е за сметка на групата. Затова е добре да има и фирми, които след това ще финансират. За запознатите с тази схема е ясно, че така държавата плаща научниет изследвания на фирмите, защото ако те финансират създаването на продукта, то той е тяхна собственост. Наистина много стара схема и затова в ЕК има специално изискване участващите фирми предварително да декларират, че няма да претендират за собственост върху разработката. При нас, естествено, го няма. А я ти ми кажи какви са конкретните ползи от развитие на фундаментални изследвания Зависи какво се разбира под "фундаментална" наука. Че има нужда - има. Че имаме какво да направиме в България и това да ни е полезно - имаме. Пример от компютърната област - разработката на Скайп е била тежка научна задача, което след това е намерила приложение. И е направена от малка група хора. Пример от храните - производството на нови видове храни за космоса си е научно изследване на 1 етап и едва след това може да се говори за реализация на продукта. И го правеше малка група докато ръководството на БАН не ги изхвърли заради "бизнеса им". Пример от медицината - за много области западните машинки са безумно скъпи, а и не винаги ни ги продават. Създаването на годни заместители е преди всичко наука, а след това реализация - много от принципите на работа със смяната на компонентите вече не могат да се реализират. Пример химия - ами една от най-сериозните посоки на изследване е как да се използват отработените газове от централите за производство на различни химикали и пласмаси. В световен мащаб има "война" кой ще закупи правото да използва газовете от комините на централите преди очистването. При нас е същото като фирми финансират създаването на технологии за дълбочинно извлизане на какво ли не от тези газове. Преди няколко години Комисарят по науката в ЕК на една среща, свързана с новите правила на Програма 2020 беше казал, че "... фундаментални изследвания, които в петгодишен период не могат да намерят частен инвеститор явно са ненужни в този момент. Явно е, че има една малка част от тези изследвания, които се налага да бъдат целенасочено финансирани, то това е по-малко от 3 % от цялата сума за научните програми на ЕК." При нас сега това е 100 % от финансирането, давано от правителството. Или ние сме научни гении, или сме гениални остапбендеровци. За съжалени май е второто. |
| Materius, не е ли време този стар спор да се прекрати вече, че ми е писнало да ограмотявам доморасли всезнайковци. Като за понеделник сутрин, ето няколко мисли : 1. Фундаменталната наука е принос към цялото човечество и все някога си намира приложение. Мисленето на мотикаря, който отвъд браздата не вижда, не е приложимо в тази област. Не се напъвай 2. Правенето на наука не е само да вадиш сирене и хляб от торбата - основна потребност на човешкото същество е да знае какво става около/с него. 3. Добрите учени са по-добри преподаватели - дават опита си на следващите. Някой от тях ще намери приложението от т.1. Или искаш в България само обслужващ персонал да има? 4. Мисленето "отвъд стомаха" е издигнало маймуната в човек. Логиката "да не го правим щот сме бедни и гладни" връща тази еволюция назад. |
Да се прави фундаментална наука е излишен лукс за бедна страна като нашата. Да се направи една страна, като нашата, бедна, докара фундаментално излишен лукс за ня#кои.  |
| Както във всички останали области, нито еврофондовете, нито парите от бюджета са от полза за някого в България, защото се финансират само области и проекти, в които са възможни далавери и заслугата е изцяло на правителството. |
Materius, не е ли време този стар спор да се прекрати вече, че ми е писнало да ограмотявам доморасли всезнайковци. Като за понеделник сутрин, ето няколко мисли : 1. Фундаменталната наука е принос към цялото човечество и все някога си намира приложение. Мисленето на мотикаря, който отвъд браздата не вижда, не е приложимо в тази област. Не се напъвай ... 3. Добрите учени са по-добри преподаватели - дават опита си на следващите. Някой от тях ще намери приложението от т.1. Или искаш в България само обслужващ персонал да има? Явно въобще не ти е ясна целта на развитието на фундаменталната наука (всъщност целите са 2). Обикаляш около основната цел и насмалко да я формулираш в т.3, ама не, пак се отплесваш в обиди. Иначе имаш голямо желание да "ограмотяваш" народа. И така ето ги 2-те цели (нестепенувани по важност):
Да бе разкрил тази важна цел на фундаменталната наука, а именно — образователната, на своя обект. Може би няма да е излишно споменаването на факта, че фундаменталната наука е база на научно-приложната. И ако искаш да развиваш приложна наука, то трябва да си осигуриш базата.  |
Добрите учени са по-добри преподаватели - дават опита си на следващите. С другите неща съм съгласен, но това е една голяма измама, прокарвана със столетия в университетските среди ! Преподаването и научните изследвания са много, ама много различни дейности. Най-малкото, защото при преподаването ти започваш да обясняваш нещо на хора, които сега тръгват по пътя. И те, обучаемите, трябва да те разберат. Вярно, и преподаването си е наука, ама много по-различна. А повечето научни работници не могат и не искат да отделят време за учене на педагогика, психология и други допълнителни неща, които те правят поне добър преподавател. Затова "на запад" има три различни системи за оценка на дейността на учените и/или преподавателите: - колко студенти е обучил - използва се идеята, че ако преподава добре и разбрано студентите ще се записват в неговите курсове. Това е за стучаите, когато се търси основно преподавателската дейност - колко пари е докарал от договори - ако това, което прави е търсено, то вероятно е добър както учен, така и организатор. тук важно е и дали има патенти. - по публикации и защитилите докторанти - изпозва се факта, че ако си направил нещо качествено като научен продукт ще те цитират и ще те издават в по-качествените издания. Основният проблем е оценката на това какво е качествено издание - НЯМА единно разбиране даже за Европа какво е това импакт фактор, как да се използва за оценка и за кои научни области е приложим. За съжаление в последните 10 г. българското образование страда точно от идеята за това, че големите учени от БАН могат да напишат най-добрите учебници за децата. Резултатите всички ги виждаме и няма изобщо необходимост да ги коментираме повече. |
Учени се опасяват, че и тези пари ще отидат за псевдонаука заради областите, които са определени като приоритетни - напр. носии и кисело мляко Контрол го изпяха преди около 25 години - "Ние сме велика нация, кисело млеко, секс и демокрация"... Та нищо ново под Слънцето. |
| Cardozo e Sa, много добре съм си го написал, но ти май си прочел отгоре-отгоре. Повтори което аз съм казал, в малко усложнен стил. Разбирам, понеделник е Относно обидите - някой си ги заслужават, че малко да се стреснат и да слязат от менторските си позиции, на които са се поставили сами. Bonjorno, говоря от личния си опит от двете страни на процеса на обучение. По тази тема може да се води дълъг разговор, накрая на който ще излезе че и двамата сме прави.  |
Генетик...оставям персоналните закачки настрана...нивото на учЕните от твоя калибър е такова просто...не ти се сърдя.  Що се отнася до фундаменталната наука то колегата Cardoso я е формулирал що годе. Да, фундаменталната наука изгражда база за научно-приложната...я сега да питам защо да не ползваме европейската такава?!...и то директно и непосредствено....а и все повече млади хора се обучават именно от тази Европа...Германия, Франция, Италия, Англия До 5 години ще имаме 1 университет и 1 политехника... 1. Няма деца 2. Тези дето стават отиват на запад 3. Преподавателите затъпяват Напълно разбирам воят ти и ти съчувствам. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Materius |
я сега да питам защо да не ползваме европейската такава?!...и то директно и непокредствено....а и все повече млади хора се обучават именно отптази Европа...Германия, Франция, Италия, Англия Ползваме я, ползвали сме я, и пак ще я ползваме. Ама това не пречи да създадем собствена. Това е естествен кръговрат. Най-добрите специалисти са завършилите в престижните западни университети. Като се изучат и след много години практика в същите тези университети е добре да обучат и български специалисти. И в науката има нива (високи, средни, ниски) — не може всичко да е само върхово. По-ниските нива се "разтварят" в чужбина и остават там, а по-високите (създадени в чужбина) е по-добре да създадат по-ниски тук в Б-я, за да има и тя специалисти. Ако разчитаме на външна подготовка и за 3-те нива — ще си останем с празни ръце.  |
| И не фундаменталната наука изгражда база на научно-приложната, а научно-приложната се лепи като кърлеж на съществуващата фундаментална. |
