Отиди на страница:
| Тоя пък какво се пени ? Както му каже Меркел, така ще гласува. |
| Нали сме една кръв - избиваме едни и същи комплекси: Да се видим отстрани колко струваме в лицето на този мутирал вардарски българин. |
| * | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Въпрос към по-запознатите - според Уикипедия и Гоогле Мапс, Каймакчалан е на границата между Македония и Гърция. Ако точката на картата е вярна, това е точно на граничната линия, т.е. в ничия земя. Чий го врякат тогава бракята македонци? Потърсих в нета - според различни споразумения граничната линия е широка от 20 см до 1 м. Къде точно се намира този паметник, и имат ли право македонците да вдигат шум? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: skyspirit |
| Па шта си ти?"На български означава "Какъв си ти?". Вазов написва това стихотворение след като сръбският престолонаследник Александър І удря плесница на едно момиченце в Македония, което на наглия му въпрос отговаря, че е българче. "Па шта си ти?" - такъв въпрос задава във твоя дом безочлив чужденец. "Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава душата ти некакен пришълец; "Па шта си ти?" - туй питане навред - при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга о, бъларино, сърбин ти полага и чака с начумерен лик ответ. Но ти пази се, прав ответ не давай. Кажи се португалец кюрд, сириец, лапонец, негър, циганин, индиец - но българин се само не признавай. Че тоз грях смъртен прошка там не знай: влече позор, побой затвор, изгнанье - невидени при прежните тирани. Скрий, че си българин в най-българския край; че си потомък Самуилов, на Атонский Паисий внук; скрий на коя си майка син, на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин, и езерата и горите македонски! Не споменувай Лозеград, Люлебургас, ни Булаир ужасни: ти би разбудил подозрения опасни, че на героите техни може да си брат. Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека, дъбрава, езеро, река, рид, планина ще викат с глас през всички времена: "Тук българи са, българи от памтивека!" Април, 1913 г. * "Па шта си ти?". На български означава "Какъв си ти?". Вазов написва това стихотворение след като сръбският престолонаследник Александър І удря плесница на едно момиченце в Македония, което на наглия му въпрос отговаря, че е българче. През 1934 г. в Марсилия крал Александър І е ликвидиран от Владо Черноземски. |
| Погледнете го само на какво прилича, вижте му мутрата на тоя нечовешки изрод и как замахва с чука. Поврага. |
Напоследък Б-я демонстрира твърде голяма чувствителност. То не бяха реплики на някакъв самозабравил се, невъзпитан и полуграмотен журналист (избран впоследствие за зам.-председател на Думата, което само подсказва за нивото на савецкия парламентаризъм), то не бяха някакви откровени кретени, тоже представящи се за журналисти, които трошат паметници, ама не само трошат, ами и публикуват видеоклипове с геройствата си.  Те всъщност са търсели внимание към собствените нищожни персони. Е, ние им го осигурихме.  |
| Остави го ти сАвецкия парламентаризъм, ами пали Ферарито и се гответе с нея за арабско-анадолска интеграция... И пари може да ти платят, а може и по любоф... Може и г-жа Гинка да вземете. И тя е мераклийка за интеграция... А мъртвите от Каймакчалан сигурно се въртят в гробовете си... Какви "идеали" има след 100 години... Разпад и ново мюсюлманско нашествие... По покана... Платено... Гнус! |
| Този бек е някакво македонско Йети. Ако имаме нещо като Тайни служби тази беловласа маймуна трябва да си плати за 15-те минути слава с едно ефектно самоубийство. |
Македонците нека бъдат спокойни. Боко е страхлив, няма нищо да предприеме, за да ги респектира. Впрочем и преди него нашите поУтици люпеха семки при скопските провокации......  |
| Българин съм , но защо ме гризе нещо отвътре , че паметникът наистина е незаконен. Дали всяка държава може да си турга паметници в която си друга държава пожелае? И Бочко да не се пъне с тези заплахи. Бокова заплаши , сега макетата. Това е признак на безпомощност и липса на доводи с които да оправдаеш постъпка | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Бай Драган |
| Поставянето на "частни" паметници дава напълно излишни поводи и налива вода в мелницата на зомбираните следовници на Мегало Александър от повардарието. Като не знаят кое как се прави, нашенските "херои" да се допитат до хора, дето разбират и знаят кое и как. Могат да поставят плочи в памет на родствениците си и никой нищо не може да им каже. А загинали за свободата родственици в географската единица Македония ние, българите, имаме безброй. Ако не е някоя коварно организирана провокация, то нашенците са избрали много глупав начин да се самоизтъкват с "частния" си паметник. Прочее, редно е Българската Държава да организира поставянето на достойни паметници, навсякъде, където има загинали за свобода, род и Родина българи. А на отцепродавците от областта между България и Албания некой требва да им набие у главите, че генералитета на Българската войска през онази епоха преобладаващо е с македонски произход. А тия генерали и офицери от тогавашната Българската армия много добре са знаяли от какъв род и произход са и за какво се пролива българска кръв по македонските баири в цели три войни. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Dedovec |
| Балкански магазински случки: Случка от Солун: Магазин за авточасти. Няколко души в магазина. Зад тезгяха баща и син, гърци. Опашката привършва, в магазина остава последния купувач на нещо си. Пита на английски дали го имат. Възрастния зад тезгяха се оглежда да не би да има и други хора в магазина все пак, и като се убеждава, че няма, казва на български с гръцки акцент: братле, дай да си говорим на български... Случка от Халкидики: Свършила е лентата на фотоапарата. В самотен хотел, на метри от самотен егейски плаж, хотела пълен изключително с пълцикащи се в басейна немци, немкини и немчета, има малко магазинче, кинкалерия отвсякъде. Купувача пита на английски дали имат ленти. Продавачката, жена след преходната възраст, кима утвърдително и пита между другото - вие откъде сте? От България. Ааа, Вулгария? Моя баща говореше български, а дядо ми и говореше, и можеше даже да пише на български... И ся кво - да почнем пак да се избиваме ли? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: dimdum |
Преди три дни се качих с приятели на Каймак-Чалан и мога от първа ръка да уведомя за следното: 1. Границата между Гърция и РМ минава на самия връх и го дели на две. Билото преди върха откъм юг, на което са били разположени нашите позиции е изцяло в Гърция. В РМ е една малка част от височината, тъй като на север склонът се спуска рязко надолу, в ниското към Завоя на Черна и Битоля. Добре поддържаните сръбски параклис и сръбската костница (в която сигурно почиват кости и на наши войници), изградени през 20-те години на миналия век, са буквално на границата. Виждат се останки от окопи, укрепления, картечни гнезда, още се намират шрапнели, гилзи и прочие тъжни артефакти на войната... 2. На върха следи от прословутата плоча нямаше - всичко вече беше унищожено изцяло. Поради това не мога да кажа дали плочата е била на мъкидонска или на гръцка територия. Според достоверна информация обаче, потвърдена от две места, вкл. от македонските работници, които довършваха освежителния ремонт на сръбския параклис, плочата е била вече счупена към 20.09., когато нашата официална военна делегация се качва на върха и там се отслужва заупокойната молитва. Хлябът със свещите от помена и венците си стояха горе. Венците, поради липса на друго подходящо място и по ирония на съдбата, бяха подпрени на стара гранична пирамида от времето на СФРЮ. Т.е., когато юнак Миленко се качва с чука горе, плочата вече е била счупена и той само доразбива парчетата на още по-малки такива, които някъде са били изхвърлени. Целият пърформанс с чука е посредствена клоунада за личен пи-ар на субектот. 3. Над входа на сръбския параклис - сам по себе си красив, стилен и по войнишки пестелив, има надпис за духа на сръбските войни, паднали там и "останали на вечна стража на прага на отечеството", т.е. очевидно маркиращ Каймак-Чалан като праг на отечеството Сърбия / Кралство Югославия, което е съвсем обяснимо за времето, когато параклисът е бил построен. Въпроси и констатации, породени от фактите по т. 1 - 3: - Добре е някой от анонимните архитекти на плочата да потвърди на чия територия, все пак, е била поставена плочата - на гръцка или на македонска. - И в двата случая плочата очевидно е поставена незаконно. - Ако плочата е била на македонска територия, Миленкото очевидно е извършил някаква форма на самоуправство и по принцип е редно да бъде привикан от тяхната полиция и да бъде поне предупреден за това-онова. Някакси не си представям обаче, как това може да се случи, еле пък срещу пишман-журналист, който ще се изкара мъченик на македонизма, репресиран от собствената си слугуваща на бугарските фашистички окупатори държава. - Очевидно македонската патриотична общественост няма проблем със сръбския надпис за "прага на отечеството" или се идентифицират безпроблемно със същото това отечество (Кралство Югославия с "южносръбската" Вардарска Бановина в него) и официалните сръбски тържества под същия надпис, докато скромната и неконфликтна българска плоча дотам е стряскала съня на миленковците, че обявиха 1916-та за рождена година на "фашистичката оска". Това обаче не променя юридическата квалификация на събитията, а има само символна стойност. - Ако плочата е била на гръцка територия, това не би я направило по-законна, но дава още по-интересна квалификация на Миленковите действия, тъй като ги поставя на територията на друга държава. Впрочем, далеч по-логично е подобна плоча да бъде именно на гръцка територия, защото там са били нашите позиции. Редно е да се говори на държавно равнище с Гърция, предвид че събитията от 1916-та са отпреди включването й в ПСВ, може да бъдат благосклонни. - Време е българската държава да престане да се фиксира върху отделни глупашки актове, при които собствената ни позиция не е докрай изрядна от гледна точка на правото, а да представи на македонската държава съвсем официално и по съответния международен ред конкретни искания за действия по възстановяването на унищожени или занемарени войнишки паметници (примерно - знае се кое обрасло днес дере край Дойран е имало наши гробища) и законосъобразното поставяне на нови такива. Ако / когато ни откажат - тогава имаме основание да плашим с каквото си искаме. Иначе леко издишаме, независимо от очевидната морална несъстоятелност на отсрещната позиция. Във всички случаи простотията човешка и в частност - мъкидонска, е едно, а законността на действията - друго. Историята е грозна и, за съжаление, някакси типична и досадно предсказуема, вкл. относно последвалите реакции. А самият Каймак-Чалан е впечатляващо място... Наистина е Господар на върховете - над 2 500 м надморска височина, изключителна красива и сурова природа с поглед отвъд Олимп на юг... Но и абсурдно място да водиш война и да умираш, независимо от каузата - и във военно-стратегически, и в метафизически смисъл... Вечна памет на всички, останали завинаги там - и българи, и сърби! | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Forza NATO |
Поради това не мога да кажа дали плочата е била на мъкидонска или на гръцка територия. Плочата е била на 30 см. откъм македонска страна - в граничната полоса - зад пирамидата на СФРЮ. По думите на вицеадмирал Манушев - на мястото са заварили Миленко и другите "работници". И лично той - Миленко - сигурно се е уплашил от многото генерали и военни, и излъгал, че не знаят кой е счупил плочата* А "плочата" е била един малък паметен знак... |
| Как пък не се намериха 2-3 сериозни момчета да идат на почивка на Охрид...и да посетят по тъмна доба това прасе античко... |
. Да се учи пияния Божо и дипломатчетата ни от външно.