---

Голяма веселба се заформи, когато ГЕРБ излъчи Цола Драгойчева – пардон, Цецка Цачева – за "майка на нацията". Нацията – т.е. общността на политически грамотните граждани – продължава да се смее. Не е чак толкова смешно, обаче, тъй като става дума за доста добре премислен ход.

Бойко Борисов всъщност няма за цел да убеди нацията – а да обладае народа

Има съществени разлики между "нация" и "народ".

"Народът" – това е неосъзнатата страна на "нацията", точно както (по Фройд) неосъзнатото е не-разумната част от съзнанието на индивида. "Нацията" иска да води независим живот (т.е. живот без господар), както на ниво отделна личност, защитена от произвола на силните, така и на ниво суверенна държавност. "Нацията" – това е Раковски, Хаджи Димитър, Левски, Каравелов, Ботев; можете да продължите този списък до Христо Иванов и Лозан Панов, ако ви се иска. Точно такъв тип хора описва известното "We, the people" в Декларацията на независимостта.

"Народът" е друго. "Нацията", например, се обижда, когато нейният първи министър й съобщи: "Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме". Обижда се, защото не е полагала усилия поколения наред, за да стигне до програмата за независим живот, а после да дойде някой (очевидно неполагал подобни усилия), та да й съобщи, че е проста. "Народът" обаче се радва. Защото естественото състояние на "народа" е това на "раята" – да има господар над себе си; и да живее в зависимост от неговата воля и неговите прищевки, но затова пък да не полага много усилия за нищо.

"Народът", в този смисъл, е бай Ганю, Динко, Петното, Пицата, Пора, Перата и пр.

Бойко Борисов много добре разбира разликата между "нация" и "народ"

"Нацията" отдавна го е взела на подбив; но той си говори с "народа", а не с нея. Заобикаля "нацията" и апелира директно към нейното неосъзнато. От своя страна, неосъзнатото – "народът" – оценява това, тъй като този флирт поставя в неудобно положение "нацията", чието пък съществуване е постоянен укор към "народа", карайки го него да се чувства принизен. Но когато самият началник легитимира "народа", той му отвръща с любов – и със съответната доза омраза към представителите на "нацията".

На основата на връзката си с "народа" управлението на ГЕРБ прерастна в режима Борисов-Пеевски-Цацаров

– т.е. от представително управление на "нацията" се превърна в господар на "народа". Затова режимът възстанови всички външни белези на режима на "човека от народа", Тодор Живков – от говорене и обноски до постановка на тялото и дори на физиономията (проследете, как Борисов визуално се превърна в Живков само за две години).

Затова режимът разруши законността (пазеща независимостта на гражданите) и я замени със система от феодални зависимости; и на мястото на гражданите да засели раята, описвана от Иван Вазов. Затова самият премиер (неслучайно все по-известен с прякора Падишаха) непрестанно търси, на кои международни "началници" да се постави в угода. Почна от онези, които не са като него, защото оглавяват нации, основани върху идеята за независимост – Меркел, Камерън и подобни. Падишаха бързо осъзна, че е в чужд манастир (както казват руснаците) – и напоследък се взе с онези, които вече са заселили рая там, където са заварили граждани: Ердоган, Путин, Орбан.

Цецка Цачева не е предложение, адресирано към "нацията"

(към мен и вас, уважаеми). Тя е офертата, която Борисов (в ролята си на Тодор Живков) предлага на "народа" като една съвременна Цола Драгойчева. Прави го съвсем съзнателно, премерено и нацелено. И това е просто поредният ход за заместване на "нацията" с "народ" (рая) и на Републиката – с феодално владение.

На "народа", който вече си има бащица, се предлага и майчица. Какво лошо?

Разбира се, ползвам в този текст "нация" и "народ" като абстракции или, в най-добрия случай – като "идеални типове" по Вебер. "Нацията" в този случай покрива към 10 процента от населението; "народ" – към 20 процента. Между тях има

70 процента население, на което предстои да избере: "нация" или "народ" (рая)

независим живот в закона – или живот в беззаконие, подчинен на прищявките на някой господар; суверенна и независима Република – или феодално княжество, на свой ред подчинено на волята на външен господар, като например Русия и / или Турция.

Наглед положението е безнадеждно. Притиснати между свободата и робството, съвременните българи в своята маса винаги ще изберат робството; по-лесно е. Но пък е имало случаи в историята, когато "нацията" е побеждавала "народа" – Освобождението, Съединението, спасяването на евреите, свалянето на Тодор Живков, Андрей Луканов и Жан Виденов, Протестът срещу Пеевски и т.н.

Може пак да се случи, тъй като на тези избори не само "народът", но и "нацията" си има кандидат. На "народа" се предлага "майка", в лицето на Цецка Цачева. На "нацията" се предлага Трайчо Трайков за държавен глава на нейната Република (тук леко ме досмеша). Има и още един-двама кандидати, които очевидно клонят към "нация".

Задава се поредният сблъсък между "нацията" и нейната Република, от една страна, и "народа" и неговите господари – от друга. Този път поне играта е ясна; залозите – също.

---