IYI - вечната българска руна и mercury
Отиди на страница:
| Да препоръчам на вниманието ви: Античност, археология и национално въобразяване, Цвете Лазова. Понеже зная колко чувствителни са някои за цената на една книга, можете да свалите книгата Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Виждам, че темата е позамряла след предложеното от бонго-бонго четиво. Аз, лично, в момента няма как да изчета внимателно целия труд. Проявих, обаче известно любопитство и хвърлих поглед тук-там из нета. Има материал в сайта на НБУ за представянето в университета на тази и още две книги. В него се казва: "Присъстващите на събитието имаха възможността първи да се докоснат до дълбинната същност на интригуващите изследвания. (...) В основата на книгата "Античност, археология и национално въобразяване", създадена от (...)". - http://www.news.nbu.bg/bg/news/predstavqne-na-knigi-zavladq-vnimanieto-na-prepodavateli-gosti-i-studenti-na-nbu!11879 Tова с дълбинната същност и създаването на книги ме накара да потърся друг материал. Намерих в нета статия от Цвете Лазова, в която се казва: "Тази статия представя един casestudy, чиито контури се очертаха около издигането на паметник на Орфей и Евридика в центъра на Смолян през 2007, който се откроява със своята централност в града". За желаещите да я прочетат: http://ebox.nbu.bg/ant14/view_lesson.php?id=5 П.П. Miziika, Цвете Лазова е преподавала латински в Софийския университет в далечната 1972 г. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Darby |
| Дарби, това е десетина години преди моето следване. Не я помня. На нас ни се падна една младичка асистентка, която пишеше шестиците на кило. Ученето на латински в СУ не беше сериозно, за съжаление. По-късно ми се наложи да държа пак изпит по латински в ЮъфТ като изискване за докторска степен. И от тогава така ме е обладал, че си го поглъщам ката ден като любим наркотик. Признавам си, аз съм латинозависима.   |
Намерих в нета статия от Цвете Лазова, в която се казва:  Радвам, че сте я открила и прочела. А ще споделите ли своите мисли във връзка с нея? |
| Ами, бонго-бонго, реших, че ще трябва да изчакам някой друг, схванал нещата в дълбочина, да сподели впечатленията си от материала за статуята в центъра, която се откроява с централността си. Обичам да научавам нови неща (като всички нас), но, признавам си, с някои текстове ми е по-трудно да се преборя (мой грях: отвличат вниманието ми как да го кажа ... някои езикови несъвършенства и от това губи съсредоточаването върху същността). Така че - във форума ни на свободни хора имат думата тези, които желаят да коментират. |
пускам съветски маршове. Днес е много подходящ ден да пускаш такива - вечна им слава на солдатите, макар и да не са били тракци! |
бонго-бонго 23 Фев 2017 00:01 Бонго, единствено уважението ми към теб бе в състояние да ме застави да изчета ЦЯЛАТА статия. И тамън си бях наточила клавиатурата да се изкажа, реших да видя какво има по въпроса (ако изобщо) в книгата, която си дал като отправна точка. Две големи разлики, не мога да повярвам, че е писано от един и същи човек. Колкото книгата е издържана и изчистена, толкова статията е нечитаема. Общото ми впечатление е като че ли едната е правена с брадва, а другата с тънкото длето. Ако е въпрос на редакция, свалям шапка на редакторите й. Описанието на автора на "Големия разказ" е убедително и пасионарно.  |
Пробвах да прочета книгата, но пак имам проблем (е, мой си е, не обвинявам никого  ) с преборването. Явно няма да се справя с динамизираните резултати/развития (не е ясно кое от двете), изучаването на глобални универсални регулярности, есенциализиращите процеси, както и със солидния брой конструкции, конструирания и конструкти. |
| Потърсих информация за Никола Гигов (извинявам се, ако вече е давана такава): https://www.24chasa.bg/novini/article/5913879 https://bg.wikipedia.org/wiki/Никола_Гигов Би ми било интересно да прочета за тези "срещи и разговори" на Н. Гигов с Расул Гамзатов, Станислав Лем, Станислав Сивриев, Дамян Дамянов, Ангел Каралийчев, Коста Странджев, Николай Хайтов. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Darby |
Колкото книгата е издържана и изчистена, толкова статията е нечитаема. Общото ми впечатление е като че ли едната е правена с брадва, Има нещо такова  Статията е като струпани на едно място отломки - пачрета бетон, тухли , дърво и арматура от сградата, която е книгата. И все пак - при все това - в нея има от теоретичния подход и дискурса на книгата. Та понеже не мога да се надявам да прочетат всъщност книгата, трябва да се задоволя със статията, предложена от Дарби. |
| >>><<< Понеже съм обзет от безвремие, а и малце леност, некой може ли да ми обясни националното въображение и националната въображаемост, та да не ходя и аз да къртя парчета бетон или таммм...с длетото..? Аз щото си имам некво въображение и се дивя сега, дали е национално или е вече по-интернацинално, а може и да космополитнокосмополитическо, въобеще, космато. Оня археолог, дето беше разкопал една "Голяма косматка"...дали му е било национално въображението или космополитно? |
Оня археолог, дето беше разкопал една "Голяма косматка"...дали му е било национално въображението или космополитно? О, той и историята с разкопаването попадат идеално в тезата на Лазова. |
националното въображение и националната въображаемост Дай да се пробвам. Значи, националното въображение се е концентрирало в няколко спеца по "Големи разкази", които сами в своята ниша коват ли коват национална историческа въображаемост. Коги изковат нещо монументално, около тях се събират също одържими, но с по-малък въображителен капацитет, и почват тази новоизкована историчност да я материализират. В ход влизат всички средства, сили при маниакалните разстройства винаги се намират. И така цъфват, връзват и остават в историята българска исконни траки, исконни орфици, исконни овчици, исконни руни, Перуни, камеруни и прочие понятия. Самият процес е описан доста интересно в стройната постройка, наречена книга, а в статията - както находчиво отбелязва бонго-бонго, има строителни отпадъци и чернови. Както справедливо отбеляза Дарби, купешки думи има за няколко труда, но веднъж като се научиш да се абстрахираш от тях, четенето е гот. Има и картинки. |
| Тук поствам моя резултат на анкетата за руския език. 6 от 8. сбърках ударенията и предложението за 'анатомия'. но 'вуй'(-чо) и стрьйнь(стринчо) няма как да се сбъркат. ние сме им ги дали. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
Явно няма да се справя с динамизираните резултати/развития (не е ясно кое от двете), изучаването на глобални универсални регулярности, есенциализиращите процеси, както и със солидния брой конструкции, конструирания и конструкти. Не зная защо, но имам едно подозрение, че точно тези няма да са ви кой знае какъв проблем (за разлика от некои други форумци) въпреки (признавам) досадно честата, а на няколко места неуместната им употреба. Впрочем чела ли сте научна монография на Ал. Фол? |
| emo1971, хорът и текстът на латински: https://iomedia.ru/source_in_sync/carmina_s_choir/ |
| Dies irae, dies illa Solvet saeclum in favilla Dies irae, dies illa Solvet saeclum in favilla Teste David, Teste David cum Sibylla Dies irae, dies illa Solvet saeclum in favilla Mors stupebit et natura Cum resurget creatura judicanti responsura cum Sibylla Dies irae, dies illa Solvet saeclum in favilla Dies irae, dies illa Solvet saeclum in favilla Teste David, Teste David cum Sibylla Dies irae, dies illa Solvet saeclum in favilla Mors stupebit et natura Cum resurget creatura judicanti responsura cum Sibylla Lacrimosa dies illa Qua resurget ex favilla Judicandus homo reus. Lacrimosa Dies irae, dies illa Solvet saeclum in favilla Dies irae, dies illa Solvet saeclum in favilla. Amen http://www.preces-latinae.org/thesaurus/Hymni/DiesIrae.html |
| Уви, Моцарт е още ненадминат: https://www.youtube.com/watch?v=8MQf-86ikvM макар Верди да се доближава : https://www.youtube.com/watch?v=ZDFFHaz9GsY |