IYI - вечната българска руна и mercury
Отиди на страница:
Защо е пак този сарказъм и високомерие? Защо? Някаква неприязън чувствам, дори злоба и непоносимост. Не знам дали е лично към мен, или срещу моя пол? или защото ме смяташ за някакъв подвид, от далечната провинция. Както и да е. Обръгнала съм на всякакви опоненти. Не е само при Сталин, но от него като баща на тоталитарната държава е тръгнала кампанията на идеологическа обработка и контрол на академичните среди. Политическите репресивни органи на тоталитарния режим на Т.Ж. дебнеха хуманитарите какво ще кажат/напишат, даваха наклона на езикознанието, на литературната критика. Имаше си определен езиков шаблон, който трябваше да се спазва, повтаряне до втръсване на клишета. Иначе, няма публикации. Не е сарказъм или високомерие, а съмнение, породено от демонстрираната неравна борба с падежите и упрвлението на глаголите (в латинския в частност). Та се породи у мен подозрението, че сте литераторка и карате на спомени от студентските години. Иначе дадох примера със Сталин, съобразявайки се с аудиторията, на която този пример би казал повече от 1000 думи есе за езикознанието от Хумболт насам. Та мисълта ми е, че всяка наука е неминуемо повлияна от обществото, в която се развива, както и че никоя (да припомня примера с Лисенко) не е застрахована от идеологизация. В това отношение хуманитарните и в частност обществените дисциплини са несъмнено по-уязвими. |
В това отношение хуманитарните и в частност обществените дисциплини са несъмнено по-уязвими. Бонго, спомням си "Белите одежди" и инструкцията да се варят картофите поне два часа, с обелките... Може би в обществените дисциплини това личи по-лесно, защото и аз като средностатистически читател мога да оценя дали ме баламосват относно литературно произведение, но вероятно ще се препъна яко, ако ми се разказват сказки за органична химия, например, там са нужни специализирани знания. Макар че къде съм замахнала толкоз нависоко, чета си "Новите дрехи на царя", никаква органична химия, просто талантливи измамници... Забавлявахме се преди седмица с една мила дружка с екстрената пресконференция на НАСА - открити са седем планети, годни за живеене! Ама са на 39 светлинни години! Чудничко, значи може да се стяга багажа без бързане, защо екстрено?! |
Бонго, спомням си "Белите одежди" и инструкцията да се варят картофите поне два часа, с обелките... Може би в обществените дисциплини това личи по-лесно, защото и аз като средностатистически читател мога да оценя дали ме баламосват относно литературно произведение, но вероятно ще се препъна яко, ако ми се разказват сказки за органична химия, например, там са нужни специализирани знания. Макар че къде съм замахнала толкоз нависоко, чета си "Новите дрехи на царя", никаква органична химия, просто талантливи измамници... Забавлявахме се преди седмица с една мила дружка с екстрената пресконференция на НАСА - открити са седем планети, годни за живеене! Ама са на 39 светлинни години! Чудничко, значи може да се стяга багажа без бързане, защо екстрено?! Не мисля така. Аз бих казал, че седемте планети са огромно по важността си откритие (макар и не седемте да дават възможност за живот). 39 светлинни години е ужасно голямо разстояние, разбира се, за днешните ни представи. Може би не толкова в бъдеще, разбира се, но за жалост развитието на науката е процес, в който решените проблеми се увеличават в аритметична прогресия, а на тяхно място възникват нови в геометрична  Във всеки случай , аз твърдо вярвам, че откриването и възможността за колонизирането на друга планета е неизменен приоритет за човечеството. Множество дисциплини са облагодетелствани от емпиричния метод. Така че те са лесниТЕ.... макар, ако ръгнем в дълбокото стигаме до проблемите, поставени толкова нагледно в "Arrival". В хуманитаристиката всъщност е по-трудно различаването на "истина" от "неистина" и затова объркано значение на думата "факт" срещаме толкова често. Защо ли - защото изхождаме от собствени модели, изградени въз основа на собственото си човешко знание и опит, които по дефиниция са ограничени. |
Във всеки случай , аз твърдо вярвам, че откриването и възможността за колонизирането на друга планета е неизменен приоритет за човечеството. Днес за закуска четох предвижданията на Андрей Сахаров за 2024 (условно, както той казва, но някъде там). Ти за разлика от него си оптимист!  Като се има предвид колко е отгатнал, почвам да се стряскам. За любопитните: Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67 |
Не е сарказъм или високомерие, а съмнение, породено от демонстрираната неравна борба с падежите и упрвлението на глаголите (в латинския в частност). ти сега какво искаш? никога, ама никога повече да не напиша и една дума на латински. това ли? ще се успокоиш?ее, не позна. така ще си продължим, аз ще си ги редя както ми харесва и на какъвто език ми харесва, а ти подвиквай след мен. J'aime épater le bourgeois. Non, non! J'adore épater le bourgeois. |
J'adore épater le bourgeois. Мани, мани... Знаех си, че има нещо гнило в Дания, ама чак пък толкова... Видя ми се познато, а то си лежи на повърхността уикипедийна и чака: Épater la bourgeoisie or épater le (or les) bourgeois is a French phrase that became a rallying cry for the French Decadent poets of the late 19th century including Charles Baudelaire and Arthur Rimbaud. It means to shock the bourgeoisie. The Decadents, fascinated as they were with hashish, opium and absinthe, found, in Joris-Karl Huysmans' novel À rebours (1884), a sexually perverse hero who secludes himself in his house, basking in life-weariness or ennui, far from the bourgeois society that he despises. The Aesthetes in England, such as Oscar Wilde, shared these same fascinations. This celebration of "unhealthy" and "unnatural" devotion to life, art and excess has been a continuing cultural theme. И дето рекъл Витечка Ерофеев в «Русские цветы зла»: «Разрушилась хорошо охранявшаяся в классической литературе стена […] между агентами жизни и смерти (положительными и отрицательными героями). Каждый может неожиданно и немотивированно стать носителем разрушительного начала; обратное движение затруднено. […] Красота сменяется выразительными картинами безобразия. Развивается эстетика эпатажа и шока, усиливается интерес к „грязному“ слову, мату как детонатору текста. Новая литература колеблется между „чёрным“ отчаянием и вполне циничным равнодушием. В литературе, некогда пахнувшей полевыми цветами и сеном, возникают новые запахи — это вонь». Ама Оскар Уайлд е можел да пише правилно, казват злите езици... Епатажните които, да не си помисли някой нещо. |
ти сега какво искаш? никога, ама никога повече да не напиша и една дума на латински. Сакън. Не ми отнемай тая радост | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Днес за закуска четох предвижданията на Андрей Сахаров за 2024 (условно, както той казва, но някъде там). Ти за разлика от него си оптимист! ? Нещо не сме се разбрали. Аз не зная дали в следващите век или два века това ще бъде достигнато. Аз просто казвам, че това трябва да бъде неизменен приоритет. |
| Що се нервят Мизи и Бонго.То българският език , не е един и същ от преди 54-та година с днешния, да не говорим от преди 150 години. . Не разбрах кой от тях не разбра. |
Нещо не сме се разбрали. Аз не зная дали в следващите век или два века това ще бъде достигнато. Аз просто казвам, че това трябва да бъде неизменен приоритет. Той също смята, че космическите изследвания трябва да са приоритетни, но скромно се ориентира към Луната за начало, пък после какво телескоп покаже. |
Не разбрах кой от тях не разбра. Не ни трябва да разбираме, Рори. Тва си тяхна, буржоазна, работа. Ние сме трудещи се селяни. |
Що се нервят Мизи и Бонго. споко. никой не се нерви.само си разменяме словца pour faire venir l'appétit. и числото да си упражнява френския |
| Което ме подсеща за турнедо "Росини". Класическата версия-с панирани агнешки мозъчета. Става и с момици, но в нета прецакват класиката. Що ли се сетих за таз италианска рецепта? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кайзер Созе |
| Утре Радецки пристига със гръм! Demain les guillotines vont tomber. - Qui va là ? Brrr, le bourreau: Le bourreau arrive. Demain nous serons morts. Guillotinés. Sans merci. A peu près. A cette heure-ci. |
 Няма бе, Мици, ние от публиката ще ви защитим, няма да ви дадем за курбан. Ето запис на звуци за релаксация и концентрация - https://youtu.be/20XE6GM7xWo. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
Miziika 27 Фев 2017 21:46 "Защо е станал рано императорът и пред вратите градски върху трона си с корона на глава седи тържествено? Защото варварите ще пристигнат днес. И императорът очаква вожда им да дойде всеки миг. Дори приготвил е за него писмен пергамент, където той му дава много титли и названия. ... Защо настъпи мигом безпокойствие и смут? (Как изведнъж помръкна всеки лик!) Защо затихнаха стъгди и улици и всички връщат се дома замислени? Защото над вратите градски падна нощ, а не дойдоха чаканите варвари. Дошли от границата хора казаха, че вече варвари изобщо нямало. Сега какво ще правиме без варвари? За нас все пак те бяха разрешение." Стиховете са на Константин Кавафис. Преводът е на Атанас Далчев. Ако Понтиеца намине, дано рече дали е толкова красиво и на гръчки!  |