Орбан е десен националист, би трябвало да е ваш любимец.

Репресиите на руснаците са били толкова жестоки, че само в Австрия отиват 170 хиляди унгарски бежанци.

В БГ нямаше репресии последните 26 години и какво? 2.5 милиона "бежанци".

Вторият период на концлагерната система започва с откриването на ТВО Белене през ноември 1956 г. след като съветските войски смазват Унгарската революция и завършва със закриването на Ловешкия лагер през април 1962 г. Няколко неща го отличават съществено от първия концлагерен период.
Сега политическата репресия не е масова, а фокусирана върху непримиримите лидери. Не е демонстративна, а прикрита, като при въдворяването на турци и помаци през август-септември 1958 г., или е замаскирана в акция срещу хулигани и криминални елементи, каквато е Хулиганската акция. Изоставена е сталинската амбиция МВР да бъде министерство със собствени стопански мегаобекти, а се търси печалба от “все по-рационалната експлоатация” на лагеристкия труд в местни предприятия и ТКЗС или оползотворяването му в строителни обекти на МВР и БКП. Най-съществената разлика е, че през втория период концлагерът е административно подчинен на окръжното управление на МВР-Плевен и не съществуват централни структури за неговото административно, стопанско и агентурно-оперативно ръководство.
Тези функции на практика са поети от отделение “Въдворяване и изселване”, а то е ръководено от назначения през май 1957 г. за заместник-министър на вътрешните работи Мирчо Спасов. Докато в първия период контролът и ръководството на концлагерната система се разпределя между отдел (по-късно управление) “Затвори и ТВО”, Стопански отдел при фонд “Затвори и ТВО”, Трето управление на ДС, отделение “Въдворяване и изселване”, специалната комисия по въдворяването и изселването и няколко заместник-министри, ръководещи тези поделения, сега тя става еднолично подчинена на Мирчо Спасов - и на неговия патрон Тодор Живков.
Ролята на Спасов и Живков се проявява още в първата половина на 1957 г., когато мнението на Мирчо Спасов (който по това време е само началник на Софийско градско управление на МВР), че ТВО е основното средство в борбата с престъпността и хулиганството, надделява над мнението на министъра на вътрешните работи Георги Цанков и неговите заместници Кумбилиев и Колчев. Естествено, това става и с братската помощ на съветските съветници.*
Намаляването на мащаба на политическата репресия, прикриването й като борба с хулиганството, мащабните акции срещу “хулигани” – всичко това работи за внушението, че концлагерът е нужен за спокойствието на обществото, същевременно запазвайки страховитата му, респектираща обществото слава.
През януари 1959 г. влиза в сила конвенция на ООН за забрана на принудителния труд. ТВО Белене започва да тежи върху отношенията на режима с външния свят и закриването на концлагерите става условие за западноевропейските заеми.** От чл. 14 на Закона за Народната милиция е премахнат текстът за въдворяване в ТВО.
ТВО Белене продължава да съществува незаконно до есента на 1959 г. и е формално закрито, а всъщност по идея на Мирчо Спасов и Тодор Живков е преместено с ръководния си и надзорно-охранителен състав и част от лагеристите край Ловеч.
Съществуването на Ловешкия лагер извън закона, под контрола само на Мирчо Спасов, с овластяването на лагерния персонал да разполага с живота на лагеристите, обявени за социални паразити и отрепки – всичко това го превръща в най-страшния лагер, в който дехуманизацията и садистичните убийства нямат равни на себе си в концлагерната история на България. Убийствата стават още повече на брой след пълното му засекретяване през август 1961 г., когато от ТВО лагерът става Трудова група, престава да съществува на хартия, а процедурата на въдворяване не подлежи дори на формалния преди прокурорски надзор. В Ловешкия лагер са убити разказвачите на вицове за Живков Александър Николов (Сашо Сладура) и Любен Паунов. (На снимката – окръжното на Мирчо Спасов, с което извежда Ловешкия лагер в пълна секретност.)
Лагерът в Ловеч е закрит през април 1962 г., само защото Живков се страхува, че ужасяващите разкрития ще бъдат използвани от противниците му в ръководството на комунистическата партия. През втория концлагерен период през лагерите преминават 5300 души – 3800 през Белене и 1500 през Ловеч.

Да се доверим на експертите!

Твърдения като горното следва да бъдат доказвани.

Не можеха да избягат преди това - границите бяха минирани.

Нямаше дори сикаджийска мутра да ви се лензи по телевизора.