Унгарското въстание - 1956 г.
Отиди на страница:
Но и тя се старае, милата!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
SgtTroy О, благодаря ти много! Ще се консултирам със сестра си и евентуално ще те потърся! Благодаря ти! |
GreenEyes 27 Окт 2016 00:32 Толкова ли не разбирате, че тези хора се борят за оцеляването си в условията на жестока капиталистическа конкуренция?  Уф, спи ми се вече и не ми се рови из бисерите ти, но ще ти напомня, че точно в този форум се жалваше от високите семестриални /или годишни/ такси в университетите в новата ти родина, кредитите, лихвите... Като имам време и съм на кеф, ще го намеря, ако не си го изтрил дотогава. Хубав живот, пари, просперитет, има ги... някъде там... в далечината | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: жана д`арк |
О, благодаря ти много! Никви грижи, въпреки че експертите са си скептични по повод на тоя тип страдания като цяло, ма може би щото в Кралството сички се презастраховат за сичко и преди некой да свърши неква работа се обяснява надълго и нашироко как по-скоро нема да стане. Пък ако стане си е бонус  |
В какво точно ще убедите хора, които по цял ден кесят в различни форуми "Кесим", защото сме си надвили на масрафа в условията на "жестоката капиталистическа конкуренция" и сега можем да отделим време и за благородна просветителска дейност. Или с други думи, защото обичаме България и изразяваме мнението си, колкото и неприятно да е това за някои. Стараем се и да спазваме правилата и да се държим доколкото е възможно учтиво. На провокативни подмятания отговаряме, но без персонални обиди. Та така.... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: GreenEyes |
в Кралството сички се презастраховат за сичко и преди некой да свърши неква работа се обяснява надълго и нашироко как по-скоро нема да стане. О, да! То и тук е така. Но не навсякъде. Няма да забравя една докторка (понеже и преди това водих слънцето си при нея, та се оказа, че майка ѝ ми била студентка), като я заведох да я приспя и ми каза: "Ний не сме учили, за да приспиваме пациентите си" И оттогава се борим. |
Или с това си изкарвате прехраната? Хехехе, даже и вашите кутевчета не могат да изкарат за джобни, камо ли ние, където живеем в условия на високи цени, брутална експлоатация, където алчни капиталистически акули ни поставят засади на всеки ъгъл, където ни дебнат законите на дивите империалисти. Питай 67, тя ще ти каже, че ситуацията е точно толкова безнадеждна, колкото ти си я представяш. |
GreenEyes Кои по-точно твърдения? За репресиите на любимия ви бай Тодар? Много ми се ще да ти отговоря така, както заслужаваш. Ама те знам какъв доносник си, как заради теб ме замразиха за две недели, та ще претрая. |
| Борбата винаги е до последно, тия са си членове на семейството, няма как. Вкъщи тия грижи са малко прекалени - винаги ме бият през ръцете кат тръгна да давам на котките риба на тиган, щото незнамсиквоси (маслото примерно) не било полезно и от фосфора получавали кристали в урината...аз кат се пенсионирам догодина ше си направя един котешки блог за други такива луди |
ситуацията е точно толкова безнадеждна, колкото ти си я представяш. Кофти, значи е по-безнадеждна от това, което си представям, а и от това, което мои приятели в САЩ откровено признават и които ревностно пазят българското си гражданство и по въздух пътуват само с българските си паспорти от съображения за сигурност. 67 не живее в САЩ доколкото ми е известно и има съпруг, който се грижи за семейното благополучие. Твоят случай май не е същият, пък може и да е  |
Вкъщи тия грижи са малко прекалени Не знам. Може би да, може би не. Ако легнем на принципа - Господ си знае работата, тва означава да не се грижим за никого. Иначе, както съм го възприел аз, ние сме една система, ние сме заедно. Тънкият момент е, как да разберем кога на безсловните ни части, животът им идва малко в повече. Ми опитвам се да си държа сетивата отворени. |
| Една система сме, разбира се. А Господ не си знае работата, просто в нашите ръце са много повече неща, отколкото би ни се искало и затова понякога ни е по-лесно да би имало Господ, който да си "знае работата". Но не... А ако животът на безсловесните ни части почне да идва в повече, то се усеща, няма как да го пропуснеш. Но не се тормози в напрегнато очакване. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
кат тръгна да давам на котките риба на тиган Преди много години, имах една котка. Един ден ден ѝ купих няколко таранки. Прибрах се и о, ужас - оказа се, че всичките таранки са живи! Мамка му! Огледах се в гаража и видях една стара пералня - напълних я с вода и пуснах таранките вътре. Беше вторник и бяха шест. Котката ми владееше гаража. Храних ги, дойде съботата - оказа се, че таранките са четири - как е докопола две, тя си знае. Както и да е. Сложих ги в два буркана и айде на влака и в Синдел в 7:50 - там минава Провадийска река. И ги освободих |
Кофти Кофти, но не за мен, тъй като си пиша по темата и не се заяждам персонално с теб. Не това, обаче, е твоят случай. Защо ли? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: GreenEyes |
| hamel, Извинете, че се намесвам, но доколкото разбирам, става дума за болничка живинка - член на семейството. Стискам много силно палци да се подобри състоянието на душичката. И за Вас - да имате сили да се справяте. Сега - по темата. В Унгарския културен институт е имало този месец литературна вечер в памет на поета Йордан Русков. А на 7-8 ноември пак там ще се проведе конференция на тема "Смелостта като политическо достойнство - мисията невъзможна. Влиянието на Унгарската революция от 1956 г. в Унгария и световната политика". Конференцията е посветена на Йордан Русков. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Darby |
| За котките вкъщи най-ценна е храната на другата котка, та непрекъснато си ядат една на друга от паничките Или сипеш в паничката храна и оставиш до нея пластмасовата чашка с малко гранулки вътре - 5 минути по-късно храната в паничката си седи, но чашката е обърната и каквото е имало в нея е изядено. Случва се винаги, отначало мислех, че е случайност | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |