
За царя-освободител и за воините освободители , а не за "Русия" Аз, за разлика от теб освен на "царя-освободител" и на "войните освободители" съм благодарен и на Русия. П.С. Няма да те питам защо си сложил кавички на Русия. Не си Iezuit, но ще се измъкнеш с някоя първосигнална йезуитщина. П.П.С. банга-банга, въобще бях забравил, че съм писал в тази тема. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Bacho Кольо |
| Хм, редакция... За добро е! ![]() | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Iezuit |
| Аз сьм благодарен на френските саби и английските пушки и немските орьдия чрез които башибозука ни защитаваше от православния руски царизьм. |
Що не идеш да погледнеш какво пише по паметниците или паметните могили. И да запалиш свещ комуто е дължимо .... И какво точно пише? Този и този, чина такъв и такъв, от този и този полк. Да не е дошла дружинка видни общественици, протестъри и демократчета да мре по нашите чукари? Не. Корпус след корпус, дивизия след дивизия, полк след полк - от имперската армия, под строй. Или, казваш, и един по един щяха да дойдат, неорганизирано така, някак, спонтанно и напълно безкористно? "Отсъствието на корист в политиката всъщност не е нещо друго, а доброволно отказване от поверените ни общонародни действителни интереси (които трябва да бъдат святи за дипломатите) заради лекомисленото ни тщеславие или страх, недостойни за един велик народ. Русия е проиграла много благоприятни случаи при опазване на интересите си на Изток, много време е изгубила и е понесла напразни жертви, но ако имаме умна политика и твърдо ръководство, то ние ще имаме успехи в бъдеще. За свой съюзник и приятел в Европа можем да смятаме само този, чиито главни интереси не противоречат на нашите, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или даже неволно да се доближим до решаването на нашата историческа задача: завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия" Н. П. Игнатиев, "Записки (1875-1878)" ![]() |
Бонго не вярвай на руски писанки Хич и не се надявай! За какво мислиш, цялата доморасла русофоия е хукнала да овладява руския на ниво "выпускник ИРЯПа"?!? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Bacho Кольо |
И какво точно пише? Този и този, чина такъв и такъв, от този и този полк. Да не е дошла дружинка видни общественици, протестъри и демократчета да мре по нашите чукари? Не. Корпус след корпус, дивизия след дивизия, полк след полк - от имперската армия, под строй. Или, казваш, и един по един щяха да дойдат, неорганизирано така, някак, спонтанно и напълно безкористно? Освен колективното "руските воини", отделните подразделения и чинове има и: В царствование Александра II-го Императора Всероссийского волею и любовью его освобождена Болгария 19 февраля 1878 года "Отсъствието на корист в политиката всъщност не е нещо друго, а доброволно отказване от поверените ни общонародни действителни интереси (които трябва да бъдат святи за дипломатите) заради лекомисленото ни тщеславие или страх, недостойни за един велик народ. Русия е проиграла много благоприятни случаи при опазване на интересите си на Изток, много време е изгубила и е понесла напразни жертви, но ако имаме умна политика и твърдо ръководство, то ние ще имаме успехи в бъдеще. За свой съюзник и приятел в Европа можем да смятаме само този, чиито главни интереси не противоречат на нашите, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или даже неволно да се доближим до решаването на нашата историческа задача: завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия" Н. П. Игнатиев, "Записки (1875-1878)" Ъхъ.... и за граф Игнатиев също. И да добавя, че за късмет на България, след Берлинския конгрес Николай Игнатиев напуска завинаги попрището на дипломацията. |
| На него може. Но не когато обобщава. Вярвай му на 9 май, когато пее "День победы" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bacho Кольо |
И да добавя, че за късмет на България, след Берлинския конгрес Николай Игнатиев напуска завинаги попрището на дипломацията. Пък да можеше и въобще да го няма, а? ... "тогава, тогава да видиш какъв живот , че само си викам дано, дано" ... ![]() |
Бонго Екатерина е немка. И кво като е немка - не ръководи ли тя Русия като императрица близо 35 години. Точно затова казвам, че паля свещи за хора, а не за държави, че и за конкретни неща. |
| Да, но за зла участ на бонго, благодарните българи не само не са го забравили, ами са кръстили и улица в идеалния център на София на негово име. Тъпи българи, а, бонго? |
бонго-бонго 21 Ное 2016 14:59 Основните си аргументи за настоящето и бъдещето на руско-българските отношения черпите от неясни и /задължително!/ нереализирани намерения на /не/руски управници отпреди 250 години. |
Пък да можеше и въобще да го няма, а? ... "тогава, тогава да видиш какъв живот , че само си викам дано, дано" ... Не виждам особена полза от подобни фантазии. Игнатиев изиграва положителна роля за Освобождението, но след 1878 г., заедно с Аксаков и изобщо кръжецът около Победоносцев, няма как да бъдат положително свързани с България. Разбирам, че за фанариотчетата това може да е малко чудно. |
Основните си аргументи за настоящето и бъдещето на руско-българските отношения черпите от неясни и /задължително!/ нереализирани намерения на /не/руски управници отпреди 250 години. Що? Сан Стефанският договор, който заема основно място в русофилската , не ли е точно нереализирано намерение от миналото? В същото време, когато граф Игнатиев дори обмисля война с Австрия в името на СанСтефанска България, неговият колега, граф Шувалов, посланик в Лондон пише до руския канцлер Горчаков отчет за секретните си договорки със Солсбъри за бъдещата територия на Княжество България (30 май 1878 г.): ... Освен това македонският въпрос следва да се остави за нерешен и по следните съображения. В настоящия момент не е изяснено нашето положение в България и Източна Румелия, то може да се изясни единствено след изтеглянето на нашите войски и самостоятелно управление на България. Ако нашето влияние в тази страна и впоследствие бъде преобладаващо, както е в момента (на Временното Руско Управление и окупационните войски - бел. моя), само тогава ще бъде възможно да се погрижим за присъединяването на тази провинция към българското княжество и то при условия , че в княжеството формално ще бъде установен наш протекторат. Аргументите ми са , че конкретни хора ръководят държавите и провеждат техните политики в конкретни обстоятелства и затова е нелепо да любя/мразя цели държави или цели народи. Затова нито обичам Русия, нито я мразя. |
Сан Стефанският договор, който заема основно място в русофилската , не ли е точно нереализирано намерение от миналото? 1. Не, не е. Сан Стефанският договор не е намерение, а е резултат от десегодишна дипломатическа реанимация на Русия след Кримският погром и на близо двегодишна жестока война срещу Османската империя. И е, меко казано манипулативен твоят нескопосан опит да го сравнаяваш с намеренията на Екатерина Втора, т.е с това, с което започна спорът ни. 2. Сан Стефанският договор не "заема основно място в русофилската". Основно място заемат мотивите и саможертвата на стотици хиляди руснаци, заради които избухва и благодарение на които е спечелена Руско-Турската Освободителна война. П.П.С. За обичта /омразата / ти към Русия съм напълно съгласен - благодарността към хора и страни е лично чувство - или го имаш или не. Още повече пък да даваш някому отчет. Щом като ти го нямаш, значи ти не трябва да го имаш. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bacho Кольо |
| Като потомък и на казаци, самоопределили се за бълггари, с нежелание ще подкрепя бонго. Знаете ли кое е уникалното? Това е единствената война на Русия в която масово се записват доброволци фини, поляци, черкези и аси за да гинат зч морал. Знаете за Калитин, но Самарското е изнесено от осетинци на пенсионна възраст. |
Знаете за Калитин, но Самарското е изнесено от осетинци на пенсионна възраст. И за осетинците знаем /виж, за пенсионната им възраст, благодаря, не го знаех/ Даже го бях споменал по време на петдневната война в Южна Осетия и Грузия през 2008. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bacho Кольо |