Future
Отиди на страница:
| Paul Mason PostCapitalism A Guide to Our Future „Посткапитализъм“ ( „Посткапитализъм: ръководство за нашето бъдеще“  е книга на британския икономист и журналист (телевизионен водещ) Пол Мейсън (Paul Mason, р. 1960) от 2015 година. На български език е издадена от издателство „Изток-Запад“ през 2016 г.Мейсън представя заплахите за капитализма от страна на цифровата революция. Той твърди, че цифровата революция може да измени познатите ни понятия труд, производство, стойност и дори да унищожи икономиката, основана на пазара и частната собственост, който процес според него вече се развива. Разглежда допълнителните валути, кооперативите, самоуправляемите онлайн пространства (като Уикипедия). Авторът пише също за безусловния базов доход и за други мерки, необходимостта от каквито се диктува от несъстоятелността на икономиката в нейния сегашен вид. От пепелта на глобалната финансова криза хората имат шанс да създадат социално по-справедлива и устойчива глобална икономика, която той представя като утопичен социализъм. Section 1 draws particularly on the ideas of Nikolai Kondratiev, alongside Karl Marx, Rudolf Hilferding, Rosa Luxemburg, and Joseph Schumpeter. Mason notes the cyclical crises in capitalist economies, epitomised by the 2008 financial crisis, and seeks to understand them in terms of Kondratiev's 'wave theory': industrial economies tend to experience wave-like cycles of roughly 25 years' growth followed by 25 years' decline ending in crises that foreshadow the next period of growth (c. 1780-1848, 1848-90s, 1890s-1945, late 1940s-2008). Mason argues that in earlier cycles, organised labour prevented capitalists from adapting to crises by reducing workers' wages. This forced capitalists to adapt more radically, through technological innovation. But the defeat of organised labour associated with the rise of neoliberalism around 1979 has enabled the extension of the stagnating fourth wave: 'instead of being forced to innovate their way out of the crisis using technology, as during the late stage of all three previous cycles, the 1 per cent simply imposed penury and atomization on the working class' (p. 93). Section 2 builds on Marx's Fragment on Machines, supporting the labour theory of value over the marginal utility theory, and drawing particularly on Jeremy Rifkin's The Zero Marginal Cost Society, Peter Drucker's Post-Capitalist Society, and the work of Paul Romer. As Marx speculated, many commodities, such as software, music, and designs for objects to be reproduced by machines, can now be reproduced at virtually no cost (i.e. zero marginal cost). These developments render economic theories predicated on scarcity increasingly irrelevant. Moreover, significant commodities in the digital economy are free and open-source (FOSS) and non-capitalist, such as Linux, Firefox, and Wikipedia. As the information economy grows and human labour is replaced, the need for work should diminish. 'Today, the main contradiction in modern capitalism is between the possibility of free, abundant socially produced goods, and a system of monopolies, banks and governments struggling to maintain control over power and information. That is, everything is pervaded by a fight between network and hierarchy' (p. 144). Mason traces how neoliberal policies have successfully undermined working-class solidarity by, for example, promoting labour mobility and constraining unions. But he sees a new form of resistance emerging among 'networked individuals'. Section 3 sketches a road-map to a utopian post-capitalist global society, harnessing zero-marginal-cost production, and seeking to avoid the failings of twentieth-century Communism and capitalism. A key reference point is Alexander Bogdanov's 1909 novel Red Star. The section articulates 'five principles of transition', all envisaged operating through non-hierarchical social networks: To use massive amounts of real data to understand, model, and test ideas for social change so that they fit observable trends in human behaviour. Ecological sustainability. Ensuring that a transition to post-capitalism is not conceptualised simply in economic terms, but in wider human terms. To address problems with diverse approaches, rather than attempting monolithic solutions. Maximise the power of information. Key goals are: Rapidly reduce carbon emissions to stay below 2 °C warming by 2050. Stabilise and socialise the global finance system. Prioritise information-rich technologies to deliver material prosperity and solve social challenges such as ill health and welfare dependency. Gear technology towards minimising necessary work, until work becomes voluntary and economic management can focus on energy and resources rather than capital and labour. Suggested means to achieve this include: Model policies thoroughly using abundant data before implementing them. Tackle public debt, not through neoliberal privatisation and austerity, but partly by closing down offshore banking and by holding interest rates below inflation rates. Promote (partly through state support/regulations) collaborative/co-operative/non-profit forms of work and creative commons production, rather than highly unequal, autocratic and/or rent-seeking business models. Break up monopolies or, where this is impractical, socialise them. Socialise the finance system (via a transitional phase of re-regulating the finance sector). Pay everyone a basic income. In The Guardian David Runciman praised the book, writing that as "a slice of futurology this book is no better than its many, equally speculative rivals. But as a spark to the imagination, with frequent x-ray flashes of insight into the way we live now, it is hard to beat. In that sense, Mason is a worthy successor to Marx". In the Financial Times Gillian Tett wrote "Even if you love the current capitalist system, it would be a mistake to ignore the book. For Mason weaves together varied intellectual threads to produce a fascinating set of ideas" but criticised the writing as being "sometimes infused with such anger that it feels irritatingly shrill". PostCapitalism was also reviewed in The Independent, The Irish Times, the Daily Telegraph and The Times. Aко се справяте добре с руския език можете да си я изтеглите от рутракера. Посткапитализм. Путеводитель по нашему будущему. Год издания: 2016 Автор: Мейсон Пол Жанр или тематика: монография, социология Издательство: М.: Ад Маргинем Пресс ISBN: 978-5-91103-286-9 Язык: Русский Формат: PDF Качество: Издательский макет или текст (eBook) Интерактивное оглавление: Нет Количество страниц: 373 Описание: Зарождение и развитие капитализма сопровождалось как его циклическими кризисами, так и его возрождениями в новых обличьях. Однако в реалиях XXI века капиталистическая система, по мнению Пола Мейсона, более не способна адаптироваться к новым вызовам, что означает ее фактический крах. Раз так, то главный вопрос: каким может быть будущее, если капиталистические перспективы не утешительны? Есть ли шанс создать новую стабильную и социально ориентированную глобальную финансовую систему? В своем исследовании Пол Мейсон в качестве альтернативы предлагает модель "посткапитализма", основы которой можно найти в современной экономической системе, и они даже сосуществуют с ней. Технологическая революция последних десятилетий создала для экономики условия, в которых информационные технологии, новые формы собственности и способы распределения труда, отдыха и зарплаты сталкиваются со старыми принципами функционирования производственных и рыночных отношений и частной собственности. Помимо этого, протестные движения начала XXI века показали, что сетевое поколение, имеющее доступ к бесчисленным информационным ресурсам, вырабатывает совершенно новые ценности, правила и нормы поведения. Это значит, что базовые основания для посткапитализма уже заложены в фундамент глобальной социально-экономической системы. Проанализировав причинно-следственные связи мирового экономического кризиса 2008 года, Пол Мейсон формулирует основные теоретические принципы и исследует возможные пути и формы перехода к посткапитализму. https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=5309045 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Същевременно председателят на Фед коментира, данните показват, че ножицата между доходите на хората с гимназиално образование и тези, завършили колеж, вече достига средно 70%. За сравнение, през 1980 г. разликата е била 20%. Двата основни двигателя за увеличаването на тази разлика са глобализацията и развитието на технологиите, допълни тя. Тоест работническата класа в доста по ускорен темп, отколкото предполагах се превръща в прекариат. И определено заслугите на новите технологиите са доста по големи, отколкото на глобализацията. Тоест, дори напълно да блокираме глобализацията, технологиите ще довършат работническата класа. |
| Изкуственият интелект изисква нова социална система В близките две десетилетия между 9% и 47% от сегашните работни места ще бъдат застрашени от изчезване, сочи експертен доклад. Изкуственият интелект може да има негативни социални последствия, според нов доклад на администрацията на президента на САЩ. Документът предлага мерки за снижаване на това влияние. Няколко са възможните последствия от роботизацията и автоматизацията на производството върху икономиката и пазара на труда. На първо място, разбира се, е ръстът в производителността. Същевременно изкуственият интелект ще промени необходимите умения на пазара на труда – ще се търсят, например, технически познания от високо ниво. Очаква се роботизацията да повлияе неравномерно в зависимост от сектора и нивото на образование, работната заплата, типа заетост и мястото на живеене. Докладът прогнозира сериозни промени на пазара на труда – някои професии ще изчезнат, като същевременно ще се появят нови. Освен това много хора ще загубят работните си места, което засилва значението на мерките, които властите трябва да предприемат. Според анализа, броят на застрашените работни места в близките две десетилетия, варира от 9% до 47%. Преглед на последните няколко десетилетия показва ръст на неравенството, който частично е свързан с технологиите, коментира Джейсън Фурман, един от авторите на доклада и икономически консултант към президента на САЩ. По-рано тази година експерти от Световния икономически форум в Давос предупредиха, че в близките пет години развитите страни ще загубят пет милиона работни места, заради цифровите технологии и роботизацията. Става въпрос не за тесни професионалисти, а за офис служители и мениджъри. Хедж-фондът Bridgewater Associates вече работи по проект, който предвижда автоматизация на редица управленски функции, вкл. наем и уволнение на служители и дори взимане на стратегически решения. Софтуерът с елементи на изкуствен интелект ще спести време и ще елиминира човешкия фактор от процеса на взимане на решения. Докладът „Изкуствен интелект, автоматизация и икономика” включва няколко мерки, призвани да смекчат негативния ефект от технологиите. На първо място, правителството не трябва да изостава от частните компании и да инвестира в разработката на изкуствен интелект, като отделя внимание на етиката в тази сфера. Второ, властите са длъжни да обърнат особено внимание на образованието и преквалификацията. Ударението трябва да падне върху професии, които са необходими в новите условия. Трето, правителството следва да подобри социалната система, така че хората, загубили работата си, да могат да преживеят, докато си търсят ново работно място или получат ново образование. Изпълнението на тези мерки е свързано с увеличаване на разходите за застраховане, здравеопазване, курсове за преквалификация, повишаване на минималната работна заплата и т.н. https://www.whitehouse.gov/sites/whitehouse.gov/files/documents/Artificial-Intelligence-Automation-Economy.PDF |
| Интересни са ми тия работи, дето ги постваш отвреме навреме. Разликата между капитализма и посткапитализма в крайна сметка е обществото. роботът не може да си зададе един от първите въпроси на човешкия индивид, независимо работещ или смучещ, "Какъв е смисъла". В този ред на мисли, дори и да стане това, ще мине през някакъв тип революция. Технологична контра-революция, може би  |
В този ред на мисли, дори и да стане това, ще мине през някакъв тип революция. Технологична контра-революция, може би Именно! И тази технологична контра-революция вече е започнала. Това е връщането към неглобален свят и националните държави. Докато технологиите и глобализацията водят света към централизирано планетарно управление. Вечната война на старото с новото. Предстоят интересни времена.  |
Технологии, которые изменят мир Каково экономическое влияние машин и компьютеров, которые уже догнали или даже превзошли среднестатистические возможности человека в выполнении типовых задач? Очевидно, что в первую очередь такое влияние ощутит на себе рынок труда. Представьте себя на месте владельца некой компании и задумайтесь обо всех проблемах, которые связаны с сотрудниками: отпуск, техника безопасности, больничные, отчисления в фонд заработанной платы, низкая производительность... декретный отпуск. Если появится машина, которая сможет выполнять практически ту же работу, что и человек, какой руководитель в здравом уме наймет рабочего? Даже если компьютеры никогда не будут обладать искусственным интеллектом, с точки зрения способности выполнять относительно узкий набор действий машины, несомненно, будут более эффективными. Реальность такова, что для многих типовых задач, выполняемых обычными работниками, в том числе работниками с профессионально-техническим образованием, попросту не требуется полноценный мысленный процесс. Поскольку среди специалистов, занятых в отраслях искусственного интеллекта и робототехники, разговоры о будущих перспективах технологий ведутся постоянно. Экономисты определенно просчитывают все вперед. Если машины станут умнее и начнут выполнять многие из наших функций, у экономистов уже будет готовый к использованию план. Пока разработчики активно думают и пишут о машинах с искусственным интеллектом, мысль о том, что технологии когда-нибудь полностью заменят значительную часть труда человека и приведут к постоянной, структурной безработице, большинству экономистов кажется невероятной. По их мнению, по крайней мере, в долгосрочной перспективе технологическое развитие всегда ведет к увеличению процветания и большему количеству рабочих мест. Такое убеждение практически превратилось в экономический закон. В то время как большинство экономистов полностью отгоняют от себя такие мысли, инженеры, кажется, полностью поглощены технологиями и тем, что они могут дать. Некоторые обсуждения относительно того, что искусственный интеллект окажет серьезное влияние на общество, все же ведутся. Но большинство таких рассуждений сосредоточены на угрозе, которую представляют собой самые передовые, чуть ли не наделенные сознанием машины, которые смогут каким-то образом "захватить власть". И совсем мало внимания уделяется таким прозаичным и актуальным угрозам, как угроза рынку труда и экономике в целом. Возможно, разработчики считают, что, как только технология появится, экономические проблемы как-то сами по себе решатся. http://readli.net/tehnologii-kotoryie-izmenyat-mir/ |
| http://www.segabg.com/article.php?id=836465 Чатът с бот може да ти помогне за решаването на юридически проблем свят без вицове за адвокати- свят ли е? |
Rise of the Robots: Technology and the Threat of a Jobless Future Мартин Форд - Роботы наступают [Развитие технологий и будущее без работы] Смогут ли роботы обеспечить людям материальное изобилие, избыток свободного времени, качественную медицину и образование или же они превратят нашу планету в мир неравенства и массовой безработицы? Правда ли, что усердие и талант перестанут быть залогом жизненных достижений? Успешный разработчик программ и IT-предприниматель Мартин Форд не претендует на то, что знает ответы на все вопросы, но аргументированно и веско показывает, почему современные технологии способны оказаться намного более разрушительными для рынка труда, чем инновации прошлого. Цель автора — не испугать читателя, а привлечь внимание к этим непростым темам. Эту увлекательную и содержательную книгу стоит прочитать всем, кто хочет понять, как развитие новых технологий влияет на экономические перспективы, на наших детей и на общество в целом. http://spaces.ru/files/view/?Li=652513&Link_id=1477037&Lt=4&from=shared_zone&link_id=1477037&Read=66559125&Lii=59827487&name=DOOM_ka&Sn=73 | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Engels |
| Лидерите в Давос са все по-притеснени от влиянието на роботите върху заетостта. Ръководителите на компании се обединиха около идеята, че този проблем се нуждае от повече внимание в момента. Отворените пазари и световната търговия бяха обвинявани за загубата на работни места през последното десетилетие, но главните изпълнителни директори от цял свят твърдят, че истинските виновници за това все повече ще бъдат машините, пише Ройтерс. И въпреки че бизнес лидерите се събраха на годишния Световен икономически форум в Давос, радвайки се на повишаването на производителността, което технологиите могат да донесат, те предупредиха, че на огромните щети върху работните места трябва да се обърне по-сериозно внимание. Работните места на хора с различни професии - от таксиметрови шофьори до медицински работници, могат да бъдат изложени на риск заради технологии, като роботите и безпилотните коли, изкуствения интелект и 3D принтирането. И макар че някои поддръжници на Доналд Тръмп и Brexit може да се надяват, че правителствените политики ще върнат обратно работни места в САЩ или Великобритания, икономистите оценяват, че 86% от загубените места в производството в Съединените щати са изчезнали заради по-слаба продуктивност, сочи нов годишен доклад на Световния икономически форум. Политическият фон кара изпълнителните директори да приемат все по-сериозно предизвикателството за обучение на служителите в дългосрочен план, за да се справят с експоненциалния растеж на технологичния напредък. През последното десетилетие са загубени повече работни места заради технологиите, отколкото заради всеки друг фактор и Джон Дръжик, ръководител на Marsh, очаква тази тенденция да се засили. „Това ще увеличи предизвикателствата, особено като се има предвид политическият контекст“, коментира експертът, който е работил и по доклада. В сравнение със справянето с имиграцията чрез затягане на случващото се по границите, справянето с технологиите, които „убиват“ работни места, може би е проблем, който е по-труден за контролиране. Увеличаващата се пропаст Технологичните постижения изискват правителствата, компаниите и академичните институции да развиват по-образовани и по-квалифицирани хора, посочват директорите на компании, събрали се в Давос. Но това също така увеличава разликата в доходите и подхранва нарастващото неравенство. Джонас Прайзинг, главен изпълнителен директор на ManpowerGroup, посочва, че американската безработица е само 2 до 2,5% сред училите в колеж, но е 9 до 10% сред тези, които имат малко умения или никакви. „Идеята, че можем да спрем автоматизацията като част от развитието на производството, изобщо не е част от дискусиите“, коментира още той. Прайзинг обръща внимание на политиките в страни като Дания и Италия, където има фокус върху това доколкото работниците са пригодни за отделните професии. Не е ясно колко голям е рискът за работните места от това, което от Световния икономически форум наричат „четвърта индустриална революция“, която „размива границите между физическата, дигиталната и биологичната сфера“. В проучване на Университета на Оксфорд от 2013 г. се посочва, че близо половината от американските работни места са изправени пред риск, докато през 2015 г. Forrester Research прогнозира нетна загуба само от 7% до 2025 г., тъй като част от загубените места ще бъдат заменени от нови. Forrester прогнозира, че до 2019 г. една четвърт от всички работни задачи ще бъдат насочени към софтуерни роботи, физически роботи и автоматизирани машини за самообслужване от страна на клиентите. |
Лидерите в Давос са все по-притеснени от влиянието на роботите върху заетостта. Ръководителите на компании се обединиха около идеята, че този проблем се нуждае от повече внимание в момента. Това не е проблем, а възможност. За всички прекрасна възможност, изключая кръвопийците, а лидерите там са кръвопийци, затова са притеснени. Човечеството трябва да е изтрещяло, за да се съгласи да квалифицира такава изумителна възможност и скок в развитието си като проблем, само щото на един малък кръг кръвопийци им се спира кранчето. |
Човечеството трябва да е изтрещяло, за да се съгласи да квалифицира такава изумителна възможност и скок в развитието си като проблем, само щото на един малък кръг кръвопийци им се спира кранчето. Но не може да се отрече че тези кръвопийци са успяли масово да промият мозъците на населението. След време 1% от населението ще раздава ББД на 90% от населението и то ще е благодарно. И което е най лошото за ББД едва ли ще дават повече от 10% от доходите си. С останалите 90% от доходите ще се правят на богове. Въпреки че тези доходи ще им ги вадят останалите около 10% от населението, които пък ще са щастливи че получават заплата. Човечеството май наистина е изтрещяло. |
| Миналата година събитието беше посветено на Четвъртата индустриална революция. През 2017 година участниците в него ще трябва да дадат отговор на пет ключови въпроса, които са решаващи за бъдещето на икономиката и не само. Кои са приоритетите на Давос 2017-а? 1. Обособяването на нови индустрии Преструктуриране на познатите индустрии и създаване на нови такива, стимулирани от Четвъртата индустриална революция и от скоростното развитие на изкуствения интелект, роботиката, Интернет на нещата, безпилотните автомобили, нанотехнологиите и т.н. 2. Нова система на сътрудничество Лидерите ще търсят най-добрия път за създаването на съвременна и ефективна система за наднационално публично-частно сътрудничество в условията на глобална икономика, която все повече зависи от недържавните субекти. 3. Стимулиране на растежа На трето място стои необходимостта от стимулиране на глобалния икономически растеж. От Световния икономически форум посочват, че трайно ниският растеж дава резултат в нисък жизнен стандарт. Икономиката ще трябва да създаде милиарди нови работни места на фона на постоянно нарастващото население на Земята, което се очаква да достигне 9,7 милиарда души до 2050 година от 7,4 милиарда днес. 4. Реформиране на пазарния капитализъм Експертите, които ще се включат във форума, ще трябва да вземат решение за реформиране на пазарния капитализъм. Неговите недостатъци доведоха до задълбочаване на неравенството между бедни и богати и подхраниха политическата опозиция през последните години. 5. Връщане на доверието на обществото От организацията посочват, че глобализацията успя да направи света по-малък, но и по-сложен. На срещата в Давос ще бъде разгледан въпросът за кризата на идентичността, задълбочаващото се недоверие към институциите и притесненията на обществото за неговото бъдеще. |
| Давос: Как се преформатира капитализмът Мнение на основателя на Търговска лига Тихомир Каменов  Наблюдава се преформатиране на капитализма, но очакванията са то да бъде с "човешко лице", тоест да се свива огромната разлика в доходите по света. Това обяви основателят на Търговска лига Тихомир Каменов, директно от Давос, в ефира на "Бизнес старт" с Иван Нончев по Bloomberg TV Bulgaria.По думите му не е най-важно дали доходите на най-богатите ще намаляват, а дали тези на бедните се повишават. "Преформатиране има, то се случи и по повод на кризата от 2008, когато имаше много сериозна правителствена намеса в големите компании", допълни Каменов.Той посочи също, че темата за неравенството е била широко застъпена на форума в Давос."От една страна технологиите са най-големият убиец на работни места, а от друга - развитието е само в тази посока. Колкото повече се инвестира в преквалификация на работна сила, толкова по-бързо ще постигнем резултат в тази посока", каза още Каменов. |
| Сефте промишлена революция! Тези проблеми ги имало и когато животинската тяга заменила човека (мотика->рало), и когато машинното предене заменило хурката с вретеното. Оказало се че лудитите не са решение. Нито благотворителността на експлоататорите. Проблемът чака революционно решение, ама кой ще го доживее и преживее...? |
| Америка ще следва модела на Китай за заетост, но с неоиндустриализация, посочи проф. Нако Стефанов Икономическите мерки, предложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, или т.нар. "тръмпономика", могат осезателно да ударят България, ако вследствие на ограниченията в свободната търговия се засегне например автомобилното производство в Германия, а тя прехвърли тежестта по свиване на производството върху други държави. Това обяви проф. Нако Стефанов от СУ "Св. Климент Охридски" в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria. „Предстои неоиндустриализация на САЩ, като целта е да се изгради една силна неоиндустриална Америка на базата на новите технологии, на 3D принтерите и др. Това е една изключително амбициозна програма, която действително има за цел да направи "Америка първа“, подчерта Стефанов. Той е убеден, че по отношение на заетостта, САЩ ще следва модела на Китай за създаване на заетост чрез инфраструктура, но от друга страна ще "подготвя базата" за нов скок в посока неоиндустриализация. „В този смисъл Китай остава наистина един ключов конкурент. ЕС, като се изключи Германия, е много назад в цялата тази ситуация, а Япония не успя да създаде собствена индустриална зона и ще бъде част от кръга на САЩ", посочи експертът. В САЩ 18-20% от БВП е реална икономика, а останалото са финансови услуги и други, които носят пари, но не носят реална стойност, обясни професорът, който е японист и изследовател на Източна Азия. В Китай 60-65% от БВП е в резултат на реална стойност. Проф. Нако Стефанов посочи, че в Китай също има преход към постиндустриална икономика. Плюсовете на САЩ са, че са водещата иновационна сила в света по целия икономически спектър (във военната техника те делят тази позиция с Русия), това им дава много голям плюс, но въпросът е как иновациите да се превърнат в реална движеща сила за икономиката. Китай има ролята на догонваща сила, но догонва с много бързи темпове. Там буквално всеки ден се създават нови технополиси, категоричен е Стефанов. Прогнозите на учения са, че „ще се създадат няколко икономически блока в рамките на които ще има протекция, а между самите блокове ще има сериозна конкуренция". Според него единият вероятно ще бъде Американският - САЩ, Канада, Южна Америка, друг блок ще бъде Източноазиатският, но Япония вероятно ще бъде част от Американския. "Ще видим каква ще бъде ролята на Европейския съюз. Зависи дали Германия ще успее да запази това пространство около себе си или поради липса на потенциал ще бъде принудена да отстъпи и да се смали и като икономическа, и като технологическа, и като финансова зона. При всички случаи ще има търговски войни, категоричен бе проф. Стефанов. Ученият прогнозира още, че все по-масово ще навлизат роботите и изкуственият интелект в икономиката. „Ако това бъде използвано правилно, може да доведе до процес, подобен на този, който се наблюдава в селското стопанство - все по-малко хора работят на полето, но са се появили много нови професии. Може да се върви към намаляване на работното време, както и към намаляване на работната седмица и съответно подобряване на качеството на живот, убеден е той. |
| „Ако искате да знаете какво ще е бъдещето, питайте децата. Те знаят по-добре от нас. Те играят с нещата, любопитни са, експериментират, разучават, намират нови и нови интересни неща“… Така започва речта си Герд Ленард – футоролог и автор на редица книги, посветени на общуването и сблъсъка между хората и технологиите. Децата ни ще живеят в реалност, каквато ни е трудно да си представим, но е важно да ги подготвим за това, което ги очаква, предупреждава той. „Само след едно поколение децата вече няма да знаят какво е това да караш кола. Няма да знаят що е да пишеш на ръка. Те ще живеят във време, в което колите са безпилотни, а писането – ненужно, дори и на клавиатура, защото машините ще приемат команди чрез глас“, добавя Ленард. Категоричен е, че вече сме свидетели на генерална промяна в света и начина на използване на технологиите. И най-важното в процеса на тази промяна е хората да не забравят, че технологиите са средство, а не цел. „Сега вече е модерно да нямаш кола! Интернет е пълен с музика, свободно достъпна, и това е съвсем естествено. Така е, защото днес ние продаваме не коли, а услуги за мобилност. Продаваме не музика, а музикални преживявания“, казва Ленард. Самият той е започнал кариерата си като музикант и като такъв е фалирал през 2001 г. Ако хората гледат филми за бъдещето и формират представите си от тях, могат да се ужасят, споделя футурологът. Но според него, апокалиптичните сценарии на роботи, избиващи хората, са несъстоятелни. „Проблемът с бъдещето и роботите не е такъв, какъвто ни го показват филмите. Изобщо няма опасност роботите да започнат да ни убиват и да отнемат нещата ни. Истинският проблем е, ако ние станем като тях!“, казва Ленард, намеквайки за съсредоточаването на хората в рутинни дейности, лишени от креативност и мисловност. Рутинните дейности са тези, които много скоро ще изчезнат като професии. Това ще разкрие истинската стойност на човека – професиите на бъдещето са тези, които няма как да бъдат автоматизирани, защото са свързани с креативност, изграждане на взаимоотношения, ангажираност и емоционална интелигентност. 70% от професиите, които следващото поколение ще упражнява, все още не съществуват. „Кой знае, може би сред тях ще има такава като „главен директор по щастието“ – реторично пита Ленард. Най-важното умение в това предстоящо бъдеще ще е способността за сътрудничество. Работата заедно с други хора ще е решаваща. „Колаборацията ще е ключът към успеха. Не трябва да се боите от конкуренцията! Трябва да мислите по-скоро за това дали сте в състояние да работите в условията на сътрудничество, защото само това ще може да ви донесе успех“, предвещава известният футуролог. Герд Ленард бе в България по повод честването на 25-тата додишнина от стъпването на консултантската компания EY (бивша Ernst&Youbg) в България. |
| Изкуственият интелект ще „изгони“ мениджърите от компаниите Ерата на изкуствения интелект (AI) ще превърне мениджърите в компаниите по-скоро в ментори. Те ще се съсредоточат повече над взаимоотношенията в организациите, над културата в тях, за да е сигурно, че всички служители разбират техните идеи и пътя към целите, които организациите искат да постигнат. Тази теза разви в предаването UpDate по Bloomberg TV Bulgaria Даниел Хулме, главен изпълнителен директор на Satalia, иноватор, развиващ компания, станала емблематична за AI решения в логистичната сфера. По думите му технологиите и новите процеси вече заменят мениджърите. „В моята компания няма мениджъри и администратори. Определено ще станем свидетели на тенденцията „Организации без мениджъри“, посочи той. Трендът според него е значителен и ще доведе до значими промени през следващото десетилетие. "Ще открием, че компютрите могат да вземат решения и могат да действат много по-бързо от хората. Организациите и компаниите започват да съзират значението на изкуствения интелект при вземането на решения“, поясни още Хулме. Редица задачи, които в момента са по някакъв начин повторяеми и сравнително добре дефинирани, като например обработката на административни документи, прости финансови анализи, подготовка на юридически документи, шофиране на кола, набиране на текст на компютър, една по една ще започнат да се случват автоматично, смята и Лино Велев, главен изпълнителен директор на Hacker Works, който също бе гост в UpDate. По думите му в тези сфери ще има отпадане на работни места в период от между 10 и 50 години. В близко бъдеще обаче вероятно няма да има голяма разлика, смята Хулме. „Но изкуственият интелект се разраства в геометрична прогресия и професии, които са обичайни днес, ще престанат да бъдат необходими през следващия век. Мисля, че големият въпрос е дали икономиката ще може да се движи със същото темпо като технологиите“, заключава специалистът. Сближаването на три елемента през последните години - разрастването на възможностите за достъп до компютри, възможността за достъп до много данни и технологията, която ни позволява да създадем самообучаващи се машинни мозъци, които могат да правят това, което и хората умеят, води според Хулме до засиленото значение на машинното самообучение през последните няколко години. По думите му истинският бум в сферата на изкуствения интелект в момента е при чат ботовете, които позволяват на хората да си сътрудничат и да общуват с компютрите. "Смятам, че използването на чат ботове, които могат да решават реални проблеми, е сред най-горещите технологии в ерата на изкуствения интелект", каза още той. Велев пък е убеден, че е много вероятно България да намери добро място на пазарите за изкуствения интелект. „Важно е как ще образоваме общността от специалисти и как ще намерим правилния микс от широкия спектър от хора и знания, които са необходими, за да се решат тези проблеми – от чисто технически, икономически, регулаторни, социални и етични. Но това са проблеми, които не са решени по добър начин никъде по света“, пояснява той. |
Рано е за посткапитализъм. Първо да оцелеем през империализма на монополите. Империализма на монополите, ако успее да превърне половината от работническата класа в прекариат, ще осигури прехода към посткапитализъм. При пълна роботизация, има основно два варианта. Богатите бетонират своята власт, като дават 10% от доходите си за ББД. Бедните вземат властта и правят постсоциализъм. Тоест равномерно разпределяне на благата от роботизираната икономика. Това второто е по малко вероятно. Има и трети вариант да се самозатрием със войни. |
“Ние сме първите мигранти към роботиката. Нашите внуци пък ще са първото поколение, свикнало с роботите”, коментира в предаването UpDate по Bloomberg TV Bulgaria Доминик Бьозл, старши мениджър Корпоративни иновации в германската компания за роботика KUKA. По думите му бъдещето на роботиката е светло, въпреки множеството опасения. Едно от ключовите притеснения е свързано със загубата на множество работни места, на които ще застанат роботи. Но според Бьозл това няма да се случи. Той е категоричен, че напротив - ще бъдат отворени много нови работни места, а в исторически план това се доказва от статистиките, свързани с индустриалните революции.   |
