Писмо до моя син
Отиди на страница:
С отегчение попадам на поредното кулинарно соц. откритите след лютеницата без картофи. Сега пък амо кашкавалът можел да се панира, други сирена не ставали...  Много хубаво, ама даже името на кашкавала не е от български произход. На вкус е практически неотличим от много европейски сирена. Има по-отлежали и съответно по-твърди от кашкавал сирена, които без да съм пробвал съм сигурен че няма проблем да се панират. - Прочее, по темата мога само да добавя, смятам се за късметлия че социализъмът падна преди да завърша гимназията. Лютеницата, кашкавалът и липсата на шоколадови яйца и т. н. някак се понасят в ранна възраст. След това обаче, милиционерите и партийците...  - P.S. Горното да се счита за нова биография и да послужи за всякакви грантове и бордове.  |
| Страхотна тема...връх! Паноптикум на стари криминални случки.... ченгета, шоколадови яйца, тоалетна хартия, лютеници, карти за почивка, изходни визи, Кореком, банани, червени връзки, сини връзки, опашки, баба на село с мекиците /това май го нямаше/....... и сега пак -  |
P.S. Горното да се счита за нова биография и да послужи за всякакви грантове и бордове. Добре де, добре, ако някога са срещнем, ще те черпя един паниран кашкавал, какъвто намерим! Или може би ще кандисаш на две шоколадови яйца?  Сещам се за една стара лакърдия. "Най-голямото разочарование на детството ми бяха шоколадовите зайци! Отвътре бяха празни! Най-голямото ми разочарование сега са хората като шоколадови зайци!" Щото дори след къде шестотин и нещо поста синът на епистоларния татю ще научи, че най-голямата тъга била за банани и шоколадови яйца тогава, а сега за кашкавал и лютеница. Няма да знае нищо за ентусиазма на Димитровград, за надеждите на хората от 1945-та нататък, за "Някой Некадърник Наш", за огромното махало в историята, помело три поколения и сега довършващо четвъртото. Вчера четох интересно предложение на Гергана Пирозова, някой да седне да напише жестока театрална пиеса, в която всеки от героите представя своята версия на живота, по-точно я изкрещява, но другите герои не го слушат, защото си имат техни. Епическо произведение ще да стане, но не вярвам да се намерят куражлии - нито от драматургическия кръжец, нито от театралните директори, нито от режисьорските редици, които да го направят. Тук сме най-близкото му приближение.  |
Да, ама не. Тогавашните кашкавали се топяха, сегашните - не. Сегашните направо им изтича мазнината (на вид и вкус - палмово олио) и остава някаква загадъчна дъвкоподобна твърда субстанция. Леле, колко време го изтезаваш това нещо в тигана, че да се стигне дотам? Истината е, че ментета на пазара има много. Имаше и по време на соца. Спомням си за загадъчната субстанция, наричана кой знае защо "марципан" по онова време. Кашкавал за 5-6 лв килото няма как да е кашкавал. За кашкавал може да се говори при цени над 12 лв за килограм. Най-гадното менте на кашкавала е от осолена извара с добавено палмово масло плюс хранителни хомогенизатори и емулгатори. Вероятно се е сблъскал с нещо такова, Майндърбайндър. Но дори такава отврат може да се панира. С чалъм. Получава се панирана отврат. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: котарак |
Вчера четох интересно предложение на Гергана Пирозова, някой да седне да напише жестока театрална пиеса, в която всеки от героите представя своята версия на живота, по-точно я изкрещява, но другите герои не го слушат, защото си имат техни Народът го интересуват по прозаични творения. Навремето под ник "Cougar" те бях помолил да напишеш нещо подобно. Макар и със закъснение го направи. Сега тези неща стават все по "актуални" Безкористният имигрантски „дъх на портокали“ „С дъх на портокали“ е името на първия български сериал за имигранти, реализиран от живеещи в чужбина (и по-точно в Испания) сънародници. В основата му стоят актьорите Любо и Маргарита Миланови, подкрепени от директорките на две неделни училища тук Людмила Димитрова и Латинка Хинкова, както и от десетки българи и испанци, включили се в създаването му по един или друг начин. Има заявка да го пуснат по телевизията в БГ. |
| За цената днес- и че няма как за 7 лв да е кашкавал-така е.А кашкавала се меси- не е по рецептата за твърдо домашно сирене на писето. Освен сердика - имаше и кооперативни мандри по ТКЗС-тата.Суроватката я даваха на прасетата - не са си играли да вадят извара.Кашкавала се меси- след това зрее дълго на пита.Голяма част от това, което днес се продава за кашкавал е гюбек- като малки точно за него ходехме в селската мандра- по магазините не се допускаше за продажба(както и прясно сирене- но за него и в къщи можше да ти направят).това е "пресен" - неузрял кашлкавал. Абсолютно същия- когато узрееше -вече се късаше на конци.Говоря за овчи - в тая не правеха "Витоша". в самата мандра зрееше няколко месеца. Колко по складове и магазини- никой не може да сметне.От там и разликата . |
Спомням си за загадъчната субстанция, наричана кой знае защо "марципан" по онова време. Не по загадъчна от кафето направено от печена ръж. И марципанът е базиран на подобна соц технология. |
Навремето под ник "Cougar" те бях помолил да напишеш нещо подобно. Макар и със закъснение го направи. Ами аз да не съм бърз влак, та по разписание! Впрочем, съвсем неотдавна научих, че се ползва с популярност, за най-голяма моя изненада! |
И марципанът е базиран на подобна соц технология. Глупости. Стоковеди, сцуко, барем уикито да се бяхте сетили да погледнете. |
Голяма част от това, което днес се продава за кашкавал е гюбек- като малки точно за него ходехме в селската мандра- по магазините не се допускаше за продажба(както и прясно сирене- но за него и в къщи можше да ти направят).това е "пресен" - неузрял кашлкавал. Това са предимствата на държавния капитализъм. Особено когато не владее модерни технологии за синтетични хранителни продукти. Просто защото на държавния капитализъм не му пука за печалбата. При частния капитализъм печалбата играе ключова роля. А тя се постига с модерни технологии за синтетична храна. Аз затова и си стоя на село. Почти всичко което консумирам се произвежда в двора ми. Или купувам от селяните, произведено по старите соц технологии. |
И марципанът е базиран на подобна соц технология. Глупости. Стоковеди, сцуко, барем уикито да се бяхте сетили да погледнете. Не бъркай класическия бадемов марципан със соц извращението произведено от отпадъчно какао и други боклуци. |
Защо в България марципан, поне до 90-те, означаваше много гадно подобие на шоколад? Какво е накарало родните ни шоколатиери да ни ментят така нагло? Онези, които си спомнят марципан "Люлин", в архаичната синя опаковчица, все още имат особено отношение към марципана, по принцип. Сега ще ви разкажем на какво се дължи това. Марципанът, както вероятно знаете вече, представлява фино смляна паста от бадеми - сладки и горчиви, в определено съотношение, смесени с мед или захар, като количеството захар не бива да надвишава бадемовата паста. Още в „1001 нощ" се говори за приказното въздействие на марципана и свойството му да действа като афродизиак. Коя е родината на този деликатес не е съвсем ясно. Едни смятат, че е Средният Изток, други твърдят, че пътят му тръгва от Китай. Има две линии на разпространение в Европа. Едната е през Средиземноморието от Ал Андалусия, стига до Иберийския полуостров още през ІX-X век, а другият канал е от Персия. Турците го донасят до Австрия и Унгария, оттам той става много популярен сред немците в Прибалтика. И така сладкарското изкуство в Германия и Австрия получава марципан - сладката бадемова паста, която се сервира често пъти с шоколадова глазура. Не това обаче е причината у нас, по време на соца, марципанът да се асоциира с шоколад. Причината е друга. До първите десетилетия на XX век всички правят рязко разграничение между марципан и шоколад и на никого, включително и в България, не му хрумва да бърка двете. Какаовата паста и бадемовата са две съвсем различни неща. Но тогава идва Първата световна война, масовата бедност и годините на криза между войните. Бадемите стават деликатесен продукт, шоколадът също. И това е времето на заместители. Така например дори в добрата стара Германия започва да се появява марципан от кайсиеви ядки. И дори от грис или друг вид по-обикновено брашно с аромати. Това може особено ясно да се види в Съветския съюз, където в академичния речник на Евгениева марципан е обяснен като паста от бадеми, но още и от орехи, други ядки, както и от брашно. Охо, Евгениева. За съветския човек, особено след края на Втората световна война, марципанът дори не бил някакъв такъв буржоазен деликатес, а просто ароматна кашичка. Логично е да се предположи, че евтиното значение на марципана идва у нас по съветска, а не по германска линия. И така в социалистическата сладкарска индустрия от 50-те се появява марципан "Варна", което е парено тесто за моделиране или глазура за торти. Прави се от брашно, вода, масло, пудра захар, оцветители и есенция. Има и бадемов вариант, но бадемовата паста вече е само една от възможностите за марципан, а не самият марципан. Друга възможност е какаов марципан, което е всъщност споменатото тестенце с малко какао в него. Но усещате ли - какаов марципан е оксиморон. Новата пастичка прилича на шоколад, понеже има какао вътре, както и масло и захар, но не е шоколад, защото всъщност е марципан. Така по силата на определението не е марципан, но в контекста на следвоенната трансформация всъщност е. И понеже дори по времето на соца не можеш да обявиш някаква какаова пастичка за истински шоколад, тя се наричаше марципан. И всъщност беше нещо като глазура за торта, беше по-евтина и разбира се, далеч по-гадна. Обаче децата на соца възприеха погрешно марципана и това е едно от нещата, за които никога няма да им простим. |
| имаше ли какао? Харесвах чайки с чай. Отхапеш - отпиеш от чашата....Марципан май само някоя леля на гости като ми набута и се налагаше да го ям да не я обидя. |
| Така и така стигнахте до кашкавала пане, оттук до кюфтаците е само "една малка крачка". Айде и аз да разкажа една лакърдия. На къмпинг сме на "Оазис" нашата банда преди двайсетина години, и отиваме една вечер да вечеряме в Лозенец. Влизаме в селото и един от компанията, вещ в качеството на кръчмите там, вика - не тука, щото много се чака, тука също, щото кухнята не струва, сега ще ви водя в едно ресторантче, където бях миналото лято и беше супер. Влизаме ние там, двор, маси, а по алеите между масите насипани черупки от миди, звучи италианска музика, сядаме. Пристига една местна девойка, децата си поръчват спагети, ние салати, пържен сафрид, некви пържоли и разни други неща. Започнаха нещата да идват едно след друго и установяваме, че нищо не е както трябва, ама буквално нищо, дори салатите, спагетите смити, сафридът препържен и нагарча, пържолите жилави, пържените картофи студени, абе пълна греда. Аз реших да заложа на сигурното, щото дотогава това беше сигурно - кашкавал пане само с доматки за гарнитура. И се почна едно чакане, чакане, чакане на тоя кашкавал, накрая девойката тържествено ми носи нещо с размерите на книга, добре изпържено, чудно на вид. Компанията зяпна. Боцвам аз с вилицата, а панировката се чупи и под нея няма никой, боцвам по-навътре - същото, вече сериозно разтревожен, начупвам цялото парче и накрая, в североизточния ъгъл, откривам късче кашкавал, ама съвсем нюню. Вбесен, отивам вътре и търся управител. Такъв се оказа една шармантна мацка, с едно късо поле, по сандали, с перфектен педикюр, хубав тен, макяж, косата на фафлички с машата, абе сичко как си требе. Аз, омекнал, питам - извинете, това какво е? - Ми кашкавал панье - отвръща тя невъзмутимо. - Е къде е кашкавалът - не отстъпвам аз. - Ми ний тъй го получавами, прьесьен, готвачът се измъчи заръд вас, ко да напрайм, изтьекъл... Сломен пред гранитните й доводи, се спазарих да ни го извадят от сметката, след което целата група отидохме на пица. |
Онези, които си спомнят марципан "Люлин", в архаичната синя опаковчица, все още имат особено отношение към марципана, по принцип. Напълно вярно.  След първоначалната ми среща със соц. "марципана" като малък, категорично избягвах всичко с такова име, докато след много години по случайност опитах нещо в Германия без да чета какво пише на опаковката. Изключително интересен вкус, а никога не бях опитвал нещо подобно. Поглеждам, на етикета пише "Marzipan"...   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Oraсle |
Патагонец 04 Яну 2017 22:04 Мнения: 9,871 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Моя милост , а както се вижда и мнозинството от форумците, живяхме добре при социализма. Ъ-хъ! Ако под добре се разбира сносно, демек като всички останали около тебе може и добре да е било. Обаче като го сравня със сегашния си живот - не, благодаря! Казваш че сега, когато има толкова бедни и гладуващи хора, когато необразованите наоколо се множат застрашително, когато здравеопазването за повечето българи е всичко друго, но не и здравеопазване, когато деца убиват деца в училищата, когато престъпниците са безнаказани - та казваш, че сегашния ти живот в тези условия ти харесва? Само защото ти си добре, с пари и с пълен хладилник? И живееш добре сред онова нещо наоколо? Браво ако е тъй. Как се постига това - с дебела кожа? с тапи на ушите? Сподели тайната... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Село_ |
Не бъркай класическия бадемов марципан със соц извращението произведено от отпадъчно какао и други боклуци. Сигурен съм, че милиционерите са ти го тикали в гърлото с шомпол, докато си пищял и си се опитвал да се отскубнеш. Апропо, отпадъчното какао имаше други приложения. И още ги има - да ви е сладко. |