Писмо до моя син
Отиди на страница:
Ами аз да не съм бърз влак, та по разписание! Впрочем, съвсем неотдавна научих, че се ползва с популярност, за най-голяма моя изненада! Пoвярвай ми този литературен жанр още дълго време ще е актуален. По обективни причини.  А ти имаш комбинацията от двете най важни неща за успех в този жанр. Имаш приказен стил и си вътре в нещата. Останалото е въпрос на практика. Само не знам дали ще ти стигне "трудовият ентусиазъм" за да напишеш примерно цял роман. Особено при този недостиг на време в развития свят. В България видимо поради повечето налично време наблюдавам интересно развитие при някои твои колеги. https://asktisho.wordpress.com |
Не по загадъчна от кафето направено от печена ръж И кое му е загадъчното? Оригиналното турско кафе се прави от равни части кафе, леблебия и ръж. И трите се продаваха в пакетчета по отделно, но имаше и кутийки с три пликчета с всяко едно от тях. Човек трябваше да чете съдържанието за да знае какво купува. Дядо ми често купуваше само кафе и баба много сърдита го пращаше да купи и останалите съставки, защото се смяташе, че чистото кафе е вредно за здравето. По някога липсваше или леблебията, или ръжта. Баба се ядосваше, когато нямаше ръж. Смяташе се, че тя е по подходяща за сместа. Леблебията или ръжта, или и двете заедно правеха онзи каймак на кафето за който се казваше, че и "баба ти може да ходи с налъми по него". А кафе без каймак си беше срам за домакинята. Ако не си расъл в старо буржоазно семейство няма от къде да знаеш това. Поради ранната смърт на майка ми на мен ми се случи точно това. От буржоазната си баба съм се научила да репризирам чорапи така, че да не си личи къде е шитото. Същото и с скъсаното на лактите. Да плета и пошивам поанласт, да шия гоблени. За старата буржоазия истинския вилеров гоблен беше върха на изкуството. Все още имам торба с конци на краят, на които стои етикетчето - Вилер Берлин. Е и такива гоблени имам. Децата ми се отнасят с огромно презрение към тях и най-смешното е, че ги смятат за соц отживелица, а те са шити преди войната. Ма нейсе. За марципана за който говорите с такова презрение и насмешка, също е предвоенно творение. А по време на войната е бил върха на сладоледа. И аз като моето поколение расло след войната и влюбено в шоколада / до ден днешен / мразех марципана. А родителите ми и лелите ми расли преди и по време на войната за които е бил едва ли не нещо възхитително ме гледаха с удивление. Сега една от най-коментираните "слабости" на соц училището е униформите. И ми е тъжно, и ми е смешно с такава грамадна спекулация. Преди войната да се ходи на училище без униформа е било немислимо. Хората са си продавали нивите за да купят униформа и да пратят децата си на училище. Да не говорим, че тогава да си гимназист и да излезеш на улицата без униформа се е смятало за престъпление. Веднага са ги изключвали. Без униформа само през лятната ваканция. И през наше време се правеха опити да се върне ходенето само с униформа през учебния процес, но постепенно се отказаха, като накрая въобще се отказаха от униформите. Изключително тъпо е да се реже времето и за неща, които не са ти харесвали през соца да ги приписваш само на него. Крушката винаги си има опашка. |
С отегчение попадам на поредното кулинарно соц. откритите след лютеницата без картофи. Сега пък амо кашкавалът можел да се панира, други сирена не ставали... Защо с отегчение ? Нали най-сериозният аргумент срещу соца са бананите и гласът на хладилника ? |
Епическо произведение ще да стане, но не вярвам да се намерят куражлии - нито от драматургическия кръжец, нито от театралните директори, нито от режисьорските редици, които да го направят. Нито зрители. |
Но дори такава отврат може да се панира. С чалъм. Получава се панирана отврат. О, да. Такова нещо сервират по ресторантите. Иначе, за съжаление, дори кашкавали по 25-30 лв килото не се панират по класическия метод (метода на мама) - режеш 'триъгълник' , овалваш в галета и яйце, бух в тигана, ядеш. |
Казваш че сега, когато има толкова бедни и гладуващи хора, когато необразованите наоколо се множат застрашително, когато здравеопазването за повечето българи е всичко друго, но не и здравеопазване, когато деца убиват деца в училищата, когато престъпниците са безнаказани - та казваш, че сегашния ти живот в тези условия ти харесва? Само защото ти си добре, с пари и с пълен хладилник? И живееш добре сред онова нещо наоколо? Тезата че за няма бедни, престъпност, да има здравеопазване трябва да има социализъм е самозаблуда или манипулация. Между другото, не е изключителна нито за България, нито за социализъма. Например, чувал съм по-възрастни испанци да си искат Франко щом стане дума за престъпност и корупция.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Oraсle |
Ловкия 05 Яну 2017 01:08 Ловкия  20 години по соца ходихме със семейството на море на същия този Лозенец. Един-единствен път от тези 20 години се натровихме от развалени яйца, при това - през 1989 г., и то поради лакомията на шефа на ресторанта, който крадеше от всичко. След проверката (уволниха го), се оказа, че беше купил домашни развалени яйца, вместо произведените в държавните стопанства. Това беше и последната година, когато отидохме там. След това просто нямахме финанси - социалистическите почивни станции пък ги ограбиха и разпродадоха синовете на тези, които се ползваха с привилегии, за да ходят там. Последно ходих 2007 г. Беше "нек'къв ужас, нек'къв хел", направо. По соца храната беше направо великолепна. А за дините, пъпешите и доматите, които влизаш да си откъснеш от някой двор и после ги плащаш на стопанката, просто нямам думи. Отделно бяхме млади и хубави... Ех... |
auslander 04 Яну 2017 22:44 Отделен източник на забавление са ревовете на котаракабатлариимдиспас как опонентите му пишели от десетки никове и ежедневните съобщения в секция "Помощ" на капитанобълкараконджул на същата тема. Котарака Спас Благодаря ти, auslander, както казват американците, направи ми деня | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: moni |
Казваш че сега, когато има толкова бедни и гладуващи хора, когато необразованите наоколо се множат застрашително, когато здравеопазването за повечето българи е всичко друго, но не и здравеопазване, когато деца убиват деца в училищата, когато престъпниците са безнаказани - та казваш, че сегашния ти живот в тези условия ти харесва? Само защото ти си добре, с пари и с пълен хладилник? И живееш добре сред онова нещо наоколо? Браво ако е тъй. Как се постига това - с дебела кожа? с тапи на ушите? Сподели тайната... Вината за състоялия се преход е на тези, които го направиха такъв. Да се сещаш за беден и гладен бивш номенклатурчик или ченге? Защото аз не. Всичките станаха бизнесмени и то за една нощ. А относно необразованите и безработните - училищата още не са ги закрили, нали? Който има желание да се учи и да работи може да го направи. Някои се сещат за здравеопазването когато им се наложи, но иначе или не плащат осигуровки или пък плащат на възможния минимум. С такива пари може ли да има добро безплатно и достъпно здравеопазване за всички нуждаещи се? Ако деца убиват деца, къде са им родителите на тези деца-убийци? Защо не са възпитали в тях добродетелите, необходими за нормално съжителство в обществото? Аз не мога да бъда отговорен за действието/бездействието на някой друг. Има си лична отговорност и тя е към семейството - да възпитам и изуча децата си за да станат полезни за себе си и за другите и към обществото чрез моя труд и плащане на данъци. Така, че аз моите задължения съм ги изпълнил и в момента ги изпълнявам. Не виждам защо да не мога да се радвам на постигнатото, след като нито съм мамил, нито съм крал. Да се срамуват крадците, мошениците и престъпниците. |
| Не знам как им успява в Русия. И там е капитализъм, ама хуманен, с човешко лице. И лютеницата им хубава... като през соца, а пък кашкавалът им - направо пармезан. |
Реакцията на соцносталгиците е очаквана. Мненията им не засужават коментар, освен в частта че писмото било пълно с "полуистини". Разбира се че е пълно с полуистини, понеже отразява лични впечатления на автора. Нормално и естствено е личните впечатления на различни хора да не съвпадат (те затова са и лични), т.е. да са верни с определени уточнения, т.е. да са полуистини. Например, как да обясниш на хора живели сред най-висшите етажи на партийната аристокрация че ежедневието на повечето обикновени хора минаваше по опашки, включително за сравнително елементарни неща? Как да обясниш на някой живял в центъра на София, че магазините в по-малките градове нямаше почти нищо? Как да обясниш на хора които по соц. време са имали възможността да пътуват на запад, че за моите родители и техните родители производството на зеленчуци, консерви и компоти не беше просто кулинарно занимание, а въпрос на необходимост? - Нещо повече, за соц. периода в България е много трудно да се говори без полуистини не поради нежелание или мързел, а заради естеството на държавата и обществото в ония период.  Не е въпросът, че не разбират. Напротив, много добре разбират.Не искат да имат родова памет. Може би защото би могло да се срамуват от нея? А защо? Много добре разбират ,че точно те са тия, които дори да са имали възможност да пътуват са били по несвободни от тия които не са имали право да пътуват. Истинската история на един род е съвкупност от историята на всеки от тоя род, истинската история на един народ е съвкупност от родовите памети. Техен избор си е . Това не е беда. Беда е че искат да налагат своето виждане, като единственото истинско. Даже в един род има различно виждане за света. Брат с брата е различен. Въпросът е дали ще избереш да те водят напред и родата ти,народът ти да вървят напред или ще избереш ако не си ти водач , да съсипваш род и народ. |
Последно ходих 2007 г. Беше "нек'къв ужас, нек'къв хел", направо. Тая година бях на Лозенец, останах с много добри впечатления. А на юг брендовия "Оазис" е пълен с руснаци, така че има атракции и за русофили. |
По соца храната беше направо великолепна.  Това ще да е било в някоя почивна станция за правоимащи. Защото аз не си спомням такъв случай. Ядеш каквото ти дават в стола, без избор. На когото му е скъпо да ходи през юли и август може да ходи на море през септември. Аз лично го предпочитам не заради цените, а за това, че е по-спокойно. От няколко години никога не ходя на море през горещите месеци. Ресторанти и ресторантчета - колкото искаш. Има цени за всеки джоб, вкл. и супи и готвени ястия на много прилични цени. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
Да се сещаш за беден и гладен бивш номенклатурчик или ченге? Защото аз не. Всичките станаха бизнесмени и то за една нощ. Както се казва - привет Москва!!! От месец май 1990 година ми се изтри езика да повтарям на колегите и приятели прегърнали седесарската идея, че ще стане точно това. Че тези, заради които те се надигат, ще заемат челните места в нови времена и сега, ако им се струва, че имат малко повече от самите тях в последствие, ще забогатеят и то на техен гръб. Ех, що присмех отнесох тогава, що нещо. А това беше очевадно!!! Колкото по-нависоко си бил в йерархията тогава, толкова повече връзки и познания, и опит имаш за работата която си вършил. И толкова по на ясно си бил какви изгоди можеш да имаш от променящата се ситуация. И съвсем естествено тези хора успяха. Не виждам причина сега да сте недоволни. Нали сами с много ентусиазъм им набутахте това, което имат сега в ръчиците. По интересно ми е, че още не сте го осъзнали, че без вашият ентусиазъм и пряко участие те никога не биха успели. И какво? Вместо да им се радвате и сочите за пример вие ги плюете. Плюете и не удобрявате собствените си рожби.  |
Hellen 04 Яну 2017 23:55 Страхотна тема...връх! Да, чудя се, защо никой не отваря носталгична тема за прехода? За 90-те (нали младостта ни не е свършила през 1989?), за Димитър Попов, Беров, Луджев, Ренета Инджова? |
Оригиналното турско кафе се прави от равни части кафе, леблебия и ръж. И трите се продаваха в пакетчета по отделно, но имаше и кутийки с три пликчета с всяко едно от тях. Надпис в кафене по време на соца: "Турското кафе е виетнамско." Спомням си за отвратителното виетнамско кафе, което се продаваше по едно време. В един период имаше само такова на пазара, а имаше и периоди, в които нямаше никакво. Добре, че в Никарагуа тамошните другари дойдоха на власт за да разберем и ние какво значи истинско кафе. Вицове от соца: * Как да отслабнем Закуска: едно кафе и чаша вода. Ако няма кафе само вода. Обяд: Порция агнешко и чаша вода. Ако няма агнешко само вода. Вечеря: един шоколадов бонбон и чаша вода. Ако няма бонбони само вода. * Един се връща от Югославия и на границата митничарят го пита какво носи: - Храна за гълъби. - отговаря човекът. - О, ама това са десет пакета с кафе! Гълъбите не ядат кафе! (За по-младите: имаше ограничения за внасяне на дефицитни стоки с цел да няма препродажба. Така, че хем дефицит, хем не дават и да се внася!) - Е, аз им го нося, пък те ако щат да го ядат! |
Колкото по-нависоко си бил в йерархията тогава, толкова повече връзки и познания, и опит имаш за работата която си вършил. И толкова по на ясно си бил какви изгоди можеш да имаш от променящата се ситуация. И съвсем естествено тези хора успяха. Не виждам причина сега да сте недоволни. Нали сами с много ентусиазъм им набутахте това, което имат сега в ръчиците. По интересно ми е, че още не сте го осъзнали, че без вашият ентусиазъм и пряко участие те никога не биха успели. И какво? Вместо да им се радвате и сочите за пример вие ги плюете. Плюете и не удобрявате собствените си рожби. Нали? А куфарчетата с парите, кредитите от банките, фирмите в чужбина на ченгетата, източването на предприятията с паралелни фирми нямаха никакво значение при първоначалното натрупване на капитали? Всичко било на базата на знания и опит? Хайде де! Колко истински специалисти започнаха частен бизнес от нулата, а не с крадено от държавата! П.П. Аз не съм недоволен. Само посочвам на колегата, че вината за прехода и сегашната ситуация не е моя и ако има някой да се срамува то това не съм аз. |
Надпис в кафене по време на соца: "Турското кафе е виетнамско." По едно време отвориха границата за едно посещение на Букурещ, мисля че беше един път на месец. Та ми донесоха , колумбийско кафе от Букурещ. 100 грама смляно ми ароматизираха кухнята за цяла година. Така и не дойде в България.Шоколадът идеше от Югославия.И сладък и черен. Обичах марципан "Люлин" . Не обичам сладко, шоколада ми беше сладък. |