Писмо до моя син
Отиди на страница:
| Да вземем да отидем, ако не е късно? Моля провери! Този серсем въпреки всичко заслужава. Връзка - по септичния канал. Тчк |
Бъди, вярно ли е това за Биби? Жалко, колега ми беше, учехме го на занаята, след това стана ... или добро или нищо. Вярно е - Натисни тук Авантюрист от висока класа беше  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
Captain Buddy 05 Яну 2017 22:08 Добре де, ти толко ли не можеш сам да си направиш лютеница (рецепти, предавани в поколенията). та разчиташ на купешките? |
| Това с олеамида ми се струва (анти) рекламна кампания. Веществото не е наркотик, разбира се, синтезира се и от организма, намира се в зехтина -просто амид на олеиновата киселина. Хубаво е да се избягват бомбастични заглавия, ако целта им е да работят на полза роду. Ако е да се рекламират по телевизията или да антирекламират някой производител, това е начинът обаче. |
лютеницата отново - лютeница, апетитка, сладко от смокини - тва са домашни рецепти, как може да разчитате на купешките. се едно да си купите туршия от магазина. ми не става. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
лютeница, апетитка, сладко от смокини - тва са домашни рецепти, Ся, купешката лютеницата беше уникат, на баба ми беше мноо мазна (Виж за сладкото от смокини си нямаше равна в цялата галактика). Иначе, в Бели Осъм попаднах на истински шипков мармалад, догодина пак съм там! |
Факт е, че едно от хубавите неща в България беше лютеницата, с уникален вкус, а сега е пълен боклук Това е абсолютна лъжа: сега в магазина можеш да купиш много по-добри лютеници от тия, които се продаваха по времето на социализма. То не е въпрос на социализъм/капитализъм, ами на технологии и оборудване, което е несравнимо по-добро от онова преди 25-30-40 години. |
| Не само лютеницата, бобената чорба също сега е много по-хубава от този на баба, защото... то не е въпрос на социализъм/капитализъм, ами на технологии и оборудване, което е несравнимо по-добро от онова преди 25-30-40 години . А както е добре известно и за боба, и за лютеницата са необходими роботизирани комплекси, управлявани от свръхмощни компютри с четириядрени процесори, за да могат да се дозират джоджена и дивисила... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Bacho Кольо |
А както е добре известно и за боба, и за лютеницата са необходими роботизирани комплекси, управлявани от свръхмощни компютри с четириядрени процесори, за да могат да се дозират джоджена и дивисила... Вероятно имате основания някакви, особено що се относя до ония четириядренопроцесорни компютри?  Но хигиената (благодарение на разни неприветливи стандарти  ), драги, е наистина на светлинни години от моите бригадоотрудени спомени. И да повторя: има стандарт за лютеница - действащ - от 197... и някоя. Отидете утре до магазина (ако ви е интересно) и потърсете лютеница, на чиито етикет пише "БДС". Надявам се, че ще сте удовлетворени. И - да! Ако не е ѝ "видите сметката" веднага, ще ви мухляса на третия ден!  |
Неверния Тома 03 Яну 2017 17:41 Повечето твърдения на автора могат да се оспорват (за военната служба, за забраната на черкуването, за ученето в СССР, за кварталите за привилегировани...) ама това значи да се напише 3х по-дълго "писмо". Три пъти по-дълго, амо след като го поорежеш. Като начало, можеш да махнеш тва дето го е написал, преди да почне. Те: "Напоследък 17-годишният ми син на няколко пъти ми споменава как негови приятели говорят с умиление и носталгия за времето на соца. И понеже тези 17-годишни няма как и да са помирисали тези години на всенародно щастие, явно е, че са чули за това от родители и познати. Обещах на сина ми, че някой ден ще напиша нещо за това. Оказа се, че някой ден е днес. Това е за теб, сине, а може би и за твоите приятели, ако някои от тях се интересуват. Аз бях на вашата възраст през 80-те години. Живеех в София, в квартал „Младост“. Беше времето на „развитото социалистическо общество“ и ние живеехме под мъдрото ръководство на БКП и лично на другаря Тодор Живков. В такива случаи винаги се споменаваше и за СССР, ама аз сега ще го пропусна, понеже има по-малко носталгия по него. Но тогава наистина кебапчетата бяха по 30 стотинки. Май. Не помня точно. Та, сине мой, с ръка на сърцето ще ти кажа: истина е, хубаво си живеехме! Бяхме млади и пълни с енергия. Всеки баща на твой приятел ще си спомни с умиление как е имал коса, нямал е шкембе и по-често се е смеел. Техните майки пък с носталгия ще си спомнят как са се обръщали след тях мъжете, нямали са бръчки и не са се притеснявали за сметките. Хубаво време беше и с радост пак бих го изживял. Понеже това обаче не може да стане, нека да ти кажа как бяха някои други неща. Като се замисля, те не бяха чак толкова наред. С риск да разваля сълзливата носталгия и телешкия възторг по младостта, даже бих казал, че никак не бяха наред. Бяха направо ненормални и се радвам, че ги няма вече. Откъде да започна?" |
Не само лютеницата, бобената чорба също сега е много по-хубава от този на баба Любимо занимание в сий честен форум е да се сравняват ябълки с портокали: "сегашните лютеници (купени в магазина) нищо не струват в сравнения с домашната лютеница на баба ми; сегашното овче кисело мляко (от супермаркета) е нищо в сравнение с това, което съм ял на село при дядо някога". Не можеш да сравняваш индустриално произведени продукти с домашно приготвени. Особено пък приготвяни от хора, които са те обичали (баба ти и дядо ти), както и ти тях. Ненапразно толкова продукти се опитват да съблазняват с надписи "на баба", "на дядо". И не само в България, и в Западна Европа е същото, свръхексплоатирани са образите на майката, на бабата, на семейното, домашното. Ясно е на каква струна се играе.      |