Целта беше да се ограби народа и дребния бизнес.

Трябва да си политически профан, за да не съзреш почерка на ЦРУ,

Трябва да си политически профан, за да не съзреш почерка на ЦРУ, това беше нашият майдан.

От първият ден на промените след дворцовия преврат на 10.11.1989 г. БКП, а впоследствие приемникът й БСП всячески се противопоставяше на демократичните промени и особено на въвеждането на реални пазарни правила в икономиката на страната. Загубени бяха 7 години, в които България тъпчеше на едно място, а номенклатурата и службите брутално се справяха със всеки опит за промяна – справка, съдбата на правителството на Филип Димитров. В икономиката се натрупаха огромни дисбаланси, а обществените отношения се доминираха от силовите групировки и мутренският бизнес. Седем години, които другите бивши соцдържави - Чехия, Полша, Унгария, Румъния не пропуснаха, направиха необходимите реформи и затова сега са далеч пред нас. Ние, обаче, вместо да се поучим от краха на управлението на БСП с премиер Андрей Луканов, който докара народа до пълна мизерия и купонна система, след което обяви официален фалит на България, спирайки плащанията по външния дълг, няколко години по – късно отново позволихме на БСП да се завърне победоносно във властта. В края на 1994 г. социалистите спечелиха абсолютно мнозинство в парламента, а техният млад лидер Жан Виденов стана премиер на страната. И сътвори купища фатални, дори

катастрофални грешки,

подчинени на фикс идеята за възраждането на социалистическите обществени отношения под формата на своеобразен перестроечен модел. Модел, в който за пазарни реформи само се говореше, в най–добрия случай такива се имитираха, а на практика постепенно и методично се възстановяваха принципите на държавната планова икономика. Държавната собственост върху икономиката се превърна във водещ управленски принцип. Спряна бе реалната приватизация поради идеологически причини. Подмениха я с масовата приватизация, която базирана на висшата икономическа мъдрост от времето на развития социализъм - „Държавата – собственик, колективът – стопанин“ - причини маса поразии в някои сектори. Въведоха нов закон за цените, с който се възстанови държавното ценообразуване върху почти всички стоки и услуги. Търсенето и предлагането, като основен фактор за ценообразуване бе класифицирано като капиталистическа приумица. Тази пълзяща реставрация и откровената подмяна или имитация на псевдо-пазарни действия доведоха до провал на две поредни споразумения с Международния валутен фонд и на пълна изолация на България от международните финансови институции. Доведоха и икономиката до колапс, защото вместо бързи пазарни действия, включително приватизация, която да повиши ефективността и конкурентоспособността на предприятията, правителството се опита да закрепи потъващата нерентабилна, работеща на загуба държавна икономика чрез наливане на пари в бездънното й гърло. На много пари. Които потъваха безвъзвратно още по – бързо от преди, защото мутренските структури бяха окупирали по–апетитните предприятия. Застанали на входа и на изхода, те прибираха печалбите и одържавяваха загубите. Няма държава в света, колкото и богата да е тя, която да може дълго да издържи на подобен финансов вакуум. Тази проста истина, обаче, се оказа чужда за младия социалистически лидер и премиер, който вместо да се вслуша в някои разумни гласове около себе си, продължи с нестихващ комсомолски плам да налага почти силово върховенството на държавата над здравия разум. Първо наля парите на държавните банки в държавните предприятия. Там те потънаха по описаната по – горе схема, а банките се напълниха с лоши кредити. Цинизмът стигна до там, че икономическият министър Климент Вучев публично по БНТ призова предприятията длъжници да не връщат парите на банките, защото видите ли и едните и другите били държавни. Резултатът е печално известен – фалит на 15 банки и клинична смърт на банковата система. Вместо отрезвяване и вразумяване – поредна социалистическа авантюра. Този път с парите на данъкоплатеца. Осем актуализации на държавния бюджет за 2 години. Такова нещо историята не познава откакто България е станала държава.

ДОКЛАДЪТ ”ДОБРЕВ”
Строго секретен доклад на МВР от 1996 г. за банките, фирмите и хората, ограбили България, прикриван досега.
Трябва да направим уточнението, че това не е пълният доклад от 24 страници, изготвен от МВР и предаден от министър Добрев на премиера Жан Виденов. Пълният доклад все още не е видял бял свят.
В подкрепа на това ще цитираме някои факти:
През 1991 г.една от първите частни банки в България, създадена по искане на Андрей Луканов е Българска земеделска банка. Характерно е, че акционери в банката са синовете на британският медиен магнат Максуел – Ян и Кевин Максуел.
Робълт Максуел е бизнеспартньор и приятел на Андрей Луканов, включително и по масонска линия. Има съмнителна репутация и трагичен край, като Луканов. Предполага се, че за изчезването на валутния резерв на България през 1990 г. в размер на над 2 млрд. долара е замесен Луканов, а възможно е участието и на Максуел.
Тази банка липсва в доклада на МВР във варианта, който е изнесен в пресата. Липсва също и Българска земеделска и промишлена банка, създадена през 1994 г.от Андрей Луканов и Нора Ананиева, известна като банката ”Орион”.
В доклада отсъства и Българска търговско индустриална банка на Васил Божков – Черепа. Когато Любомир Филипов е освободен като управител на БНБ, той става шеф на Кредитбанк на „Мултигруп”. Тогава банката на Божков се влива в Кредитбанк.
В този вариант на доклада освен банки, липсват и фирми уличени във финансови далавери. Според добре информиран източник, Венцел Райчев, бивш шеф на София прес, баща на социолога, бизнесмена и милионера Андрей Райчев, трябва да има сигурно място сред ”играчите” докарали банковия фалит. Известно е, че в някаи от многото фирми на Венцел се намесват интересите на „Мултигруп”, дори и на Максуел.
Всичко това и още много други банки, фирми и лица, които са в основния доклад, липсват във варианта на доклада, вече получил публичност. Време е да се появи и пълния доклад.
Поради големия обем на доклада, поместваме само основните моменти, и то в две части.