Отиди на страница:
 ---------------- Сайтът на Генек |
Някога във всяка класна стая висеше цитат от забравения днес академик Лисенко: "Не бива да чакаме милости от природата, трябва сами да си ги вземем от нея." На Мичурин са мисълта и лозунгът. Но - браво! |
/| Дорис е права, както впрочем твърде често : „Мы не можем ждать милостей от природы; взять их у нее наша задача.“ И аз, като нея, се присъединявам ; защо са единици фигурите като Калин ?... |
Калин Донков А властта общува с природата предимно бездарно. И това е истинската драма, а не драматизацията, която ни се играе... ------- Въпросът е, обаче, защо са ни милости, когато ни е нужна свяст? КЪМ ПРИРОДАТА Природо прекрасна, природо всесилна, що пълна си с дарби, с богатства безчет, с кои ни обсипваш кат майка умилна и с хубости дивни пленяваш ни глед. Безбройни години минaли са вече, откакто създател могущий, велик с едното си слово из мрак те извлече прекрасна, безкрайна и вечна... във миг! На векове дълги живота прекара, минаха, изгниха без диря, без глас, но ти, о, природо, ни вехта, ни стара, си млада и нова как в първий си час! И днес пак тъй чудно се синьо вълнува туй девствено було над твойте гърди, де слънцето свети, де месецът плува, де бляскат безчетни лампади, звезди! И днес пак тъй утром във огън и в злато възтокът далечни лъщи, пламеней и в пролет цветуща в теб всичко богато се кити, младее, мирише и пей. Деца ти из твойта утроба родени, що с майчина милост отглеждаш, кърмиш, цъфтеят, па гинат на твойте колени: но ти се не бърчиш, ти пак си блещиш. Ти синове нови наново извличаш из гърди плодливи и там ги люлейш, и заран се лепо и с дражест накичаш засмяна и цветна и мирост им лейш. Обичам, природо, във часове мирни да гледам на тебе със жадни очи на гледки, картини обайни, обширни, в които ръката всесилна личи. В туй нeбо пространно, кое се пъстрее, и горите високи със снежни чела, в туй бляскаво слънце, що пламенно грее, в морята бурливи с бездънни легла аз виждам ти как си чудесна, безкрайна и колко велик е създателят твой, и колко съм малък, и твар тук нетрайна, ничтожен кат атом във твой шир и брой! Какво по-велико от твойто величье? Какво по-прекрасно от дивний ти лик?! О, слава на тоз, що тъй мъдро те кичи и пълни с хармонья, със сладост, с светлик! Не си ли ти отзив на мъдрост всезнайна, творенье гигантско на мощна ръка? Не е ли в теб видна таз личност нам тайна? Не е ли вплътена в теб, тъй да река? Не всуе човекът лишен от лъчите на светлий източник, с дух немощен, слаб, от толкоз величье ударен в очите, божил те, кланял се, мислил се твой раб. Поети, теб чеда любими, щастливи, кои си дарила с най-редкий си дар, не в тебе ли черпят тез мисли светливи? Не ти ли им вдъхваш тез песни и жар? Най-сетне в теб само, във твойте прегръдки нетленни и драги, о, майко света, духът ни отруден от светските мъки намира утеха, покой, радостта! Иван Вазов | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
моля да не ми се поправя от министърки на министри. И тоя нескопосан правопис допринася за хала на държавата. Не е до правописа, Калине, част от преформатирането е. Забелязваш ли, вече малцина приемат с насмешка "бременната колега", "еврокомисар Георгиева", "омбудсман Манолова", "канцлерът Меркел", "хърватският президент Колинда Грабар-Китарович", или "френският крайнодесен лидер Марин льо Пен"? Добре поне, че не обучиха тукашното население да казва "бизнесменка"... А за есето, отново | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Хулиган |
| Англо-унисекс Хулигане! Аз имам основателни подозрения, че например не ползваме думата "лани" щото ония си немат такава. Калин Донков, |
| Статията е нагледен урок как да превърнем нормалните природни явления в природно и политическо бедствие, защото сме научени от всичко да правим цирк, вместо да си вършим работата. Както и вчера гледам пред входа десет здрави и повечето млади мъже, които са се събрали да клюкарят, вместо да грабнат по една лопата и да разчистят не само пред блока, но и колите, които стоят затрупани на паркинга. Пък и двете пътеки, по които се стига до магазина в близкия блок и се отива към спирката. Хайде не целите, но поне да можеха жените им да вървят спокойно, когато отиват за хляб и до детската градина да заведат малките. Някъде по трасето на прехода се изгубиха цялата ни отговорност и солидарност. Цялото ни желание да живеем нормално. Властта раздава пари на разни тарикати да чистят, а те не си вършат работата. Виждайки това безобразие, ние също нищо не вършим. Седим, клюкарстваме и плюем... И за това е лесно и обичайно да затънем в преспите на общия мързел, малоумие и недоволство. Какво ли ще стане при следващия снеговалеж или следващата година? Може би така ще се закопаем, че вече няма да имаме ток и хляб, не само пътища??????? В глобалния свят с най-мощните машини, когато не можем да стоим затрупани до кюмбето и чувалите с брашно по цяла седмица, а модерния човек има парно и климатик и трябва да пътува по работа не само в същия град, но и в други държави и стоките пристигат с ТИР-ове, които са спрени някъде??????? Щяхме да бъдем смешни, ако не бяхме жалки. |