Великата енергийна революция
Отиди на страница:
| Новите технологии в енергийния сектор ще го разтърсят така, както интернет промени телекомуникациите и ежедневния ни живот В средата на 1995 г. в България се разгоря дискусия – трябва ли да се продава дял от БТК и пощите. Политическият спор се проведе само няколко месеца след появата на Netscape, първият уеб браузър, който можеше да се използва и от пълни лаици. Тогава компютрите се изучаваха в българските университети на черна дъска с тебешир, мобифони имаха предимно мутрите, а управляващото социалистическо правителство реши, че, сакън, тези стратегически обекти не трябва да се приватизират. В резултат на това телекомуникационната компания беше продадена десет години по-късно за част от цената, която се предлагаше за нея през 1995 г., а пощите e, пощите са на доизживяване. Нещо подобно се случва сега в енергийния сектор. Докато България се чуди какво да прави с частите за АЕЦ, за които е платила много и за които ще трябва да плати още повече, за да ги пусне в действие, или пък дали да не дострои "Белене" заради последния студ, в енергетиката постепенно се разгръща революция, която ще направи почти същото, което интернет направи с телекомуникациите. Ще кажете, защо в тази зима да говорим за това. Защото, както гласи старото правило, когато всички гледат вдясно, умните хора гледат наляво. В края на миналата година Европейският съюз, т.е. и България, реши да влезе в играта. За тази цел беше предложен нов енергиен законодателен пакет, който трябва да позволи трансформацията на енергийния сектор на 28-те. Както обяви вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович, Европа я очаква най-голямата промяна от създаването на централизираните системи за доставка на енергия. Какво ще се случи? Накратко, повече енергийна ефективност, повече модерни IT технологии в енергетиката, нови инвестиции във възобновяема енергия и постепенно отмиране на въглищата като енергиен източник. Сегашният Netscape-момент може да бъде видян на много места. Например в Абу Даби в средата на 2016 г. беше договорено изграждането на фотоволтаична централа, която от 2019 г. ще доставя електроенергия за 2.42 цента за кВтч, (4.5 стотинки) – т.е. под себестойността на електроенергията от най-евтиния доставчик на ток в България – отдавна изплатената АЕЦ "Козлодуй". Това засега е изолиран случай, който трудно може да се повтори, примерно в България, заради скритите субсидии в проекта. Но в страни като Чили, Перу, Мексико или Холандия цената на електроенергията от фотоволтаични или вятърни централи вече е напълно конкурентоспособна на традиционната енергетика. И колкото повече соларни инсталации се строят, те ще стават по-евтини. При фотоволтаиците съществува нещо подобно на закона на Мур за процесорите – с всяко удвояване на инсталираните мощности цената на панелите пада с 20%. Със настоящите по-бавни темпове това се случва на всеки три години. Друг Netscape момент се случи в Калифорния, където Southern California Edison Co реши да замени газова централа, осигуряваща пикова електроенергия, с батерия с капацитет от 400 МВтч. Това е първият случай, когато класическа централа се замества със система за съхранение на енергия - тя се зарежда, в моментите на излишно производство, а осигурява доставка при повишено търсене. Най-интересното е, че решението е взето не само заради регулаторното задължение на калифорнийската компания за комунални услуги, но и заради авария през 2015 г., когато изтичането на газ от подземно хранилище е направило използването на газовата й централа невъзможно. Прогнозите в енергетиката по принцип са обречена работа – никой не може да даде точна картина на бъдещето, тъй като то е заложник на твърде много променливи. Например съвсем доскоро Международната енергийна агенция (IEA) прогнозираше настъпването на "златния век на газ", като преход между старата и новата енергетика. Вече никой не говори за това. С това уточнение наум в последния доклад на IEA за развитието на технологиите четем, че цената на произвежданата от фотоволтаици електроенергия ще падне с 25% през 2021 г., а от вятърни турбини – с 13%. Международната агенция по възобновяема енергия е логично далеч по-оптимистична – според нея през 2025 г. цената на енергията от фотоволтаични източници ще падне с 59%, а от вятърни с около 30%. Това поевтиняване на възобновяемите източници на енергия, не само фотоволтаици, но термопомпи, малки соларни топлоцентрали и т.н., ще позволи разпространяването на още една тенденция - децентрализираната доставка на електроенергия, т.е. от източници, максимално близо до потребителите. Причината е, че те ще станат икономически изгодни за потребителите, без да се налага да се субсидират. Например покривните соларни панели ще започнат директно да задоволяват домакинствата, вместо да продават произвежданата от тях електроенергия на мрежата. И тъй като при производството на ток при директно потребление няма такси за пренос или данъци, а има и по-ниски загуби, цената няма нужда да пада чак до тази в Абу Даби. Важното е произвежданата на място електроенергия, независимо от какъв източник, да бъде по-евтина от тази, която идва от мрежата и да има достатъчно евтини батерии за съхранение на електроенергия. Всъщност това отдавна не е хипстърска идея, а икономически обоснована бизнес възможност. В Германия, Белгия и Холандия има над хиляда енергийни кооператива, част от които са местни сдружения, които поемат доставката на енергия за някое населено място. Тъй като те сами генерират (от различни ВЕИ и конвенционални източници) и си доставят електро- и топлоенергията, в крайна сметка предоставят конкурентна услуга като цена и допринасят за бюджетите на доста общини в тези държави. Така, точно както всеки човек с достъп до глобалната мрежа може да е потребител на информация, но и производител на новини и снимки с котета, постепенно и енергийната система ще се преобразува и ще позволява на консуматорите да бъдат производители. Технологията за това е вече налице, макар и все още в своя дайъл-ап период, но започва да става все по-достъпна. Големите производители няма да изчезнат, но ще започнат да имат все по-малко влияние. В новата енергетика ЕРП-тата ще играят ролята на пощите в телекомуникационния сектор (освен ако не сменят сегашния си модел), а агрегаторите на енергийни услуги като Google и Facebook ще печелят от управлението на енергийните потоци за сметка на производителите. Новите енергийни мастодонти най-вероятно ще се борят за място в челото на класациите на компаниите с най-голяма пазарна капитализация с конкуренти като Uber, Spotify или Facebook, които нямат почти никакви физически активи. Проблемът с революциите обаче е, че те често дават Обещания за светло бъдеще Но рядко могат да се правят прогнози точно кога ще дойде то. Често революционерите всъщност първи увисват на бесилото, а вместо демокрация могат да докарат на власт я болшевиките, я ислямистите. Доскоро например аксиома беше схващането, че ядрената енергетика и ВЕИ са идеално допълнение. И двете технологии нямат емисии на парникови газове (поне не директно), ядрената енергия може да осигурява стабилни доставки, докато зелените централи биха запълват необходимостта от пикова енергия. Логичната постановка обаче започна да се пропуква. Миналата година компанията PG&E реши в следващите десет години да затвори последната ядрена централа в американския щат Калифорния. Причината е, че с нарастването на фотоволтаичните централи, особено тези за собствено потребление (които няма как да бъдат ограничени), АЕЦ-ът просто не може да работи. При 50% зелена енергия в мрежата това означава, че през деня тя няма да може да продава ток, а през нощта няма да има кой да купи производството й. А ядрена централа, която трябва да стои спряна дълго време, е твърде скъпо удоволствие. Евентуалното отпадане на подобна технология поставя въпроса какво се случва, когато няма слънце или вятър? Без наличие на АЕЦ или ТЕЦ кой ще замести замрелите перки и помръкналите фотоволтаични панели? Точно каквато е ситуацията в Централна Европа и Германия (и отчасти в България) в последния месец - заради повишеното атмосферно налягане (видно от задържащия се смог над големите градове), вятърните турбини не работят, а заради мъглата фотоволтаичните инсталации също не подават електроенергия. Сега това не е голям проблем, тъй като ВЕИ в отделни дни дават почти 100% от електроенергията в Германия, но като цяло са само 30% от произвеждания ток и все още има достатъчно резервни мощности. Обичайният отговор е системите за съхранение на енергия и активното управление на потреблението. Батериите и намалената/увеличената консумация могат да балансират неравномерното производство от ВЕИ. Това е така, но балансирането може да става краткосрочно. Помпените ВЕЦ, които могат да съхраняват енергия дългосрочно, имат ограничен капацитет и в развитите страни е много трудно той да бъде увеличен значително. Не е ясно обаче, когато ВЕИ поевтинят и започнат да изместват класическите централи, откъде ще се появи резервът – дали със свръхинсталиране на зелени централи, така че винаги да има излишък на енергия (ако цената и близка до нулата, това е възможно), или със запазване на добрите стари ТЕЦ и АЕЦ. Разпространението на електрическите автомобили в същото време ще доведе до ръст на потреблението на ток. Ако електроенергията продължи да поевтинява други сектори също може да се електрифицират - примерно берлинчани да последват софиянци и да свалят радиаторите на парното. Този аргумент често се използва от привържениците на запазването и строежа на класически централи, включително и в България, когато става дума за АЕЦ "Белене" или за седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Но ръста на потреблението няма да е линеарен (т.е. един млн. електрически автомобила в България няма непременно да изискват примерно 3000 МВ нови мощности), а ще зависи от цялостната организация на пазара, която засега е само на идейно ниво. Например, бъдещите умни мрежи ще съобщават на потребителите, кога е най-евтино да се зарежда автомобила или да се пуска пералнята. Електромерът директно ще си комуникира в с хладилника или колата (един от примерите за т.нар. интернет на нещата), за да им казва, кога да бъдат заредени. Това може да става през нощта или на обед, когато така или иначе голяма част от мощностите не работят заради липса на потребление. Подобна система не е фантастика, дори в България има фирми, които разработват подобни устройства. Тази несигурност прави инвестиционната среда изключително несигурна. В момента би било точно толкова голяма грешка да се инвестира в голяма енергийна инсталация, колкото и да инвестираш сега в печатница за вестници. Това е от особено значение за България, която обикновено се хвърля в такива авантюри в най-неподходящия момент. И е крайно време страната да изгради ясна стратегия за действие, за да не се налага важни решения отново да се вземат прибързано и на тъмно. България тепърва трябва да решава сериозни проблеми. Например какво да прави с въглищната си енергетика. Или как очаквания нов бум на ВЕИ след едно десетилетие да не доведе до крах на енергийната система, за което Германия е добър пример. Или пък как изведнъж да се въведат нови, много по-високи стандарти за енергийна ефективност, след като съществуващото от години законодателство се е прилагало само на книга. |
| ЕС отваря врата за новата енергетикаНовите изисквания поставят пред България огромни предизвикателства За да се избегнат грешките от изминалите десет години ЕК предлага няколко съществени промени. От 2020 г. няма да има изрична подкрепа (и ако има субсидии, те няма да са поголовни) за която и да било технология, а за ВЕИ-та дори се препоръчва отпадането на привилегирования достъп до мрежата. Последното означаваше, че те имат приоритет пред всички останали производители. Това е огромно предимство, като аргумента за тази привилегия е, че ВЕИ нямат разходи за гориво и не замърсяват околната среда. Подобна политика обаче постави традиционната енергетика на ръба на фалита, например наскоро в Холандия бяха затворени три чисто нови въглищни централи. В случаят обаче завоят не е чак толкова голям, тъй като приоритетното диспечиране беше премахнато в повечето страни-членки - в България още през 2013 г. Сега ЕК предлага и ако националните политики водят да намаление на парниковите емисии (примерно с мерки за енергийна ефективност), субсидии изобщо няма да се прилагат. Брюксел се отказа от задължителните цели за изпълнение за постигането на определен дял зелена енергия – страните членки сами ще определят какви политики ще водят и ще поемат повече отговорност за евентуални неразумни решения. Ако обаче се прецени,че ЕС няма да може да изпълни целите си, ЕК ще има право да се намеси и да задължи страните членки да увеличат инвестициите си в чиста енергия - как обаче това ще стане, все още не е ясно. "Същественото новата политика на ЕС е, че нарастването на делът на ВЕИ ще става по естествен път, а не за сметка на преференциални цени", казва председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Например изискването новите сгради да имат достъп до възобновяема енергия ще увеличи делът на малките инсталации за собствена консумация. За разлика от досегашната политика, ЕК ще наложи повече ограничения на въглищните централи (виж повече). Всяко съмнение, че това е само политическо позьорство, се разсейват от реакцията на Eurocoal – асоциацията на въглищната индустрия в ЕС. В края на 2015 г., в бюлетин до своите членове изпълнителният директор на асоциацията писа, че въглищата се превръщат в изкупителна жертва: "На нас ще се гледа като на новите търговци на роби." Къде е каруцата - пред или зад коня? Едно от най-сериозните обвинения към Брюксел е, че обикновено избързва с политиките си. Например масираната подкрепа за ВЕИ дойде в момент, в който те още бяха недоразвита и съответно скъпа технология. Не се ли избързва и сега? Подобни съмнения можете да чуете от представителите на въглищната, газовата и ядрената индустрия. В същото време обаче зелените неправителствени организации атакуват Брюксел за липса на амбиции. Всъщност един от големите завои на ЕС е, че позволява доста свободна интерпретация на новото енергийно законодателство. В него има много малко твърдо заложени цели и ограничения, или ако ги има, с много малки изключения, те ще настъпят след десетилетия. Поучена от предишни грешки, сега Европейската комисия предлага да се действа много по-предпазливо, с много повече координация – така че, ако в една страна определен модел работи добре, той бързо да бъде повторен и останалите страните членки. Типично по брюкселски целта е всяка революция да се превърне в скучна еволюция. Което не е непременно лошо. |
| Черно бъдеще за въглищата България ще бъде една от най-засегнатите от новата енергийна политика на ЕК, която поставя големи ограничения пред въглищните централи Желанието да се използва по-чиста енергия естествено води до все по-големи рестрикции спрямо въглищните централи. Те обаче заемат съществен дял от електропроизводството на голяма част от страните членки, което означава, че там могат да се очакват големи сътресения. България, където въглищните ТЕЦ-ове достигат между 35 и 45% от цялото производство на електроенергия, ще бъде една от най-засегнатите, тъй като заедно с Полша, Гърция, Чехия и Германия е водеща в използването на най-некачествените въглища. Новите изисквания, които Европейската комисия предлага, ще направят много трудно съществуването на централи като ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Брикел" и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Дори двете американски централи ТЕЦ "Гълъбово" на АЕS и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" също ще бъдат засегнати, тъй като новите изисквания би трябвало да влязат в сила към края на техните дългосрочни договори за изкупуване, които гарантират приходите им. Ако се осъществят плановете за рязко нарастване на безвъглеродните технологии, към 2030 г. за родните въглищни ТЕЦ-ове просто няма да имат място под слънцето. Ако производството на електроенергия от ВЕИ скочи двойно, половината ТЕЦ в България трябва да затворят врати, като в случая в сметката не се добавя и възможното общо намаление на потреблението. Засегнати ще бъдат над 12 хил. души, които работят в "Мини Марица-изток" ЕАД и петте ТЕЦ-а в района. Непряко заетите в производството на инертни материали, транспорта и други съпътстващи дейности вероятно са още няколко хиляди души. Какво смятат централите "Ясно е, че в ЕС има тенденция за заместване на топлоцентралите с възобновяема енергия, но това не означава, че от днес за утре ще затворим", коментира Оливие Маркет, изпълнителният директор на "АЕS България". По думите му увеличението на цената на квотите ще повлияе на работата на централата много силно, но така или иначе тя ще продължи да работи още дълги години. От ТЕЦ "Марица-изток 2" коментираха, че всяко увеличение на квотите за вредни емисии ще се отрази върху себестойността на произвежданата от тях енергия. Оттам допълват, че ако бъдат приложени и останалите мерки, компанията ще бъде поставена в неравностойно положение спрямо останалите участници. За държавното дружество и сега е доста трудно да се справя в пазарни условия и през последните години реализира сериозни загуби. През 2015 г. една от основните причини за отрицателния резултат от 72 млн. лв. се дължеше на разходите за квоти в размер на 120.4 млн. лв. Отделно приходите на компанията от продажба на студен резерв отбелязаха тройно намаление до 5.9 млн. лв. Единственото утешение за въглищните централи и потребителите е, че в приетата в България схема приходите от продажбата на държаните квоти се използват, за да компенсират част от разходите за ВЕИ. Колкото повече струват квотите, толкова по-малка е цената на електроенергията от зелените централи. По този начин, въпреки че цената не електроенергията на едро може да се повиши, цената на дребно няма да скочи толкова. Тази схема обаче ще действа със сигурност само да 2020 г. |
| Чао, ЕРП-та, чао, НЕК Традиционните играчи може да се окажат излишни когато потребителите започнат сами да се снабдяват с енергия Когато в България се заговори за възобновяеми източници на енергия, обикновено тонът е негативен. Причината е обърканата държавна политика, която не успя да вкара процеса на тяхното изграждане в спокойно и предвидимо русло. Ситуацията обаче може да се обърне от момента, в който потребителите, инсталирайки си я фотоволтаик, я термопомпа, могат да кажат "майната им на ЕРП-тата и НЕК". Въпреки че последните едва ли ще си отидат напълно от живота на консуматорите на електроенергия, денят, в който тяхната роля ще намалее значително, наближава. Причината за това дори не е европейската енергийна политика. В момента тя изисква България да постигне 16% възобновяеми източници в крайното си енергийно потребление, като 20% от доставяната електроенергия трябва да е зелена. След 2020 г. ЕС вече няма да поставя такива цели, като страната сама ще трябва да прецени как да постигне спестяване на парниковите газове с 40% - новата европейска климатична цел, спрямо нивата им от 1990 г. Това може да става с нови ВЕИ или пък с инвестиции в енергийна ефективност. По принцип ЕС е заложил през 2030 г. поне 50% от електроенергията в страните членки да е от възобновяеми източници, но това се отнася за целия съюз, при което някои държави могат да надскачат тази цел, други не. И засега няма предвидени санкции за неизпълнението й. Бумът на ВЕИ ще дойде от съвсем друга посока – спадът на цената за инсталация. Както се вижда от графиката, цената на изграждането на един киловат фотоволтаична мощност е намаляла за последните шест години два и половина пъти. Ако тази тенденция се запази, макар и с по-бавно темпо, след шест години е много вероятно електроенергията, доставяна от големи фотоволтаични инсталации, да се изравни с цената на енергията, която домакинствата получават от електроенергийния си доставчик. За изчислението е използвана проста логаритмична екстраполация, но резултатите от нея са удивително близки до прогнозите, които се основават на прегледа на технологиите и техния потенциал за поевтиняване. При малките инсталации, т.нар. покривни, достигането на мрежовия паритет (т.е. на домакинствата да им бъде по-изгодно да си купуват електроенергия от собствени източник, вместо от електроенергиен доставчик) ще отнеме малко повече време, тъй като тяхното изграждане на единица инсталирана мощност е по-скъпо. Но нищо чудно след по-малко от десет години сегашните ВЕИ песимисти да са първите, които биха искали да си сложат соларен панел на покрива. В момента преференциалните цени, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране за най-малките покривни инсталации до 5 кВ е 0.255 лв. за произведен кВч. При тази цена не е особено изгодно да се изграждат подобни инсталации (освен в специфични случаи - примерно, за да се замести дизел генератор) и за това и няма много нови покривни фотоволтаици. Цената на електроенергията от мрежата е 0.172 лв. за кВч. (дневна тарифа на ЧЕЗ без ДДС), т.е. само ентусиасти биха сложили соларен панел на покрива. Това обаче може да се промени ако след пет години цената на инсталация на фотоволтаични централи наистина падне двойно, цената на капитала (т.е. лихвите по заема, който трябва да се вземе) се запази на настоящето ниво и няма нови регулаторни изисквания. Нарастването на ВЕИ мощностите с непостоянно производство обаче ще увеличава проблемите за енергийната система прогресивно. В момента фотоволтаичните и вятърните централи за отговорни за едва 6% от производството на електроенергия. Но именно този клас инсталации имат потенциала за най-голям растеж. Освен че ще изискват повече резервни мощности, капацитет за съхранение на енергия, повече преносни линии (германският системен оператор току-що обяви двойно нарастване на таксите за пренос, за да финансира нови електропроводи), ВЕИ-тата ще поставят под съмнение класическите си предшественици. Последното всъщност ще изисква най-голямата промяна в организацията на енергийната система. Например, ако едно домакинство потребява основно електроенергия от собствена инсталация, как електроразпределителното дружество ще набира средства, за да поддържа непрекъсната доставка на електроенергия, когато за това има нужда? Сега това става с такси върху всеки потребен киловатчас, което е справедлив метод – който консумира най-много, плаща също най-много. Ако тази система се запази и до момента на масово навлизане на ВЕИ за собствено потребление, таксите ще се плащат от все по-малко потребители, което означава рязкото им покачване. Затова например в Испания сега се прилага система, при която домакинствата, които имат ВЕИ инсталации за собствено ползване, трябва да плащат фиксирани такси. Това естествено разгневява тези борци за енергийна независимост. Или пък кой в бъдеще ще плаща за поддържането на резервни мощности? В момента това става от всички потребители. С нарастването на ВЕИ за собствена консумация, които ще изискват поддържането на резервите, вероятно именно те трябва да носят основната тежест. Това отново ще предизвика скандали и обвинения, че малките производители трябва да субсидират енергийните гиганти. Освен скандалите подобни мерки допълнително ще оскъпят ВЕИ инсталациите и ще отложат момента на мрежовия паритет (т.е. свободата от ЕРП-тата и НЕК). Но те са неизбежни и вече трябва да започне подготовка за тях, защото моментът, в който всеки покрив има фотоволтаик, а всеки двор – термопомпа, изобщо не е толкова далеч. |
 Съществен пропуск на матряла е че не казва нищо за "Водородната асоцияция"(гигаеврова) и техния водороден двигател.Хидролога в немилост? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Advokat33 |
От де домъкна тоз парцал бре Вони Тръшкане за воня, без подкрепа от аргументи и факти не ме впечатляват.  |
| Едно - оправи си мерните единици, че е голяма излагация! Второ, придържай се към обективната реалност, в която максимума в потреблението съвпада с минимума в предлагането. Трето, "покривната" инсталация за 50 квадрата панелка в 8 етажен блок ще дава максимум 900 W /при идеални условия/. Като обобщение - въздухарщини с цел далавера. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Hateras |
Трето, "покривната" инсталация за 50 квадрата панелка в 8 етажен блок ще дава максимум 900 W /при идеални условия/. Oбаче! При фотоволтаиците съществува нещо подобно на закона на Мур за процесорите – с всяко удвояване на инсталираните мощности цената на панелите пада с 20%. Със настоящите по-бавни темпове това се случва на всеки три години. Двора ми е 4 декара. Понеже ползвам само 2 от тях, имам място за 200 до 400 КилоВата мощност. А в селото има пустеещи места за поне 30-40 Мегавата. А като си помислим че в България има около 5000 села. Колкото до некоректностите обърни се към автора, с гуглето лесно ще го намериш. За мен е важна перспективата. А тя е много добра за фотоволтаиците. По важното е че тенденцията е необратима. Само е въпрос на време. И то не много! |
Второ, придържай се към обективната реалност, в която максимума в потреблението съвпада с минимума в предлагането. Когато фотопанелите са ми в двора за лично ползване, въобще няма да ми пука за това. Това си е проблем на държавата. |
Зареждане на хибриден електробус. Скоро ще е съвсем банална градска гледка. Volvo’s 7900 Electric Hybrid has an electric motor and a small diesel engine, and can be powered by electricity for up to 70% of operating time. According to Volvo, it delivers 60% lower energy consumption and 75-90% lower carbon emissions than a legacy diesel bus. ABB’s bus chargers use an inverted pantograph that connects to a small interface on the roof of the bus. They are based on the international IEC 61851-23 standard, and feature a modular design that offers charging power of 150, 300 or 450 kW. In February, Volvo and ABB sold 11 plug-in hybrid buses and chargers to the city of Namur, Belgium. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
Д-р Тормозчиян 27 Яну 2017 23:49 Мнения: 5,192 От: Botswana Скрий: Име,IP Зареждане на хибриден електробус. Скоро ще е съвсем банална градска гледка. За производството на Електрически ток за 100 км за Хибридния автобус отиват 20 литра дизел. Когато Хибридния автобус няма ток и се движи с дизел отиват 10 литра дизел. Когато се движи с ГАЗ отиват 5 литра газ..... |
| Trains in the Netherlands Now Run Completely on Wind Energy Posted on January 26, 2017Good News  Energy supplier Eneco joined together in a partnership with Dutch railway operator NS in the hopes of achieving an ambitious goal – all electric trains in the Netherlands would operate solely on wind energy by 2018. As it turns out, the goal was not too ambitious, with it being recently announced that the goal has been achieved with a year left to spare! So, now everyone that rides on an electric train in the Netherlands will know they are being powered with 100% renewable energy, which is said to be ‘the first in the world’. The impressive goal was met ahead of schedule thanks to the increasing number of windfarms throughout the Netherlands. Considering that NS operates around 5,500 trips daily, it’s a massive step towards validating the capabilities of renewable energies in reducing emissions. Each individual windmill generates enough power in one hour to operate a train for 120 miles, and with over 2,200 wind turbines in the country, NS looks set to reduce emissions by a further 35% by 2020!  |
| Рицарят на ПЕЧАЛНИЯ ОБРАЗ дон Кихот де ла манча и ВЕТРЕНИТЕ МЕЛНИЦИ ... Зелената мафия дере пари от голтаците ... |
| Electric vehicle battery cost dropped 80% in 6 years down to $227/kWh – Tesla claims to be below $190/kWh Fred Lambert - Jan. 30th 2017  https://electrek.co/2017/01/30/electric-vehicle-battery-cost-dropped-80-6-years-227kwh-tesla-190kwh/ |
| Енгелс, защо не написа, че чаршафите ти са препечатка от "Капитал"? А зад "Капитал" е ясно каква част от ВЕИ-мафията в България стои, нали? Или ти не знаеш? Направи си справка. За твое сведение - в момента по света се строят 64 атомни реактора. Включително в САЩ, дето разправяш, че били закривани, щото нямало кой да им купува тока. И що не дадеш кривата на растежа на ВЕИ по света през последните 2-3 години - увеличава ли се, съкращава ли се?  |
| Енгелс, препоръчвам ти една разходка до "Стомана"-Перник! Да се запознаеш с консумацията на ел.енергията на място - конструкция на електропещите, валцоването на "прокат", и проч. енергоемки дейности. И ако можеш, да пресметнеш - колко ВЕИ ще са необходими, само за този комбинат! Ама без разни АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ! |
| Кво сте го награбили Енгелса, той си има 4 декара двор и се кани да залеси 2 декара с фотопанели. Начи сичко е точно, революцията дойде, революцията си отиде... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Hateras |
| Bиeтнaм изocтaви плaнa cи дa пocтpoи пъpвитe aтoмни eлeĸтpoцeнтpaли Bлacтитe във Bиeтнaм глacyвaxa зa пpeĸpaтявaнeтo нa cвoитe плaнoвe зa пocтpoявaнe нa пъpвитe cи aтoмни eлeĸтpoцeнтpaли. Πpaвитeлcтвoтo ce oтĸaзa oт двeтe AEЦ, ĸoитo тpябвaшe дa издигнe cъвмecтнo c Pycия и Япoния, cлeд ĸaтo длъжнocтни лицa излязoxa c aнaлизи, чe пpoгнoзиpaт пo-ниcĸo тъpceнe oт oчaĸвaнoтo. Teжecт зa peшeниeтo oĸaзaли и нapacтвaщитe paзxoди пo peaлизиpaнeтo нa плaнa, ĸaĸтo и oпaceния зa бeзoпacнocттa нa cъopъжeниятa, пpeдaдe aгeнция Rеutеrѕ. Peшeниeтo e взeтo пo вpeмe нa зaĸpитo зaceдaниe cлeд oбcъждaнe нa пpeдлoжeниeтo зa cпиpaнe нa пpoeĸтитe, ĸaтo влacтитe oбяcнявaт, чe пpичинитe ca иĸoнoмичecĸи, a нe тexнoлoгични cъoбpaжeния. Pycĸaтa Rоѕаtоm и ĸoнcopциyм oт япoнcĸи фиpми, pъĸoвoдeни oт Јараn Аtоmіс Роwеr, тpябвaшe дa ce зaeмaт c пocтpoявaнeтo нa двeтe aтoмни eлeĸтpoцeнтpaли, ĸaтo зa пpoeĸтa ce oчaĸвaшe инвecтиция oт 400 тpилиoнa дoнгa или близo 18 милиapдa дoлapa. Peaĸтopитe тpябвaшe дa ca c oбщa мoщнocт oт 4000 мeгaвaтa. https://money.bg/economics/vietnam-izostavi-plana-si-da-postroi-parvite-atomni-elektrotsentrali.html |
Енгелс, препоръчвам ти една разходка до "Стомана"-Перник! Едва ли има нужда. Бил съм на обучение в металургичен завод в ГДР Stahl- und Walzwerk Hennigsdorf край Берлин. Също и в Молдова. Бях в наладката и пускането на металургичния завод в Дебелт през 1986 - 89 година. От там познавам Валери Симеонов. Колото до ВЕИ, прекалено рано се опитаха да ги наложат. Тяхното бъдеще е след около 10 години когато ще бъдат най евтината енергия. Просто няма да имат конкуренция. |