EC - Difficult to Cure
Отиди на страница:
Швейцария, Германия и Австрия са държавите в света с най-голям дял на населението, което живее под наем – над 45% за всяка от страните, показват данни на консултантската компания Savills. Същевременно в Хърватска, Македония и Румъния под 10 на сто от населението живее под наем, сочат още данните, цитирани от онлайн изданието propertywire.com. В Швейцария делът на наемателите е малко над 60%, в Германия – почти 50%, а в Австрия – 45%. В Турция и Дания този дял достига 40%. Във Великобритания, Франция, Холандия и Австралия е малко над 30%, а в Ирландия, Швеция, Белгия, Финландия, Италия, Кипър и Португалия – малко под 30%. В Европа като цяло средно 30,6% от населението живее под наем, сочи статистиката на компанията. В Германия наемането е норма и секторът разполага с добро предлагане на висококачествени жилища при благоприятни за наемателите условия. Много от страните с високи нива на собственост са от бившия Източен блок, където бързата приватизация през 90-те години доведе до тези нива на собственост. В някои големи градове в тези държави обаче нагласите се променят, защото младите хора са по-склонни да наемат дългосрочно в районите, близо до работата им и удобствата. В глобалните градове като Лондон, Ню Йорк, Сидни и Мелбърн се отчита и бърз ръст на цените през последните години, което пречи на младите купувачи да излязат на пазара. В Лондон и Ню Йорк 50% от домакинствата живеят под наем, а в Сидни и Мелбърн делът им е около една трета, но с тенденция да се увеличава. |
| ЕС ще пази технологиите си от чужди поглъщания ЕС подготвя закони, които ще защитят европейските компании, притежатели на ключови технологии, от поглъщане от чужди инвеститори, съобщи комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер. Има опасения, че външни инвеститори под контрола на правителствата на други държави придобиват европейски разработчици на важни технологии. Това е сериозен проблем, по който Европейската комисия работи в момента и наесен ще излезе с конкретни предложения, разкри Вестагер в речта си на международния „Форум Амброзети” в италианския град Чернобио. Предполага се, че властите на страните-членки на Европейския съюз ще получат право да се намесват в сделки, които засягат ключови национални интереси в областта на отбраната, финансовата сигурност и енергетиката, съобщи Блумбърг. По-рано Германия въведе протекционистични закони, които позволяват на правителството да блокира чуждестранни придобивания на авангардни технологии. Повод за това даде покупката на производителя на роботи Kuka AG от китайската компания Midea Group. |
Всички държави от еврозоната претърпяха спад на богатството по време на финансовата криза. Но докато в Германия кризата мина бързо и сега държавата преживява един от най-дългите си подеми в новата история, след няколко рецесии Италия се бори трудно да се отлепи от дъното. Испания, от друга страна, се завърна към растежа след драматичния спад след спукването на имотния балон. „Единната валута принудително води до това различните икономики да се отклоняват в различни посоки. Силните стават все по-силни, слабите стават по-слаби", казва Чарлз Гейв, стратег в независима изследователска фирма GaveKal Research. Това е класическата англосаксонска гледна точка - че еврото е вид грях. Според тази теория страните, които ползват валута, върху която не могат да влияят, са възпрепятствани в своето развитие и просперитет. Ето защо единната валута е подходяща само за държави, които имат синхронни икономически цикли или които могат да се адаптират изключително гъвкаво към шокове. От това се опари дори и Финландия, която след края на хилядолетието бе застигната от три сътресения. Провалът на мобилния производител Nokia, кризата на някога важната хартиена промишленост и санкциите срещу ключови търговски партньори на Русия са външни събития, като не са свързани с останалите членове на еврозоната. Тъй като страната не можеше да обезцени собствена валута, финландската икономика изпадна за дълъг период в застой и изостана далеч зад своя съсед Швеция, който разполага със собствена валута. А през 90-те години чрез радикална девалвация на финландската марка Финландия преодоля сравнително бързо разпадането на СССР и една банкова криза. Много страни от Източна Европа не са склонни да се откажат от собствената си гъвкавост по отношение на валутата предвид тези преживявания. По-специално Полша и Унгария успяха чрез значително обезценяване на злотата и форинта да преодолеят сравнително леко последствията от финансовата криза. Според договора на ЕС двете държави трябваше вече да са част от еврозоната, защото и при двете страни критериите за конвергенция са спазени. Ситуацията е още по-ясно изразена в Чешката република. Страната е „отличникът“ сред кандидатстващите за присъединяване. Fitch очаква, че Чегия ще генерира бюджетен излишък през тази година. А дългът на страната възлиза на 35% от БВП, доста под необходимата граница от 60% от брутния вътрешен продукт. В продължение на няколко години Прага обвързваше кроната с еврото като предшественик на членството в еврозоната. Но през пролетта чехите направиха се върнаха крачка назад и се отказаха от обвързването. Експерти считат това за ясен сигнал, че страната вече не се интересува от бързо членство в евроклуба. Развитието в съседната Словакия ясно показва, че членството - страната е там от 2009 г., в никакъв случай не е вредно. Страната, някога по-бедната част от бившата Чехословакия, се развива по-добре от Чехия след присъединяването. Членовете на ЕС България, Румъния и Хърватия, от друга страна, са донякъде далеч от критериите за конвергенция. Докато Румъния е затънала в нови заеми, а Хърватия се бори с дълг в размер на 82% от БВП, България е най-слабо развитият член в икономически аспект. По отношение на доходите на глава от населението, което обаче не е формален критерий за членство в еврозоната, страната е с 50% под средния за ЕС доход. И за този проблем Юнкер има решение. Той призовава за създаването на присъединителен инструмент за еврозоната, който да предоставя финансова и техническа предприсъединителна помощ на бъдещите страни от еврозоната. За пореден път това ще бъде класическото европейско решение: желание за решаване на всички проблеми, които възникват, с възможно най-много средства и програми за спасяване. |
Не бива да се сравняваме с останалите източноевропейски страни, защото при нас има една "малка" разлика - във валутен борд сме. Трябва максимално бързо да се влеем в ЕЗ. Те могат да си девалвират валутата, но ние не. С единия крак сме в ЕЗ, с другия не и така нито можем да си девалвираме валутата, нито да използваме предимствата на еврото.  |
Сред представителите на Европейската централна банка цари разногласие дали да се определи конкретна крайна дата за програмата за количествено облекчение на срещата им през октомври, което увеличава шанса отново да оставят най-малкото опцията за продължаването ѝ, съобщава Ройтерс, позовавайки се на шест свои източници. Упорито силното евро, което потиска инфлацията, води до разделение сред централните банкери, казва запознати с Управителния съвет на ЕЦБ източници. Разделението е между „ястребите“ - водени от богатите северни страни като Германия – които са готови да спрат програмата за изкупуване на облигации за 2,3 трлн. евро и „гълъбите“, които искат да започнат ограничаването ѝ с някакъв месечен темп, казват източниците. Това повишава възможността на 26 октомври централните банкери да намерят просто компромисно решение, без да бъде установена нито конкретна дата за приключване на програмата, или да отложат взимането на решение за декември, добавят източниците. Основният спорен въпрос е продължаващото поскъпване на еврото спрямо други водещи валути, което заплашва да ограничи инфлацията в еврозоната, като направи вносът по-евтин, а износът – по-скъп. |
ЕЦБ е отказала коментар по въпроса. Източниците отбелязват, че засега не е взето решение и дебатът остава отворен. Ястребите възприемат силата на валутата като доказателство за силния икономически растеж на еврозоната, докато противниците им се опасяват, че тя отразява слабост на САЩ и Великобритания – два от основните икономически партньора на ЕС, и се страхуват от значителен ръст над 1,20 долара, казват източниците. Централните банкери намериха сигурност в данните за заплащането в еврозоната миналата седмица. Сега те ще следят други показатели като цени и настроения до срещата си на 26 октомври, за да преценят дали инфлацията постепенно се насочва към целта на ЕЦБ от почти 2%. Има обаче фактори, които са извън техен контрол. Перспективата лихвените проценти във Великобритания да бъдат увеличени за пръв път от 10 години дава на ЕЦБ известна подкрепа, повишавайки паунда спрямо еврото. От друга страна някои централни банки подчертават несигурността, която изпитват около това дали администрацията на САЩ ще успее да изпълни обещанието си да засили най-голямата икономика в света. Това, заедно с мощните бури, ударили САЩ през последните седмици, застрашава да отложи плановете на Федералния резерв за още повишения на лихвите и ограничаване на курса на долара спрямо еврото. „Основният източник на несигурност е свързан с американската икономическа политика: до каква степен те ще успеят да изпълнят [обещанията си]”, казва друг източник. В този контекст някои централни банкери предпочетат да останат предпазливи и да запазят способността си да продължат изкупуването на облигации още веднъж следващата година, ако е нужно. За да запази възможностите си отворени, председателят на ЕЦБ Марио Драги и други централни банкери говорят за „рекалибриране“ на програмата вместо „стесняване“. Освен това като разпредели покупките си в по-дълъг период от време ЕЦБ може да отслаби очакванията за първо увеличение на лихвените проценти, което тя заяви, че няма да се случи преди края на програмата, казват двама от източниците. Тъй като допустимите за покупка облигации на някои страни вероятно скоро ще свършат, ЕЦБ може отчасти да постигне това като отклони част от предварително зададените си квоти и купи повече корпоративни облигации, добавят източниците. Други обаче се чувстват по-уверени в способността на еврозоната да издържи без покупки на облигации и се надяват, че ще се определи финалната им дата, дори това да се случи на срещата на 14 декември. Те подчертават изчезващата възвръщаемост на схемата за печатане на пари и нарастващите странични ефекти върху надуването на финансовите и имотните цени. „Ако данните потвърдят [възстановяването на инфлацията], трябва да сложим крайна дата на програмата“, казва един от източниците. |
| Европа се приближавя към следващата спирка от отварянето на пазара си към света, което има за цел да противодейства на протекционистките действия на президента на САЩ Доналд Тръмп, пише Bloomberg. Високопоставени представители на Европейския съюз (ЕС) ще се срещнат с южноамериканския търговски блок Mercosur на 30 януари в Брюксел, за да преценят перспективите за сключване на споразумение за свободна търговия, което ще последва търговските споразумения с Япония и Канада. Преговорите между ЕС и Mercosur започнаха преди почти две десетилетия, бяха прекратени и стартирани отново през 2010 г. Влизането на Доналд Тръмп в Белия дом преди година с програмата му “Америка на първо място” мотивира ЕС да приключи преговорите, които напреднаха, но миналия месец забавиха темпа си заради обсъждането на политически чувствителни въпроси като селското стопанство и автомобилите. “Нашата цел е в близките седмици да сключим едно много амбициозно търговско споразумение между нас и Mercosur”, посочи миналата седмица еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом. “Целта ни е да го финализираме много скоро, защото часовникът тиктака”. Властите в ЕС се стремят да запазят пазарите си отворени за света, в лицето на желанието на Доналд Тръмп за борба с глобализацията, както и да подчертаят продължаващото търговско влияние на блока в момент, в който Великобритания се готви да напусне ЕС. В допълнение към вече съществуващите споразумения за свободна търговия тече процес по сключването на подобни пактове с партньори като Сингапур, Виетнам и Южна Корея. Сделката с Mercosur пък ще даде политически тласък на ЕС, тъй като блокът се насочва към преговори с Австралия и Нова Зеландия. САЩ се превръщат в заплаха за глобалния ред, поставен след края на Втората световна война, след като миналата седмица Тръмп наложи по-високи тарифи върху вноса на слънчеви панели и перални машини в страната. Търговията между ЕС и Mercosur достигна близо 85 млрд. евро (105 млрд. долара) през 2016 г., а споразумението за отваряне на пазара ще е сред най-големите сделки за Европа. Срещата във вторник ще бъде на министерско ниво, като ще даде на двете страни шанс да направят политически отстъпки. Но Mercosur твърди, че предложението на ЕС за допълнително отваряне на селскостопанските пазари, включително за говеждо месо, е недостатъчно. През декември екипът на Малстрьом предложи на Mercosur да изнася допълнително 70 хил. тона говеждо, 600 хил. тона етанол и 100 хил. тона захар годишно в блока с намалени мита. “Ако не получим значителна оферта за селскостопанскитр въпроси, не можем да постигнем споразумение”, коментира Ригоберто Гауто Виелман, парагвайският посланик в ЕС, пред търговската комисия към Европейския парламент на 23 януари в Брюксел. По думите му Европа трябва да направи повече, за да осигури “разумно и справедливо” съгласие. ЕС обаче твърди, че офертата е щедра и Mercosur трябва да се съгласи да отвори повече пазарите си за европейските сирена, коли и части за автомобили. |
| Работници от около 250 германски компании ще излязат на протест през следващата седмица, след провала на преговорите между синдикатите и работодателите. Това се случи, тъй като работодателите не приеха исканията за възможност работниците да преминават на 28-часова работна седмица за период от 2 години, с право след това да се върнат към предишните си работни часове. Сред исканията беше и 6-процентно увеличаване на възнагражденията за една година. |
| Как ще започнат да се изплащат дълговете на Южна Европа? Северна Европа се нуждае от съседите си да си върнат дълговете ... преди да се оттеглят "бейби бумърите" Десет години след Голямата рецесия, в които се натрупаха икономически пропасти, невиждани от Голямата депресия, е необходимо да се отдръпнем от баналната ежедневна политика и да погледнем по-широката картина. Европейците трябва да си зададат въпроса къде са били и накъде се насочват по-нататък, пише британският вестник „Guardian“ в свой материал. Преди двадесет години, през 1998 г., обменните курсове в много държави в Европейския съюз стават фиксирани в подготовката за еврото. Внезапно южноевропейските държави, изпаднали почти в несъстоятелност, вече не трябваше да плащат огромни лихвени премии от около 5 до 20 процентни пункта. Така че, наводнената с евтини заеми Южна Европа се сблъска с икономически бум, финансиран от дълга, който тласна заплатите и цените до небесата. Накрая този бум се превърна в балон. След това, преди десет години, балонът, който се развиваше едновременно на пазара на ипотечни кредити в САЩ, се спука, причинявайки световна финансова криза и впоследствие разрушаване на балона в Южна Европа. В момент на нужда, изпадналите в криза южноевропейски страни натрупаха огромни овърдрафти в европейската платежна система, за да заменят частните заеми, които вече не бяха достъпни за тях. Освен това, в опит да се въздържат от тези овърдрафти, северноевропейските страни дадоха на южните си съседи огромни спасителни заеми. Тези средства обаче се оказаха недостатъчни, което накара Европейската централна банка (ЕЦБ) да се намеси с неограничени гаранции за кредиторите от Южна Европа, всички за сметка на данъкоплатците в еврозоната. Френските банки имаха най-голяма експозиция към изпадналите в затруднение южноевропейски държави и по този начин се възползваха най-много от спасителния план. Но и кредиторите трябваше да бъдат наранени. Те не получаваха почти никакви лихви по своите активи, а лихвените загуби по заеми за Южна Европа набъбнаха до няколкостотин милиарда евро. Инициативите за спасяване на ЕЦБ завършиха с въвеждането на количествено облекчаване (QE), при което централните банки в еврозоната купиха между 2015 г. и 2017 г. 2,3 млрд. евро в прясно отпечатани ценни книжа, включително държавни облигации на стойност 1,8 трлн. евро. В действителност, програмата за QE беше огромна операция по преструктуриране на дълга. Основните й бенефициенти бяха южноевропейските страни, които бяха продали несъразмерно голям дял от държавните си облигации на чуждестранни инвеститори, за да финансират огромните си дефицити по текущата сметка, довели до световната финансова криза. До края на 2017 г. овърдрафтите през европейската ситемата за сетълмент в реално време (Target), дължими само на Бундесбанк (Bundesbank), възлизат на 907 млрд. eвро. В рамките на Бретънудската система, която до началото на 70-те години обвързваше обменните курсове на основните световни валути с долара, а той от своя страна – със златния стандарт, Германия щеше да получи 19 000 тона злато за тези претенции. Вземания на Bundesbank в размер на 907 млрд. евро представляват почти половината от нетното чуждестранно богатство, което Федерална република Германия е натрупала досега чрез експортни излишъци. За поколенията през 2028 г., които поглеждат назад, десетилетието, започнало през 2018 г., ще бъде запомнено като момента, когато европейските политици започнаха да се отказват и да свиват претенциите в системата чрез фискалните трансфери от север на юг. Подобни трансфери ще бъдат прокарани чрез мерки, за които френският президент Еманюел Макрон вече призова, за да подкрепи южната част на Франция и които вече одобри (с малки промени) новата временна коалиция в Германия. Предстоящото десетилетие ще бъде особено подходящо време за създаване на съюз за трансфер, заради наближаващата демографска криза, която заплашва повечето европейски страни, с изключение на Франция. След като „бейби бумърите“ се пенсионират, правителствените хазни ще се стопяват между 2028 и 2038 г. Това означава, че всеки, който иска да се възползва от ресурсите на данъкоплатците в Северна Европа, ще трябва да направи това скоро, преди да е станало твърде късно. |
| Икономическата колонизация на източноевропейските страни е истински проблем. Пропастта между данъците, които западноевропейските компании биха плащали у дома, и тези, които се събират в Източна Европа, е това, което трябва да бъде справедливо сравнено с безвъзмездните средства за сближаване на ЕС. Това е по-трудно да се изчисли, но вероятно числото е по-малко от изходящите потоци на печалбите. Естествено е източноевропейските държави да се опитат да възстановят още повече печалби от чуждестранни компании, както прави унгарското правителство със специални данъци за някои индустрии, доминирани от чуждестранни инвеститори. Полското правителство също наложи допълнителен данък върху банковия сектор, който е предимно в чужди ръце, и се опита да направи същото с големите вериги за търговия на дребно, макар и ЕС да блокира този ход. Източноевропейските страни могат и трябва да бъдат по-агресивни в данъчното облагане на чуждестранните компании, от които те зависят. Като се имат предвид все още значителните разлики в заплащането между Източна и Западна Европа, тези фирми няма да изтеглят инвестициите си и може би ще бъдат изкушени да инвестират повече в дейности с по-висок марж по веригата на стойността. Ако Източна Европа трябва да се сближи по-бързо със Запада по отношение на заплащането и социалните помощи, тя трябва да стимулира инвестициите, както местни, така и чуждестранни, в области, където ръстът е по-висок. Това изисква постепенни промени в политиката, които западните съседи може да не харесат. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Taken by Lotte Bechstein in 1926. Jaw dropping photo of Adolf Hitler. He’s wearing Lederhosen and carrying his whip. Ако се чудите каква е връзката с темата: http://www.vernoncoleman.com/proofthat.htm |
| Европа ще бъде изкована в кризи Тази седмица председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер и британският външен министър Борис Джонсън кръстосаха шпаги на тема доколко далеч смята да стигне ЕС в интеграцията. В реч в сряда Джонсън обвини ЕС, че се стреми да създаде „всеобхватна европейска държава“. Не е вярно, отговори Юнкер. „Аз съм стриктно срещу европейска супердържава. Ние не сме Съединените американски щати“, допълни той. За да процъфтява, еврозоната се нуждае от общ бюджет, за да подкрепи страните, изправени пред икономически сътресения. Джордж Озбърн, бивш финансов министър от Консервативната партия, нарече това „неумолимата логика на валутния съюз“. Необходимо е също да бъде завършен банковият съюз, така че отделните правителства да не бъдат оставени да се справят сами с финансова криза. С други думи, еврозоната трябва да заприлича повече на САЩ не защото го иска, а защото се налага. Най-голямата разлика между САЩ и еврозоната е свързана, разбира се, с фискалните въпроси. Валутният съюз в Европа все още не достигнал равнището на усилията на първия американски министър на финансите Александър Хамилтън, който успява да консолидира дълговете на всички американски щати в новото федерално правителство. Идеята за общ фискален капацитет, който според някои мнения трябва да включва „евробонове“, се натъква на съпротивата на фискално предпазливи страни като Германия, които се страхуват, че ще трябва да плащат за своите по-разточителни партньори. Но, както твърдят Посен и Киркегаад, фискалната интеграция в САЩ отне известно време. „От самото начало САЩ имаха властта да емитират собствени дългови ценни книжа, но в първите над 130 години от американската история го правеха толкова умерено и само за да финансират войните си“, пишат те. Едва новият курс на увеличаване на разходите през 30-те години на миналия век направи американския федерален дълг значително по-голям от днешния бюджет на ЕС. Еврозоната може да е много далеч от създаването на фискален съюз, но десетилетия наред този съюз в САЩ също беше много незавършен. Изследването дава някои полезни предложения как трябва да се развива еврозоната. Американският опит показва, че „Европа ще бъде изкована в кризи“, както каза навремето известният френски дипломат Жан Моне. Правителствата ще имат истински стимул за действие само при извънредна ситуация, както се случи с усилията за реформи, придружаващи кризата на суверенния дълг. Brexit също концентрира умовете, създавайки настоящия стремеж за засилване на институциите на ЕС. Когато времената са добри, една полезна идея от САЩ е да се определят областите, в които колективните действия са най-добрият вариант за действие (миграционната криза например), и след това страните членки да бъдат помолени да обединят ресурси, вместо да действат самостоятелно. Определянето на конкретен източник на доходи за финансиране на тези проекти също може да е обещаваща възможност. Юнкер може би не се стреми да създаде супердържава, но няма съмнение, че, за да процъфтява, еврозоната ще трябва да заеме още малко от опита на САЩ. |
| Макрон намекна за възможен турски модел в отношенията Лондон-ЕС след Brexit Съществува възможност отношенията между Великобритания и Европейския съюз (ЕС) след Brexit да са подобни на тези между блока и Турция, заяви френският президент Еманюел Макрон, цитиран от Bloomberg. Той посочи още, че е възможно сключването на митнически съюз между Лондон и Брюксел, но отхвърли вариант, при който Островът запазва пълния си достъп до единния пазар, намеквайки за модела на отношения между Брюксел и Анкара. „Митническият съюз би бил турското решение. Това е възможна опция, но тя има своите ограничения. Нека бъде ясно, че не става въпрос за пълен достъп до единния пазар“, заяви държавният глава. В това отношение президентът допълни също, че оставането в митническия съюз би наподобявало варианта на отношенията между ЕС и Норвегия, който обаче, за да бъде приложен, трябва Великобритания да признае правилата за свободно движение и да има принос в бюджета. „Доста е различно от (отношенията – бел. ред.) между Турция и ЕС“, посочи Макрон. Британската опозиционна Лейбъристка партия по-рано днес заяви, че ако бе на власт, Великобритания щеше да остане в митнически съюз с ЕС, превръщайки се в нов потенциален тест за крехкото парламентарно мнозинство на премиера Тереза Мей. От Елисейския дворец Макрон изрази завоалирана подкрепа за идеята на опозиционния лидер Джеръми Корбин, посочва още Bloomberg. По думите на президента това е вариант, но веднага след това той изреди няколко причини защо той ще е неподходящ за изпълнение. |
| >>><<< Енгелсе, Душа златна, намираш ли време да прочетеш туй що си написал по фсички теми и темета. Аз не сколасвам и се ядосвам...  |
Енгелсе, Душа златна, намираш ли време да прочетеш туй що си написал по фсички теми и темета. Последната седмица съм намалил темпото, боря се на още три технически форума. А там трябва яко четене.  |
| Европейските банки са платили една трета от наложените глоби между 2009 г. и 2017 г. с обща сума от 125 млрд. долара, като те са били изплатени главно на американските банкови регулатори. BNP Paribas трябваше да плати близо 9 млрд. долара за нарушаване на ембарго, а Deutsche Bank също не беше пощадена с глоба от 7,2 млрд. долара за ролята й в ипотечната криза. |
| Политическата загадка в Европа - какво става с умерената левица? Ключовите избори в Италия и Германия този уикенд извеждат на преден план факт от централно значение за политическите размествания на пластовете на Стария континент – упадъка на умерената левица, който помогна за изграждането на съвременна Европа, пише Wall Street Journal в свой анализ. Очаква се лявоцентристката Демократическа партия в Италия да загуби парламентарните избори в неделя, което ще остави големите страни в Европа без лявоцентристки правителства. В същото време социалдемократите в Германия ще решат дали да участват в оглавявано от консерваторите коалиционно правителство или да се отиде към нови избори, които могат да подкопаят още повече отслабените им позиции. И двете партии преживяха в последно време проблеми с лидерството. Но по-тревожното и за двете е, че намаляващата подкрепа за лявоцентристите е дълготрайна тенденция в голяма част от Европа, тъй като политиката става по-фрагментирана, а популистките движения набират скорост. Европейските избиратели трайно се обръщат срещу традиционните политически партии, особено след неотдавнашната икономическа и миграционна криза. Но лявоцентристите преживяха по-дълбоки загуби от консерваторите. В процъфтяващата Германия и в белязаната от рецесията Италия „икономическото положение е диаметрално различно, но не и политическият резултат за левицата“, казва Жан Ровни, политолог в университета Sciences Po в Париж. „И двете партии страдат от структурните промени сред избирателите им“, допълва той. Профсъюзите, традиционна база на лявоцентриските партии, намаляват, тъй като традиционният „пролетариат“ на сините якички отстъпва пред по-разводнения „прекариат“ на хора с ниско платена и несигурна работа. Проблеми като имиграцията доведоха до разцепление между предишните два стълба на подкрепа – социално консервативните избиратели от работническата класа и образованите хора с прогресивно мислене. Десетилетия наред след Втората световна война демокрациите в Европа бяха доминирани от дясноцентристки партии, често разчитащи на подкрепата на църквата, и лявоцентристки партии, подкрепяни от профсъюзите. Търсената от тях по-широка база от избиратели стимулира идеологическа умереност. Консерваторите приеха силните социални предпазни мрежи, а лявоцентристите приеха капитализма. Влиянието на старите партии отслабна, тъй като европейските общества станаха по-сложни. Някои малки опоненти се разраснаха – от еколозите до нативистите. Повратната точка настъпи през 90-те години на миналия век, когато краят на Студената война и глобализацията накараха част от лявоцентристките партии да възприемат по-свободни пазари и по-малки правителства. Това им спечели нови привърженици от средната класа, но отдалечи избиратели, които ценяха социалните защити срещу негативни влияния от търговията и миграцията. Очаква се демократите в Италия да спечелят малко над 20% от гласовете на избирателите в неделя спрямо 25,4% на последните парламентарни избори в страната през 2013 г. Най-голямата партия в парламента вероятно ще бъде популисткото Движение „Пет звезди“, а най-големият съюз – десноцентристкият блок под ръководството на медийния магнат Силвио Берлускони. Германските социалдемократи спечелиха едва 20,5% на изборите през септември - най-лошият резултат на партията от Втората световна война насам. Фрагментираният парламент затруднява сформирането на ново правителство. Ангела Меркел е временно изпълняващ длъжността канцлер в последните пет месеца. Липсата на правителство в Германия породи дискусии за реформирането на ЕС и на валутата му – еврото. В неделя социалдемократите ще обявят резултатите от вътрешно гласуване дали да влязат в нова коалиция под ръководството на консерваторите на Меркел. Много членове на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) не искат, защото избирателите наказаха партията последния път, когато го направиха. Но лидерите на ГСДП призовават членовете да гласуват положително, защото социологически изследвания показват, че подкрепата за партията намалява доста под 20%. Популистите се възползват в най-голяма степен от връзките между работническата класа в Европа и техните леви крила се разпадат. На изборите в редица европейски страни през 2017 г. влиятелните дълги години лявоцентристки партии рухнаха във Франция, Холандия и Чехия, докато популистите постигнаха напредък. Великобритания се оказа изключение. Лейбъристката партия спечели подкрепа, въпреки че все пак загуби от консерваторите, отчасти защото лидерът й Джереми Корбин мобилизира част от икономическото недоволство сред младите избиратели, от което се възползваха радикално леви популисти в други страни. „Социалдемократическите партии са удивително упорити в икономическото си говорене, докато твърдите им избиратели имат културно безпокойство, свързано с миграцията“, казва британският политолог Матю Гудуин. ГСДП е една от големите политически сили в Германия от края на XIX век, които помогнаха за оформянето на високо ценения модел в страната на регулиран капитализъм със силна предпазна мрежа. Сега подкрепата за нея може да намалее под тази за набиращата сили крайнодясна популистка партия „Алтернатива за Германия“. Съвдем доскоро както ГСДП, така и демократите в Италия имаха далеч по-силни позиции и олицетворяваха надеждите на народа за задействане на големи икономически реформи, които консерваторите така и не успяха да приложат. Германската партия спечели 40,9% от гласовете през 1998 г. под ръководството на Герхард Шрьодер, който в крайна сметка разтърси германската икономика с пазарно ориентирани реформи на трудовите закони и социалната система. Реформите в подкрепа на бизнеса помогнаха за съживяването на германската икономика, но разделиха ГСДП, която така и не успя да си върне отчуждените избиратели от работническата класа. В Италия арогантният млад лидер Матео Ренци помогна на партията да спечели 40,8% на изборите за Европейски парламент през 2014 г. Но успехът беше кратък. Ренци подаде оставка като премиер през 2016 г., след като проведе референдум за противоречиви промени в италианската конституция. Той остава лидер на партията, но малцина италианци вече го смятат за голямата надежда на страната за промяна. „Ренци загуби“, казва водещият италиански анализатор Бепе Севернини. Дързостта, която проработи за Ренци като дебютант, сега дразни избирателите, които искат повече стабилност. Много членове на ГСДП искат партията да поеме курс наляво, за да се свърже отново с работническата класа и да се отклони от центризма от ерата на Шрьодер. „Хората искат ясни, автентични политики. Просто не трябва да продължаваме да подкрепяме Фрау Меркел“, казва Хилде Матеис, водещ депутат от лявото крило на партията. Тя иска ГСДП да последва примера на Корбин. Други в партията се опасяват, че това може да й коства умерените избиратели и поддръжниците от средната класа. За демократите в Италия „бъдещето е мрачно“, казва Джанфранко Паскино, професор по политология от университета в Болоня. Партията е тромава амалгама от бивши комунисти и центристи католици, които нямат цялостни политически идеи, казва той. „Бих казал, че левицата изчезна. Тя достигна края на собствената си история“, смята Паскино. |
| Проектобюджетът на ЕС пренасочва финансиране за милиарди Европейският съюз (ЕС) планира да пренасочи десетки милиарди евро европейско финансиране от държави в Централна и Източна Европа към тези, които бяха най-тежко ударени от финансовата криза като Гърция и Испания. Реформата се очаква да бъде една от най-спорните части от проекта на новия европейски бюджет за следващия програмен период 2021-2027 г., който трябва да бъде представен следващия месец. Той ще представлява значителна промяна в кохезионната политика на Брюксел на стойност 350 млрд. евро, чиято цел е да подпомага по-малко развитите части на ЕС. Това съобщава вестник Financial Times, позовавайки се на документ с проекта на бюджета. Според информацията Брюксел иска да сложи край на практиката, според която кохезионните пари се разпределят почти изцяло на базата на брутния вътрешен продукт на глава от населението, замествайки я с прилагането на по-общи критерии, включващи всичко от младежка безработица, образование и опазване на околната среда до миграция и иновации. Европейската комисия (ЕК) също така планира да въведе промени и в условията за кандидатстване за финансирането, включващи съответствие с върховенството на закона, като също така ще има и повече ограничения за това как да бъдат използвани европейските пари. Промените се очаква да бъдат особено тревожна новина за Полша и Унгария – два големи бенефициента на кохезионни средства, които обаче претърпяха сблъсък с Брюксел през последните месеци и години заради своето прилагане на върховенството на закона и демократичните си стандарти. Подробности около реформата все още се уточняват, но според дипломати и официални лица очакванията са в резултат средства да бъдат пренасочени от Полша, Чехия и Прибалтийските страни към южни държави като Италия, Гърция и Испания, както и дори към някои региони на Франция. Промените в условията за разпределение на средствата не представляват само преначертаване на географията на европейското финансиране, но също така установяват нова обосновка за политиките за разпределение на богатствата на блока, посочва FT. След вълната на разширяване на ЕС след 2004 г. т. нар. структурни фондове на съюза бяха насочени към затварянето на икономическата пропаст между старите и нови членки. Полша успя да си гарантира около 77 млрд. евро от кохезионната политика за бюджетния период 2014-2020 г., Унгария – 22 млрд. евро, Словакия – 14 млрд. евро. Битката за средства ще бъде усложнена допълнително и от планираните съкращения в цялата сума за кохезионни разходи, която за миналия период бе в размер на 350 млрд. евро, като една от причините е и попълване на пропуските във финансирането, които ще се отворят при излизането на Великобритания от състава на ЕС. По думите на еврокомисаря за бюджета Гюнтер Йотингер „необходимо е“ да бъде направено съкращение от 5% до 10%. Европейските представители също така готвят промени и относно условията към държавите членки за европейско финансиране, които ще изискват някои страни да използват по-голяма част от собствените си средства при изпълнението на проекти. |
| На днешното си заседание Управителният съвет на ЕЦБ взе решение лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение да останат непроменени – съответно 0,00%, 0,25% и −0,40%. Управителният съвет очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да се задържат на сегашното си равнище продължително време и доста отвъд хоризонта на нетните покупки на активи. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, Управителният съвет потвърждава, че нетните покупки на активи се предвижда да продължат със сегашния месечен темп от 30 млрд. евро до края на септември 2018 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията в съответствие с неговата инфлационна цел. Евросистемата ще реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити в рамките на програмата за закупуване на активи, в продължителен период след приключването на нетните покупки на активи и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо. Това ще допринесе както за благоприятни условия на ликвидност, така и за целесъобразна позиция на паричната политика, обясняват в днешното си съобщение още от регулатора. Имам чувството, че Марио Драги се изживява като фонд мениджър на най-големият фонд в света за управление на облигации - ЕЦБ. Ще раздава ли дивидент през тази година? Току що каза на държавите членки на еврозоната: " Правете си дефицити, харчете си, трупайте си дългове - ние сме отзад. Ще купуваме всичко." Bisser Manolov |
| Само в 17 държави членки на ЕС в момента е налице изцяло онлайн процедура за регистрация на дружества. Но съгласно нови правила, предложени от Европейската комисия, дружествата ще могат да се регистрират, да създават нови клонове или да подават документи в търговския регистър по интернет във всички държави членки. Цифровите технологии правят процеса на създаване на дружества по-ефикасен и по-ефективен от гледна точка на разходите: Онлайн регистрацията отнема средно половината от времето и може да бъде до 3 пъти по-евтина в сравнение с регистрация в традиционните хартиени формати; Икономиите от онлайн регистрацията и подаването на документи в съответствие с новите правила се оценяват на 42-84 милиона евро годишно за дружествата от ЕС; Принципът на еднократност, включен в днешното предложение на Комисията, заменя необходимостта през жизнения цикъл на дружеството да се предоставя няколко пъти една и съща информация на различни органи; Повече информация за дружествата ще бъде на разположение на всички заинтересовани страни безплатно в търговските регистри. Като цяло, новите правила на Европейската комисия в областта на дружественото право целят да улеснят сливането, разделянето и преместването на дружества в рамките на единния пазар. За да бъдат предотвратени измамите и злоупотребите, националните органи ще могат да разчитат един на друг за информация относно лишени от професионални права директори. При съмнение за измама органите все още могат да изискват физическото присъствие на собствениците на дружествата. Освен това те ще могат да изискват участието на органи, като например на нотариуси, в този процес. |