EC - Difficult to Cure
Отиди на страница:
| Еврото изглежда избегна куршума, когато италианското коалиционно правителство на евроскептиците се разпадна през почивните дни, но може да се окаже, че това е само началото на заплахата за нова война срещу европейската единна валута, пише Ройтерс. В неделя италианският президент отхвърли номинирането на евроскептика Паоло Савона от партията "Лига" за министър на икономиката, защото преди това Савона заяви, че Италия трябва да напусне еврозоната. Но сега партиите врагове на изборите през март „Движение 5 звезди“ и десните популисти „Лига“ преценяват дали да обединят усилията си преди предстоящите избори през есента или началото на следващата година. "Предстоящите избори няма да бъдат политически, а истински референдум за това кой иска Италия да бъде свободна страна и кой иска тя да бъде поробена", каза лидерът на "Лига" Матео Салвини в понеделник. "Днес Италия не е свободна; тя е окупирана финансово от германци, французи и еврократи ". Еврото, облигациите и акциите първоначално поскъпнаха в понеделник, след като президентът Серджио Матарела наложи вето върху номинацията на Савона, но облекчението се превърна в страх от предсрочни избори. Пропастта между италианските и германските десетгодишни облигации, която е показател за италианския риск, се е увеличила до най-високата си стойност от повече от четири години. "Изборите реално ще приличат на референдум за Европейския съюз и еврото", заяви Франческо Голиети, ръководител на политическия консултантски център "Сонар" в Рим. "Това е екзистенциална заплаха за цялата еврозона". Ако италианците гласуват против ЕС и еврото на новите избори, това ще се превърне в най-голямото предизвикателство пред блока след гласуването на Великобритания за излизане от блока преди две години и ще повдигне въпроси за бъдещето на единната валута. Третата по големина икономика в еврозоната - силно задлъжнялата Италия, представлява много по-голяма потенциална заплаха за единната валута, отколкото гръцката икономическа криза. |
| Париж засилва борбата с дизеловите автомобили До момента властите в Париж са въвели забрана за всички конвенционални коли, произведени преди 1997 г., да влизат в центъра на града в работните дни между 8 и 20 ч. Дизеловите автомобили, регистрирани преди 2001 г., също са забранени. Водачите, които нарушават забраните, са изправени пред тежки глоби. Догодина ограниченията ще бъдат разширени и ще включват дизеловите коли, регистрирани преди 2005 г. След това ограниченията ще продължат на етапи. Дизеловите автомобили трябва да бъдат забранени напълно през 2024 г., а колите, които се движат на бензин, ще бъдат спрени изцяло през 2030 г. Това е по-агресивна стратегия от тази на властите в Лондон, които засега не са въвели забрана за старите и мръсни автомобили, като вместо това им налагат по-високи такси за влизане в центъра на града. Освен това Париж постепенно стеснява наличното пространство за колите за сметка на по-широки бус ленти и велоалеи. 3-километрова отсечка, която преди време беше голяма транспортна артерия по поречието на река Сена, експериментално беше затворена за трафик през 2016 г. и остава забранена за движение. Големи стимули По-рано тази година градският съвет в Париж разшири вече щедрия пакет от субсидии, целящи да насърчат хората да избират други форми на транспорт. Парижани могат да получат помощи до 600 евро за закупуването на колело, да получат карта за градския транспорт или да се присъединят към програма за споделяне на автомобил, но само ако се съгласят да се откажат от колите или мотоциклетите си. Малките фирми могат да получат помощ до 9 хил. евро за покриване на разходите си за закупуване на електрически камион или автобус. Освен това съществуват значителни субсидии, които помагат на таксиметровите шофьори да купуват екологични автомобили и субсидират инсталирането на станции за зареждане на електромобили. Човекът, който контролира всичко това, е заместник-кметът Жан-Луи Мисика. В пищния си кабинет в Градския съвет той обяснява, че е доволен от драстичните действия. „Намираме се в извънредно положение, промяната към чист транспорт и намаляването на броя на колите са неотложни. Трябва да направим нещо, това е въпрос на обществено здраве“, казва Мисика. Той смята, че стратегията му ще е от полза и за икономиката на Париж, защото според него намаляването на трафика и на замърсяването ще направи града по-привлекателен за бизнеса, който в противен случай ще се насочи към други места. |
| Европейската комисия предложи днес да бъде създадена първата програма в областта на цифровите технологии за Европа и да бъдат инвестирани 9,2 млрд. евро за привеждане на следващия дългосрочен бюджет на ЕС за 2021-2027 г. в съответствие с увеличаващите се цифрови предизвикателства. Със стратегията за цифров единен пазар бе създадена нормативна уредба, подходяща за цифровата ера. Тя трябва да бъде съчетана със също толкова амбициозни финансиране и инвестиции в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, за да се повиши международната конкурентоспособност на ЕС и да се развие стратегическият капацитет на Европа в областта на цифровите технологии, посочват от Брюксел. Този стратегически капацитет е свързан с високопроизводителните изчислителни технологии, изкуствения интелект, киберсигурността и специализираните умения в областта на цифровите технологии и ще гарантира тяхната достъпност и широкото им използване в икономиката и обществото от страна на предприятията и публичните администрации. „Фактът, че разполагаме с първата общоевропейска програма в областта на цифровите технологии, е важна стъпка към укрепването на лидерската позиция на Европа по отношение на цифровата трансформация. Ще инвестираме в ключов стратегически капацитет в областта на цифровите технологии, като изкуствен интелект, високопроизводителни изчислителни технологии и киберсигурност”, коментира Мария Габриел, комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество. Един от основните стълбове на програмата ще бъдат инвестициите в гражданите на Европа, за да придобият те специализирани умения в областта на цифровите технологии, които са им необходими за достъп до най-новите технологии и тяхното използване, подчерта Габриел. Предложението на Комисията е насочено към пет области: Суперкомпютри: с 2,7 млрд. евро ще се финансират проекти за ускоряване и укрепване на изчисленията със суперкомпютри и обработката на данни в Европа, което е от решаващо значение за развитието в много области – от здравното обслужване и възобновяемата енергия до безопасността на автомобилите и киберсигурността. Програмата в областта на цифровите технологии за Европа ще има за цел изграждането на инфраструктура за високоскоростни изчисления и за обработка на данни на световно равнище с производителност от порядъка на един екзафлопс до 2022-2023 г. и над един екзафлопс до 2026-2027 г. Изкуствен интелект: 2,5 млрд. евро са предвидени за подпомагане на разпространяването на изкуствения интелект в европейската икономика и обществото. Комисията предлага да се създадат общи „европейски библиотеки” от алгоритми, които ще бъдат достъпни за всички и ще помагат на публичния и частния сектор да откриват и получават решенията, които са най-полезни с оглед на техните нужди. Отворени платформи и пространства за данни за изкуствения интелект ще бъдат предоставени навсякъде в ЕС в центровете за цифрови иновации, осигурявайки съоръжения за тестване и знания за малки предприятия и местни новатори. Киберсигурност и доверие: 2 млрд. евро ще бъдат инвестирани за защита на цифровата икономика, обществото и демокрацията в ЕС чрез укрепване на кибернетичната отбрана и на индустрията на Съюза в областта на киберсигурността, финансиране за съвременно оборудване и инфраструктура за киберсигурност и подкрепа за развитието на необходимите компетенции и знания. Предложението се основава на широкия набор от мерки за киберсигурност, представени през септември 2017 г., и на първото общоевропейско законодателство в областта на киберсигурността, което влезе в сила през май 2018 г. Цифрови умения: с инвестиция от 700 млн. евро ще се гарантира, че настоящата и бъдещата работна сила имат възможност лесно да придобият специализирани умения в областта на цифровите технологии чрез дългосрочни и краткосрочни курсове за обучение и стажове, независимо от това коя е тяхната страна членка на пребиваване. В рамките на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа центровете за цифрови иновации ще изпълняват целеви програми, за да помогнат на персонала на малки и средни предприятия и публични администрации да придобие специализираните умения, които са необходими за достъп до новите възможности, предоставяни от изчисленията със суперкомпютри, изкуствения интелект и киберсигурността. Гарантиране на широко използване на цифрови технологии в икономиката и обществото: 1,3 млрд. евро ще бъдат използвани за цифровата трансформация на публичната администрация и обществените услуги и за гарантиране на тяхната оперативна съвместимост на равнище ЕС, както и за улесняване на достъпа до технологии и ноу-хау за всички предприятия, особено МСП. Центровете за цифрови иновации ще бъдат единни звена за контакт за малки и средни предприятия и публични администрации, като предоставят достъп до технологичен експертен опит и експериментални съоръжения, както и съвети за по-добро оценяване на икономическата обосновка на проекти в областта на цифровата трансформация. Ще бъде подпомагана мрежа от центрове за цифрови иновации, като по този начин ще се осигури възможно най-голямо географско покритие в Европа. |
| Френският президент Еманюел Макрон отбеляза, че никой лидер не е вечен, което намеква за по-конфронтационно отношение към президента на САЩ Доналд Тръмп на започващата утре среща на върха на Г-7 в Канада, предаде Ройтерс. На журналистически въпрос дали проблемът с Тръмп е, че "не го е грижа дали ще бъде изолиран", Макрон отвърна: "Казвате, че президентът на САЩ хич не го е грижа. Може и така да е, но никой не е вечен. Шестте страни от Г-7 без САЩ взети заедно са по-голям пазар от американския." "Няма да има световна хегемония, ако знаем как да се организираме. А ние не искаме да има", каза френският президент на съвместна пресконференция с канадския премиер Джъстин Трюдо в Отава. Досега Макрон се държеше по-сговорчиво с Тръмп, когото дори нарича свой приятел. Днес обаче той заяви намерение да е в единен фронт с другите лидери от Г-7, макар и да посочи, че е важно да се запази учтивост, отбелязва Ройтерс. "Може би американският президент не го е грижа, че ще бъде изолиран днес, но ние нямаме нищо против да останем шест страни, ако се наложи. Защото тези шест страни представляват ценности, представляват икономически пазар и най-вече представляват реална сила на международно ниво днес", заяви френският президент. Макрон съобщи, че ще събере утре лидерите на Германия, Великобритания и Италия и представителите на ЕС преди началото на срещата на върха на Г-7 с цел укрепване на съюза пред Тръмп, предаде Франс прес. Той припомни разногласията с американския президент за промените в климата, иранското ядрено споразумение и въведените мита върху вноса на стомана и алуминий от европейски страни в САЩ. Макрон увери пред френски журналисти, че тези спорове са възможност за пресъздаване на Европа. В подготвителната среща преди началото на форума на Г-7 ще участват германският канцлер Ангела Меркел, британският министър-председател Тереза Мей, новият италиански премиер Джузепе Конте и председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия, Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер, уточни френският президент. Германия трябва да е готова за компромис с Франция по реформата на еврозоната, заяви днес германският канцлер Ангела Меркел, цитирана от Ройтерс. Мисля, че ще се приближим един към друг с реформата на валутния съюз, но тези реформи на валутния съюз наистина не са единствените реформи, от които се нуждаем, каза тя, споменавайки политиката за мигрантите, развитието и сигурността. По думите й реформата ще бъде договорена само с компромиси. В интервю за в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" през уикенда Меркел представи най-подробния си досега отговор на идеите на френския президент Еманюел Макрон за реформа на Европа, опитвайки се да предотврати опасен разрив в отношенията с Париж в момент на безпокойство около ситуацията в Италия и нарастващо трансатлантическо напрежение. От месеци Меркел е разкъсвана между компромис с Макрон и удовлетворяване на позициите на германските твърдолинейни консерватори, които обвиняват френския лидер, че иска съюз, в който страните, които отказват реформа, да бъдат награждавани с германски пари, припомня БТА. Лично аз не виждам някакви прекалено големи средства, които трябва да се управляват на междуправителствено равнище, както предвижда френското предложение, каза тя пред германска телевизия. Меркел обаче добави, че трябва да се направи повече по въпроса за сближаването в еврозоната. Макрон призовава за единен бюджет на еврозоната и общ финансов министър, както и спасителният фонд на еврозоната да бъде превърнат в механизъм да предотвратяване на заплахите от финансова нестабилност. Меркел, чийто политически капитал значително намаля след изборите през септември, е изправена пред жестоката съпротива на консерваторите, които са против всяка реформа, която би принудила германските данъкоплатци да плащат дълговете на други страни. |
| В продължение на месеци европейските лидери заемаха ту ролята на просяка, ту тази на психолога, за да разубедят Доналд Тръмп да започва търговска война. Сега една снимка от срещата на Г7 показа цялата дилема: Меркел меркелува, Тръмп се противопоставя. Според германския бизнес всекидневник Handelsblatt Министерството на външните работи на Германия е формулирало за първи път своя собствена стратегия за справяне със САЩ - и приравнява Вашингтин де факто на равна нога с Русия и Китай |
| Защо Германия плаща за банкрутирала Гърция От 2010 г. критикувам всяко ново гръцко правителство за това, че взима нови кредити, въпреки че никога няма да може да ги върне. И днес Гърция си остава в състояние на фалит. А когато една страна е фалирала, тя няма как да излезе от кризата, поемайки нови кредити. Тъкмо това беше и позицията, която застъпваше гръцкото правителство през 2015 г. и лично аз като финансов министър. А фактът, че след това нещата се развиха другояче, е причината да подам оставка. След 2010 г. Германия направи огромна грешка, наливайки все повече пари в каци без дъно. Страната плащаше, за да спаси банките, които държаха всевъзможни рискови ценни книжа. Но вместо в Европа да продължаваме да даваме "реални пари" за спасяването на "имагинерни пари", е крайно време да разработим план за преструктуриране на еврозоната. Германия трябва и може да спре да запушва дупки... Тя от години пропилява спестяванията на своите граждани - те вече не получават никакви лихви за парите си, вече почти няма сигурни капиталовложения. Редно ли е при това положение страната още да дава кредитни гаранции за банкрутирала Гърция? Това никак не е разумно. Още през 2015 г. на всички беше ясно, че кредитите не помагат на Гърция, а ѝ вредят. И всички знаем защо въпреки това принудиха Гърция да взима кредити. Това си беше замаскирана спасителна котва за банки като Дойче банк, Сосиете женерал и др., които, ако не бяха получили помощ, щяха да фалират още през 2009, в разгара на финансовата криза – заради рискованата си инвестиционна политика. Всеизвестно е, че много от отпусканите средства отидоха за обслужването на дългове към въпросните банки. За възстановяването на Гърция останаха твърде малко пари. Стотици милиони евро на данъкоплатците отидоха за погасяването на банкови загуби. Германското правителство излъга гражданите си, за да спаси банките. С движението DiEM - Democracy in European Movement (основано от Варуфакис - бел. ред.), ще се явим на изборите за европарламент догодина. Нашата програма е интернационална, за цяла Европа. Все още сме малко - общо 100 000 членове. В Германия имаме 25 000, в Гърция – 8000. За да решим проблемите на Европа, трябва да спрем да ги разглеждаме на национално ниво. Аз самият смятам да се кандидатирам, въпреки че всъщност мразя парламентите. Брюксел за мен е истински кошмар. Там изобщо не се прави политика, преобладават бюрокрацията и кариерните игрички. От интервю с икономиста Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция, във вестник "Зюддойче цайтунг" |
Накъде върви Европа В условия на глобална търговска война ли сме днес? Още не сме. Говори се, особено през последните 2-3 дни стигнахме до такъв етап. Преди този разговор беше главно между Китай и САЩ, защото големите дисбаланси в световната търговия реално са между тях. Европа е балансьор и държави като Германия имат позитивно търговско салдо, а други имат - негативно. Като цяло ЕС е сравнително неутрален спрямо световната търговия. Затова доскоро смятах, че Европа ще остане извън световните търговски караници. Но явно не е така. Сега и ЕС става прицел на Тръпм. И ако натам се върви толкова бързо, колкото в последните няколко дни, определено ще влезем в търговска война. Първоначално ще го усетят по-големи износители като Германия и Франция, но това ще има негативен ефект върху всички нас. Това по коментарите на Тръмп са точно типовете продукти, върху които американското правителство се готви да наложи санкции. Това означава по-малко изнесени и съответно по-малко произведени коли. Какъв би бил ефектът върху България? В България имаме голямо производство на части за коли, концентрирано особено около Пловдив. Те произвеждат основно за германски и отчасти за френски коли. И изведнъж тези заводи, които се справят много добре в момента, ще работят с по-малък капацитет. Има и много други примери, това просто е един от най-явните в българската икономика. Какъв би трябвало да е отговорът на Европа? Обикновено не съм така войнствено настроен, но в случая смятам, че Европа трябва да е много твърда с американците и да отстоява дори с цената на контрасанкции позицията си, т.е. да действа от позицията на силата. Ще Ви дам пример: преди 2-3 месеца, когато американците предложиха първите 50 млрд. долара санкции върху Китай, Пекин буквално в следващия час предложи 60 млрд. Ако сме слаби, ако нямаме общ подход и се оставим върху някои продукти да има санкции, никой не знае дали следващата вълна няма да е за още повече санкции. Затова трябва веднага да се наложат пропорционални, дори повече от това, санкции, за да е ясно на САЩ, че Европа действа като единна сила. А дали може Европа да действа като единна сила? В книгата аз твърдя, че за съжаление, в последните няколко години, макар че многократно европейски и на отделни държави политици, като Германия, Франция и България, са се изказвали, че ни трябва единна енергийна политика, общ дигитален и капиталов пазар, нищо от това не е постигнато и не изглежда да се постигне в рамките на тази Европейска комисия, Комисията „Юнкер“. Изгубихме 5 години, но това може би отчасти е заради ефекта Brexit. Не сме показали дотук, кой знае колко силна реакция. Но търговската война е война, която първо удря Германия и Франция, та може около тях да се обедини останалата част на Европа. На всички трябва да е ясно, дори и малки страни, пряко или косвено, ще загубят от такава търговска война, поне временно. Трябва да се покаже сила. В книгата също коментирате Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ. Какво се случва с него в момента? В застой ли е? То не само е в застой, но ние вървим от мир към търговска война. Загубите са значителни. Обикновено хората гледат първата икономика като Германия, върху която е ударът. За държави като Словакия, Чехия, България, Румъния, ефектът е много по-голям като процент от БВП, защото голяма част от производството ни е такова. Още няма пълни изчисления, но това, което съм виждал през последните 2 дни за санкциите, които американците са обявили върху германските и отчасти френските автомобили, то загубите ще са около ¼ до половин процент от общата германска икономика, но за икономики като българската, това ще е поне 1% от БВП на годишна основа. Колко точно ще е загубата за нас тогава? Миналата и тази година растем с някъде около 3.5-4%, представете си 1% от това да изчезне следващата година. Определено над 1.5 до 2 милиарда евро ще е ефектът върху икономиката на България. За мен той даже не е чисто икономически. По-скоро от значение е, че България много успешно в последното десетилетие създаде такива индустриални зони като Пловдивската, където има много взаимосвързани предприятия, създават се добри работни места и има не само производство на части, но и се обучават много млади хора. Това дори за 1-2 години да е в застой, означава лоши новини за пазара на труда като цяло в Пловдивско, Пазарджишко, Ямболско. Освен търговската война какви са другите рискове пред Европа днес – политически и икономически? Brexit e такъв риск, но понеже вече от година и половина се говори, малко минава на заден план. Все пак ще има развитие през следващата година – две, когато под някаква форма той ще се осъществи, дори и в много по-слаба и плаха форма, отколкото първоначално се говореше. Колкото по-плаха, толкова по-добре и за британците, и за нас. Ефект обаче ще има – втората най-голяма икономика в Европа се отделя от ЕС. България изнася малко за Великобритания, така че голям директен ефект няма да има. Но Великобритания, както пишем в книгата беше основната държава в ЕС, която се застъпваше за единна енергийна политика. Без нея съм убеден, че такава няма да има дълго време. Те бяха и почти единствените, които се застъпваха за общ капиталов пазар. Като цяло вече е осезаема липсата на Великобритания в Европейската комисия и Европейския парламент. Освен търговските войни и Brexit като трети риск се очертава фактът, че в няколко големи икономики в Европа като италианската напоследък популисти излизат на дневен ред и управляват. Това рядко се е случвало досега там. Италия определя много икономики около нея, включително и българската. Имаме сериозни търговски отношения с Италия. Западните Балкани и Румъния също са доста свързани с тази икономика. Нашите съседи ще страдат, ако италианската икономика започне да се клати. Какви решения предлагате Вие в книгата? За мен съществени са няколко неща. Когато тази комисия „Юнкер“ идваше на власт преди 5 години, казваше, че за да върви Европа напред като икономика и политика ни трябва доразвитие на общия пазар. Дигиталният пазар, който липсва напълно, е огромна тема. По отношение на новите технологии не само Америка е по-напред, но и голяма част от Азия, дори и по-бедната част на континента. Вече не става въпрос само за Индия, а дори Виетнам е доста по-напред от нас в развитието на такива технологии. Те просто имат по-големи пазари и по-голяма свобода на финансиране. В Европа все още сме обременени от 28-те отделни пазара с отделни регулации. За мен общият дигитален пазар е задача №1. И го казвам, защото поне в момента това портфолио е в български ръце. Но като цяло развитието на общи пазари е нещо, което го няма. И в тази връзка и по-близо до нас, макар и по-трудно политически, е разширяването на ЕС към Западните Балкани. Това ще помогне на тях икономически, но ще помогне и на нас, на Гърция, на Румъния, на Италия. Ще има голям пазар, който ще освободи транспортни коридори, ще освободи повече хора, които могат да работят. Българското правителство се опита да направи доста по темата в този период, Европа засега е скептична, но трябва да се работи в тази посока. Защо имиграцията е от полза за Европа и за България? И как да се намери баланс между нуждите на пазара на труда и антиимигрантските настроения на Стария континент? Тя е полезна, защото Европа застарява. Доскоро Испания беше единствената европейска държава, която имаше положителен ръст на населението. Отпреди две години и те вече имат отрицателен ръст. Държави като България, Германия и Прибалтика имат много силен отрицателен ръст вече дълги години. Давахме примери с отличното развитие на Пловдивската индустриална зона – много нови фирми, нови технологии, инфраструктурата се развива, но като се говори с инвеститорите там, първото нещо, което споделят, е че сега ходят до Пазарджик, до Казанлък, до Елин Пелин за работна ръка. Пловдив и Асеновград вече не са достатъчни. Няма ги хората. А ако нямаш хора, каквито и технологии да се опитваш да развиеш, не можеш да постигнеш кой знае какъв икономически растеж. Според мен фактът, че нашата икономика расте през последните години с под 4%, се дължи главно на това, че нямаме хора. За разлика дори от останалите източноевропейски държави. От тази гледна точка е нужна политика, която е по-ориентирана към бизнес развитие, така че където ни трябват хора, да дойдат, да ги обучим, както е в туризма от дълги години, но все повече ще ни трябват хора и в производството. Балансът на общоевропейско ниво ще е труден, защото тази голяма имигрантска криза от 2014/15 коренно промени отношението на големите политически сили и много държави в Европа. Това обаче не означава, че в България не можем да имаме собствена политика спрямо страните, където има български общности, като Украйна, Молдова, в Западните Балкани, които са културно, но и от гледна точка на образование, близки до нас. Знаем къде ни трябват работници и от какъв тип квалификация имаме нужда. Според мен България трябва да има много активна политика за привличане на тези български общности. Пишете, че повече реформаторски отколкото нереформаторски правителства са преизбрани по време на икономическата криза. Защо тогава политическите лидери се опитват да избягват болезнените реформи. Ако не е страхът, че няма да бъдат преизбрани, тогава какво е? Повечето политици навсякъде в Европа и по света определено се плашат от реформи, защото това предполага промяна, а там винаги има губещи. От тази гледна точка реформаторите обикновено са непопулярни. Когато обаче си в икономическа или финансова криза, е по-лесно да се правят реформи, защото тогава обществото е готово за по-големи стъпки. Заради това според мен първият кабинет „Борисов“ направи доста повече реформи, отколкото вторият или дори сегашният. Сега някак си изглежда, че няма апетит за реформи и така е в по-голямата част на Европа. Отчасти политиците са изморени, а от друга страна, там, където трябват реформи например в Гърция, и цялото общество е изморено. |
| Споменахте, че в момента като че ли липсват реформи у нас. Къде според Вас има най-голяма нужда от реформи? №1 е здравеопазването. Говоря за дългосрочни реформи, които ще променят начина, по който работи системата и като качества, и като финансови резултати. Имах надежда, че сегашният министър Кирил Ананиев, който е отличен финансист и на когото сигурно му е абсолютно ясно какво трябва да се направи, за да се подобри състоянието в здравеопазването, ще успее да прокара поне някаква малка крачка, но виждам, че тръгна и бързо го върнаха. Така че загубих очакването там да може да се направи нещо. Това е системата, която с времето ще стане много по-скъпа заради застаряването на населението. Тя в България в момента нито работи добре като качество, нито финансово може да се издържа. №2 е образованието. В миналото винаги сме казвали, че имаме сравнително добро образование поне на средно ниво. Университетите ни в някои специалности са добри, в други не толкова. Но се считаше, че средното ни образование е над средното в Европа. По последните сравнителни изследвания в Европа ние вече сме доста под средното за Стария континент. Състезаваме се с Гърция и Кипър за последно място по средно образование. Това е перспективата за младото поколение да работи с новите технологии и да развива производство при липсата на много работници. Всеки работник трябва да е много по-производителен, а това може да стане с по-добро образование. Там бих сложил повече фокус. Виждам, че сега се плаща по-добре на учителите, което е добре, защото бяхме една от малкото държави, в които полицаите получаваха повече от учителите, а това не е добра база за развитие на една икономика. Но освен това трябва да се мисли и какво и как се преподава. Кога ще стигнем по доходи Западна Европа? Наскоро от Отворено общество изчислиха, че доходите у нас ще достигнат 90% от средноевропейските през 2042. Реалистично ли е това според Вас? Според мен това е твърде оптимистично. Предполага, че ще сме последователни във времето. Но на нас ни липсва последователност. Не ни липсват добри политики. В книгата например пишем за въвеждането на плоския данък и данъчната политика в България през 2007, които в Европа се признават като голям успех. Така че имаме успехи, но след тях идва мълчание, няколко крачки назад и след това пак напред. Трябва ни немската последователност. Донякъде я имаме във фискалната политика. Дори и да вървим напред, 2042 според мен пак е доста оптимистичен срок. Кога е реалистично това да стане според Вас? За да се приближаваме към западноевропейските доходи, ние трябва да растем с около 5.5-6%, а в момента се отдалечаваме дори от останалите източноевропейски държави, защото с изключение на Чехия, която има почти същия растеж като нас, всички останали – Полша, Унгария, Словакия и Румъния растат с 5-6%. Така че ние в момента сме в период, обратен на конвергенция, дори и с Източна Европа. Част от западноевропейските държави като Германия растат с 3-3.5%, как тогава ще достигнем близо до тях? Затова според мен периодът е по-дълъг от 2042, освен ако не направим цялостни реформи в основно социални сфери. Но май в сегашния мандат, както и в мандата на Юнкер се преценява, че не е момент за реформи, а по-скоро за успокояване. Миналата седмица премиерът Борисов обяви, че до дни подаваме документи за влизане в еврозоната. Сега ли е правилният момент според Вас предвид негативните сигнали от Брюксел? Точно сега е моментът. Смятам, че премиерът Борисов и финансовият министър много правилно прецениха, че въпреки всички негативни коментари от Брюксел, трябва да вървят напред. Първо, защото по закон изпълняваме от дълго време всички критерии. Различните комисари и ЕЦБ говорят извън тези критерии за някакви допълнителни идеи – да сме първо в Банковия съюз, да стигнем до 70% БВП спрямо средното за Европа, да намалим корупцията, да имаме по-независима съдебна власт. Всичко това може би е вярно, но не е част от Маастрихтските критерии. Те ясно разписват как трябва да се влиза в чакалнята на еврозоната и това трябва да се следва. Донякъде част от по-големите държави като Германия и Франция, а може би и ЕЦБ, се опитват да ни сплашат: „Не тръгвайте, защото нещата ще са трудни“. Но в момента, в който тръгнем, те вече нямат избор. Трябва да кажат или сте вътре, или не сте. Ние изпълняваме критериите и според мен ще е невъзможно ЕЦБ да каже: „Въпреки че изпълнявате формалните критерии, няма да влезете“. И те с неудоволствие ще ни приемат. Убеден съм, че в момента, в който кандидатстваме, ще има тази политическа мисъл, ако ги спрем, това означава Орбан да каже, значи Европа наистина е дискриминираща институция, значи наистина някои са вътре, някои са вън, защо тогава да се борим, дайте тогава да покажем на големите държави как наистина се прави съюз. Това Европа не може да си го позволи в момента. Каква е позицията Ви за рестартирането на проекта АЕЦ „Белене“? Рядко се изненадвам от грешни решения и позиции, но сега наистина съм изненадан, защото това вече няколко пъти сме го играли в България –преди, по време и след нашето правителство. Шансът да се рестартира „Белене“ е точно нула. Това го знаят всички. Просто като си представи човек, отиваме в Брюксел и казваме, че със съветско оборудване и държавна китайска компания искаме да имаме ядрен проект в сърцето на Европа. Отговорът е ясен. Затова съм изненадан, защото всички са наясно с това. Правителството го знае, парламентът също. Още повече, че излиза в такъв особено неудобен момент, когато тръгваме и към еврозоната. Според мен това е някаква предлятна тема, може би на политиците им е скучно и трябва да стигнат до летните ваканции. Надявам се, че затова е излязла и затова бързо ще изчезне по време на лятото. Друга актуална тема е Турски поток, който може да завие към България. Може да завие, но може и да не завие. Казва се, че ще завие, но за мен това е второстепенна тема. Ако завие на някакъв етап, може би донякъде ще е положително. Но не е първостепенна тема за България и въобще не е ясно, че ще завие. С този тип проекти винаги се говори много, малко се свършва. Изглежда по-скоро като положително, отколкото като отрицателно развитие, ако стане, но дали ще стане, според мен възможността е доста дребна. |
Късно в неделя канцлерът проведе среща с членове на своя Християндемократически съюз (ХДС) в централата му в Берлин, за да бъде обсъден възможният отговор на ултиматума на вътрешния министър Хорст Зеехофер, който се очаква да бъде обявен в понеделник, съобщава Bloomberg. Партията му Християнсоциален съюз (ХСС) – една от трите в коалицията на Меркел и част от нейния консервативен блок, ще даде на Меркел двуседмичен срок, в който тя да сключи двустранни споразумения с други страни от Европейския съюз за улесняването на процеса по връщането на мигранти в първите страни от ЕС, в които са пристигнали.   |
| Франция е на първо място по социални разходи в света. Тяхното високо равнище се дължи на колективното предпочитание към равенството, но и на оформящите се значителни неравенства. Харчи ли Франция прекалено много пари за социални помощи? Без никакво съмнение. Тя е световен шампион в тази област, изпреварвайки Финландия и Белгия. Франция отделя близо една трета от своите средства (31,5% от брутния вътрешен продукт според ОИСР през 2016 г.), срещу една четвърт при Германия и средно по една пета в развитите страни. Несъмнено, 700 милиарда евро са си много пари. Тези разходи не са случайни, посочва френското издение „Ле-з-еко“ в свой материал, цитиран от БТА. Те са плод на едно колективно предпочитание към равенството. Едно древно предпочитание, за което написа още от Алексис дьо Токвил преди близо два века: „Всеки забеляза, че в наше време, и специално във Франция, тази страст към равенството заемаше с всеки изминал ден все по-голямо място в човешкото сърце". Когато Републиката си е избирала девиз, тя е поставила равенството точно след свободата. По света само две други държави са включили тази дума в своето национално мото: Джибути и Хаити, две бивши френски колонии. С тези стотици милиарди евро, които обединяват осигуряване и солидарност, Франция е една от развитите страни, където неравенството е най-малко. Делът на бедните (хората, чийто доход е под 60% от средния след социалните трансфери) в страната е 13,6%. В Европа той е по-нисък само в скандинавските държави, Холандия и Чехия. Водещи икономисти поддържаха тезата, че борбата срещу неравенството възпрепятства икономическия растеж. През 50-те години на миналия век Никълъс Калдор обясняваше, че забогатяването на най-заможните благоприятства за пестенето (когато човек печели много пари, е по-лесно да заделя), а оттам – и за инвестициите. Двадесет години по-късно Артър Оукън поддържаше тезата, че неизбежно съществува връзка между справедливостта и ефикасността. Изследователи обаче разбиха на пух и прах тези теории с емпирични трудове. През 2014 г. трима известни икономисти от Международния валутен фонд (МВФ) - Джонатан Остри, Андрю Бърг и Хараламбос Цангаридис - доказаха с изчисления, включващи няколко десетки страни, че „едно по-малко нетно неравенство (след преразпределението) е здраво свързано с по-бърз и по-траен икономически растеж“. Френското предпочитание към равенството следователно не е пречка. Триото от МВФ доказва, че това правило си има граница. Когато преразпределението става прекалено голямо, то в крайна сметка възпрепятства икономическия растеж. Тримата икономисти установяват тази връзка, като сравняват преразпределението на брутните доходи с преразпределението на нетните, след плащането на данъците и социалните осигуровки. Проблемът на Франция не е нейното предпочитание към равенството, а това, че то е прекалено далеч от пазарните реалности: едно твърде неравно разпределение на брутните доходи, преди тяхното преразпределение. По-голямо дори отколкото в Съединените щати! За да запълнят бездната, властите повишават данъците и огромните социални осигуровки, които имат изкривяващи ефекти на всички равнища (междинни загуби, работа на черно, високи цени на труда, които се отразяват на заетостта). Патрик Артюс, главният икономист на банка Natixis, говори за „изкривяваща динамика“. Основната причина за много от големите неравенства в „първичното“ разпределение на доходите е проста: това е равнището на заетостта. Безработицата във Франция остава висока. Твърде много младежи и възрастни са без работа. Само 64% от французите в трудоспособна възраст между 15 и 64 години работят при средно 68% за Европейския съюз, 71% в САЩ, 76% в Япония и 77% в Швеция. Решенията са много по-сложни. Образование, професионална квалификация, данъчни мерки, социален диалог, пенсии, гъвкава заетост... Не може да се отрече, че Еманюел Макрон излезе с няколко проекта в тази област. Неговото правителство намали два пъти продължителността на подготвителните курсове в т. нар. квартали в необлагодетелствано положение. Макрон прокара укази за пазара на труда. Той даде импулс за реформата на професионалното образование и квалификация и т. н., посочва БТА. Но, както подчертават Филип Агион, Филип Мартен и Жан Пизани-Фери - трима икономисти, които подкрепиха пламенно Макрон по време на кандидат-президентската му кампания, „темата за борбата срещу неравенствата в достъпа, която оформяше политическата идентичност на кандидата, е скривана от темата за влиянието на фискалните и социалните политики върху паричните неравенства“. Възможно е да бъдат намалени едновременно неравенствата и социалните разходи, при условие че се действа много силно с предварителна подготовка. Едно сравнение дава възможен пример: Франция е „едновременно“ развитата страна, която харчи най-много за социални разходи и най-малко за основно образование. Проблемът далеч не опира само до средствата. Зад него стоят организационни и културни въпроси. Тук ще се реши бъдещето на френската мечта за равенство. |
| Тръмп: ЕС беше създаден, за да се възползва от САЩ Американският президент Доналд Тръмп обвини Европейския съюз (ЕС), че гледа на САЩ като "касичка", пише европейското издание Politico. Така той защитава наложените от Белия дом мита върху европейски стоки. "Ние обичаме страните от ЕС, но той, разбира се, беше създаден, за да се възползва от САЩ", каза американският президент по време на митинг в Северна Дакота. В своето изказване Доналд Тръмп изчисли, че САЩ губят 15 млрд. долара в търговския обмен със страните от общността. "Те ни изпращат мерцедеси, BMW-та, продукти, и когато ние им изпращаме нашите, те ни казват "Не, благодаря, няма да вземем вашите продукти", коментира той. "За всички привърженици на свободната търговия тук - това не е свободна търговия, това е глупава търговия", обясни Доналд Тръмп. |
| Европа - най-страшното място за инвеститорите при търговска война Докато САЩ и Китай ги грози риск от търговска война, инвеститорите се тревожат, че Европа може да се превърне в основната жертва, пише Wall Street Journal в свой материал. Световните фондови пазари отбелязаха спадове в последните сесии, докато инвеститорите се мъчат да разчетат противоречивите сигнали от високопоставени представители на администрацията на Тръмп за бъдещата търговска политика между двете най-големи икономики в света. Много инвеститори вече започнаха да разпродават активите си в Европа, притеснени, че търговските спорове може да навредят на крехкото възстановяване на икономиката в региона със силна експозиция към международната търговия. В последните седмици инвеститорите оттеглиха милиарди долари от европейски акции и облигационни фондове. Секторите със силен износ поеха удара, като книжата на автомобилните компании в региона поевтиняха с 11% в последния месец и сега се намират на 1% от мечи пазар. През същия период паневропейският индекс Stoxx Europe 600 отбеляза спад от 3,3%. Дори Европа да успее да избегне преки мита, глобалните снабдителни вериги, на които разчитат компаниите ѝ за компоненти, могат да бъдат ударени, ако САЩ и Китай въведат взаимно налози за своите продукти. Износът на стоки и услуги съставлява 27% от брутния вътрешен продукт на еврозоната спрямо 12% в САЩ и 21% в Китай, сочат данни на Европейската централна банка. Ако Китай и САЩ наистина започнат търговска война, последиците за икономиката им ще бъдат усетени в Европа. Двете страни са най-големите пазари за износ на Стария континент. |