Кой си ти бе папурко, че да говориш от името на "масите"?

Светът може да е в баланс като се дава много ръчна работа, особено в ЮИ Азия. Има ли там роботизация, нещата отиват на зле за света.

Трябва много ясно да се разбере, че подобни търговски споразумения се правят, за да служат на бизнеса и на неговото развитие. Те не се правят, за да подпомагат бюджетите на държавите, техните социални политики или демократичните процеси. Основополагащото разбиране е, че развитието на търговията е абсолютен приоритет и този приоритет доминира над виждането, че развитието на търговските отношения трябва да обслужват човешкото благоденствие. Подобна концепция за възприемане на света повдига два основни въпроса:

Непрекъснатото задълбочаване на търговията достатъчно устойчив процес ли е и може ли да реши основните проблеми, пред които е изправено съвременно икономическо развитие на света?
Има ли необходимост да се приемат мерки, които да намалят негативното влияние от глобализацията върху хората, които губят от нея и остават без работа и съответно доходи от подобно развитие?

Отговорът на първия въпрос е, че в дългосрочен план задълбочаващата се глобализация и търговия няма да доведат до онова стабилно състояние, което да гарантира висок икономически ръст и съответно намаляване на неравенството. Напротив, задълбочаването на либерализацията в търговията, което стои в основата на високите икономически растежи, има своя лимит. Постигането на пълна търговска либерализация в определен момент ще означава, че икономическото развитие вече няма да може да разчита на подобни инструменти, тъй като по-нататъшна либерализация ще бъде невъзможна. Тогава усилията за увеличаване ефективността на бизнеса и възвращаемостта на капитала ще трябва да бъдат пренасочени към друга плоскост. А тази плоскост от сега може да бъде назована и това е задълбочаващата се роботизация на икономиките, което означава само едно – допълнителен натиск върху заетостта, заплащането и в крайна сметка до увеличаване на неравенството. Това неминуемо ще доведе до въвеждането на някакъв вид подпомагане или плащане от страна на държавите или съответните структури към населението, което не може да си намери работа и съответно да гарантира съществуването си. От тази гледна точка въвеждането на Универсален базов доход се превръща в безалтернативна мярка. Подобен подход надали ще намали неравенството, но поне ще гарантира оцеляването на огромна маса от хора. Според изследване от 2013 г. на университета в Оксфорд[ix], в рамките на следващите 30 години 47% от работната сила в САЩ ще бъде заместена с роботи. Подобно проучване направи наскоро професорът от Rice University в Израел Моше Варди пред Американската асоциация за напредък в науката (AAAS), като според него този процент ще надхвърли 50% за същия период.

Именно поради тази причина е изключително важно в настоящия момент да се излезе извън рамките на необходимостта от увеличаване на икономическия растеж чрез задълбочаване на търговията, а чрез поставянето и търсенето на решение на много по-важния въпрос – какво ще бъде икономическото състояние на света в сравнително не толкова далечно бъдеще, какви ще са социалните и политическите измерения на това състояние и какви мерки следва да бъдат предприети за избягване на негативните последици, придружаващи това състояние. Ясно е, че глобализацията на света няма алтернатива. Невъзможно е да се мисли, че възстановяването на националните държави и изолирането от световните процеси със стени или закони може да бъде решение. Решението трябва да се търси в две направления: от една страна стои изоставянето на неолибералната доктрина в нейния настоящ вид, според който основната задача на държавните политики и действията на международните организации е задълбочаване на търговията и либерализиране на бизнес средата. Би трябвало вече да е пределно ясно, че подобна визия води единствено и само до краткосрочни положителни резултати, които много скоро са затъмнени от негативни последствия и в крайна сметка от необходимост за нова либерализация и облекчения. На второ място стои необходимостта от търсене на международно съгласие по отношение на международните регулации и регламентации за задълбочаващата се икономическа интеграция. Решаването на втория въпрос представлява сериозно предизвикателство, но при всички случаи този въпрос трябва да бъде поставен на международната сцена.

За съжаление напоследък ние сме свидетели на възхода на популисти, които обещават затваряне и изолация, както и задоволяване на носталгичните тежнения на своите граждани. Подобно развитие е точно обратното на това, което трябва да бъде направено. Затварянето на бизнеса в рамките на националната държава го лишава от растеж, технологичен обмен и понижена възвращаемост. И тъй като новите технологии вече са толкова развити, че да елиминират ограниченията на националните законодателства, то най-вероятно нито ще се получи очаквания възход на местната икономика, нито ще бъдат решение проблемите, съпътстващи глобалното икономическо развитие. По-скоро такова затваряне ще донесе нови проблеми, които следващите поколения трябва да решават с много по-големи ресурси и усилия.

Дошло е време да се вземат наистина отговорни и дългосрочни решения. Но първото необходимо условие е да започне да се говори разумно, извън рамките на доминиращите доктрини. На хората и гражданските общества трябва да бъде представена глобалната картина, в която се намира светът и откровено да се посочат проблемите, които трябва да бъдат решени. Повече откритост и, най-вече, желание за кооперативност и сътрудничество е пътят, по който елити и общества трябва да вървят, за да се решават въпросите, пред които е изправен светът.

Today, 2.7 billion people around the world face some water shortage in their daily lives. Clean, fresh water is a source of conflict in the U.S. Southwest, the Middle East and sub-Saharan Africa. Most people expect these conflicts to grow in the coming years. But these water woes are just a foreshadowing of the problems to come if the world's population hits 11 billion people by the end of the century, which will make providing clean water for everyone an increasing challenge.

In order to meet this challenge, scientists will need a better estimate of how much water is available, and people will need to invest in efficient water infrastructure and employ water-sparing farming techniques around the world, experts say. But even that may not be enough to provide for a thirsty planet. Some regions of the world may have to stop producing water-hungry crops and products altogether, leaving that to countries with more ample water supplies.