Отиди на страница:
 |
| Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите. |
| Комарницки нещо се е пообъркал. Да не харесваш не означава да мразиш. Тази негова карикатура може да се разглежда като пример на омраза към харата, които имат различно от твоето мнение. Грешка по Фройд. Омразата явно е част от подсъзнанието му. |
| Нито хумор, нито мистерия, нито някакъв дълбок смисъл. Чисто и просто осъждане. Плащещо е, че толкова хора го харесват. |
фокусник 14 Февруари 2017 19:42 присъединявам се към написаното. и още:не ми е работа да коментирам художника - каквото му позволява талантът, каквото му подсказват малките сиви клетки - това рисува. това, което не мога да приема, е масовата психоза, робуването на абстрактни понятия, независимо от последствията. вчера бях в един известен европейски град. привечер, на главната му улица, се опитах да преценя съотношението на коренни жители към дошли отвън. е, не беше в полза на първите. и в съотношение 1:2 не беше. това съотношение не се влияеше и от автоматчиците, застанали на всяко кръстовище. гледката на тълпи "европейски граждани" в традиционно арабско облекло, на забрадени жени, е тягостна, поне за мен. в този град са започнали с толерантност. и първите поколения са били добронамерени... каквото и да значи това... |
Няма как осъждането на група хора да е нещо положително, освен ако си Луцифер  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Doziris1 |
Но преди да посегне Илия, другоселецът сам бръкна в пояса си, извади синя, вехта кесия, навървена на гайтан и вързана на шията му, забърка в нея бавно, с мъка. Като че сега забелязаха, че там, дето бяха ръцете му, по изтърканата му антерия имаше кръпки. Ръцете му трепереха, извади огниво, кремък, извади една банкнота от двайсет лева, сгъната на четири, няколко дребни пари, копчета. Изведнъж стана нещо неочаквано. Торашко скочи, бутна масата пред себе си и извика: - Оставете човека бе! Какви хора сте вий! Че беше пиян, пиян беше. Стана, позалитна, спусна се към другоселеца, сложи ръце на раменете му, прегърна го и заплака: - Ох, братко, братко! От тебе ли намериха да искат пари, братко! И го целуна по едната буза, после по другата. След туй мина, седна на мястото си и повече нищо не каза. В кръчмата стана съвсем тихо. Никой не продума. Само дядо Иван, без да гледа някого, промърмори под носа си: - Хм... ша го цалува пък... Юда! |
| Първо, "Другоселец" е от Йовков. Второ - хората в разказа помагат на другоселеца с каквото могат, а после се завръщат към своя жиивот. Трето - да не желаеш натрапник не означава, че го мразиш... А кой кого мрази е четвърто, но няма да го спомена, защото за казващите нещата в очите е отворен пътя към Сибир... ----------------------- Сайтът на Генек |