Затова във форума една дама смята, че като е родила дете, е суперспециалист и раздава обвинения в неграмотност наляво и надясно... А статията е страхотна! Точна, реалистична, мрачно-истинска... Писана е от човек, влизал в час, а не от човек, приемащ училището за държавен гардероб... ------------------------ Сайтът на Генек | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: генек |
Особено знаейки, че по всяко време можеш да звъннеш на мама, тя да долети като орлица, да съсипе деня на учител и директор и да отлети необезпокоявана и удовлетворена, че е защитила безценното отроче. Случай с колега портиер/охрана/ в гимназия. Директорката вижда "на камерите", в един коридор, 15 минути след началото на часа, ученик от 12 клас да "мачка" гаджето - десетокласничка. Пратила охраната да ги подкани да влязат в час. Охраната изпълнява, отива при тях и казва - "Хайде, галантен, остави момичето да влезе в час, и ти също" Ученикът се нахвърля с обиди срещу колегата и се ядосва на обидата "галантен". Звъни на майка си, известна адвокатка в тяхния град. Дошла скоро дамата и заформя лют скандал на охраната и директорката - "как така един цървул нарича детенцето И "гулантен" Пратила жалба някъде и директорката и охраната писали обяснения. Единът проверяващ карал охраната да се извинява и да благодари на адвокатката, че не е завела дело за обида. Ама работата не е за хилене |
В такива случаи не се хленчи по вестниците, а се предпремат стъпки за обмяна на опит с други държави, като Чехия, Словакия, Полша и др. с подобна историческа съдба и религия като нашата. |
Честно казано, аз не се запознах с учителя, написал текста. Може би защото той е "учителите". Джон Гатоу имам претенцията, че чувствам и разбирам като учител, а Йордан Петров - не. А е то и нещо от Джон Гатоу: Ако сме наясно с логиката на съвременното училище, става лесно да избегнем уловките му. Училището обучава децата да станат наемни служители и потребители; вие учете децата си да бъдат лидери и авантюристи, да обичат приключенията. Училището създава у децата рефлекс за покорство; вие научете децата си да мислят критично и самостоятелно. Добре обучените деца са лесно податливи на скука; вие помогнете на своите деца да развият вътрешния си живот, така че никога да не им е скучно. Подтиквайте ги да се занимават със сериозни неща, с нещата на възрастните – с история, литература, философия, музика, изкуство, икономика, теология – всичко, което учителите познават достатъчно добре, че да се досетят да го избягват. Провокирайте развитието на децата си, като им предоставите достатъчно възможност за уединение, за да имат шанс да се научат да се наслаждават на собствената си компания и да водят вътрешен диалог. Добре школуваните хора са дресирани да се страхуват да остават сами; те търсят постоянна компания в лицето на телевизията, компютъра, мобилния телефон и повърхностните познанства, които бързо се създават и бързо се изоставят. Децата ви заслужават да изживеят живота си по-смислено и са способни да го направят. Смятам, че няма по-голяма грешка за един учител от тази да воюва с учениците си, както и с техните родители. Припомнете си само как ги изпращат родителите на училище в първи клас. Ако трябва да воюва, то е да му бъде позволено да бъде не чиновник, а истински учител. А значи - с чиновничеството като явление, от върха на МОН до ... директор и колеги, които са масово стресирани от контрол от отчетност, но ... са се и предали. Истинската причина за агресията в училище е фрустрацията на децата в училище. Нататък се подреждат социалното научаване, подражанието, влиянието на агресивните субкултури, отчуждението. |
Ама хубаво го е описал авторът това училище.Ясно и последователно със видими причинно следствени връзки.И изход от ситуацията никакъв или почти никакъв.Поне докато не върнат отново шамарите .Като няма срам и страхът върши работа.Дори по бързо и ефективно. |
Вместо да сте срещу тях, застанете до тях. Тогава има шанс да се възстанови това, което съсипа системата и доведе до тази война. И не заради учителите, а заради децата ни. Не им гледайте заплатите, жалки са. Абсолютно нереалистично. Погледнете, какво става във форума и ще се убедите, че съм прав. Няма авторитет, няма страхопочитание. Децата са копие на своите родители. А, за съжаление, родителите са продукт на 30-годишната "риформа". Искахме ли го? Искахме го. Получихме ли го? Получихме го. Що ревем тогава? Айде най-напред да си дадем сметка, какво искаме. След това да дадем пълна свобода на този, който може да постигне това, което искаме, а не постоянно да го спъваме. И да си научим мястото в живота, защото на много хора това им е напълно непознато. Едно време учителите шамаросваха. Но в 99.999% шамаросаните знаеха, защо са шамаросани. И това беше възпитателно. Защото, ако вкъщи разбереха, защо си шамаросан, започваше втора серия, много по-сериозна. И децата се научаваха, че в живота има едни тънки, невидими линии, които не бива да се преминават, защото те са основата на онова нещо, което се нарича "общество". И думата "отговорност" започва да се изпълва със съдържание - можеш да направиш беля, но с ясното съзнание, че ще го отнесеш. И се замисляш. Така е било от векове. И така са се създавали обществата. А сега проблемът е, че родителите не се замислят... Разберете, друг начин за излизане няма. Докато учителят не бъде господар в училищната сграда и изобщо неоспорим авторитет, няма оправия. И не мислете, че учителите са зверове. Не, оставете ги и ще видите резултата от това. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Su38 |
Още като прочетох името Гатоу, и ми стана ясно за какво става дума. Въздух под налягане. Гатоу е човек искрен, но останал в средата на миналото столетие. И раздава наляво и надясно рецепти да се върнем към тези времена. Само дето това е абсолютно невъзможно. Средата не е такава, обществото не е такова, мирогледът на хората не са такива, интелектуалният багаж не е такъв, нравствеността не е такава, житейските изисквания не са такива. Е, няма как да стане. И усещате ли колко изкуствени и неизпълними са призивите му, които бяха цитирани по-горе от една форумка? Макар да са крайно привлекателни? |
Предложението ми е просто и евтино, колкото и несериозно да звучи - във всеки клас има около 40 родители. Учебните дни в месеца са около 22. На всеки родител се пада веднъж на два месеца да присъства в час. Ей там, най-отзад. Седи и мълчи. В междучасието може и да се разходи, но пак мълчи и само гледа. Накрая на деня ще е онемял за дълго. На другия ден друг родител е там и така по ред на номерата. Идеята не е нова. В родопските села кравите се извеждаха на паша в стада по махали, като всеки пасеше стадото толкова дни, колкото свои говеда имаше в него. И така, докато се изредят всички стопани и пак отначало. През летата съм участвал и аз, с по-големите ми братовчеди, докато баба си вършеше къщната работа. Напълно подкрепям идеята за подобно родителско присъствие. Моите деца отдавна изкласиха, но се случи преди години да осиновим едно, с което потретвам училищните пътеки. Вече стигнахме до 6-ти клас и виждам колко голяма е разликата от преди 20-тина години. И тя е в родителите. Цяло едно поколение с пропуснато образование и възпитание. Което няма как да научи децата си на нещо, което не знае. Не знам за децата, но за родителите ще е полезно отново да влязат в клас, да гледат, слушат и съпоставят. Не че ще се променят, но винаги е за добро, когато цигарите се разредят през 45 минути. |
Чудесна статия - всичко е точно така! Само да кажа, че в по-горните класове нещата са още по-тежки, защото децата са по-големи и по-трудно управляеми. Имам роднина директор на едно училище, който вика "Вечер като се прибера и ако не е имало произшествие в училище се кръстя пред иконата"! Днешните ученици са "изтървани" както казваше дядо ми, разбира се има и добре възпитани, но те са в изключенията. И много зависи от училището - две от внучките ми са във френското училище - нещата са съвсем различни и несравними с обикновеното школо. Абсолютен ред и дисциплина - телефоните са забранени, родителите не могат да влизат вътре без разрешение и децата изпитват респект към учителите си. Но всеки на може да си позволи няколко хиляди евро за година за такова училище. |
Даже в джунглата все пак има известни правила, докато в нашето общество никакви правила и закони не действат. Автора |
Както беше писал някой по-горе, това искахме - това получихме. Място за сръдня няма. Изход!? Суворовски училища и макаренковски колонии! Без майтап! Ред, дисциплина, труд. Другото е разпад на обществото, защото днешните неуправляеми ученици са утрешните неуправляеми депутати, полицаи, работници и т.н. |
товарищМаузер 28 Февруари 2017 08:36 Дармон трябва, по-честичко тъйцък. Боят изгражда. Не, не честичко, но на момента. Нито преди, нито след. Както е казал Парацелс, дозата прави отровата. И не си ли изпиеш хапчето навреме, файда йок... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Su38 |
Аз като лаик мога ли да запитам: носят ли родителите някаква имуществена и наказателна отговорност за постъпките на отрочето си? Примерно, ако нарочно е причинило нараняване на друго дете, а не дай Боже и смърт? Защото ако един възрастен нарани друг първият може да го съди и да получи обезщетение. Прилагат ли се глоби за родителите, ако детето им нарушава правилата? Защото се оказва, че учениците и родителите имат само права, а училището е безсилно да ги накара да изпълняват каквито и да са задължения. Как правата и задълженията са регламентирани в закона? Ако законът не работи и не е добър, то той трябва да се промени и към рушителите на дисциплината да има нулева толерантност. |
Патагонец, законите са отражение на морала. Морала го виждаме. И не само в училищата. Да се погледнем и тук... А законите... Ми какъвто моралът, такива и законите. И, освен това, ако приучваме децата отрано, че всичко им е позволено и че справедливото наказание за простъпките им не е възпитателно средство, а насилие от зверовете-учители, то какви закони искаме те впоследствие да спазват? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Su38 |
А това? Над 1 000 души са знаели, че Убиецът от Борисовата е Йоан Матев! Но са си Мълчали! Едно 15 годишно момче беше намушкано с нож, докато си седи на пейката и чака приятелката си. Смъртно прободено от абсолютно непознат, който поискал да му вземе парите и го заплашил с ножа. И ядосан, че хлапето не ги дава, втъкнал острието в плътта му и го убил. След което се затичал да се скрие, обадил се на брат си, а малко по-късно двамата си купили по един сандвич край Римската стена, за да се утешат от вълненията през деня. Камери заснели доста ясно лицето на убиеца, но ядец. Никой не казал в полицията, че го познава. Всъщност съучениците на Йоан Матев веднага го разпознали на записите, направени от камерите и разпространени от полицията. Казали на директорката на елитното частно училище, но тя им забранила да говорят, като обяснила, че ще се забъркат в неприятности. После събрала и учителите на спешен съвет и заповядала и на тях да мълчат по случая, стана ясно днес по време на гледането на мярката за неотклонение на арестувания убиец. http://newsmaker.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B4-1-000-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D1%87%D0%B5-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81/ target=_blank id=url>Натисни тук Мисля си: училището се е превърнало в място за отглеждане на учители. Не на деца, а на хора, които нямат особен шанс да правят нещо друго. Заплатите, които получават са всъщност социални помощи. Не само защото са ниски, а защото реално срещу тях няма нищо. Значението на думата "заплата" е възнаграждение срещу нещо - продукт или услуга. А на практика се получава така, че за да се мине добре матурата трябва да плащаш частни уроци. Освен, разбира се, ако не си маргинал в среднищно училище, което отчаяно се нуждае от делегиран бюджет. Делегираните бюджети. Да, ето това убива училището и учителите. Хаосът е възможен, защото без него няма пари. За "заплати". И учителското съсловие е зависимо от броя на децата, но и от хораририума. Затова се раздува броя на часовете. Имат по 7-8 часа, нулеви часове. Вместо ставката на час да се вдигне и да приключи драмата с пренатоварването и за деца, и за гледачите им. Аха, точно това е проблемът пък на родителите. Те пращат децата си на училище, за да има кой да ги варди. Не, въобще не става дума за знания (нали за това са частните уроци). И по тази причина родителите са притеснени и разтревожени - няма сигурна среда. Лесно е тогава да избуяват идеите на домашното образование. Гатоу не случайно е споменат. Всъщност самите учители усещат, че имат повече шанс за реализация и истинска заплата в условията на домашно образование. Може да сложите общ стандарт за покриване от всички ученици без значение от формата им на обучение и толкова. Така онези идиоти от Асоциация за домашно образование ще си проповядват по евангелските софтуери - тяхна си работа - но пък на децата ще бъде предложена алтернатива на информация. Кое ще изберат по нататък в живота си, зависи от много други неща. Често случайни и нямащи нищо общо с зазубреното. Гатоу имаше една книга, мисле се казваше "Оръжие за масово обезличаване". В нея той прави един преглед на появата на организирано училище. Всъщност това е пруска система от 19 век, макар да е имало винаги организирано училище. Но в тоя масов вид е пруска система. Появява се като отговор на набиращата сила Индустриална революция. Имало е нужда от дресировка на работници, които да изпълняват точно и в последователност действия, свързани с масовото производство. А днес в Европа няма масово производство. Европа е де-индустриализирана, но пък гъстотата на населението е във върховата си точка. Това води до хедонизъм, до разхайтване. И тогава започваме да говорим за пост-индустриалното общество. В него такъв тип работници вече не са нужни или доста малко. Следователно старата форма на училище вече не е адекватна към новите условия на живот. Днес отново стои въпросът как да бъде адаптирано училището към тия нови условия и кои да бъдат условията за общ ценз: например владеене на език, обща история и основи на православието. Не включвам математиката, това е частно решение в независимата система на образование. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кире |
Мисля си: училището се е превърнало в място за отглеждане на учители. Не на деца, а на хора, които нямат особен шанс да правят нещо друго. Заплатите, които получават са всъщност социални помощи. Не само защото са ниски, а защото реално срещу тях няма нищо Не, не е съвсем правилно. Обезличаването на учителската професия, заместването на учителя, така че и чистачката да може да изпитва, води отлив на желание да се работи това занятие. И за това не са виновни учителите. За това е виновно обществото - аз, ние, нашите деца, всички, които се примирявахме с дивотиите и продължаваме да се примиряваме. Мънкаме, вместо да скочим. Това сме ние. Смятаме, че другите са нисши същества, тъпанари, и няма такъв, които да покрие нашите свръхвисоки изисквания към другите, но не и към себе си. Всичко това е плод на 30-годишната анти-селекция, на парада на пошлостта и простотията. Когато на свестните хора им се запушиха устата, щото били рудимент от лошия комунизъм, и се даде неограчено поле на изява на "модерните" тарикати, носители на нови "ценности"... Когато образованието се разглеждаше като търговска дейност, когато думата "възпитание" се изхвърли от нашия речник. Кой го причини това? Марсианците ли? Путин? Тръмп? Меркел? Гьоте много хубаво го е казал: "Никой не е по-безнадеждно поробен от тези, които заблудено вярват, че са свободни." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Su38 |