Езикът на комунистическия рай
Отиди на страница:
| Постоянно се питаме откъде идва носталгията по комунизма и защо толкова години след като комунистическият режим рухна, за някои неща продължаваме да мислим и говорим така, сякаш това изобщо не се е случило? Моят кратък отговор е, че докато комунистическата държава остана в миналото, то комунистическият светоглед оцеля в езика ни. Защото освен политически ред, комунизмът беше и това – един цял език, налаган целенасочено върху българите след преврата от 9 септември 1944 г. Именно на този проблем е посветена настоящата статия: какво представлява езикът на комунизма, създаден в периода 1944-1950 г., и как този изкуствен език се превръща за половин столетие в обичаен начин на мислене. Завладяването на езика Фразата не е метафора: мерките, които новата комунистическа власт предприема спрямо българския език веднага след 9 септември, могат да се опишат единствено като езиков преврат. Атакува се с всички средства срещу всички инстанции на езика – като се започне от обикновения служител и чиновник, мине се през писателите, учителите и университетските преподаватели (вече по съветски образец преподаватели във "висши учебни заведения"  и се стигне най-сетне до вестникарите, журналистите и печатарите. Тази последна група е може би най-потърпевша от преврата.Майстори на публичното говорене и езика на всекидневието, в очите на новите комунистически управници именно тези хора са основният противник за властта над масовото съзнание. Който владее вестниците и печатниците, казвал Ленин, той владее действителността. Започва се с терор върху журналистите Още на 10 септември в тогавашната Горна Джумая е убит Данаил Крапчев, главен редактор на най-авторитетния за времето си вестник "Зора" (на близките му казват, че се е обесил в ареста с чорапите си). След него са убити и всички останали редактори на вестника, дори и спортният редактор, който е свален от трамвая и разстрелян на място, след като при проверка на документите е показал журналистическата си карта. На 18 ноември в София след побой в ареста умира прочутият карикатурист Райко Алексиев. По същото време в Пловдив е убит главният редактор на "Юг" Георги Говедаров, а във Варна – главният редактор на "Варненска поща" Лука Константинов. От 105 журналисти, изправени през октомври пред т.нар. Народен съд, повече от 50 няма как да чуят обвинението, защото са вече мъртви. Този терор не само трябва да унищожи водещите фигури на българската журналистика. Той трябва да разчисти и пътя към печатниците. За новите пропагандни издания няма нито печатни машини, нито достатъчно хора, способни да работят с тях. Единственото решение е новите вестници да се печатат с буквите на старите. Атанас Дамянов, най-крупният собственик на вестници в онези години, е арестуван веднага след преврата (по-късно е осъден на 10 години затвор и умира през 1948 г.), неговите печатници, оборудвани с най-добрите машини, са окупирани от въоръжени лица, вече заложеният за печат брой на "Дневник" е свален и на неговото място е поставен официозът "Отечествен фронт". Освен заглавието на вестника, напечатано с дървени букви за афиши, формата, в която ще се налива новият език, е същата. В следващите три години мародерството върху печатниците постепенно се узаконява. В началото на 1945 г. влиза в сила т.нар. Закон за защита на народната власт, който предвижда незабавна конфискация на печатница, издала забранена книга или вестник с опозиционно съдържание. През април 1946 г. е гласувано съвсем кратко – в един единствен параграф – допълнение към стария закон за печата от 1921 г., позволяващо всеки опозиционен вестник да бъде спиран или за 10 броя, или завинаги, а печатницата му – конфискувана. Година по-късно влиза в сила специален Закон за национализация на частни и минни предприятия, който засяга и частните печатници. Само в София национализираните печатници са над 60, а за цялата страна – над 150. Печатниците са завладени Следва да бъдат завладени и печатните знаци. На фона на продължаващата война и хаоса в страната, новата власт решава да се занимава с българския правопис. Още в края на септември 1944 г. е съставена комисия, която трябва да направи реформа. Новият "народен правопис" е узаконен – впрочем, все още със стария правопис – в бр. 47 на "Държавен вестник" от 27 февруари 1945 г. От езика се "изхвърлят" краесловните ерове, ят и голямата носовка. Именно "изхвърлят" (този глагол е употребен три пъти в наредбата-закон!) – както се "изхвърлят" от работа неудобните за новия режим хора. "Разчистить университет и Академию наук от фашистских зубров", рапортува в една телеграма до Москва Трайчо Костов. А Илия Бешков рисува в "Политика" група чиновници, гонещи не-народните букви. Над рисунката четем: "Св. Кириле, Методие, на помощ!" Промяната в правописа Тя може да ни изглежда нещо дребно и незначително, но в онези години става символ на радикалната промяна в страната. През 1918 г. в Русия Ленин нарежда правописна реформа, чиято основна цел е руският да се прочисти от спомена за историческата си връзка с т.нар. църковнославянски. Образецът се копира и в България: новият правопис е представен като "белег на прогреса" и "знаме на будния човек" – противно на стария правопис, който е заклеймен като "попщина", "фашистка реакция" и "мракобесие". В желанието си да се уподоби на Москва, новата българска власт ликвидира цял един пласт от историческото развитие на българския език; под лозунга "буквите се приближават към народа" от българския правопис са изключени говорите на немалък брой българи – най-вече на онези, които живеят в пределите на днешна Македония. Та това е единият аргумент в полза на правописната реформа – нужен е колективен, всекидневно употребяван символ на идеята за необратимо скъсване с миналото. Има обаче и втори аргумент: в утопичната държава на комунизма всичко е практично и функционално, и най-вече езикът. Въоръжени с Маркс, който казал в "Немска идеология", че езикът не е нищо друго освен практическо съзнание, застъпниците на новото писане ще убеждават, че осъдените букви вече не служат за нищо. "Те не работят", заключава с изумителна простота авторът на един памфлет. Друг автор, бъдещ академик в сферата на езикознанието, му приглася от в-к "Дъга" със заглавието "Колко струва ер голям на България" Разпространяват са изчисления - колко тона хартия и мастило ще спести на държавата новият правопис. В стила на тогавашната военновременна оскъдица всичко това звучи даже нормално. Зад него обаче вече наднича една друга мизерия. Икономията на средства за печата е част от организирана икономия на мисленето, част от една по-голяма редукция на езика и културата до средства за политическа пропаганда. Културата на книжовността, която се създава постепенно в България от времето на Възраждането – една култура на по-високата образованост – трябва да изчезне в небитието, за да се създаде пледираната от марксизма интернационална култура на работника. Наречена "народна", тази нова култура е по същество култура на опростеното отношение към действителността. Книгата ще отстъпи място на вестника, вестникът – на лозунга, журналистът и писателят – на агитатора. Граматика на агитатора През 1946 г. отдел "Агитация и пропаганда" към ЦК на БКП издава подробна инструкция за организацията и дейността на т.нар. агитпунктове – специални помещения във всяко село, квартал или предприятие, предназначени за политическо ограмотяване на населението. Под "политическо ограмотяване" инструкцията разбира по-конкретно следните неща: колективно слушане на радио (препоръчват се емисиите на Радио "Москва" , колективно четене на избрани страници от правителствената преса, последвано от разясняване на прочетеното, и беседи по "наболели обществени въпроси" (познатото ни клише възниква именно в този род инструкции). Агитпунктът трябва да се превърне в предната станция, от която партийният език поема към масовото съзнание. Затова и агитпунктът трябва да е привлекателен. Най-напред трябва да се изберат места, на които хората така или иначе се събират – бивши кръчми и читалища. После, агитаторът трябва да е познат на всички. И най-сетне, трябва да се създаде подходящата атмосфера – писалищна маса, лавици с книги, голяма карта за нагледна агитация, табло, върху което ще се окачват по-важните публикации от вестниците. Ще се съблюдава строга хигиена на мястото и няма да се допуска игра на карти и табла. През лятото, когато населението е заето с реколтата, агитпунктът трябва да се изнася на полето. Всички тези неща са подробно описани в споменатата инструкция, заемаща над 80 стр. Още по-подробно обаче е описанието на езика, който трябва да използва агитаторът. В детайли се обяснява не само как трябва да се подготви за изнасянето на доклад или беседа, но и какво и как трябва да говори. Тези препоръки, които ще намерят място и в специално издавания от ЦК на БКП "Наръчник на агитатора", ще се превърнат в основата, върху която ще се развие т.нар. език на комунистическата действителност. Макар че за половин век в него все пак ще настъпят някои промени, те ще бъдат по-скоро в стила, а не в същността. Привичното мислене за действителността на комунизма е заченато именно в агитационните инструкции от 1945-1946 г. И така, първият съвет към агитатора е да говори "кратко, ясно и правдиво". За тази цел той не трябва да употребява чуждици (очевидно огромният брой русизми от съветската реалност не се броят за чуждици), а редови думи, изреченията му трябва да бъдат кратки, да се позовава на народните мъдрости, да дава примери от действителността, да борави умело с диаграми и цифри, които за по-голяма убедителност да селектира и закръгля, и т.н. Не по-малко трябва да се набляга и върху логиката на аргументите – нанизването на доводи в причинно следствена връзка, – за което агитаторът е насочен към Ленин. Логиката на неговите речи, казва инструкцията, била такава, че "хващала слушателя за гърлото като с всесилни пипала и клещи". Погледнато обаче от друг ъгъл, тази т.нар. логика не е никаква логика, а най-обикновен механизъм за трансформиране на действителността в набор от стандартни фрази и клишета. Агитаторът трябва да действа като своеобразна машина за превод, способна да преведе и най-сложния сюжет до няколко драматургични схеми, най-често използваната от които е тази: някой ("народът", "народната власт", "нашите мъдри ръководители" се опитва да направи нещо добро ("да спечели класовата битка", "да подобри положението на народа", "да отвоюва победата", на което друг ("буржоазните остатъци", "реакционерите", "империалистическият Запад" пречи.Оттук и втората препоръка: да се говори полемично. Има ли сюжет, има и антагонист. А има ли антагонист, има и спор. Затова и агитаторът не трябва да обяснява нещата кротко; Той трябва да спори и да изобличава Включително и когато никой няма намерение да му противоречи. Това качество на речта се нарича в реториката антиципация: да обориш предварително евентуалните си опоненти. Тъкмо това трябва да прави добрият агитатор – да е нащрек за възражения и да поддържа в говоренето си едно постоянно усещане, че някъде в публиката се спотайва враг. Така да се каже, външната ситуация, в която някой дебне, за да "саботира народната власт" (още: "да направи диверсия", "да ни отклони от начертания път" , трябва да се разиграе пред слушателите като ситуация, в която някой дебне, за да попречи на говорещия.В речта на агитатора врагът никога не е глупав; напротив – той е "хитър" и "лукав". Съответно, народът е винаги "изстрадал" и "добър", но "наивен", а комунистът, който помага на народа – "осъзнат", "буден", "на пост". Именно това е обичайната роля на комуниста – да "събужда" и "мобилизира" .................. ................. Георги Гочев Целият текст тук: http://www.dnevnik.bg/author/474 |
| Пак ли ДС не позволи да се върне стария правопис? Да го и у ДС-то мръсно. А носталгията по "комунизма" се бори много лесно - демокрацията достига неговите постижения и ги задминава. Не знам как толкоз учени демократи, видели и що е у Запада не са се светнали за този номер. А, да, отрочета са на партийци, партията ги е изкривила, та не се сещат да привнесат тук това, що ползват в странство. Ама борят каквото им кажат. Все пак демокрацията не ги отучила да следват партийната линия. Партийната линия може да се изменя, но нейните храненици - не. Между другото, държавният капитализъм що виря тук, в Източна Европа и Азия го наричахме "социализъм". "Комунизъм" го наричаха западняците. Което идва да ни покаже откъде идва финансирането на разобличенията на миналото. Вместо да финансират развитие на обществото, което да надмине тогавашното и да приключим с пустата му носталгия по "комунизма". Да ДС пречи. Забравих. Като на калпавия космонавт. |
В желанието си да се уподоби на Москва, новата българска власт ликвидира цял един пласт от историческото развитие на българския език; под лозунга "буквите се приближават към народа" от българския правопис са изключени говорите на немалък брой българи – най-вече на онези, които живеят в пределите на днешна Македония. Нещастното пропагандистче написало матриялчето, дето няма елементарни познания, както и да е, изкарва паничка леща. Писанието обаче трябва да е минало и през редактори и някакви други лица, дето се очаква да имат елементарни познания за българския език, получавани на ниво средно образование. Правописната реформа е разработена от Александър Теодоров-Балан, виден "комунист", като началото е още преди Димитър Благоев да прави партита из лозята. Реформата е проведена от друг виден "комунист" Стоян Омарчевски, който освен това антинародно дело, първи въвежда задължително образование, построява над 1000 училища за няколко години, поставя първите статуи край едни алеи на един парк в София, обявява някакъв Ден на Народните Будители.... Това, че правописната реформа е отменена от едни добри хора през 1923 година и е възстановена от едни лоши хора през 1945, сигурно също никога не е било известно на неграмотните селкори пишещи примитивни текстчета за елементарни хорица. |
| Хубаво, нека са завладели всичко комунистите. Това пак не обяснява защо хората са нещастни ДНЕС, 10 години след приемането ни в ЕС. Евростат: Българите са най-нещастната нация в Европа http://www.mediapool.bg/evrostat-balgarite-sa-nai-neshtastnata-natsiya-v-evropa-news234808.html |
| Дългосрочно пред човечеството има само два пътя! Комунизъм или Техноментализъм. Третият път е ликвидация на висшия планетарен живот. Но пътят след това, не е вече път на човечеството.  |
| @Engels 25 Мар 2017 20:29 Дългосрочно пред човечеството има само два пътя! Комунизъм или Техноментализъм. А може да е само един -- комунизъм И техноментализъм  Иначе, като гледам заглавието на темата, няма да просъществува дълго  |
А може да е само един -- комунизъм И техноментализъм Без тотална роботизация нито едно от двете не е възможно. При техноментализма роботите ще са частна собственост. При комунизма обществена. Прав си! Възможна е и смесена система. Дори е много вероятна.  Стига да не тръгнем по третия път на войната. |
| @Engels 25 Мар 2017 21:41 „А може да е само един -- комунизъм И техноментализъм“ Без тотална роботизация нито едно от двете не е възможно. Аз нея не я оспорвам  При техноментализма роботите ще са частна собственост. При комунизма обществена. Прав си! Възможна е и смесена система. Дори е много вероятна. Стига да не тръгнем по третия път на войната. Дано намерим достатъчно мъдрост за да не изберем този път. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ddantgwyn |
Постоянно се питаме откъде идва носталгията по комунизма и защо толкова години след като комунистическият режим рухна, за някои неща продължаваме да мислим и говорим така, сякаш това изобщо не се е случило? Моят кратък отговор е, че докато комунистическата държава остана в миналото, то комунистическият светоглед оцеля в езика ни. Защото освен политически ред, комунизмът беше и това – един цял език, налаган целенасочено върху българите след преврата от 9 септември 1944 г. Не е само езикът. Според скромното ми мнение, народите много трудно се справят сами с щетите, нанесени им от тоталитарните режими. И колкото режимът е бил по-жесток и по-всепроникващ, толкова по трудно се преодолява наследството му. В Германия нацисткият режим е бил такъв, жесток и всепроникващ. Въпреки катастрофалните последици от войната, германците са продължавали да харесват и одобряват Хитлер и след нея. Преодоляват го само заради наложената им от победителите денацификация. Включваща освен лустрация и съдене на военнопрестъпниците нацисти, почти пълна смяна на учителите, изучаване в училищата на престъпленията на нацизма и задължително запознаване с тях на възрастните, включително задължителни посещения в концлагерите. Емблематичен е случаят при едно такова посещение в Дахау, когато разплакана и разтърсена от видяното мюнхенска бюргерка започва истерично да обвинява американските войници от охраната, защото "съсипвали живота на хората, като ги водели на такива ужасни места". Чехия, Словакия, Полша и Унгария се справиха по-добре от нас с наследството на комунистическия режим. Но там режимът бе далеч по-мек. Не е имало червен терор, нито концлагери. Потушаването на бунтовете в Будапеща през 56-та и в Прага 68-ма е било зрелищно, но далеч по-малко кърваво от потушаването на горянското движение, да не говорим за десетките хиляди жертви на червения терор. В България носталгията по соца не се дължи на това, че се живееше по-добре отколкото в Чехия или Унгария. Нито пък на някаква липса на демократични традиции, които били запазени в централноевропейските страни от соцлагера. Дължи се на това, че у нас комунистическия марионетен режим, наложен от СССР беше толкова зловещ и кървав, че всяка мисъл за съпротива е била изкоренена с огън и меч от съзнанието на хората. Затова тук нямаше дисиденти, а в Чехия, Полша и Унгария имаше. Затова и ние се справихме по-зле от други бивши соцстрани. Затова Стокхолмския синдром у българите беше и е по-тежък. Нямахме сили за декомунизация, нямахме кураж да я поискаме, не ни се вярваше, че е възможно. Нуждаехме се от външна помощ, както германците след войната, но нямаше кой да я окаже. Победителите в Студената война решиха, че ще е недемократично да се месят чрез наложена декомунизация във вътрешните работи на бившите соцстрани. Сега може би вече съжаляват, като наблюдават рекомунизацията на Русия и донякъде у нас. Рекомунизация в най-уродливата и форма - национализъм, клонящ към националсоциализъм. Като последно убежище за мерзавците бивши ченгета и номенклатурчици. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mothership |
| Мъка и тормоз си беше, криво няма, mothership. Не искахме да пращаме космонавт, ама поробителите от Русия като казаха "трябва" и щем - не щем пратихме. Добре, че освободителите от САЩ не ни карат да правим такива работи. Свобода за българските летци! Нека никога повече свободен наш летец не полети на чужд космически кораб! НАТО е гарант за свободата на нашите летци. Благодарим на нашите американски братя! |
mothership 26 Мар 2017 02:17 Сериозно се опасявам, че някой е отмъкнал паролата на mothership! Тя одобрява следвоенният режим в Германия, включително "прочистването" на учителския състав и задължителното индоктриниране. След това меши горянското движение, липсата на дисиденти, Будапеща 56-та и Прага 68-ма. Аз направо се стряскам, откъде на 11 ноември в България излязоха толкоз противници на падналия строй, че и до ден днешен продължават да излизат страдалци и леко пострадали, чийто брой отдавна надмина и най-смелите цифри на АБПФК! |
Дежурния 25 Мар 2017 18:46 Ти сериозно ли мислиш, че някой от читателите на горното е чувал за Александър Теодоров-Балан, още по-малко да го е чел?! Варващите в горното са като саранчата, която идвала от Африка, но опитът как се бори човек с нея е останал в онези негови спомени за афионите... |
| Този език си е останал и досега. Наличието на 'Молба' като форма на формален документ и неоспорвано от юридическата професия стига като доказателство. |
Targus 26 Мар 2017 05:54 Този език си е останал и досега. Наличието на 'Молба' като форма на формален документ и неоспорвано от юридическата професия стига като доказателство. Защо "молба", когато има "заявление", "иск", "декларация". "25 юни 1925 До Негово Величество Борис ІІІ Цар на Българите В София Молба от Мильо Касабов от Ст. Загора Ваше Величество, От размирните времена, в които живеем, съм засегнат като баща: син ми Гео Милев от София – писател, поет и критик, на 15 май т. г. е отведен в Обществената безопасност, където след два дни е виждан там и до 20-ти също не се отказвало присъствието му там, а след това се изгубва. Цял месец ни се даваше уверение, че го дирят, сега неофициално ни се съобщава, че с него е свършено веднага след залавянето му от неотговорни фактори и по вече да не го дирим. А аз продължавам да го диря и за благото на България. " Та, откога, казваш, е останал езикът? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67 |
| @Targus 26 Мар 2017 05:54 Този език си е останал и досега. Наличието на 'Молба' като форма на формален документ и неоспорвано от юридическата професия стига като доказателство. Сигурен ли сте в това си твърдение? Защото наскоро писах заявление до данъчните, а не молба. Можете ли да бъдете малко по-сериозен, а? |
Не искахме да пращаме космонавт, ама поробителите от Русия като казаха "трябва" и щем - не щем пратихме. Добре, че освободителите от САЩ не ни карат да правим такива работи. Мани, мани. Ами тия АЕЦ-ове, дето ни ги настроиха поробителите, а !? И ни конфискуваха газените ламби  Пак добре, че демокрацията ни помогна да се отървем от четирите. |
| "...В България носталгията по соца не се дължи на това, че се живееше по-добре отколкото в Чехия или Унгария..." Абсолютно правилно!!! В България носталгията по соца е за това, че тогава В БЪЛГАРИЯ се живееше по-добре, отколкото сега. |
67 26 Мар 2017 05:22 След това меши горянското движение, липсата на дисиденти, Будапеща 56-та и Прага 68-ма. Но пропуска Суецката криза. Е, аз добре че се сетих, да я допълня: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0#.D0.92.D0.BE.D0.B5.D0.BD.D0.BD.D0.B8_.D0.B4.D0.B5.D0.B9.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.B8.D1.8F |
аман бе 28 Мар 2017 00:03 "...В България носталгията по соца не се дължи на това, че се живееше по-добре отколкото в Чехия или Унгария..." Абсолютно правилно!!! В България носталгията по соца е за това, че тогава В БЪЛГАРИЯ се живееше по-добре, отколкото сега. И на мене ми преминаха разни такива предчуствия. Че носталгията по соца се дължи на социалистическите реални показатели. Които и до ден днешен са пред очите ни, под формата на разни Згради, кои нещат да падат, ако и да са някои от тях панелени. А за Зградите, дето бяха направени след това, взеха да използват един език на омразата: "Това не е правено през комунизма." - демек, не е здраво, като комунистическото. Та по тоя случай, се и наложи, да се образува нов език - езикът на капиталистическия рай. Дето го е рекъл и дедо поп "Не ме гледай, какво правя, слушай ме, какво ти говоря!" И като се натвориха едни новоговорни митове и легенди... Мани, мани! - Според принципа "Нема значение, какво виждаш, има значение, какво ти говоря!" Нема значение, какво помниш. Нема значение, че построените през комунизма сгради са ти пред очите, че доминират, че не падат, че са много. Има значение, когато ти казвам, че по времето на комунизма е имало тотален дефицит на строителни матриали. Щото това е най-новото пет, дето го прочетох напоследък. Абре, куме, как дедо ти Вихър ти е направил тая здрава къща, ако не е имало строителни матриали? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
Има значение, когато ти казвам, че по времето на комунизма е имало тотален дефицит на строителни матриали. Щото това е най-новото пет, дето го прочетох напоследък. Абре, куме, как дедо ти Вихър ти е направил тая здрава къща, ако не е имало строителни матриали? дедовците ми, и двамата, са построили техните все още здрави селски къщи преди 1944-а. А аз видях голям зор да намеря 200 тухли четворки, когато се наложи да зазиждам едно коридорче. Седем или осем обиколки на складовете. |
Ишаков 28 Мар 2017 09:39 Има значение, когато ти казвам, че по времето на комунизма е имало тотален дефицит на строителни матриали. Щото това е най-новото пет, дето го прочетох напоследък. Абре, куме, как дедо ти Вихър ти е направил тая здрава къща, ако не е имало строителни матриали? дедовците ми, и двамата, са построили техните все още здрави селски къщи преди 1944-а. А аз видях голям зор да намеря 200 тухли четворки, когато се наложи да зазиждам едно коридорче. Седем или осем обиколки на складовете. Е, аз не съм казвал, че преди 1944та, не е имало нито една построена сграда. Казах, че повечето сгради в България са построени между 44та и 89та. |