Добре де, едно не разбирам - защо Вени не се дразни толкова, че Димитри неглижира дядо му, ами "рипа" срещу "антисемитските" приказки на Джимо? Ей това не разбирам. Дядото е виден македонист, създател на македонската азбука и "язик", верно, покаял се по-късно, ама делото му пребъдва и благодарение на него /е и на бракята сърби/ има вече македонска нация...Ой ти луно, земьо македонска....Пък има едно определение на антисемитизма - "антисемит е човек, когото евреите мразят"... Така казват в конспиративните теории. |
здравей димитри, шапо форумници на сега. дим, абе сега да не земиш да укнеш до макяата на форумите, като разбереш кой ти пише бе хахаха. оке. преодолях страха си пред нетърпящите други мнения и си разреших да ти пиша, честно, ама! ти гоелм головдник изглеждаш с тия сдухани слушалки бе! ама така е с младите.. те винаги изглеждат сдухани, ако да са били "старите кокъли". стар кокъл с тая снимка... хахахаха, но окей ние дъртите не сме виновни че сега изглеждаме по-добре и умствено от всички нашмъркани млади. дим, аме много съм щастлив, че мога да ти пиша, дъртий.. тия дето викат потенциометър на променливия кондензатора са просто потиенциометрични. абе ташак на гърба на цензурата да става! ама да ти кажа де, ти винаги поднасяш теми, които цензурата да не може да каже: извън марияла е! и си баннат до девето поколение... . хитрец си ти андрешко! ама кажи на цензурата, че ти не се обиждаш на андрешко!!! но си представям водещата на дойче веле гола, сред обöечени мъже да си разговаря непринудено с фесове без забрадка.. хахахаааа. |
секаш неккси забравих да добавя, че ако имаш часовник с кукувица, то предпочиташ той да не се казва дойче веле и продължението на фашизъма на унез, които ни запечатиха потенци-о-метъра... и ни кукуват на всяка секунда, колко правилна е политеиката на педитата с байряците... байрактари може ли да се рече пред цензурата на сега? а? |
dim, честно барато, как не можа поне еднаж да се опълчиш на цензурата? ама инак на лопушанско ли си още или да чакаме на туркинятя -цензур да ни поднесе... майка си! |
*** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
лекокрил 15 Апр 2017 18:29 ТОЯ не го "замразявайте" и му оставете постовете – по-голямо наказание за него ще е ! |
лекокрил - че постингите ти са постижение в сферата на литературния садизъм е извън всяко подозрение. Защо обаче слагаш точки тук-там не мога да разбера и това си е. И вярвам не само аз. |
Някой не разбират смисъла на понятието "fiction". Художествена измислица. От кое точно време Сталин е станал гарант на Швейцария? Хитлер има всякакви планове - да окупира например GB, но е нямал план да окупира Швейцария. Нямало е никаква нужда, да окупира Швейцария. Там е отивало ограбеното злато. А кой и как е финансирал Райхa, и му е помогнал, да се въоръжи - е съвсем друг въпрос. |
Снощи гледах интересен репортаж за часовникарството в Ла Шо дьо Фон, родина и на Льо Корбюзие... Показаха любопитен комплекс със социални жилища за часовникари (бивш манеж), включвал ателиета и жилищата им - на пет етажа, с красиви орнаменти, чиято цел е била собственикът да възпитава чрез тях естетическо чувство у работниците... Любопитна подробност около възникването на часовникарството в района: дължало се на уменията на имигриралите тук занаятчии хугеноти... Тъй като Калвин забранил на гражданите да носят бижута - излишни аксесоари с цел съблазън, умелите бижутери се преквалифицирали в часовникари и инкрустират скъпоценни камъни в часовниците - забраната на Калвин не включвала часовниците... |
Понеже Джими обича да разказва спомени, един спомен от детството на колегата Тодоров. Поздрави писателю. Откъм импровизираните карцери се чуваха викове. Беше гласът на Йоцов, когото, изглежда, джандарите биеха. В същия момент в тоя кръг на ада влезе през портала някакво дете в къси панталонки. Придружаваше го началникът на обекта, вече старши лейтенант Йонко... Детето и палачът прекосиха двора и се насочиха към подземието, откъдето идваха заглъхващите викове на Васил Йоцов. Със Серафимов бяхме на не повече от десетина метра от дупката, в която копоите ритаха беззащитната си жертва, когато край нас минаха старши лейтенантът и детето с късите панталонки, упътени към отворите-отдушници, от които се разнасяха стенанията на нещастия ми приятел. Някой каза, че това дете е синчето на полковник Томов. Йонко му показваше "как се калява стоманата" и как е нужно да се постъпва с врага на "народната власт". То приближи до амбразурата на склада, опитвайки се да надзърне в полумрака на подземието. В този момент Йоцов извика: "Убийци!" А копелето му недно... се смееше. Очевидно, след обилния обяд, приготвен от робите на баща му, то изпитваше нужда да се... забавлява. Един ден то ще стане най-добрият копой сред българските журналисти и кореспондент сред шпионите След "демократичната" подмяна на част от персонала в бардака то ще продължи да оглупява "медийно" лековерната си публика със "спомени" за бащата, чиято кариера пострадала от хуманното му отношение към "питомниците" в затвора на острова. |