Отиди на страница:
| Така беше. Господи, минали са някакви 40 - 50 години, а сякаш си спомням за Римската империя... |
| значи всичко си спомняш и хубаво го описваш калине, а главното? за него всички мълчите. защото главното е това което не се е случило. и вие дори не искате да го осъзнаете. днес няма писатеели които да искат да знаят за миналото онова което не се е случило и да видят причините. |
главното? за него всички мълчите. защото главното е това което не се е случило. и вие дори не искате да го осъзнаете Раздуй, де. |
Майстор...  ------------------------ Сайтът на Генек |
| В различни Българии сме живяли с автора. Ние с нашата България се гордеехме, и сега се гордеем с България, която беше. Трагедията на такива като автора е, че оная България не била „тяхната„, но и друга не изградиха, нито ще изградят. Т.е., нито имаха, нито ще имат своя България. Нещо като безродници. Хленчещи и плюещи върху руините на миналото, но некадърни да одухотворят каквото и да е ново. Те бяха „интересни„, в Онази България и станаха излишни, когато тя си отиде. Жалко, че авторът не е останал в Германия. Поне нямаше да сме принудени да го „оценяваме„ сега. |
gluhar4e 27 Април 2017 21:54 за някой който няма биография... и измислиците представя за факти и реалност.... написаното е срам . |
| Господин Донков, Особено за Русе, трите кораба, моста, хотела. И всичко останало, макар и бен тровато - на място. Благодаря. |
| "Бръмчаха из кайлъците с бързи мотоциклети "Ява", обгърнати през кръста от палави шивачки и акушерки." Нищо ново под слънцето - само дето мотоциклетите не са вече "Ява" и не се возят акушерки и шивачки. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ИлияНиколов |
| Мда, интересно написано.. Трудът отдавна не е всепризната енергия на живота, в него никой не се кълне, а и малцина вярват Съвсем друг тип хора се виждат на снимката - в сравнение с хората на тяхната възраст, в днешно време. И "да се трудиш" нерядко се е изменило на - "да печелиш".. |
| Защо да си мълчи Калин Донков? Ето: "Бяха им взели дюкяните и гостилниците, сладкарниците, млекарниците и хотелчетата и ги бяха назначили в тях - да ги управляват на заплата. Тази нова реалност ги объркваше: парите в касата им изглеждаха техни собствени, а ги харчеха като чужди, каквито си и бяха." |
Бръмчаха из кайлъците с бързи мотоциклети "Ява", обгърнати през кръста от палави шивачки и акушерки. Сещам се за една поговорка за въпросния град, от по-късно време: "Над Плевен и със самолет да минеш - трипер ще хванеш". Имаше там едно полувисше училище за медицински сестри!  Също така носталгично! |
| Ех, gluhar4e 27 Април 2017 21:54 Четете по-внимателно преди да пишете. Безумна е тази поляризация напоследък... Във всяка тема, с повод и без. Тъжно. Като параболите ти, Авторе  |
| С удоволствие си спомням какво беше преди. Удоволствието ми е предизвикано от факта, че е минало и няма да се върне...  |
Аман от "недоклатени" хейтъри в тоя форум ! Джимо пише за миналото - и добре пише човекът, все някой ще го оплюе. Донков майсторски пише - пак го плюят... Засрамете се, БЕ !   За автора ! |
gluhar4e 27 Април 2017 21:54 В различни Българии сме живяли с автора. Ние с нашата България се гордеехме, и сега се гордеем с България, която беше. Трагедията на такива като автора е, че оная България не била „тяхната„, но и друга не изградиха, нито ще изградят. Т.е., нито имаха, нито ще имат своя България. Нещо като безродници. Хленчещи и плюещи върху руините на миналото, но некадърни да одухотворят каквото и да е ново. Те бяха „интересни„, в Онази България и станаха излишни, когато тя си отиде. Жалко, че авторът не е останал в Германия. Поне нямаше да сме принудени да го „оценяваме„ сега. |
| Всичко е така, както го е описал авторът. И не намирам да е с лошо чувство към онова време. А за славата на Плевен : - Абе то в Плевен само футболисти и курви се раждат - вика един. - Жена ми е от Плевен - обажда се друг. Кратък конфуз, неловко мълчание. После пак първият: -Така ли ? Тя в кой отбор играе ?  За несведующите - в САЩ има поне 3 градчета с името Плевен. В Лондон - десетина улици с това име. Мисля дори, че и в Австралия има Плевен, или Плевна / както е на турски / , но не съм сигурен. В Москва, разбира се - един от най-знаковите паметници. Ще питате - ма как така. Ми така - заради сраженията, епопеята. И руският император е бил в Плевен. И Хрушчов. И Гагарин. И Брежнев. И Чаушеску, а преди него и Георги Георгиу - Деж. И много други. Само Папата нещо се мота още...... | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Dax |